Р Е Ш Е Н И Е
№204
гр.
Добрич, 15.05.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
При устастието
на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя административно дело № 589 по описа на
съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл.215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по жалба на А.Т.С. в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „АЛТЕОС-А.С.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ул.“Тимок“ № 3-Г-12, подадена
чрез адв.Ю.О. ***, срещу Заповед № 1145/22.08.2018
г., издадена от кмета на Община Добричка, с която е одобрен Подробен устройствен план – План за застрояване (ПУП-ПЗ) на ПИ 06104.30.20,
животновъдна ферма в землището на с.Бранище, община Добричка, за ПСД-склад за съхранение
на селскостопанска продукция и инвентар.
С Определение на 3824 от
15.03.2019 г., постановено по административно дело № 741/2019 г. по описа на
ВАС, Второ отделение делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В проведеното на 16 април 2019
г. съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа жалбата си на всички
основания изложени в нея, както и в
предходните заседания и няма искания за събиране на други доказателства.
Оспорващият не е съгласен с издадената заповед. Оспорва компетентността на
нейния издател и счита, че същата следва да се обяви за нищожна. В жалбата и
съдебно заседание излага подробни съображения и за незаконосъобразност на
заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ с твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването й, липса фактически и правни основания в
съдържанието на заповедта и противоречие с материално-правни разпоредби на
закона. Прави оплакване, че в нарушение на процесуалните правила за започване
на производството, не са уведомени заинтересованите лица. Счита, че параметрите
на предвижданото застрояване се разминават с изискванията на закона за отстояние от граничната линия със съседния негов собствен
имот. Позовава се на приетото заключение на вещото лице и навежда доводи за
противоречие на заповедта с чл.35, ал.2 от ЗУТ. Моли заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, кметът на Община Добричка,
чрез процесуалния си представител, адв. П.В.,
изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата като
изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган и е законосъобразна,
правилна и мотивирана, приета в съответствие с материално-правните разпоредби
на закона. Счита, че жалбата е просрочена, както и че жалбоподателят няма
правен интерес да оспорва заповедта, тъй като той е купил имота в хода на
административното производство по издаването на заповедта и заинтересовано лице
е неговата праводателка. Моли жалбата да се остави
без разглеждане като недопустима и като подадена значително след срока за
оспорване и претендира да му се присъдят направените по делото разноски.
Заинтересованата страна, „ТАФЧИ“
ЕООД, представлявано от С.И.С., чрез адв.Д.В., счита
жалбата за недопустима, поради това, че е подадена от лице, което не е активно
легитимирано да обжалва. Към момента на издаване на заповедта жалбоподателят не
е бил собственик на съседния имот, а право да обжалват съответния
административен акт имат само лицата, които са носители на права на собственост
към момента на издаване на акта. Счита също, че жалбата е просрочена, тъй като
по делото са събрани данни, че предишният собственик на имота (праводателят на жалбоподателя) е уведомен за издадената
заповед на 22 август 2018 г. Считано от тази дата 14-дневният срок за оспорване
бил изтекъл на 05 септември 2018 г. По тези съображения, изложени в последното съдебното заседание, намира жалбата за
недопустима и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административен съд - Добрич
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията
на страните, съобрази и указанията на Върховния административен съд по
тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни при по-нататъшното
разглеждане на делото и от фактическа и правна страна приема за установено
следното:
Жалбата е допустима, понеже не е
просрочена и изхожда от активно легитимирано лице.
Оспорва се Заповед №
1145/22.08.2018 г., с която кметът на Община Добричка е одобрил Подробен устройствен план-План за застрояване (ПУП-ПЗ) за ПИ
06104.30.20 животновъдна ферма в землището на с.Бранище, община Добричка, за
ПСД-склад за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар по искане на
заинтересованата страна „ТАФЧИ“ ЕООД, което се легитимира като собственик на
имота, предмет на плана с нотариален акт за покупко-продажба № 120, том ХІ,
дело № 20/2016 г. на Сл. по вписванията при РС Добрич (л.24).
Жалбоподателят обосновава
правния си интерес да оспорва заповедта с обстоятелството, че е носител на
вещни права в ПИ 06104.25.5, който е придобил от М.А.П. и който се намира в
съседство с ПИ 06104.30.20 - имота, предмет на плана.
Жалбоподателят е придобил имота на 05.09.2018
г. от заинтересованата страна М.П., видно от представения по делото Нотариален
акт № 142, том ХVІІІ, дело № 3372/18 г. на Сл. по вписванията при РС Добрич.
Съобразно Определение на 3824 от
15.03.2019 г., постановено по административно дело № 741/2019 г. по описа на
ВАС, Второ отделение, чиито мотиви, съдържащи указания по тълкуването и
прилагането на закона са задължителни за настоящия състав на съда (чл.224 АПК),
оспорващият е заинтересовано лице по см. на 131, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ, затова
е следвало ответникът да представи доказателства за съобщаването на заповедта
на неговия праводател, М.П.. Такива доказателства не
са представени. В писменото си становище по жалбата от 22.10.2018 г., л.76, П.
твърди, че е узнала за процесната заповед в края на
м.август 2018 г., което твърдение е направено в хода на настоящото съдебно
производство и от лице, чиито интереси не са засегнати от издадената заповед за
одобряване на ПУП-ПЗ.
Към момента на придобиването на
имота от жалбоподателя, както и към
датата на подаване на жалбата, 17.09.2018 г. заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ
не е влязла в сила, тъй като няма данни да е съобщена по предвидения в закона
ред на заинтересованите лица в производството по издаването й. А както беше
посочено по-горе, според мотивите в Определение на 3824 от 15.03.2019 г.,
постановено по административно дело № 741/2019 г. по описа на ВАС, ІІ отделение,
оспорващият е заинтересовано лице по см. на 131, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ.
Дори и да се приеме, че праводателят на жалбоподателя, М.П., е узнала за издадената
заповед в края на м. август или на 22 август 2018 г., както твърдят насрещните
страни, то видно от съдържанието на оспорената Заповед № 1145/22.08.2018 г., в
нея не се сочи дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого.
Съгласно чл.140, ал.1 от АПК,
приложим по силата на чл.219, ал.3 от ЗУТ, когато в административния акт или в
съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава
на два месеца. Подадената на 17.09.2018 г. жалба е в двумесечния срок по
чл.140, ал.1 от АПК, поради което не е просрочена.
Правен интерес от оспорване на
заповед за одобряване на ПУП-ПЗ имат заинтересованите, по см. на чл.131 от ЗУТ,
лица, които са носители на вещни права към момента на влизане в сила на
заповедта. Процесната заповед не е влязла в сила към
датата на подаване на жалбата, 17.09.2018 г., както и към настоящия момент,
затова оспорващият, в качеството си на собственик на съседен имот, има правен
интерес да я обжалва.
По делото бе допусната
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице, архитект А.В., дава
следното заключение:
Имотът, предмет на плана, ПИ 06104.30.20
се намира в урбанизирана територия и фактическото му ползване е за складови
функции. Имотът на жалбоподателя, ПИ 06104.25.5 се намира в земеделска територия,
има трайно предназначение на земеделска земя, пасище. Имотът, предмет на плана
и имотът на жалбоподателя са съседни като първият е разположен североизточно
спрямо втория, имат обща граница, която за ПИ 06104.30.20 е част от южната, а
за ПИ 06104.25.5 – част от северната. И за двете територии, в които попадат
имотите, няма действащи подробни устройствени
планове.
Предвижданията на ПУП-ПЗ,
одобрени с оспорената заповед са свободно застрояване на ПИ 06104.30.20 с
височина до 15 метра. Вещото лице е категорично, че визираното в проекта
застрояване „над 15“ е техническа грешка. В заключението се сочи, че
фактическото застрояване на имота, предмет на плана е до 10 метра. Свързано застрояване не се предвижда.
Застрояването, предвидено с ограничителни линии (л.38) било разположено на
южната граница, на 3 метра от източната, по 5 метра от западната и северната
граница. Показателите на застрояване са максимална плътност на застрояване -
80%, максимална интензивност на застрояването Кинт. -
2,00 и минимална озеленена площ - 20 %.
