РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330115236 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.55, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът И. М. К. от гр. **, моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от сключения между страните Договор за паричен
заем „*** г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответното дружество да му заплати
сумата 50 лева, като платена от ищеца на отпаднало основание такса за експресно
разглеждане по Договора за паричен заем, през периода от 11.10.2017 г. до 11.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “*** – гр. ** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представени
писмени становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
1
установява, че действително между страните е бил сключен Договор за паричен заем „*** г.,
по силата на който ответното дружество е предало в заем на ищцата сумата от 600 лева –
като в чл.1, ал.3 от Договора страните са уговорили, че за извършена от ответника
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, ищецът дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на
175, 85 лева.
Както се установява от заключението от 14.02.2022 г. на *** по ССЕ М.М., с включването на
таксата за експресно разглеждане на документите към годишния процент на разходите по
Договора, годишният процент на таксата спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита
със 70, 34 % годишно (а месечно със 14, 068 % на месец).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради
прекомерното оскъпяване на ГПР по договора спрямо получената от ищцата в заем сума,
клаузите за такса за експресно разглеждане на документи и за неустойка противоречат на
принципа на добрите нрави, заобикалят материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от
ЗПК и накърняват договорното равноправие между страните и нарушават предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК а оттук - че тези клауза от Договора се явяват нищожна на
посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността им.
Както се установява от заключението от 16.02.2021 г. на *** по ССЕ М.М., през периода
11.10.2017 г. – 11.10.2018 г. ищецът е заплатил на ответника такса за експресно разглеждане
в размер общо на 43, 38 лева – поради което, доколкото клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане се явява нищожна, съдът намира, че тази сума се явява платена на
отпаднало основание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че и този иск се явява доказан
по основание и до развера от 43, 38 лева – до който размер следва да се уважи, заедно със
законната лихва от 28.09.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата
над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, общо на 250
лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. предвид фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че по
делото са предявени два иска и цената на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД, следва да заплати на пълномощника на ищеца – **. Е. И., адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева (по 300 лева за всеки от двата иска), с оглед на което съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение.
Ответникът претендира заплащане на разноски, но не е ангажирал доказателства за
направени такива, поради което, независимо от частичното отхвърляне на иска с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, в полза на ответника разноски по съразмерност не следва да се
присъждат.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане по чл.1, ал.3 от сключения между И. М. К., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, **. Е. И., И “***, ЕИК***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** С. П. П., Договор за паричен заем „***г., като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от
ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките
на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори
за кредит.
ОСЪЖДА “***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, **. Е. И., СУМАТА 43, 38 лева, като платена от
ищеца на отпаднало основание такса за експресно разглеждане по Договора за паричен заем
„***“ № ** г. през периода от 11.10.2017 г. до 11.10.2018 г., ЗАЕДНО със законната лихва
върху тази сума, начиная от 28.09.2021 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева, КАТО за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Е.Г. И., със служебен адрес: ***, адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 600 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2
от ЗАдв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3