РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 775/20.10.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ П.
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията докладчик П. адм. дело № 501 по описа на съда за
2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.
83, ал. 6, във връзка с чл. 87, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия.
3. Жалбоподателя
сочи, че в обстоятелствената част на оспорения административен акт се
споменава, че става въпрос за издаване на разрешение за носене и употреба на
оръжие, както и в диспозитива му, също изрично е формулирано, че се отказва
издаването на разрешение, но се счита, че не такова производство е било заявено
и не такова производство е било водено пред административния орган.
Сочи се, че
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира реда за получаване на
разрешение за носене и употреба на оръжие, а в отделно производство, обусловено
от наличие на издадено и валидно разрешение, е уредена хипотеза на подновяване
на срока на разрешението, като в този случай, редът е установен в чл. 87 от ЗОБВВПИ. Възразява се, че началникът на Районно управление Пазарджик при ОД на
МВР, не прави разлика между издаване на разрешение и подновяване на такова.
Според
жалбоподателя, за да е налице доказана необходимост от придобиване, съхраняване
и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е
необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към
датата на подаване на заявлението и постоянна. Достатъчно е опасността да
съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните
обекти и обществени отношения. При това положение се счита, че от представената
обосновка и доказателства, Н. е мотивирал нуждата си от съхранение и носене на
огнестрелно оръжие, като е изложил твърдения и доказателства за евентуална опасност
за застрашаване на неговото имущество и в тази връзка живота и здравето му. Възразява
се, че представените доказателства и направените от заявителя Н. твърдения, не
са обсъдени от органа в постановения от него отказ в пълен обем, доколкото в
приложената към заявлението обосновка заявени твърдения, „… досежно
привлекателността на А.Н. за престъпния свят…“, поради боравенето на последния
с големи суми пари, както на него, така и на членовете на неговото семейство,
за отвличане е цел искане на откуп.
Счита се, че
административния орган е следвало да укаже на заявителя Н., че трябва да заяви
кои са обстоятелствата, представляващи „основателна причина“ обосновала
необходимостта да бъде продължен срока на неговото разрешително и като провери
какво е било основанието за издаване на разрешение в хипотеза на необходимост
от самоотбрана, е следвало да провери съществуването му към момента на
произнасяне с административен акт за продължаване на срока на съответното
разрешение, но в конкретния случай не са дадени никакви указания в тази насока.
Иска се
оспорения административен акт да бъде отменен, като се присъдят сторените
разноски по производството.
4. Началник
Районно управление Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик, в представена по делото
писмена защита е на становище, че жалбата е неоснователна.
Поддържа се, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Сочи се, че
за да обоснова отказа по направеното пред него искане, административният орган
е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, като е приел,
че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешението. Приел е, че в хода на извършената
проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на
основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от
притежаване на огнестрелно оръжие. Приел е, че липсват доказателства за наличие
на конкретна и реална опасност от посегателства по отношение на самия
жалбоподател или на членове на неговото семейство. Административният орган се е
обосновал, че изложените в заявлението обстоятелства не са подкрепени от нито
едно писмено доказателство, което да наложи извод за доказана необходимост от
самозащита чрез оръжие.
За
неоснователно се счита възражението
на жалбоподателя, че решаващия орган не е дал конкретни указания на Н. да
представи допълнително доказателства и да уточни обстоятелства по искането.
Счита се, че жалбоподателя сам е посочил основанието
на искането си и, тъй като това е неговата заявена воля, органът няма
задължение да я уточнява, когато тя е ясно изразена. Сочи се, че в случая правилно
са съобразени отрицателните становища на полицейските служители извършили
проверки по подаденото заявление.
Според
ответника, в случаите на издаване на разрешение, законът е възложил в тежест на
заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че
действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото
разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат
на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението.
Притежаването на оръжие трябва да сочи на негова доказана необходимост.
Иска се
жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди възнаграждение за осъществената
юрисконсулска защита в размер на 100, лв. Възразява се по отношение на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
II. За допустимостта
:
5. Оспореният
отказ е връчена на неговия адресат на 04.04.2022 г., според нарочно съставената
за това разписка. Жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на
администрацията на 118.04.2022 г., тоест в предвидения за това процесуален срок
и при наличието на правен интерес.
III. За
фактите и тяхната хронология :
6. С Искане от 06.10.2005 г.(л. 61), Н. е
заявил желанието си да му бъде издадено разрешение за придобиване, пренасяне,
носене и съхранение на пистолет „Байкал“,
модел 442, серия ХАН, № 1825. Като основание за искането си, Н. е посочил, че „…Оръжието
ми е необходимо за самоохрана…“.
В изготвената във връзка с това искане Докладна
справка от 10.10.2005 г.(л. 60) е посочено, че
„ … Видно от справката от АОИС .Н. има регистрации за криминални прояви през
1999 г по чл.209 от НК и през 2000г. по чл.316 от НК, но прилага постановления
за прекратяването им от РП . с което отговаря на изискванията на чл. 12 от
ЗКВВООБ.В домът си е създал необходимите условия за съхранение на оръжието . а
именно метална неподвижно захваната за стената каса, за което е съставен
протокол в изпълнение на Зап.№ 99 /03г. До момента не са констатирани нарушения
относно носенето на оръжие спрямо него. Същия не злоупотребява с алкохол и няма
скандални прояви…“.
В заключение, изготвилия справката гл. с-т Симеонов е
предложил да бъде издадено исканото разрешение, съобразно направеното искане.
При това положение, на Н. е било издадено Разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие серия РА, № 0236975 от 14.10.2005 г.(л.154). Срока на
валидност на същото е бил до 15.09.2009 г.
7. Срока на действие на въпросното разрешително е бил
продължаван, както следва : във връзка с
Искане вх. № 25697 от 17.12.2008 г.(л.199), срока е продължен до 15.01.2012 г.; във връзка със Заявление
вх. № 28853 от 07.11.2011 г.(л. 164), срока е продължен до 20.12.2016 г.; във връзка със Заявление
вх. № 181800-13256 от 17.10.2016 г.(л. 143), срока е продължен до 26.11.2021 г.(л. 141).
Във всяко едно от тези искания за продължаване на
срока на действие на разрешителното, като основание е посочено лаконично „….
Необходимо ми е за самоохрана …“.
8. Със Заявление вх. № 181800 – 14627 от 28.09.2021 г.(л.32), Н. е поискал от началника на Районно управление
Пазарджик към ОДМВР, да бъде отново продължен срока на разрешителното носене и
употреба на огнестрелно оръжие. Като основание на искането, отново лаконично е
посочено „ …Нужно ми е за само охрана …“. Към заявлението е приложена декларация за условията по чл.98 ЗОБВВПИ.
Във връзка с това заявление са били извършени необходимите
проверки, резултатите от които са обобщени в Докладна записка рег. №
1818р-24580 от 15.10.2021 г., изготвена от мл. полицейски инспектор Асиев,
младши експерт по „Контрол на общоопасните
средства“ в районното управление. Според въпросния удостоверителен документ, Н.
е представил необходимите документи и преписката е окомплектована съгласно
изискванията на ЗОБВВПИ. Извършена е била проверка от полицейски инспектор по
територия, при която е установено, че Н. живее на посочения адрес, като е създал
условия за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите. Посочено в
докладната е, че до момента за него няма данни за употреба на алкохол,
наркотични вещества и психични заболявалия. Няма издадени заповеди по Закона за
защита от домашното насилие. Относно Н. е била извършена проверка в масивите на
МВР, като е установено, че за него има информация по ЗМ417/99 - измама; ЗМ510/00г. - използване
на неистински документ; ЗМ-491/10 телесна повреда – глоба. В докладната е
посочено още, че мнението на Началник участъка е да не се издава разрешението.
Въпросното мнение е изразено в Докладна записка № 1818р-24123 от 11.10.2021 г.
на началник участък „Изток“ към РУ, Пазарджик.
Според приложените по преписката удостоверение рег. №
И-29216-14 от 19.10.2021 г. издадено от Национална следствена служба и справка
за съдимост от 27.09.2021 г. на Районен съд Пазарджик(л.46 и сл.), към датата на издаването на тези документи, срещу
Н. няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства, като същия
е със статус „не осъждан“. Във
въпросното свидетелство за съдимост е посочено, че с Решение № 436 от
06.06.2011 г., постановено по НАХД № 729 по описа на Районен съд Пазарджик за
2011 г., при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК, на Н. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00лв. за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо1 във връзка с чл. 130, ал.
2, предл. първо от НК.
9. Като краен резултат по направеното искане, началника
на Районно управление Пазарджик е постановил отказ № 181833-68 от 05.11.2021
г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие пистолет „Байкал 442“, кал. 9х18мм, № ХАН1825, на А.Н..