Имотите на жалбоподателя и на
заинтересованата страна не попадат в защитена територия по Закона за защитените
територии, не попадат в защитена зона по Закона за биологичното разнообразие,
не попадат в охранителна зона.
Експертизата установява и че
жалбоподателят е собственик и ПИ 06104.30.315, разположен северно спрямо процесния ПИ 06104.30.20. Няма данни за ПИ 06104.30.315 да
има одобрен ПУП-ПЗ.
В заключението се сочи, че
фактическото ползване на имота, предмет на плана е за складови функции и в
одобрения ПУП-ПЗ не се предвижда промяна на това предназначение.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон, тъй като с нея е одобрено предвиденото по проекта
свободно застрояване на вътрешната граница на поземлените имоти, което е в
противоречие с чл.35, ал.2, предл.1 от ЗУТ. Според
цитираната разпоредба, разстоянието на
нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при
свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м. В определението по адм.д. 741/2019 г. по описа на ВАС, е прието че това
изискване е приложимо и спрямо процесните имоти,
макар и имотът на жалбоподателя да не е урегулиран.
Затова съдът намира, че с
оспорената заповед незаконосъобразно ограничителната линия на застрояване в
имота, предмет на плана, лежи на южната кадастрална граница, която е обща с
имота на жалбоподателя. Не са налице условията на закона, при наличието на
които се допускат намалени отстояния. Не е предвидено
свързано застрояване по см. на чл.29, т.2 от ЗУТ. Проектната линия на
застрояване в имота, предмет на плана, е върху кадастралната граница с имота на
жалбоподателя без да е към обслужващ път или да е външна линия на застрояване.
Допуснато е противоречие между
предвиденото средно застрояване, което е до 15 метра и визираното в обяснителната
записка към одобрения проект застрояване над 15 метра. Дори същото да се дължи
на техническа грешка, както счита вещото лице, то заповедта е издадена при
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в одобряване на проект, съдържащ явни противоречия. Освен
това със заповедта е одобрен проект, в който не е посочена долна граница на
показателите за плътност и интензивност, както и горна граница на показателя за
озеленяване.
По тези съображения съдът
намира, че заповедта е издадена при
съществени процесуални нарушения и противоречие с материално-правни
разпоредби на ЗУТ.
Естеството на въпроса не
позволява решаването му по същество от съда, поради което преписката следва да
се върне на органа, който да се произнесе по заявлението на заинтересованата
страна „Тафчи“ ЕООД с вх. № 1269 от 25.07.2018 г.,
съобразно мотивите на настоящото решение и правомощието си по чл.135, ал.3 от ЗУТ.
ІV. Разноски
Жалбоподателят претендира
присъждане на сторените по делото разноски, както следва 50 лв.- внесена
държавна такса, 600 лв. – договорен и изплатен адвокатски хонорар, видно от
договор за правна защита и съдействие (л.120) и 150 лв., видно от платежно
нареждане (л.86) -
възнаграждение за вещо лице, или общо в размер на 800 лв., които му се
следват по силата на чл.143, ал.1 от АПК.
Така мотивиран и на основание
чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІV състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „АЛТЕОС-А.С.“***,
ЗАПОВЕД № 1145/22.08.2018 г., издадена от кмета на Община Добричка, с която е
одобрен Подробен устройствен план – План за
застрояване (ПУП-ПЗ) на ПИ 06104.30.20, животновъдна ферма в землището на
с.Бранище, община Добричка, за ПСД-склад за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на кмета на
Община Добричка за произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение, по заявлението на заинтересованата страна „Тафчи“ ЕООД с вх. № УТ- 1269 от 25.07.2018 г..
ОСЪЖДА кмета на Община Добричка
да заплати на ЕТ „АЛТЕОС-А.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Добрич, ул.“Тимок“ № 3-Г-12, представляван от А.Т.С. сумата от 800
(осемстотин) лева - разноски по делото за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България в 14
/ четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ:
Н.Каменска