№ 3651
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20223110116208 по описа за 2022 година
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /предишна фирма „Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, район ***** е предявил иск
срещу Л. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, 9023, ж.к."****", бл.**** с
пр.осн.чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК за установяване на вземането му по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д №
20223110102728 по описа за 2022 година с цена на иска 737,63 лева, в която са
включени следните суми: 198.29 лева (сто деветдесет и осем лв. и 29 ст.) -
задължения за неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги; 334.56 лева
(триста тридесет и четири лв. и 56 ст.) - задължение за лизингови вноски; 204,78 лева
(двеста и четири лв. и 78 ст.) - задължение за минали периоди, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното им
погасяване.
Твърденията са, че с разпореждане № 39629/30.10.2022 година по същото дело
съдът е указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта,
че връчването на издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разпореждането е връчено на 9 ноември 2022 година.
Ищецът сочи следните факти и обстоятелства от които черпи права в
производството:
1. Между Л. Д. Т. и "Теленор България ЕАД е подписано Допълнително
споразумение от 29.06.2018 година към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер **** от 11.03.2012 година и Сертификат за пакетни услуги от 01.03.2014 година
като на длъжника е предоставена отстъпка в цената на мобилно устройство при
сключване на договор за лизинг. На същата дата е сключен и договор за лизинг на
мобилно устройство NOKIA 3 Blue. Поради неизпълнение от страна на длъжника
услугата по договора е деактивирана на 09.01.2020 година и е начислена неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договор за услуги я размер на 77,46 (седемдесет и седем и
0.46) лева, съгласно т.III.З, буква а) от Допълнителното споразумение от 29.06.2018
година и сума в размер на 53.43 (петдесет и три и 0.43) лева, представляваща разлика
в стандартната цена на устройство NOKIA 3 Blue съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от длъжника цена по договор за
лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора, съгласно т.Ш.З, буква б) от
Допълнително споразумение от 29.06.2018 година.
2. Между Л. Д. Т. и "Теленор България ЕАД е сключен и договор от
29.06.2018 за лизинг на мобилно устройство NOKIA 3 Blue към предпочетен номер
****. Поради неизпълнение от страна на длъжника услугата по договора е
деактивирана на 09.01.2020 година и за длъжника е възникнало задължение за сума в
размер на 35,94 (тридесет и пет и 0.94) лева, представляващи дължими вноски за
лизинг на NOKIA 3 Blue, дължима на основание чл.12, ал.2 от Общи условия на
договор за лизинг.
3. Между Л. Д. Т. и "Теленор България ЕАД е подписан Договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ***** от 25.06.2019 година като на длъжника е
предоставена отстъпка в цената на мобилно устройство при сключване на договор за
лизинг. На същата дата е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black. Поради неизпълнение от страна на длъжника
услугата по договора е деактивирана на 09.01.2020 година и е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за услуги я размер на 40,33 (четиридесет и 0.33)
лева, в размер не по-голям от три месечни такси съгласно Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер ***** от 25.06.2019 година и сума в размер на 27,07 (двадесет и
седем и 0.07) лева, представляваща разлика в стандартната цена на устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от длъжника цена по договор за
лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора, съгласно Договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ***** от 25.06.2019 година.
4. Между Л. Д. Т. и "Теленор България ЕАД е сключен и договор от 2019. за
лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black към
предпочетен номер *****. Поради неизпълнение от страна на длъжника услугата по
договора е деактивирана на 2020 година и за длъжника е възникнало задължение за
сума в размер на 298,62 (двеста деветдесет и осем и 0.62) лева, представляващи
дължими високи за лизинг на SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, дължима на
основание чл.12, ал.2 от Общи условия на договор за лизинг.
