Р Е Ш Е Н И Е
№
09.01.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя
Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното
от председателя
гр.д.№7106/2018г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.439, ал.2, вр чрл.
124, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана е искова
молба от С.П.С., чрез адв. Н. Я., против „О.Ф.Б.”***, с която се твърди, че
ищецът е бил осъден да заплати на Банка ДСК, по ч. гр.д.№ 304/2012г, и
издадената по него заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, сумата от общо 12
275,15лв. Твърди се, че въз основа на издадения ИЛ, е образувано изп. дело №20127550400033
по описа на ЧСИ Пл. ***. Твърди се, че последното изпълнително действие, е
налагането на запор върху ТВ, извършено на 01.03.2012г., вдигнат на
09.04.2012г. Твърди се, че на 23.04.2012г, е постановено спиране на изп. дело.
Твърди се, че на 26.02.2014г, с договор за цесия, кредиторът Банка ДСК е продал
на ответника вземането си, и отв. „О.Ф.Б.”***, е конституиран като взискател по
изп. дело. Твърди се, че на 21.08.2017г, изп. дело №0127550400033 по описа на
ЧСИ Пл. ***, е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, ИЛ е изтеглен
от кредитора и на 01.09.2017г, е образувано ново изп. дело № 20179050400849 по
описа на ЧСИ П. ***. Посочва се, че по посоченото изп. дело, на 16.01.2018г, е
наложен запор върху ТВ на ищцата. Твърди
се, че от датата на вдигане на запора по изп. дело № 20127550400033 по описа на
ЧСИ Пл. *** на 09.04.2012г., до датата на образуване на изп. дело №20179050400849
по описа на ЧСИ П. ***, не са извършвани никакви изпълнителни действия- повече
от 5 години. Твърди се, че с изтичането на 2 години, ако взискателят не поискал
извършването на изпълнителни действия, изп. производство се прекратява по
силата на закона- чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като това прекратяване настъпва по
силата на закона. Твърди се, че в случая не само е прекратено изп. дело №
33/2012г на ЧСИ Пл. ***, но е погасено вземането по изпълнителния титул, поради
изтекла 5 годишна погасителна давност. Моли съдът, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 9 943,56лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2012г, сумата от 1118,42лв.-
лихва за забава, сумата от 501,89лв.- санкционираща лихва, 231,28лв.- д.т. по
ч. гр.д.№ 304/2012г на ПлРС и 480лв.- юрк. възнаграждение- или сумата от общо
12 275,15лв., като погасена по давност. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът „О.Ф.Б.”***,
чрез юрк. ***, изразява становище за недопустимост на предявения иск, като се
посочва, че заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 304/2012г. на ПлРС, е
влязла в сила, с което е настъпил стабилитет на вземането и въпросът за
неговата дължимост не може да се преразгледа в последващ исков процес. Посочва
се, че всички възражения, касаещи материалното право, са преклудирани, с
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Твърди се, че в случая не са
настъпили факти по смисъла на чл. 439, ал.2 от ГПК, не е налице погасяване на
вземането по давност. Посочва се също, че за ищеца липсва правен интерес от
иска, тъй като института на погасителната давност, може да се упражни само под
формата на възражение и не може да се реализира под формата на иск.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение
№3609/03,10,2018г., съдът е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез
спиране на изпълнителното производство, при гаранция, в размер на 2000лв.;
същата не е внесена по сметка на ПлРС и не е издавана обезпечителна заповед.
По делото се установява, видно от
приложеното ч. гр.д.№304/2012г. на ПлРС, издаването на заповед за изпълнение,
по реда на чл.417 от ГПК, в полза на кредитора БАНКА ДСК ЕАД, против длъжниците
***и ищцата С.П.С., при условията на солидарност, за заплащане на сумите
9943,56лв.- главница, 11,42лв.- лихва за забава и 501,89лв- санкционираща
лихва, както и разноски, дължими въз основа на договор за потребителски кредит
от 21.07.2009г. Установява се също, факта на издаване на ИЛ от 17.01.2012г, в
полза на кредитора, за посочените суми, както и на депозиране на възражение по
чл.414 от ГПК, от страна на длъжника С.С.. Установява се също, че с определение
№ 2295/19.06.2018г., възражението е върнато като просрочено.
