ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. Перник, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248,
ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.
София, чрез юрисконсулт Л.Г., срещу определение № 2017, постановено в з.
з. на 22. 12. 2021г., по гр. д. № 2717 / 2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което е оставена без уважение молба вх. № по чл. 248 от ГПК, с рег.
№ 12113 от 13. 12. 2021г. /с п.к. от 10. 12. 2021г./ от ОТП Факторинг
България“ ЕАД чрез юрисконсулт П. за изменение на решение № 326 от 18.
11. 2021г., постановено по гр. 2717 / 2021г. по описа на РС – Перник, в частта
за разноските.
По съображения изложени в частната жалба се моли определението да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и решение по описа на
Пернишкия районен съд, да бъде изменено решение № 326 от 18. 11. 2021г.,
постановено по гр. 2717 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта
му за разноските, като ищцата бъде осъдена да му заплати направените в
производството разноски. Моли да му се присъдят и направените разноски в
настоящето производство пред Пернишкия окръжен съд. Позовава се на
съдебна практика на ВКС.
Насрещната страна З. Н. С., чрез адвокат А.Ц., не е депозирала писмен
1
отговор.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.
Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Следователно същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, което е
постановено по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК - за изменение на решение № 326
от 18. 11. 2021г., постановено по гр. д. № 2717 / 2021г. по описа на
Пернишкия районен съд, в частта му за разноски, не е нищожно и не е
недопустимо.
С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
гр. д. № 2717 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК по отношение на ответното
дружество, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 02. 10. 2013г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, че не дължи изпълнение на сумата 3535лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29. 12. 2003г., за която сума са издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 29. 12. 2003г., по ч. гр. д. № 6163 / 2013г.
по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1447/ 2013г. на ЧСИ С.Б..
С писмения отговор ответното „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.
София, е изразила становище, че ако съдът приеме предявения иск за
допустим, то прави признание на иска като основателен и на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК моли разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
С решение № 326 от 18. 11. 2021г., постановено по гр. д. № 2717 /
2021г. по описа на Пернишкия окръжен съд е уважен предявения отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК, но не е уважено искането на ответното
дружество да му се присъдят разноски, а то е осъдено да заплати на ищцата
направените от нея разноски. В частта, с която е осъдил ответното дружество
да заплати на ищцата, направените от нея разноски, съдът се е позовал на
определение № 338 от 18. 07. 2018г. по ч. гр. д. № 209 / 2018г., IV г.о. на ВКС.
С молба с рег. № 12113 / 13. 12. 2021г. на Пернишкият районен съд,
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало изменение на решението, в
2
частта му за разноските, като на него да му се присъдят сторените от същото
разноски.
С обжалваното определение, молбата му е оставена без уважение. За да
постанови това определение Пернишкият районен съд се е позовал на
определение № 71 от 21. 01. 2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 17 / 2014г., III г.о. на
ВКС.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява
неоснователна:
Действително е налице противоречива съдебна практика на ВКС, по
въпроса – при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК и
направено признание от страна на ответника, дали на ответника се дължат
направените от него разноски или той дължи разноски на ищеца.
В цитираната по – горе съдебна практика на ВКС - определение № 338
от 18. 07. 2018г. по ч. гр. д. № 209 / 2018г., IV г.о. на ВКС, определение № 71
от 21. 01. 2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 17 / 2014г., III г.о. на ВКС,
включително и цитираното в частната жалба на „ОТП Факторинг България“
ЕАД определение № 474 от 7. 11. 2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063 / 2019г.,
IV г.о. на ВКС и други, се приема, че ако ответникът разполага с
изпълнителен титул, макар и да е направил признание на иска, то ищецът има
право на разноски.
В определение № 534 от 6. 12. 2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484 /
2019г., III г.о. и др., пък се приема, че отговорност за съдебните разноски в
процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане,
би възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за
принудително събиране на вземането, респективно оспори предявения
основателен иск..
Пернишкият окръжен съд възприема първото становище – ответникът
не дължи разноски, ако не разполага с изпълнителен титул /а в конкретния
казус той разполага с такъв/, възможност за друга извънпроцесуална принуда
или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Следователно обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Пернишкият окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 2017, постановено в з. з. на 22. 12.
2021г., по гр. д. № 2717 / 2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4