Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1126 от 28.08.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Л. и прокурора Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 1191 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Суворов 14“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добринище, Обл. Благоевград, Община Банско,
представлявано от управителя В.Г.М., против Решение № 1596/17.12.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 1477/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е изменено наказателно постановление (НП) № 13-001252/06.11.2018 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, в частта, в която на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на
чл.62, ал.3 от КТ, като съдът е намалил размера на наложената имуществена
санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 2000 /две хиляди/ лева, както и против решение
за неговото допълване от 12.03.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 1477/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което наказателното постановление е потвърдено в останалата му част.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за неговата отмяна и
за отмяна на издаденото наказателно постановление, с което е санкциониран
касаторът. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът –Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, редовно призован, не
изпраща представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на „Суворов 14“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е допуснал до работа лицето М.Н.с
дата на раждане *** г. със задграничен паспорт № ER463574-Украйна, на длъжност
„Готвач“ в обект на контрол – ресторант терасата „Мартинез“, намиращ се в
гр.Созопол, ул. „Републиканска“ № 39, без да е регистрирал сключения с нея
трудов договор в ТД на НАП. Нарушението е извършено на 28.08.2018 г., когато
лицето е установено да работи в ресторанта като готвач.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел за установено от събраните писмени и
гласни доказателства, че при извършена проверка на стопанисвания от касатора
обект на 28.08.2018 г. лицето М.Н., украинска гражданка, е установена да
престира труд като готвач, при уговорено работно време, работно място и трудово
възнаграждение, (декларирани от нея собственоръчно в декларация по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ), без да бъде регистриран в НАП сключения с нея трудов договор.
Съдът е обосновал извод, че „Суворов 14“ ЕООД е осъществил от обективна страна
състава на административно нарушение по чл.414, ал.3 вр. чл.62, ал.3 от КТ, тъй
като в качеството си на работодател не е изпълнил установеното в закона
императивно изискване за работодателя или упълномощено от него лице, в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Прието
е, че отговорността на касатора е правилно ангажирана на соченото в НП правно
основание, но размера на наложената му имуществена санкция - 5000 лева, е неоснователно завишен, като не
съобразен с тежестта на нарушението, доколкото по делото няма данни за други
извършени нарушения на трудовото законодателство. Според съда, имуществена санкция
в размер от 2000 лева би била достатъчна за постигане целите на наказанията,
поради което обжалваното постановление е изменено в санкционната част с Решение
№ 1596/17.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 1477/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас, и потвърдено в останалата част с допълнително решение от
12.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 1477/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Решенията на районния съд –
основно и допълнително, са неправилни, по следните съображения:
Настоящият касационен състав
споделя извода на въззивния съд, че лицето М.Н.с дата на раждане *** г. е била
установена да престира труд в полза на работодателя „Суворов 14“ ЕООД, при
доказани елементи на трудовото правоотношение като работно време, работно място
и трудово възнаграждение. Същият е формиран съобразно събраните по делото
писмени доказателства, в това число и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
попълнена собственоръчно от М.Н.и въз основа показанията на актосъставителя,
които съдът е ценил поотделно и в тяхната съвкупност като безпротивороечиви, обективни
и взаимнодопълващи се.
За да приеме, че касаторът е сключил
трудов договор в писмена форма с М.Н., който
не е регистрирал в законоустановения срок в ТД на НАП, обаче, съдът се е позовал
единствено на показанията на актосъставителя, които обаче са твърде общи – от
тях става ясно, че за две от намерените да полагат труд работнички не е
установено трудовият им договор да е регистриран в ТД на НАП, но никъде от
показанията не става ясно, че сред тези две работнички свидетелят има предвид и
лицето М.Н.. Отделно от това, за да е налице съставът на нарушението по чл.
414, ал.2 вр.чл.63, ал.3 КТ, следва на първо място по делото безспорно да се
докаже, че е налице сключен трудов договор с лицето, който не е бил регистриран
от работодателя в преклузивния срок, а в случая трудовият договор дори не е приложен
в административно-наказателната преписка, представена по делото.
Актосъставителят е посочил, че в хода на проверката са му били представени
писмени трудови договори, сключени с всички работници – украински граждани,
като при справка е установено, че тези, сключени с две от служителките, не са
били заверени в ТД на НАП, без да става ясно дали сред тези две служителки е
била и М.Н.. Доколкото в представената по делото административно-наказателната
преписка не се съдържа трудов договор, сключен конкретно с лицето М.Н., като такъв
договор не е представен и в хода на производството по обжалване на НП пред
районния съд, не може да се приеме, че този факт е доказан.
Отделно от това, по делото
липсват каквито и да било данни на коя дата е сключен трудовият договор с М.Н./дори
да се приеме, че е налице такъв/, като това обстоятелство не е посочено и в НП. Този факт е от съществено
значение, тъй като съставомерност на нарушението по чл. 414, ал.2 вр.чл.62,
ал.3 КТ би имало само ако е изтекъл 3-дневният срок от сключването на трудовия
договор, в рамките на който работодателят е следвало да регистрира трудовия
договор в ТД на НАП. Следователно, административно-наказващият орган, върху
когото е доказателствената тежест, не е
доказал по несъмнен начин всички елементи от състава на нарушението, вменено на
касатора. При липса на безспорни доказателства за сключен трудов договор с
лицето в предвидената от закона писмена форма за валидност, не може да се
приеме, че за касатора е възникнало задължение по чл.62, ал.3 от КТ, което той
не е изпълнил, още по-малко са налице данни, че това не е станало в срока по
чл.62, ал.3 КТ.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспореното основно решение, както и
решението, с което същото е допълнено, са неправилни поради нарушение на
материалния закон и следва да бъдат отменени.
С
оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане от касатора и на
основание чл.чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК, в полза на „Суворов 14“
ЕООД следва да бъде присъдено договореното и платено в брой възнаграждение за
един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 17/13.01.2020 г.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1596/17.12.2019
г., постановено по а.н.д. № 1477/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е изменено наказателно постановление (НП) № 13-001252/06.11.2018 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, в частта, с която за
нарушение на чл.62, ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда /КТ/, на „Суворов 14“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция, намалена от 5000 лева на 2000 лв., както и Решение от
12.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 1477/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което горното наказателно постановление е потвърдено в
останалата част, и ВМЕСТО ТЯХ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №
13-001252/06.11.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/ на „Суворов 14“ ЕООД с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” –
Пазарджик да заплати на „Суворов 14“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Добринище, Обл. Благоевград, Община Банско, представлявано от
управителя В.Г.М., направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.