5. Към датата на прекратяване на договорите за мобилни услуги, ответникът е
имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 204,78 (двеста и четоро
и 0.78) лева -представляваща неплатени задължения за минал период, посочени във
фактура **********/ 15.01.2020 година, формирани както следва :
за периода 15.08.2019 година - 14.09.2019 година, посочен във фактура
№**********/15.09.2019 година, задължение в остатъчен размер на 66,89 лева, от
които :
8,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер *****
16,59 лева - вноска за лизинг (3 от 24) към предпочетен номер *****
32,47 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****
5,99 лева - вноска за лизинг (15 от 24) към предпочетен номер ****
2
2,85 лева с вкл.ДДС - остатък от общо потребление и таксуване на услуги и
направления за предпочетен номер ****
за периода 15.09.2019 година - 14.10.2019 година, посочен във
фактура № **********/15.10.2019 година, задължение в размер на 66,09 лева, от които
:
9,89 лева с вкл.ДЦС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер *****
16,59 лева - вноска за лизинг (4 от 24) към предпочетен номер ***** 33,37 лева с
вкл.ДЦС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер **** 5,99 лева - вноска
за лизинг (16 от 24) към предпочетен номер ****
0,25 лева с вкл.ДЦС - общо потребление и таксуване на услуги и направления
за предпочетен номер ****
за периода 15.10.2019 година - 14.11.2019 година, посочен във
фактура № **********/15.11.2019 година, задължение в размер на 62,55 лева, от които
:
8,99 лева с вкл.ДЦС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер *****
16,59 лева - вноска за лизинг (5 от 24) към предпочетен номер ***** 30,98 лева с
вкл.ДЦС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер **** 5,99 лева - вноска
за лизинг (17 от 24) към предпочетен номер ****
за периода 15.11.2019 година - 14.12.2019 година, посочен в кредитно известие
№ **********/15.12.2019 година, задължение в размер на 9,25 лева, представляващо
остатък от вноска за лизинг (6 от 24) към предпочетен номер *****.
В системата на Теленор България ЕАД длъжникът Л. Д. Т. е с клиентски номер
*********.
7. Всички непогасени и изискуеми задължения на Л. Д. Т. към Теленор
България ЕАД са обединени във фактура № **********/15.01.2020 година със срок на
плащане 30.01.2020 година в общ размер на 739,57 (седемстотин тридесет и девет и
0,57) лева, от които чрез прихващане с депозит длъжникът е погасил сумата от 1,94
лева (един лв. 94 ст.) лева, поради което към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ответникът е дължал 737,63 лева (седемстотин
тридесет и седем лв. и 63 ст.).
8. Тъй като описаните задължения са не са погасени в съответните срокове от
страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.д № 20223110102728 по описа на
Районен съд Варна, 14 състав, по което е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника. В тази връзка са извършени и съответно присъдени разноски в общ размер
на 385,00 лева, от които 25,00 лева - платена държавна такса и 360,00 лева с вкл.ДДС -
платено възнаграждение за адвокат.
9. Описаните в настоящата искова молба суми се претендират като дължими
суми за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, както и неизпълнение на съответните договори от страна на
ответника.
10. Ответникът е подписал описаните по-горе договори и допълнителни
споразумения като едновременно с подписването на документа е декларирал, че е
запознат и е съгласен с общите условия на Теленор за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни и фиксирани услуги (Общите условия) като е подписал
декларация-съгласие. В същите изрично е посочено, че на лицето е предоставена
3
информация по чл.4, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия, потребителят
по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите Общи условия.
Няма спор по делото, че ответникът е имал задължения към датата на
деактивиране на услугите. Разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвижда, че
при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията, Теленор има
право да незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията на
чл.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договора,
относимия текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за
прекратяване е чл.75 във връзка чл. 196, буква в). Анализът на редакцията на чл.19б,
съотнесен към съдържанието на чл.19в безусловно сочи, че в първата хипотеза НЕ СЕ
ИЗИСКВА едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория
текст. Тоест, всеки един от процесиите договори за мобилна услуга е прекратен в
съответствие с дейставащите Общи условия.
След прекратяване на договорите, ищецът е издал заключителна фактура, в
която е начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно
индивидуалните договори с ответника.
Ответникът не е възразил срещу тази фактура, съдържаща процесиите
неустойки.
11. Договорът за мобилни услуги съдържа изрично уговорени клаузи за
заплащане на неустойка при прекратяването му по вина на абоната. Размерът и
условията, при които се дължат процесиите неустойки са посочени в съответните
клаузи и са известни на абоната, който ги е приел с подписването на съответният
документ. Размерът и основанията за възникване на неустойка са съобразени със
Споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния оператор от
11.01.2018 година, поради което следва, че е извършен анализ за наличие на
неравноправни клаузи от органа, оправомощен по закон да следи за правата на
потребителите. С подписването на споразумението е гарантирано, че предвидените в
индивидуалните договори неустойки не нарушават права на потребителите и в този
смисъл не представляват неравноправни клаузи. За да е налице такава клауза е
необходимо, същата да отговаря едновременно на следните условия : да бъде
уговорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискванията за
добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Посочените предпоставки следва да са
налице кумулативно, за да се приеме, че е клаузата е неравноправна. В случая
категорично липсва значителното неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и това се установява със сключване на споразумението
между мобилния оператор и КЗП.
