Р Е Ш Е Н И Е
№386 18.10.2022г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На трети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Зорница Делчева
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №474 по описа за
2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128 и сл. от АПК, образувано
по жалбата на М.Н.К. в качеството й на адвокат, назначен за служебен защитник
на обвиняем, против Отказ на Председателя на Националното бюро за правна помощ,
обективиран в писмо изх. №22-202-1275/07.06.2022г да разреши заплащане на
оказаната правна помощ по отчет №845/2022г, поради не спазване на срока по
чл.38 ал.4 от Закона за правната помощ, което е основание за отказ по чл.37
ал.2 от същия закон да бъде изплатено от НБПП възнаграждение на адвоката.
Мотивите са следните: От приложените
към отчет №845/22г документи е видно, че участието в производството, по което е
назначена за служебен защитник е завършило с постановление на прокурора за
спиране на досъдебното производство, издадено на 08.01.2020г. Отчета е подаден
на 06.04.2022г.
В подадения отчет е посочено, че
досъдебната фаза по наказателно производство № 284ЗМ329/2019г по описа на РУ
Казанлък, прокурорска преписка № 501/2019г по описа на РП Казанлък е приключила
с Постановление за спиране на наказателното производство от 08.01.2020г на РП
Казанлък, изх. №501/09.01.2020г. Адвоката е назначен за служебен защитник въз
основа на искане от разследващия полицай №284 000-31386/10.12.2019г, акт
за допускане на правна помощ – Постановление от 10.12.2019г, и Акт за
назначаване на адвоката с Постановление от 13.12.2019г, съгласно Уведомително
писмо на АС по чл.26 ал.1 от ЗПП -№2916/11.12.2019г за определяне на адвокат,
който да предостави правната помощ. Служебния защитник е участвал в действията
по привличане на обвиняем и предявяване на разследването, извършени на
10.12.2019г и на 13.12.2019г. На
08.01.2020г с Постановление на прокурор при РП Казанлък производството е спряно
поради и до издирване на обвиняемия от органите на МВР. На 29.05.2020г с
Постановление на прокурора производството е възобновено като на 03.06.2020г
обвиняемия е заявил изрично желание да ползва услугите на избран от него
адвокат и за негова сметка.
С жалбата се твърди, че отказът е
постановен при превратно тълкуване на нормата на чл.38 ал.4 от Закона за
правната помощ, по-специално за момента, от който тече срокът за подаване на
отчета в случаи като настоящия, когато липсва акт по смисъла на чл.27 ал.2 от
Закона за правната помощ. Изложени са доводи, че назначения служебен защитник
следва да бъде уведомен от органа, който е взел решение за предоставяне на
правна помощ и по-конкретно, участието на служебния защитник в производството
ще бъде преустановено по силата на решение за прекратяване на правната помощ.
Такова решение не е взето от разследващия орган, съответно от наблюдаващия
прокурор, поради което след спиране на наказателното производство, считано от
08.01.2020г, служебния защитник е очаквал възобновяване или прекратяване, а
поради обявеното по-късно извънредно положение, последвано от мерки по
прилагане на извънредна епидемиологична обстановка, адвоката обективно е
препятстван да установи и сам, че обвиняемия е избрал да бъде представляван от
упълномощен от него адвокат. От съда се иска да приеме, че едногодишния срок в
настоящия случай тече от момента, в който адвоката бъде освободен с нарочен акт
по чл.27 ал.2 от ЗПП и по-конкретно след като същият му бъде съобщен.
Претендира разноските по делото.
Ответника Председателя на Националното
бюро за правна помощ не се явява, не се представлява, не взема становище по
жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Писмо изх. №22-202-1275/07.06.2022г е
връчено на адвокат К. на 13.06.2022г, съгласно подписана лично обратна разписка
на стр. 44 / дело на АССГ, преобразувано под №474/22г по описа на АС Стара
Загора/, а жалбата е подадена на 20.06.2022г, /пощенски плик на стр. 40/.
Писмото не съдържа указания за срока и реда за оспорването му, поради което
намират приложения правилата за удължаване на сроковете по чл. 140 ал.1 от АПК,
тоест два месеца от датата на нередовното съобщаване на отказа. Срокът е
спазен, а жалбоподателя е адресат на неблагоприятен за него административен
акт, поради което оспорването е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Адвокат К. е назначена за служебен
защитник на обвиняемия по досъдебно производство №248ЗМ 329/2019г по описа на
РУ Казанлък, пр.пр. № 501/2019г по описа на РП Казанлък, с Постановление за
назначаване на защитник от 13.12.2019г. Предоставила е правна помощ, чрез
участие в действията по привличане на обвиняем на 10.12.2019г и по предявяване
на разследването на 13.12.2019г, извършени при условията на отсъствието на
обвиненото лице, което е обявено за общо държавно издирване. Поради този факт с
Постановление от 08.01.2020г на наблюдаващия прокурор е спряно наказателното
производство. Производството е възобновено на 29.05.2020г с постановление на
наблюдаващия прокурор. На 03.06.2020г лицето, на което е задочно е повдигнато
обвинение е декларирало желание да бъде защитавано от упълномощен адвокат за
собствена сметка, но още на 01.06.2020г е извършено действие по привличането му
в качеството му на обвиняем с участието на избран от него адвокат. Липсва
решение на разследващия полицай, съответно на прокурора за прекратяване
предоставянето на правната помощ, което се изпраща на НБПП за информация. По
тези факти между страните няма спор. Спорът е правен, а именно от кой момент
тече срока по чл.38 ал.4 от Закона за правната помощ - от датата, на която е
преустановено участието на служебния адвокат, като в случая има спор и кой
момент има признаците, посочени в закона, или от датата, на която служебния
адвокат е узнал, че участието му в производството е приключило.