Така постановения резултат е бил обжалван и отменен с Решение
№ 53 от 31.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1318 по описа на Административен
съд Пазарджик за 2021 г., като преписката е върната на началника на Районно
управление Пазарджик към ОДМВР за произнасяне по реда на ЗОБВВПИ, във връзка с
подаденото от Н. заявление за продължаване на срока на издаденото разрешение за
съхранение и носене и употреба на късо
нарезно оръжие Пистолет „Байкал 442“.
10. С оглед указанията на административния съд дадени
в прежде цитираното решение, от страна на Н. е била представена Обосновка към
заявлението рег. № 181800-5115 от 24.03.2022 г.(л.52), в която е
заявено следното : При осъществяване на търговската дейност на дружеството на
което е едноличен собственик на капитала и управител се формира голям поток от
парични средства. Тези парични потоци, освен по банков път, преминават е през
касата на дружеството. Посочено е, че според
счетоводният баланс на „ХИМСНАБ - ПЛОВДИВ “ ЕООД за 2020г., дружеството
разполага с активи за 1 212 000 лева, част от които в парични средства. За
счетоводната 2019г., дружеството е разполагало с активи за 1 176 000 лева,
част, от които в парични средства.
Н. е заявил, че тези обстоятелства правят него, както
лично, така и членовете на семейството му привлекателни за представителите на
престъпния свят, като има сериозни причини да се опасява, че неведнъж е бил
набелязван като интересно лице, обект на евентуално отвличане, както и членове
на неговото семейство с цел искане на откуп.
Н. е посочил още, че много често, в следствие на
търговската дейност на дружеството, му се е налагало да пренася парични суми в
особено големи размери от офиса на дружеството до банка, както и обратно. Налагало
му се е да пътува до различни точки в страната пренасяйки големи суми с пари. Счита,
че тези обстоятелства също го правят привлекателен за членовете на престъпния
свят, превръщайки го в мишена за извършване на евентуален грабеж, а от там,
като последствия и евентуално посегателство върху живота и здравето ми.
Заявено е, че всичко това прави средата, в която живее
и работи опасна за неговата личност, здраве и живот.
Към обосновката са приложени Оборотни ведомости за
периодите 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. на „ХИМСНАБ - ПЛОВДИВ “ ЕООД
11. При тези данни и в рамките на тази хронология е
постановен процесния Отказ № 18183-155 от 30.03.2022г. на Началника на Районно
управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР Пазарджик, за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за
самоотбрана по Заявление вх. № 181800 – 14627 от 28.09.2021 г. на А.П.Н.. За да постанови този
резултат, административния орган е приел, че осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена
опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни
причини, каквато не съставлява доводът за боравене с парични средства и фирмени
документи. Посочено е, че на съвременния етап на развитие на търговско -
банковата система, извършването на кешови разплащания успешно би могло да бъде
преодоляно, като освен това, сам по себе си фактът на опериране с големи суми, неминуемо
е свързан с търговска дейност на дадена фирма, и не може да се третира като
мотив за продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие е цел самоотбрана.
Според административния орган, предотвратяването на
потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира
издаване на разрешение за оръжие. Счетено е, че заплахата от действия с такъв
характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на
тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но
несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би
обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на
основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие. Крайната констатация е била, че в преписката липсват доказателства, в
подкрепа на твърденията на Н. изложени в представената от него обосновка, които
по несъмнен начин да налагат необходимостта от издаване на разрешение за носене
на оръжие.
IV. За
правото :
12. Според
чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.
84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава
писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на
МВР, придружено от: документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал.
2, 3, 5 и 6 или чл. 81а, и удостоверение за годност за употреба на
огнестрелното оръжие; документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум
веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма,
включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по
чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното.
Според чл.
87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83 от
закона.
Съобразно
чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7,
чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява
пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване
на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за
съхранение, а според чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, при констатиране на непълноти
и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява
писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за
отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. При положение, че констатираните
непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок,
производството по издаване на разрешението се прекратява, съобразно изричното
указание на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
13. В
случая, спор между страните не се формира по отношение на фактите, че Н. е
титуляр на издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, срока на действие на което е предстоял да изтече. Не е
спорно, че в срока чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, той е подал процесното заявление за подновяване
на разрешението.