По делото се установява също, че
въз основа на издадения ИЛ, по молба от кредитора БАНКА ДСК ЕАД, е образувано
изп. дело №201275504000033 по описа на ЧСИ ******, приложено в заверено копие
към настоящето дело. С молбата си за образуване на изп. дело, взискателят е посочил
способи за принудително изпълнение върху имуществото на длъжниците . Върху
трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор, със запорно съобщение,
връчено на работодателя й, на 07.03.2012г. Установява се също, че до длъжника С.,
е редовно връчена призовка за доброволно изпълнение на 28.03.2012г. По делото
се установява също, че от страна на визскателя е депозирана молба по изп. дело-
л. 63, вх. рег.№ 320/23.04.2012г по описа на ЧСИ ***, с която е посочено, че
във връзка с постигнато споразумение с длъжника, за доброволно погасяване на
сумите, моли ЧСИ да спре изпълнителното производство и да вдигне наложените
запори. С резолюция от 23.04.2012г. на ЧСИ ***, изпълнителното производство е
спряно, по реда на чл. 432 от ГПК. Установява се също, че въз основа на
постановеното спиран, е вдигнал наложения запор върху трудовото възнаграждение
на С., чрез изпращане на нарочно съобщение до работодателя, с изх.
№1392/09.04.2012г. По делото се установява също, че от страна на ответника в настоящето
производство, е депозирана молба, с която моли същия да бъде конституиран като
взискател по образуваното изпълнително дело, в качеството му на цесионер, въз
основа на сключен договор за цесия. По
делото се установява също, че до страните по него, от страна на ЧСИ, са
изпратени съобщения, с които са уведомени, че изпълнителното дело е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; длъжникът С. е уведомена на 24.08.2017г.
Установява се също, че от страна на взискателя О.Ф.Б. ЕАД, е депозирана молба,
за изтегляне на изпълнителният лист.
По делото безспорно се установява
също, че въз основа на издаденият ИЛ, след прекратяване на изп. дело
201275504000033 по описа на ЧСИ ******, по молба на кредитора- ответник, от 01.09.2017г.,
е образувано изп. дело № 20179050400849 по описа на ЧСИ П. ***, с искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. По
новообразувано изп. дело, до ищеца С., е изпратена ПДИ, ред. връчена на 29.01.2018г.
Установява се също факта на налагането на запор върху ТВ на ищеца, с изпращане
на запорно съобщение до работодателя й- УМБАЛ „Св. ***“, гр. Плевен, връчено на
13.01.2018г. Установява се също, че от страна на взискателя, с молба от
17.01.2018г, е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника С.,
в посочените банки.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
В изготвения по делото проекто –
доклад, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника- кредитор и взискател по
образуваното изп. дело №20179050400849 по описа на ЧСИ П. ***, че вземането по
издаденият ИЛ по ч. гр.д.№ 302/2012г на ПлРС, е погасено по давност. С оглед
разпределената доказателствена тежест в настоящото производство, по предявен
отрицателно установителен иск, в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че
вземането му съществува и не е погасено
по давност. Следва да се посочи, че съдът приема, че в случая е приложима общата
5- годишна давност.
Безспорно е по делото, че след
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ, от страна на ищеца-
длъжник, няма депозирано възражение, същата е влязла в сила и не е провеждано
производство по чл. 422 от ГПК. В случая ищецът не твърди наличие на факти и не
прави възражения, настъпили преди издаване на ИЛ, а се твърди, че вземането по
него е погасено по давност. Съдът констатира също, че издадената заповед за
незабавно изпълнение е стабилизирана, с изтичане срока за възражение на
длъжника С., считано от датата на получаване на ПДИ по първоначално
образуваното изп. дело- 28.03.2012г.- в сила от 11.04.2012г.
Както бе
посочено по- горе, по делото бе установено, факта на образуване на изп. д.
№201275504000033 по описа на ЧСИ ******, по което първо действие по изпълнението, прекъсващо давността- по арг. Чл. 116, б. в
от ЗЗД, е налагането на запор върху ТВ на ищцата, със запорно съобщение, на
07.03.2012г., от която дата започва да тече нова давност. Безспорно е
установено и факта на прекратяване на из производство, на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК- перемция. Съобразно цитираната разпоредба, изпълнителното
производство се прекратява, при непоискване от страна на взискателя, на
извършването на изпълнителни действия, в продължение на две години. С изтичането
на посоченият срок, считано от датата на последно поисканото изпълнително
действие, принудителното изпълнение се прекратява, по силата на закона, като
съдия- изпълнителя, с постановлението си констатира едно вече настъпило
прекратяване. След прекратяването на принудителното изпълнение, бъдещи
принудителни действия са недопустими, а вече извършените се обезсилват с
обратна сила. В случая, обаче, преди настъпване на перемпцията, изпълнителното
дело е било спряно по искане на взискателя, въз основа на постигнало с длъжника
споразумение за доброволно изпълнение, като молбата е депозирана на
23.04.2012г. Въпреки че по изпълнителното дело това споразумение не е
приложено, респ. с отговора на исковата молба, неговите правни последици следва
да бъдат зачетени, доколкото същото съставлява признание на задължението от
страна на длъжника, което прекъсва давността- арг. Чл. 116, б. а от ЗЗД. Съдът
приема, че в случая давността е прекъсната най- късно на 23.04.2012г., с
депозиране на молбата за спиране/ доколкото няма данни за датата на
споразумението/ и от този момент, започва да тече нова давност- арг. чл. 117 от ЗЗД.
След постановеното спиране по
искане на взискателя, на изп. дело №201275504000033 по описа на ЧСИ ******,
няма направено искане или извършване от ЧСИ на друго действие по изпълнението,
прекъсващо давността. Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в
случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Със същата точка, е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. В мотивите към т.10 на ТР,
изрично са посочени кои действия съставляват действия по изпълнението,
прекъсващи давността- това е което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Давността се прекъсва и направено
искане от страна на взискателя, с което е посочен конкретен изпълнителен
способ, който съдия- изпълнителя е длъжен
да приложи.
С оглед изложеното, съдът приема,
че с оглед датата на налагането на
запора върху ТВ на ищцата- 07.03.2012г, както и с оглед датата на молбата за
спиране на изп. дело- 23.04.2012г, съобразено спрямо датата на молбата за
образуване на изп дело № 20179050400849
по описа на ЧСИ П. ***, с която е поискано налагането на запор върху ТВ на
ищцата С.- 01.09.2017г, давността следва да се счита за изтекла, тъй като са
изминали повече от 5 години от последното действие по изпълнението и от
признаването на задължението от длъжника- съответно през м.- март. 2017 и през
м. април. 2017г.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че предявеният отрицателно установителен иск с правно основание
чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника О.Ф.Б. ЕАД, че ищецът С.С. не дължи сумата от 9943,56лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2012г, сумата от
1118,42лв.- лихва за забава, сумата от 501,89лв.- санкционираща лихва,
231,28лв.- д.т. по ч. гр.д.№ 304/2012г на ПлРС и 480лв.- юрк. възнаграждение-
или сумата от общо 12 275,15лв., по изпълнителен лист от 17.01.2017г. по ч.
гр.д.№ 304/2012г по описа на ПлРС, като погасени по давност.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разправените по делото разноски, по
представеният списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1391,01лв. По делото, от
страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, поради следните
съображения: в случая е приложима нормата на чл7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адв. възнаграждения, като след съответно изчисление,
съдът установи, че минималният размер на
възнаграждението на един адвокат, с оглед цената на иска, е сумата от
898,25лв. съдът намира, че уговореното и
заплатено адв. възнаграждение от 900лв., не е прекомерно с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което, възражението за
прекомерност, с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК, е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.2 от ГПК,
спрямо ответника „О.Ф.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** ***представлявано от ***- изп. директор и ***прокурист, че С.П.С., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ сумата
от общо 12 275,15лв., от които сумата от 9943,56лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2012г, сумата от 1118,42лв.-
лихва за забава, сумата от 501,89лв.- санкционираща лихва, сумата от
231,28лв.- държавна такса и сумата от
480лв.- юрк. възнаграждение, по ч. гр.д.№ 304/2012г на ПлРС, по което е издаден ИЛ от 17.01.2012г. и е
образувано изп. дело № 20179050400849 по описа на ЧСИ П. ***, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „О.Ф.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** ***представлявано от ***- изп. директор и ***прокурист ДА ЗАПЛАТИ НА С.П.С., ЕГН **********,***,
сумата от -1391,01лв - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: