Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил 16.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на първи март, две хиляда и деветнадесета година, в състав:
Председател:Пламен Деянов
при секретаря: Гергана Милушева
Като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 1967/18 по описа на КРС за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление № 30-0000563/19.10.2018 година на Началник ОО „АА” гр. Кюстендил, с което на „СА-ГО ШПЕД“ ООД ,ЕИК *********, представлявано от Г. Г., ЕГН – ********** и адрес *** за извършеното нарушение на чл.7б,ал.1 изр.2 от ЗАвПр. на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /.
Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 01.10.2018 г. около 09.30 ч. в сградата на Областен отдел, Автомобилна администрация" гр. Кюстендил, площад, Ген. Иван Колев" № 1 е извършена проверка от С.И.К. на длъжност, инспектор" при „ОО,АА" гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля Б.Б.И.. Проверката е на фирма „СА-ГО ШПЕД“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „ *** ”, № **, в присъствието на пълномощник Р. В. К.. Установено е, че фирмата притежава лиценз, като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари. Твърди се, че на 26.04.2018 година при проверка на фирмата е установено, че Илчо Мартиновски, ЕГН - ********** работещ като водач на товарен автомобил „МАН“ с рег. № КН 8271 ВМ, по данни от СМR – товарителница № ********** е управлявал автомобила без валидна карта за квалификация на водача на МПС. Не се посочва държавата и мястото на което е станало нарушението.
По делото липсват надлежни писмени доказателства относно твърдяното в АУАН и НП. Няма представена справка от посоченото министерство или списък от който да е видно, че въпросният автомобил към деня на посоченото нарушение е управляван от лице без съответната карта на водач на МПС. Няма приложено копие от трудов договор видно от което във фирмата е работело лице с посочените имена като водач на МПС. Твърди се, че за посоченото в АУАН и атакуваното от жалбоподателя НП извършеното нарушение на 26.04.2018 г. собственика на фирмата е санкциониран в чрез съставен АУАН № 245430, в който контролният орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 7б, ал. 1,изр.2 ЗАвП. В АУАН не е посочено, кога, къде и как е извършен твърденият превоз на товари, като се твърди ,че това е установено чрез СМR. По делото АНО представя някакво копие от документ но без надлежен превод на български език. По делото няма или липсват надлежни писмени доказателства откъде лицето Р. В. К., черпи представителни функции във връзка с дейността на фирмата. Твърди се, че той е пълномошник но от представеното пълномошно е видно ,че може да представлява фирмата пред ДАИ и Министерство на транспорта но не и пред ИА“АА“ респективно ОО“АА“ гр. Кюстендил. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание, ,имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева за нарушение по чл. 7б, ал. 1, от ЗАвП. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.10.2018 г./ Т.Е. посочена е датата на извършената проверка но не и на нарушението/. Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на Заповед № РД-08-702/10.12.2013 г., с която Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил Директора на Регионална дирекция, ,Автомобилна администрация" да издава наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за наличие на противоречие между АУАН и НП по отношение датата на извършване на нарушението./ В АУАН посочването на такава и в атакуваното НП за дата на нарушението е датата на проверката, при ясното съзнание, че липсват писмени доказателства - документи кога, къде и как сочения И. М. е извършвал превози/. Видно от представеният АУАН е, че вероятно нарушението е извършено на 26.04.2018 г. датата на която е възложено управлението на автомобила но доказателства ,че именно този водач на МПС е управлявал процесния автомобил по делото няма, не са посочени или липсват. Твърдят се изводи от СМRно документа в незаверен препис е представен без легален превод в разрез с изискванията на ЗАНН и НПК. В представения без легален превод препис на СМР се разчитат датите21.05.2018 година и 15.05.2018 година, очевидно различни от посочените в АУАН и атакуваното НП. Не без значение е и това ,че за нуждите на обвинителната теза по делото АНО не е представил писмени доказателства относно това, че фирмата притежава подобен автомобил както, че същият е управляван от посоченото в НП лице. Посочване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това важи и за останалите доказателства по делото. С оглед констатираното противоречие между АУАН и НП, относно датата на извършване на нарушението, а най-вече и от факта че в соченото СМR липсва такава дата, не може да се установи в действителност за коя дата АНО приема че е дата на нарушението. От обжалваното НП не става ясно защо АНО приема за дата на нарушението, датата на извършената проверка, или другата вписана в него дата след като CMR на което се позовава АНО не съдържа подобна дата.
Освен това, следва да се отбележи, в случай на допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН с оглед, на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наличието на противоречие при уточняване на времето а и липсата на посочване на мястото на извършване нарушението не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача, сертификат на същият със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е възложен но не и е осъществен с автомобил влекач с рег. № **** /без да се посочват данни, кога, къде и как е сторено това и доказателствата потвърждаващи го/, като не е посочена категорията и подкатегорията на моторното превозно средство, за да се установи необходимостта от изискването за квалификация на водача, удостоверена с карта на водача. Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП. Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава сертификат на водача със срок на валидност.. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвП, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП. Издадения сертификат за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП изрично определя, че сертификат се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4.
При издаване на оспореното НП № 30-0000563/19.10.2018 г., вместо да изследва наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр.1 от ЗАвП, АНО се е задоволил единствено с формалната констатация, че „СА–ГО ШПЕД ”, ООД, БУЛСТАТ - **********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Гърлянски черешарник ”, № 52 притежаващ лиценз на Общността с № 14560/04.02.2016 г., като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.за международен превоз на пътници и товари е без сертификат за водач на МПС на името на Илчо Мартиновски /при това без да събере доказателства относно съществуването на подобно лице/, който е извършил международен превоз на товари с влекач с рег. № КН 8271 ВМ./без да се посочват данни, кога ,къде и как е сторил това и доказателствата потвърждаващи го/.Сравнителният анализ на чл. 7а, ал. 4 ЗАвП води обаче до извод, че за съставомерността на нарушението по чл. 7а, ал. 4 ЗАвП е необходима не формалната липса на сертификат на водача, а липсата на кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 ЗАвП.
Както се посочи по-горе в мотивите, според чл. 7б, ал. 2 ЗАвП такава карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. По силата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
Поради изложените съображения оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО: Наказателно постановление № 30-0000563/19.10.2018 година на Началник ОО „АА” гр. Кюстендил, с което на „СА-ГО ШПЕД“ ООД ,ЕИК *********, представлявано от Г. Г., ЕГН – ********** и адрес *** за извършеното нарушение на чл.7б,ал.1 изр.2 от ЗАвПр. на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Кюстендилски административен съд, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: