Решение по дело №2440/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 78
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Анелия Цанова
Дело: 20201001002440
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай Метанов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20201001002440 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 240 и сл. ГПК.
С решение № 1147 от 03.08.2020г., постановено по т.д. № 953/19г., СГС, ТО, VІ- 22
състав на основание чл. 239, ал. 2 ГПК е отменил по исковете с правна квалификация чл.25,
ал.6, вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ на СЧП „Български киноложки клуб - Босерон“, peг. по ф. д. №
571/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Българска
морава“ № 97-99, предявени срещу СОПД „Българска Републиканска Федерация по
кинология“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№ 31, приетото на ОС на сдружение „Българска Републиканска Федерация по кинология“ от
21.04.2019 г. решение за изключване на сдружение „Български киноложки клуб - Босерон“
като член на ответното сдружение, поради нарушена процедура по свикване на ОС, липса на
кворум за провеждане на събранието; липса на изискуемо мнозинство за вземане на
решенията и липса на основания за прилагане на санкционната последица изключване на
член на сдружението; отменил е по иска с правна квалификация чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 от
ЗЮЛНЦ на СЧП „Български киноложки клуб - Бриард“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Българска морава“ № 97-99, предявен срещу СОПД
„Българска Републиканска Федерация по кинология“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 31, приетото на ОС на сдружение
„Българска Републиканска Федерация по кинология“ от 21.04.2019 г. решение за
изключване на сдружение „Български киноложки клуб - Бриард“ като член на ответното
сдружение, поради липса на основания за прилагане на санкционната последица изключване
на член на сдружението; отменил е по иска с правна квалификация чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 от
ЗЮЛНЦ на СЧП „Български клуб Уелско корги“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Българска морава“ № 97-99, предявен срещу СОПД „Българска
Републиканска Федерация по кинология“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 31, приетото на ОС на сдружение „Българска
Републиканска Федерация по кинология“ от 21.04.2019 г. решение за изключване на
сдружение „Български клуб - Уелско корги“ като член на ответното сдружение, поради
липса на основания за прилагане на санкционната последица изключване на член на
сдружението; отменил е по иска с правна квалификация чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 от ЗЮЛНЦ на
СЧП „Български клуб - Бяло швейцарско овчарско куче“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Българска морава“ № 97-99, предявен срещу СОПД
„Българска Републиканска Федерация по кинология“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 31, приетото на ОС на сдружение „Българска
Републиканска Федерация по кинология“ от 21.04.2019 г. решение за изключване на
сдружение „Български клуб - Бяло швейцарско овчарско куче“ като член на ответното
сдружение, поради липса на основания за прилагане на санкционната последица изключване
на член на сдружението; осъдил е СОПД „Българска Републиканска Федерация по
кинология“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№ 31 да заплати на СЧП „Български киноложки клуб - Босерон“, peг. по ф. д. № 571/2011 г.
по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Българска морава“ №
97-99, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноски по делото в размер на 320 /триста и
двадесет/ лева; осъдил е СОПД „Българска Републиканска Федерация по кинология“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 31 да заплати
на СЧП „Български киноложки клуб - Бриард“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Българска морава“ № 97-99, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева; осъдил е СОПД „Българска
Републиканска Федерация по кинология“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 31 да заплати на СЧП „Български клуб - Уелско
корги“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Българска
морава“ № 97-99, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева и е осъдил СОПД „Българска Републиканска Федерация по кинология“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 31 да
заплати СЧП „Български клуб - Бяло швейцарско овчарско куче“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Българска морава“ № 97-99, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
По делото е постъпила молба за отмяна на неприсъствено решение от сдружение
БРФК, в която се твърди, че решението е „неправилно, необосновано, постановено при
съществено нарушения на съдопроизводствените правила, върховенството на устава..“, тъй
като е било лишено от възможност за участва в делото поради ненадлежно връчване на
съобщенията до Сдружението, по съображения изложени в молбата. Иска се съдът да
отмени обжалваното решение.
Ответниците твърдят, че „въззивната жалба“ е недопустима, а по същество-
неоснователна.
САС, ТО, 13 състав, намира следното:
ОТНОСНО допустимостта на молбата за отмяна на неприсъствено решение:
Съгласно изричната разпоредба на чл.240, ал.1 от ГПК, страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивния съд отмяна на
решението, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради наличие на
някое от визираните в т.1- т.3 на чл.240, ал.1 причини. В настоящият случая, въпреки общо
2
изложеното в „Искане по чл.240 ГПК“, че решението е „неправилно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, върховенството
на устава“, се твърди обстоятелство, визирано в т.1 на чл.240, ал.1 ГПК и се иска отмяната
на постановеното решение, като в проведеното на 26.01.21г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на молителя и изрично заявява, че подържа искането си като
такова по чл.240 ГПК, поради което и съдът счита, че е сезиран именно с молба за
осигуряване защита срещу постановеното неприсъствено решение с правно основание
чл.240 ГПК. В чл.239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не
подлежат на обжалване, което означава, че те влизат в сила от датата на постановяването
им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е
предвидил специален ред- чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240,
ал.2 ГПК.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с
преклузивен едномесечен срок, като в чл.240, ал.1 от ГПК е посочен и началният момент, от
който срокът започна да тече този срок. Видно от приложеното по делото съобщение, на
06.08.2020г., БРФК е надлежно уведомена по реда на чл.50, ал.2 ГПК за изготвяне на
решението, с връчен негов препис, което води до извода, че постъпилото на 03.09.2020г.
искане по чл.240 ГПК е в срока чл.240, ал.2 ГПК е спазен, т. е. молбата е процесуално
допустима, като подадена в срок и от страна с правен интерес и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество молбата е НЕСНОВАТЕЛНА.
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 25,
ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ.
С разпореждане № 1276 от 30.01.20г., СГС, ТО, VІ- 22 състав е разпоредил преписи от
исковата молба и приложенията, както и доп. молби- уточнения да се връчат на ответника, с
вписване на правата и задълженията му като ответник по чл.131, чл.132 и чл.133 от ГПК, както и
последиците от тяхното евентуално неупражняване. С указанията си, съдът е предупредил
ответника и за възможността за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК.
Изпратеното до ответника на посочения в регистъра негов адрес съобщение, е
върнато в цялост, с направено на 10.02.2020г. от дл. лице- призовкар, отбелязване, че „На
посочения адрес няма такава федерация, няма табели и обозначения, няма служители“,
поради което и на 11.02.20г. съдът е приел уведомяването за редовно на основание чл.50,
ал.2 ГПК.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника, който не се е явил и в първото по
делото съдебно заседание, като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На 31.07.202О г. е проведено първо съдебно заседание, на което представител на
ответното дружество не се е явил и на което пълномощникът на ищците е направил искане
3
за постановяване на неприсъствено решение.
С обжалваното решение, СГС, ТО, VІ- 22 състав е приел, че са налице условията по
чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Пред настоящата съдебна инстанция е представена, адресирана до Сдружение БРФК
призовка по т.д. № 667/19г., с която е известено да се яви на 05.06.19г., 9,30ч. в СГС, ТО, VІ- 17
състав.
Искането за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основано на
твърдения за лишаване на молителя, в качеството му на ответник по уважените с решението
искове, от възможността да участва в разглеждане на делото поради нарушение на
съдопроизводствените правила относно призоваването му, довело до невръчване на препис
от исковата молба и на призовката за проведеното съдебно заседание- основание по чл.240,
ал1 ГПК, въведено като самостоятелно и специфично основание за отмяна на
неприсъственото решение.
Настоящият съдебен състав счита, че ответникът по делото БРФК е редовно призован
в първоинстанционното производство при условията на чл.50, ал.2 ГПК. Призоваването на
търговец се извършва на последния вписан в търговския регистър адрес на управление,
който съгласно извършената справка в ТР- АВ е гр. София, бул. „Витоша“ № 31, на който и
адрес е призоваван по делото и от който призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че
„На посочения адрес няма такава федерация, няма табели и обозначения и няма служители“,
при която констатация и правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл.50, ал.2 ГПК, прилагайки призовката по делото, от който момент ответника се счита
редовно призован. Фактът, че през 2019г., БРФК се е намирала на посочения в регистъра
адрес, на който й е връчена призовката за насроченото за 05.06.2019г. съдебно заседание по
друго т.д. с № 667/19г., не води до извода, че към 10.02.2020г., на която дата адреса е
посетен от дл. лице- призовкар, Федерацията се е намирала на посочения в регистъра адрес,
на който да е продължила да получава други съобщения.
Налице е фактическа промяна на адреса на сдружение БРФК, която то не е заявило за
вписване в търговския регистър, поради което и правилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, прилагайки всички адресирани до Федерацията
съобщения по делото, от който момент лицето се смята за редовно призовано.
Ето защо и молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ПО съдебните разноски: Искането за присъждане на адв. възнаграждение в
хипотезата на чл.38, ал във вр. чл.37, ал.1, т.3 ЗА е неоснователно. По делото не са
представени договори за предоставяне на безплатна правна помощ, като изявление за
предоставянето й е направено от процесуалният представител на ответниците по молбата в
открито съдебно заседание, с представен списък, в който като основание се сочи хипотезата
на чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА- адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В случая, страните, които имат право на
4
разноски, са юридически лица и обстоятелството, че адвокатът им евентуално има
посочените в т.3 на чл.38, ал. ЗА отношения с техните законни представители, не
обосновават извод, че правната помощ следва да се приеме за предоставена в хипотезата на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Възнаграждението по чл. 36 от ЗА се дължи на адвоката от лицето,
на което се предоставя правната помощ /не от неговия законен представител, когато
правната помощ се предоставя на юридическо лице/, съответно именно по отношение на
това лице следва да са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ,
визирани в чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Воден от горното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1147 от 03.08.2020г. на СГС, ТО, VІ- 22 състав,
постановено по т.д. № 953/19г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5