В допълнение, преценката за нищожност на клаузи дори по договори с
потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
4
/решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. O.I.
12. С установяване дължимостта на главното задължение по договорите за
мобилни услуги, се установява и дължимостта на акцесорното вземане за съдебни
разноски и дължима лихва, поради което, възниква вземане от ответника за разноски,
направени в хода на заповедното производство и дължима законова лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Сумата за адвокатско възнаграждение е платена в брой, с оглед на нейния
размер и уговореното между страните в договора за правна помощ, за което е
издадена надлежна фактура.
Считано от 01.03.2022 година търговското наименование на ищеца е
променено от "Теленор България" ЕАД на "Йеттел България" ЕАД.
Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за
производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначен представител по чл.47, ал.6
ГПК изразява становище за неоснователност на иска. Не изразява аргументи относно
факти, които се оспорват и факти, които могат да се приемат за безспорно
установени в отношенията между страните.
Тъй като липсва доказателство, което да установява наличие на договорни
правоотношения между ищеца и ответника, считам предявените искове за
недопустими, поради липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря на
насочените срещу него искове.
В случай, че съдът приеме предявените искове за допустими, считам същите за
неоснователни на база аргументите, изложени по-горе или в условие на евентуалност,
поради погасяването им по давност. Задълженията, претендирани за заплащане от
ответника представляват периодични плащания и като такива се погасяват с изтичане
на три годишен давностен срок. Задължението по ф-ра № **********/15.09.2019 год.
със срок за плащане до 30.09.2019 год. е погасено по давност на 01.10.2022 год.
Задължението по ф-ра № **********/15.10.2019 год. със срок за плащане до
30.10.2019 год. е погасено по давност на 31.10.2022 год. Задължението по ф-ра №
**********/15.11.2019 год. със срок за плащане до 30.11.2019 г. е погасено по давност
на 01.12.2022 год.
Исковата молба е връчена на ответника чрез особения представител на
06.07.2023 год., към която дата всички вземания на ищеца са погасени по давност.
На следващо място липсват доказателства, от които да се установи, че
ответника действително е потребил услугите, заплащането на които е предмет на
исковата претенция. Липсват доказателства, че така представените фактури са били
връчени на ответника и същия е уведомен за задълженията си. Също така не става ясен
принципа на начисляване на сумите по фактурите. Моли за отхвърляне на предявените
осъдителни претенции.
В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с което
поддържа молбата и моли за уважаване на иска.
Ответницата чрез процесуалния й представител поддържа отговора.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 2727/2022 г. по описа РС Варна се установява, че по
5
повод заявление, подадено от „Теленор България“ ЕАД на 01.03.2022 г. е издадена
Заповед № 1400 от 04.03.2022 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Л. Д. Т., с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, 9023, ж.к."****", бл.**** да му заплати следните
суми: 198.29 лева (сто деветдесет и осем лв. и 29 ст.) - задължения за неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги; 334.56 лева (триста тридесет и четири
лв. и 56 ст.) - задължение за лизингови вноски; 204,78 лева (двеста и четири лв. и 78
ст.) - задължение за минали периоди, ведно със законна лихва върху сумите, считано
от постъпване на заявлението в съда до окончателното им погасяване. Всички
задължения са в общ размер на 737,63 лева ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 01.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и
разноските за заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 360
лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно е от съобщението до кредитора, че същият е упражнил правото си на
иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.
За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства
с молбата. От същите се установява, че на 11.01.2018 г. е постигната спогодба между
Комисия за защита на потребителите /КЗП/, гр.София и „Теленор България“ ЕАД с
която са уговорени условията и дължимите неустойки от клиенти на „Теленор
България“ ЕАД – нови и съществуващи в случаите на прекратяване на договора преди
изтичане на неговия срок по вина или по инициатива на потребителя. Педставени са
общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги в сила от 10.9.2010 г. с последно изменение на
12.4.2021 г. Съгласно фактури с дати на издаване 15.9.2019 г., 15.10.2019 г., 15.11.2019
г. и 15.12.2019 г. задължението на клиент Л. Д. Т. с кл.№ ********* съответства по
основание и по размер на сумите в исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК,
което е уважено изцяло. Към всяка фактура е представена детайлна справка за
потреблението за отчетния период. До клиента е изпратена последна покана за
доброволно плащане в която е посочено задължението за предоставени услуги по
сключени договори, както и предупреждение, че ще бъде прекратено доставянето на
мобилни услуги и ще бъде добавена неустойка съгласно условията на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е специален установителен иск на кредитора с пр.осн.чл.