Каза се, в
заявлението Н. е посочил, че причината да иска подновяване на издаденото му
вече разрешение е „…Нужно ми е за само
охрана …“. Сиреч, заявено е едно от двете предвидени в закона основания –
тава по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, тоест за граждански цели, с конкретно заявена
причина - за самоотбрана.
Това са
основанието и причината, които административния орган явно е възприел, като
обективирани в подаденото до него заявление. Явно е също така, че независимо от
предприетите проверки и представени документи, административния орган е счел,
че заявлението на Н., не съдържа достатъчно данни във връзка с твърдяната от
него причина, да иска подновяване на разрешителното.
14. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се констатира, че нито
в първоначалното искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късо нарезно оръжие от 06.10.2005 г., нито в последващите три искания
за продължаване срока на действие на разрешението, освен лаконичното „…Оръжието
ми е необходимо за самоохрана…“, Н. е посочил, какъвто и да е факт или
обстоятелство, които да обосновават тази необходимост. Не се констатира и
административните органи до които са отправяни въпросните искания и заявления,
също да са проявявали някаква активност да са изискват посочването на конкретни
причини и представянето на доказателства за тях, които да обосноват извода, че
на лицето следва да бъде разрешено съхранението, носенето и употребата на
огнестрелно оръжие.
15. Изискването
на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ обаче е ясно и императивно. Заявителят е
длъжен да посочи основателна причина за издаване на разрешението в
случаите на дарение(какъвто е конкретния казус), закупуване
и замяна.
При това
положение, в случая началника на районното управление, правилно и в
съответствие с указанието на закона е изискал Н. да обоснове искането си
продължаване на действието на разрешението. Заявените от жалбоподателя причини
да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие, бяха подробно описани в т.
10 от настоящото решение. Между тях обаче, няма нито едно твърдение, което да
обосновава несъмнен и еднозначен извод, че живота и имуществото на Н. и
неговото семейство, биха били застрашени по някакъв начин, ако той не разполага
с лично огнестрелно оръжие. Големите стокови обороти и потоци от парични
средства, генерирани от дейността на дружеството което управлява, сочат на
успешно осъществявана търговска дейност, но сами по себе си не са основание да
се приеме, че живота и сигурността на Н. са застрашени. Както правилно е
посочил административния орган, наличието на работеща в страната система от
търговски банки, гарантира сигурност и безопасност на паричните разплащания
между отделните търговци. От друга страна, евентуалната необходимост от
гарантиране сигурността на по-големи парични наличности в касата на търговското
дружество или тяхното физическо пренасяне, би била елементарно разрешима посредством
осигуряването на специализирана охрана.
16. На
следващо място, ясно е, че твърдението на Н., че с оглед осъществяваната от
него търговска дейност, както той лично, така и членовете на семейството му били
„..привлекателни за представителите на престъпния свят…“, би могло да
бъде заявено и поддържано от всяко едно лице, което упражнява търговска
дейност. В писменото обосноваване на искането си, жалбоподателя е посочил, че „…има
сериозни причини да се опасява, че неведнъж е бил набелязван като интересно
лице…“, но нито е посочил какви са тези „сериозни причини“, нито пък е
посочил или представил някакви доказателства в тази насока. Приложените към писменото обосноваване Оборотни ведомости за
периодите 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. на „ХИМСНАБ - ПЛОВДИВ “ ЕООД, при липсата на
каквито и да конкретни и ясно заявени факти и обстоятелства свързани със
съществуващи заплахи за живота и сигурността на Н. или реално съществуващи
възможности за такива, могат да бъдат ценени единствено като счетоводни
документи, но не и като доказателства, налагащи безпротиворечив извод, че разрешаването на съхранението, носенето и
употребата на късо нарезно оръжие от жалбоподателя е наложително.
17. Изложеното
до тук налага извода, че оспорения административен акт е издаден от снабдения с
правомощията за това административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма. Материалния закон е приложен правилно,
като не се констатира наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва с
издаването на актове от категорията на процесния.
V. За
разноските :
12. Констатираната
законосъобразност на оспорения административен акт, предполага на администрацията
да се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита в размер на
100 лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на А.П.Н., ЕГН **********,***, срещу Отказ № 18183-155 от 30.03.2022г. на
Началника на Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР
Пазарджик, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
нарезно оръжие за самоотбрана по Заявление вх. № 181800 – 14627 от 28.09.2021 г. на А.П.Н..
ОСЪЖДА А.П.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сумата от 100,00(сто) лева,
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия : /п/