РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. ХАСКОВО, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив, срещу Решение №77/09.02.2022г., постановено по гр.д.
№2071/2021г. по описа на РС-Хасково, с което е признато за установено по отношение на
„Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив, че И. И. И. ЕГН ********** от ****, не
дължи сумата от 385.76 лв., представляваща корекция за сметка за минал период, а именно
от 05.03.2021г. до 17.03.2021г., общо за 12 дни, като допълнително начислена ел.енергия за
клиентски номер ***** с ИТН *** и електромер с фабричен номер/СТИ/ *****. Със същото
решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив да заплати
на И. И. И. от **** сумата от 350 лв., представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив, който чрез процесуалния си представител- юрисконсулт В. И.
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт,
за който твърди, че е постановен при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Намира, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и
единствено в полза на ищеца. Счита, че фактическите констатации на съда не съответстват
на обективната истина, а правните изводи- на закона. В този смисъл въззивникът смята, че
районният съд неправилно е преценил, че не са налице предпоставки за корекция на
1
сметката, след като не е било доказано по надлежния ред виновно поведение на
потребителя, доколкото не се твърди неизпълнение на договора от страна на клиента.
Според жалбоподателя, единственото условие за упражняване правото на оператора да
коригира едностранно сметката е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Поради това
намира за неприложима по настоящия казус разпоредбата на чл.82 ЗЗД. Твърди, че изводът
му произтича от нормите на ЗЕ и ПИКЕЕ/чл.52 ал.1 т.2/, които въвеждат обективна
отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване/СТЕ/
отчита неправилно консумираната електрическа енергия. Според въззивника, решението на
съда противоречало и на константата практика на ВКС, като цитира в своя подкрепа
конкретни актове на върховната инстанция. Моли съда да отмени на атакуваното решение и
постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и за
двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако бъдат претендирани от другата страна.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
В проведеното открито съдебно заседание пред окръжния съд страните, редовно
призовани, не се явяват и не изпращат свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество, същата е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
РС- Хасково е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание по
чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от И. И. И. от ***** против „Електроразпределение Юг” ЕАД-
гр.Пловдив, с искане да бъде прието за установено, че не дължи на ответника сумата от
385.76 лв., по издадена фактура №**********/01.09.2021г., с която е направена корекция на
сметка за електрическа енергия за минал период, а именно от 05.03.2021г. до 17.03.2021г., за
имот, находящ се в *****, с клиентски №**** и ИТН *****.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими,
допустими и необходими доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил.
В конкретния случай, при извършена на 17.03.2021г. от представители на ответника
проверка на СТИ с фабричен №****, на клиентски №**** и ИТН ****, е установено, че
електромерът за обект „къща“, с адрес ******, е с тъмен дисплей. За демонтажа на
електромера и изпращането му на метрологична експертиза е съставен Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №599131/17.03.2021г., в който е
отразено, че електромерът се намира в заключено ел.табло, монтирано на стълб. Протоколът
2
е изготвен в присъствието на представител на потребителя- П. Я. Г.
От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ №599131/17.03.2021г. отразява техническото състояние на СТИ №***** в имота на
ищеца, което е резултат от техническа неизправност по смисъла на чл.52 ал.1 ПИКЕЕ-
повреден електромер. Констатираното с протокола състояние на СТИ води до неотчитане на
електрическата енергия в ИТН ****. Правилно е приложена от ответника по делото
методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия, заложена в чл.52 ал.1 т.2
ПИКЕЕ. Правилно е остойностено неизмереното количество ел.енергия, съгласно чл.56 ал.3
ПИКЕЕ, като началният момент на неизмерване на ел.енергия за СТИ №****** е от
05.03.2021г. Предходна проверка и/или обслужване на процесния електромер не е била
извършвана. Процесният електромер е с фабричен № *****, съгласно заповед № А-616 на
председателя на ДАМТН от 11.09.2018г., и попада в групата на трифазните електромери.
Същият е преминал първоначална проверка и има метрологична пломба, като вторична
проверка е следвало да бъде извършена през 2024г.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и за съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е бил даден отговор
и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия, без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевият период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че
поради неравноправния им характер, по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от
ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от
ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена
грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
3
Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от
време не променя направения по-горе извод от съда, че доставчикът на ел.енергия следва да
докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и
реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила, доколкото в
закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва
да се отбележи и това, че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното
дружество, което го монтира на определено от него място, негово е задължението да го
стопанисва и поддържа винаги технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители
на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната
отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по
законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в
тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия, който няма
подобни задължения. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на
принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.2 от ЗЕ, поради което й последният няма
възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на
крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на
действително потребената ел.енергия и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и
при завишено отчитане на същата. Очевидно, в нарушение на тези принципи е разпоредбата
чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, която автоматично прехвърля риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е
въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и
оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същият следва да
полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство,
като констатираните неизправности бъдат своевременно отстранявани и да не възлага
тежестта за тези неизправности на потребителя.
Всичко гореизложено води до извод, че в конкретния случай, доколкото средството за
измерване е собственост на въззивника и той отговаря за неговата техническа изправност, то
не могат да бъдат вменени в тежест на потребителя установените изменения в техническите
характеристики на същото и само на база на този обективен факт да бъде доначислена
стойност за потребена ел.енергия. Не се установява също така, че констатираната техническа
неизправност на електромера е причинена от действия на абоната- ищец по делото,
доколкото не са ангажирани доказателства в хода на първоинстанционното производство, от
които да се извежда, че същият има достъп до СТИ и разполага със съответните технически
познания, за да извърши повреда на устройството, а още по-малко да носи отговорност за
това.
Пред настоящата въззивна инстанция от страните не се представиха нови
4
доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от този на
решаващия съд, поради което решението на РС-Хасково следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №77/09.02.2022г., постановено по гр.д. №2071/2021г.
по описа на РС-Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5