422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, чл.86 ЗЗД за установяване със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане
за доставена на абоната услуга в размер и на основание, които са посочени в молбата и
в заявлението, а именно задължение за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги и сертификат за пакетни услуги от 01.03.2014 г. и задължение за
лизингови вноски по договор за лизинг от 01.03.2012 г.
Наличието на договорно правоотношение между страните е оспорено от
ответника и ищецът е натоварен с доказателствената тежест да установи, че е
изправна страна и изпълнение на задълженията си по договорите от които черпи
права, а именно Договора за мобилни услуги от 11.03.2012 г. ведно с всички анекси в
т.ч. споразумение от 29.06.2018 г., сертификат за пакетни услуги от 01.03.2014 г. и
6
договор за закупуване на устройство на лизинг от същата дата. Същите са цитирани в
заявлението и в исковата молба, но въпреки дадените указания на ищеца, същият не е
внесъл депозита, определен за изготвяне на заключение на ССЕ, която е допусната по
негово искане за установяване вида и размера на задълженията по всяка фактура. В
тази връзка му е било указано, че не сочи доказателства във връзка с дадените
указания за установяване размера на предоставените услуги съгласно договора за
мобилни услуги и договора за закупуване на устройство на лизинг.
Поради недоказаност на основанията на които ищецът е претендирал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и размера на
задълженията по всяка от приложените фактури, съдът приема, че не е безспорно
между страните изпълнение на задължението за предоставяне на абоната на услуги
чрез собствената далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа на оператора съгласно
индивидуален договор и действащите към датата на сключване на договорите Общи
условия, както и предаване на устройство по договор за лизинг срещу насрещно
задължение на абоната да заплаща стойността на потребените услуги в уговорените
срокове, условия, услугите, цени и начин на плащане, така, както са посочени в
индивидуалните договори и Общите условия на мобилния оператор. Това води до
извод, че ищецът не е установил в производството основанието за издаване на
процесните фактури с посочен падеж.
С оглед тежестта на доказване, която носи в производството ищецът не е
доказал твърденията си, че той е изправна страна, а ответникът Л. Т. е неизправна
страна по цитираните договори, а именно договора за мобилни услуги и договора за
лизинг от 11.3.2012 г. и сертификат за пакетни услуги от 01.03.2014 г., че е настъпил
падежа за плащане на претендираните за плащане суми, че към датата на подаване на
заявлението са съществували посочените факти, обуславящи правото му да иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от които
същият черпи права във връзка с твърденията си, както и наличието на подлежащо на
изпълнение вземане, да е настъпил падежа за плащане, вземането да е установено по
основание и по размер. От изложеното съдът намира, че ищецът не е установил
вземането си по издадената заповед за изпълнение, поради предявеният установителен
иск на кредитора е неоснователен и недоказан по размер и следва да се отхвърли.
При този краен извод, не следва да се обсъждат останалите възражения срещу иска, в
т.ч. и възражението за погасяване на вземането по давност.
По въпроса за разноските:
Доколкото ответникът е представляван от представител по чл.47, ал.6 ГПК и
на същия следва да се плати възнаграждение от депозита, който е внесен от ищеца,
съдът не присъжда разноски в полза на ответника. На проц.представител адв.М.Г.
следва да се плати от депозита възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Йеттел България“ ЕАД
/предишна фирма „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, район ***** срещу Л. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, 9023, ж.к."****", бл.**** за установяване на вземането му по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д №
7
20223110102728 по описа за 2022 година с цена на иска 737,63 лева, в която са
включени следните суми: 198.29 лева (сто деветдесет и осем лв. и 29 ст.) - задължения
за неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги; 334.56 лева (триста
тридесет и четири лв. и 56 ст.) - задължение за лизингови вноски; 204,78 лева (двеста
и четири лв. и 78 ст.) - задължение за минали периоди, ведно със законна лихва върху
сумите, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното им погасяване,
на осн.чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК.
Да се плати на адв.М. Г. от АК Варна възнаграждение за процесуално
представителство в производството по чл.47, ал.6 ГПК в размер на 400 лева от
внесения за целта депозит.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8