№ 16492
гр. София, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110114679 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на
Решение № 4170/08.03.2024г. постановено по гр.д. № 14679/2023г. по описа на СРС, в
частта му относно присъдените в полза на ищцовата страна и сторени в исковото
производството, разноски за адвокатско възнаграждение.
В молбата са изложени съображения, като ищцовата страна поддържа, че съдът
неправилно е определил и присъдил дължимия размер на адвокатското възнаграждение,
като не е отчел и размера на дължимото ДДС, като счита, че му се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 696 лв. с вкл. ДДС и представляващо минималното такова по
Наредба 1/2004г. на ВАдвС, като общо дължимите разноски на включващи и тези за
държавната такса е в размер на 808 лв.
В срока за отговор, насрещната страна е подала отговор, в който е изложила
съображения за неоснователност на молбата на ищцовата страна.
След като провери подадената молба и материалите по делото, съдът намира за
установено следното:
Същата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав е уважил възражението на ответната страна с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК, като е счел, че следва в полза на процесуалния представител да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът е счел, че с оглед фактическата и
правната сложност на производството, справедливият размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да бъде присъден в полза на ищцовата страна е 500 лв., като е
съобразил обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца действително е
регистриран по ДДС. Съображенията, изложени от последния с молбата по чл.248 ГПК
относно неправилно определения като дължим съобразно Наредбата, минимален размер на
адвокатското възнаграждение, не се споделят от настоящият съдебен състав. При преценката
си относно определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение, освен че се
ръководи от предвидените минимални такива, с цел защита на материалните интереси на
осъществяващите процесуално представителство по граждански дела, съдът взема предвид
характера и вида на действително осъществената дейност в рамките на разглеждане на
производството, неговата фактическа и правна сложност и пр., като понастоящем, както
1
това е установено и от съдебната практика, съдът не е императивно обвързан от
предвидените минимални размери на адвокатското възнаграждение, установени с Наредба
1/2004г. на ВАдвС.
Предвид гореизложеното, съдът приема така подадената молба за изменение на
постановеното Решение № 4170/08.03.2024г. постановено по гр.д. № 14679/2023г. по описа
на СРС, в частта му в частта му относно присъдените в полза на ищцовата страна и сторени
в исковото производството, разноски за адвокатско възнаграждение, за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, молба с вх. № 85505/14.03.2024г., за изменение на
Решение № 4170/08.03.2024г. постановено по гр.д. № 14679/2023г. по описа на СРС, в
частта му в частта му относно присъдените в полза на ищцовата страна и сторени в исковото
производството, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2