Законът изрично посочва, че едногодишния
срок тече от момента на преустановяване на участието на служебния защитник в производството,
като в тази връзка е и разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗПП, а именно отчет се
подава за досъдебното производство по наказателни дела – след приключването му
с акт на прокурора, а за съдебните производства след приключване на делото в
съответната съдебна инстанция. Преустановяване на участието на служебния
адвокат може да настъпи и преди посочения в чл.38 ал.3 от ЗПП момент, както и
след него, предвид прекратяване на правната помощ на основание промяна в
обстоятелствата, при които е предоставена, и обратно – оказване на правната
помощ от назначения служебен адвокат до приключване на делото и в последната
съдебна инстанция. Ето защо законът посочва, че релевантния момент за началото
на преклузивния срок по чл.38 ал.4 от ЗПП е този, в който служебния адвокат
преустановява предоставянето на правна помощ, независимо на кое основание –
промяна в обстоятелствата, при които е назначен или поради приключване на
фазата, за която е назначен – имащо признаците също на промяна в
обстоятелствата, при които е назначен, тъй като назначаването може да е само за
съответното производство/ за пред съответната инстанция. Срокът тече от
сбъдване на факта, имащ признаците на преустановяване на участието на адвоката,
а не от момента, в който узнае за постановен акт по смисъла на чл.38 ал.3 или
по смисъла на чл.27 ал.2 от ЗПП тоест законовото разрешение е за вменено на
адвоката задължение да следи за развитието на производството под страх от
пропускане на едногодишния срок или следван е принципа комуто ползите, нему и
тежестите. Отчета за свършената работа в производството, в което е участвал
адвоката се подава след приключването му, но в едногодишен срок от
преустановяване на участието. Поради тази причина в чл.38 ал.4 изречение второ
от ЗПП е предвидено производство по възстановяване на изтеклия срок по
изречение първо, когато пропускането да се подаде отчет в неговите рамки не се
дължи на поведението на адвоката - не е пряко следствие от неговото бездействие да узнае и да подаде
отчета си, а е причинено по обективни причини, за чието настъпване на носи
отговорност. Адвоката в настоящия случай с посочването на факти, които
квалифицира като имащи признаците на основанието по чл.38 ал.4 изречение второ
от ЗППП, обосновава тезата си за незаконосъобразност на отказа на Председателя
на Националното бюро за правна помощ и иска да бъде преразгледан въпроса за
момента, в който е преустановено неговото участие. Този въпрос обаче е
фактически по аргумент от правната норма на чл.38 ал.4, който се потвърждава и
от правното разрешение на чл.38 ал.3 от ЗПП. В настоящия случай служебния
адвокат е преустановил участието си в досъдебното производство, за което е
назначен, на 08.01.2020г, когато същото е приключило и от този момент до
08.01.2021г е следвало да се подаде отчета пред НБПП. Очакването субективното
за продължаване на досъдебното производство няма правно основание, тъй като в
чл.38 ал.4 вр. с ал.3 от ЗПП изрично и ясно е указано, че срокът за подаване на
отчет за свършена работа е едногодишен, считано от преустановяване на участието,
което условие се сбъдва с приключване на досъдебното производство в настоящия
случай. Ето защо участието не е преустановено след възобновяване на досъдебната
фаза и считано от 01.06.2020г, когато
обвиняемия упълномощава избран от него и за негова сметка адвокат. Служебния
защитник не твърди да не знае за постановлението за спиране на наказателното
производство, а обратно – тъкмо поради спирането очаква то да продължи, но това
не е задължително. Производството може и да се прекрати без да се възобнови. Фактическите
доводи, посочени като основание за незаконосъобразност на отказа касаят
разрешаване на въпроса за приложение на чл.38 ал.4 изречение второ от ЗПП, с
който Председателя на НБПП не е сезиран с искането за заплащането на оказаната
правна помощ. Те не могат да бъдат разрешавани за първи път от съда,
осъществяващ контрол за законосъобразност на отказа, основан на чл.38 ал.4 от ЗПП – пропуснат ли е едногодишния срок с оглед фактите, представляващи
преустановяване участието на служебния адвокат. Няма правно основание да се
приеме, че участието на служебния адвокат е продължило след 08.01.2020 и до
01.06.2020г, но дори и след тази дата срокът не тече, тъй като липсва решение
по чл.27 ал.2 от ЗПП и служебния адвокат продължава да има това качество. Законът
не обвързва течението на едногодишния срок от постановяване на решение по чл.27
ал.2 от ЗПП, нито поставя като начало
момента, в който адвоката узнае за това, че вече не е служебен защитник било
поради избор на друг, или поради приключване на съответната фаза от
производството. Всички въпроси, касаещи пропускането на едногодишния срок не по
вина на адвоката се разрешават в производството по възстановяване на срока.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя
не се следват разноските по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Н.К. против Отказ изх. №22-202-1275/07.06.2022г на Председателя на
Националното бюро за правна помощ да разреши изплащане на възнаграждение на
адвокат по отчет №845/2022г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: