№ 4643
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110212789 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
015158/05.07.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в
СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на
министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на
М. М. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП
–глоба в размер на 50лв.
В жалбата се съдържат води, че е бил с поставен предпазен колан, били
отправяни неприлични квалификации по негов адрес от служителите на ОПП
СДВР, както и че нарушението не е доказано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично,
дава обяснения, в хода на пренията моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, за което е
1
редовно призована, но изпраща писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 14.06.2024 г. около 00:31 часа жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил Тойота РАВ 4 с рег.номер СВ****КС, собственост на Мак- М. и А.
К.и ООД с ЕИК ********* в град София по ул. Леге с посока на движение от
ул. Съборна към бул. Цар Освободител и до Българска народна банка бил
спрян за проверка от служителите на ОПП СДВР Б. Г. и Д. И., които
установили, че по време на движение водачът не използва и не е поставил
обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобилът, доколкото пътят
бил с улично осветление, а и водачът бил осветен при подаването на сигнала
през предното стъкло с фенерче, като служителите на ОПП СДВР забелязали
липсата на обезопасителния колан. На водача бил съставен АУАН за
констатираното нарушение.
Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и
правна квалификация на нарушението било издадено и обжалваното
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-015158/05.07.2024 г., от Д.Д.Д.
на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР,
упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-
1632/02.12.2021 г. , с което на М. М. К., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г., И., Б. (частично
кредитирани) и обясненията на жалбоподателя (частично кредитирани), както
и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. доколкото същите са
подробни, хармонични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с
показанията на свидетеля И.. Показанията на Г. са логични и ясни. От тях се
извежда по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка.
2
Свидетелят възпроизвежда лични възприятия, категоричен е в
обстоятелството, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан по
време на движение. Свидетелят има ясен спомен за нарушението, като си
спомни и данни за годината и датата на нарушението, индивидуализиращи
данни на управляваното МПС. Видно от показанията му, мястото е било
осветено и не е имало пречка липсата на поставен обезопасителен колан да
бъде забелязана от служителите на ОПП СДВР. Отделно свидетелят посочва,
че в тъмната част на денонощието осветяват водачите с фенер през предното
стъкло, когато е забелязано и нарушението. Видно от показанията му,
подкрепени и от тези на И., няма как единият от служителите на ОПП СДВР
да бъде в автомобила при спрян за проверка водач, доколкото по инструкция
следва единият да осигурява другия на конкретно място зад автомобила,
респективно че имат забрана да се намират в патрулния автомобил по време на
проверка. От показанията на Г. съдът безспорно установени авторството на
нарушението и неговото извършване.
Макар и свидетелят И. да не си спомни за проверката, неговите показания
служат за проверка на показанията Г. по отношение на разположението на
служителите на ОПП СДВР по време на проверка на водач. Видно от
показанията на този свидетел, подобно и на съобщеното от Г., винаги и
двамата от наряда са извън автомобила и единият осигурява другия и спрения
автомобил. Видно от показанията на И., мястото на проверка е осветено, а и
свидетелят също съобщава, че е задължителна практика през предното стъкло
на водача да се осветява с фенерче с цел възприемане на действията на лицата
вътре в автомобила.
Поради изложените съображения и констатирани противоречия между
ангажиране показания на двамата свидетели, служители на ОПП СДВР от
една страна и свидетелката Б. и обясненията на жалбоподателя от друга, съдът
не дава вяра на показанията на свидетелката Б., както и на обясненията, че
един от проверяващите въобще не е слизал от автомобила. На първо място
следва да се посочи, че обясненията на жалбоподателя освен доказателствено
средство са и средство за защита и същите подлежат на проверка при
съпоставка с другите събрани по делото доказателствени източници. От своя
страна показанията на свидетелката Б. съдът също намери за неправдоподобни
в противоречащите им на показанията на кредитираните свидетели части.
Това е така, доколкото свидетелката е приятелка на жалбоподателя и с
3
показанията си се опитва да облекчи процесуалното му положение. На второ
място, мака ри между показанията на свидетелката и обясненията на К. да има
привидна непротиворечивост и хармоничност, при по-обстоен техен анализ се
констатират сериозни разминавания в отговорите на зададени от съда въпроси,
които мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че и двата анализирани
доказателствени източника са плод на предварителна съгласуваност и в
противоречащите им на показанията на Г. части не следва да се кредитират.
На първо място се констатира противоречие в показанията на Б. и
обясненията на жалбоподателя по отношение на това какви действия са
извършили непосредствено преди да се качат в автомобила. От една страна
жалбоподателят твърди, че след излизане от заведението, в което са били,
двамата с Б. са посетили магазин и последната си е купила цигари и едва
тогава са се качили в автомобила, а Б. от своя страна съобщава, че веднага след
като са напуснали заведението са се качили в автомобила. Друго съществено
противоречие се констатира по отношение на това кога Б. е била запозната и е
прочела съставения на жалбоподателя АУАН. К. твърди това да е станало
веднага след приключването на проверката, като го е предоставил
незабавно след качването си в автомобила и докато е шофирал към дома . От
своя страна Б. поддържа това да се е случило едва няколко дни по-късно.
Доколкото и жалбоподателят, и Б. създават впечатление, че в детайли са
запазили спомен за проверката и точните действия на органите на ОПП СДВР
и своите собствени, е крайно нелогично да дават противоречащи си и
взаимоизключващи се данни за собствените си действия. Поради тези
съображения съдът намира, че показанията им в частта, в която се твърди един
от проверяващите да не е напускал автомобила, респективно, че
жалбоподателят е бил с обезопасителен колан, са дискредитирани за сметка на
съобщеното от Г., който възстанови ясен спомен за това обстоятелство, а
показанията му намират подкрепа в тези на И..
Поради тези съображения съдът намери нарушеното за доказано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
4
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че не
допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената
заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН,
каквото правомощие им дава и изрично чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник
сектор към СДВР ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в
рамките на предвиденото в чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада
именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в
които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 е предвидил наказание за виновните лица в абсолютен размер –
„глоба” в размер на 50 лева.
Съдът намира, че свидетелят Г. категорично заяви обстоятелството, че
жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е достатъчно
доказателство за извършеното нарушение. Ето защо за съда то е доказано от
обективна страна, а наложеното за него наказание е законосъобразно, защото е
с размер точно фиксиран от законодателя и съдът няма право да ревизира
същото.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при
форма на вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като
водач на МПС да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС,
5
по време на движение, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял
именно това.
АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Съдът не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от
обективната съставомерност на нарушението са намерили своето отражение в
АУАН и НП, включително датата и мястото на нарушението, кое е
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, за какво
нарушение, описано фактически.
Във връзка с оплакването за отнети 6 броя контролни точки следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на
вътрешните работи правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от
17.12.2012 г.) да определя първоначалния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението се отнемат точки, съобразно допуснатото
нарушение. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба, отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Отнемането на точките е последица именно от влязло в сила
наказателно постановление. Броят на контролните точки, които се отнемат е
определен конкретно за отделните видове нарушения на правилата,
установени със ЗДвП. Самите контролни точки и отнемането им не
представляват административно наказание, нито принудителна
административна мярка, а имат отчетно – статистическа функция за
извършените от водача нарушения, по които има влязло в сила наказателно
постановление. Евентуалните грешки при фактическото посочване в даденото
НП на броя на отнетите контролни точки подлежи на съдебен контрол в
производството по обжалване на заповед по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Отнемането
на контролни точки не подлежи на проверка по реда на ЗАНН. Така в Решение
№ 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 138/2014 г.
Поради тези съображения НП следва да бъде потвърдено.
6
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер
от 80 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Ето защо
жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
015158/05.07.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в
СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, упълномощена със заповед на министъра
на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на М. М. К., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на
чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в
размер на 50лв.
ОСЪЖДА М. М. К., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7