Р Е Ш
Е Н И Е
№
260074
гр. Пловдив, 21.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана
Апостолова и прокурора Андрея Атанасов, след като разгледа докладваното от чл.
съдията Милена Рангелова наказателно дело № 159 /В/ по описа на ПАС за 2021г,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 424 от НПК.
Образувано е по
искане на адв. Ц.Б., упълномощена от осъдения Д.И.П., за възобновяване на
н.о.х.д. № 2041/2020 г. по описа на ПРС, с влязлата в сила по което присъда той
е осъден за престъпление по чл. 183, ал.1 НК на пробация, включваща
задължителните две пробационни мерки за срокове от по една година.
Водещото оплакване
е срещу санкционния избор на решаващата инстанция, като се изразява виждане, че
наказанието пробация е с явно завишен размер и се претендира да се намали. На
друго място в искането се претендира да се замени, на основание чл. 55 НК.
Алтернативно се претендира делото да се върне за ново първоинстанционно
разглеждане, тъй като при провеждане на съдебното производство са били
допуснати пороци, свързани с преценките на доказателствата и на позициите на
страните. Твърди се и нарушение на материалния закон, но от съдържанието на
искането става ясно, че искателят се оплаква не от правните изводи на съда, а от
дейността му по разкриване на обективната истина.
При пренията упълномощеният от осъдения
П. защитник адв. Б. потвърди искането за намаляване размера на наказанието, без
да изложи конкретни доводи за нарушаване на правилата при определянето му.
Алтернативно поиска отмяна на присъдата по реда на възобновяването поради
допуснато съществено процесуално нарушение при излагане на обвинителната теза. Разви
подробно становище за невинност, като се позова на авансово привеждане на
инкриминираната сума за издръжка. Обърна внимание на българската и европейската
практика, допускаща подобно предварително издължаване. В тази връзка укори
районният съд, че не е направил правилна преценка относно размера на дължимите
и приведени суми. Доверителят ѝ се присъедини към направените искания и
подкрепящата ги аргументация.
Представителят на АП-Пловдив намери, че
искането за възобновяване не е основателно и предложи да бъде оставено без
уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като
обсъди искането и доводите на защитата и извърши проверка на атакувания съдебен
акт, счете, че искането за възобновяване е допустимо – депозирано е в срок, от
лице, което има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него са
посочени, а при пренията – обосновани касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.
Разгледано по същество, се оказа
частично основателно.
1. Заявените възражения относно обвинителния
акт не могат да бъдат предмет на коментар заради законово обявената преклузия
(вж. ал. 3 на чл. 248 НПК).
2. В искането за възобновяване, на
следващо място, се твърди неправилна преценка за достоверност на събраните
гласни доказателствени средства. Т.е. оплакването е за необоснованост на
фактическите изводи на районния съд. Необосноваността не е касационно
основание, поради което ПАС дължи отговор единствено по онази част от
оплакването, която представлява възражение за неспазване правилата на
формално-логическия анализ при обсъждане на доказателствата. Подобно неспазване
не се наблюдава. Съдът по възобновяването констатира, че доказателствените
материали са съпоставяни и тълкувани според техния действителен смисъл, като не
се наблюдава изопачаване на съдържанието им или игнориране на информацията,
която носят. Разкрити и подчертани са противоречията между казаното от майката
на детето на осъдения П. и нейната майка, от една страна, и от осъдения П.,
неговата майка и съжителя на майка му, от друга страна. След това са изложени
разумни и отговарящи на правилата на обективната логика аргументи коя от двете
противоположни доказателствени групи заслужава доверие. Съдът е подплатил
избора си с позоваване и на писмените доказателства, и на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Изведено е убедителното заключение, че
кредитируемите показания на свидетелите П. и С. В., комуникиращи с експертните
констатации, звучат искрено и правдиво. Богати на подробности, те чертаят серия
логически връзки и зависимости, които са противопоставими на голословното
отричане на осъдения П.. Закономерен завършек на горния анализ е отхвърлянето
на тези обяснения.
3. Във възражението за неправилно
приложение на материалния закон липсва конкретика. Поради това и апелативният
съд ще отговори общо: при извънредната касационна проверка беше констатирано,
че и прокурорът, и съдът са направили верния от материалноправна гледна точка
извод, че установените факти очертават съставомерните признаци на
инкриминираното престъпление. ПРС е открил всички обективни и субективни
елементи от състава по чл. 183, ал. 1 НК – в периода от м август 16 г. до м.
юли 18 г. подсъдимият съзнателно не е изплащал дължимата за детето си издръжка.
Адв. Б. говори за авансово плащане, но
не става ясно върху каква фактическата база основава това съждение.
А) Ако става въпрос за пощенския запис
от 18.06.2019г., преведената с него сума от 1210 лв. представлява посткриминално
плащане. Не би могло да се извърши изваждане на сумата от 1210 лева от дължимата
в предходния период сума, доколкото в пощенския запис е изрично уточнено (от
извършилия превода Д.П.), че е за „издръжка от 25.07.2018г. до 31.05.2019г.“, тоест
изцяло извън инкриминирания период. Отделен е въпросът, че дори при хипотетично
погасяване на задължения за издръжка в инкриминирания период (от м. август 16г.
до м. май 2017г.) неиздълженият размер (от м. май 2017г. до м. юли 18г.) е доста
над съставомерния праг. Така че настояването да се приеме, че сумата от 1210
лв., преведена на майката на детето с пощенски запис от 19.06.2019г., била погасила част от
инкриминираното задължение, не би могло да доведе до оневиняване.
Б) Ако става дума за преведените на св.
К. през 2017 г. 1500 лева по банков път от затвора (където П. изтърпявал
наказание лишаване от свобода и получавал по 170 лв. месечно трудово
възнаграждение), те не са използвани за издръжка. Този извод на ПРС не може да
се видоизмени по касационен ред. Единственият начин да се отхвърли, е съдът по
възобновяването да приеме, че е резултат от извращаване на доказателства,
каквото не се наблюдава по делото. ПРС точно е спазил правилата на
формално-логическия анализ, като е приел, че по делото има писмени данни, че
1500-те лева са преведени от осъдения П. по банковата сметка на споменатия
свидетел (вж. извлеченията от сметката на титуляря И.Г.К. на л.24 и 25 от
първоинст.дело), но не и данни за последващо разпореждане с тях в полза на
детето на осъдения. Майката на детето е категорична, че за периода м. август 16
г. – м. юли 2018 г. не е получила нито една месечна издръжка (общо 24
издръжки), като набляга на липсата на ордери, каквито е подписвала при всяко
предходно и следващо плащане, а заключението на назначената ССчЕ потвърждава
липсата на РКО или други документи, от които да е видно, че постъпилите по
банковата сметка на св. К. суми са били предадени на друго лице (на майката на П.
или на майката на детето му).
В) Ако става дума за плащаните в повече
суми за издръжка преди инкриминирания период, а именно през 2010г.,
2011г.,2012г., 2013г.,2014г. и 2015г., то те не могат да се интерпретират като
погасяване преди падежа. Посоченото от адв. Б. решение № 152/22.12.2020 г. по
гр.д. № 4162/19 г. по описа на ВКС, в което се приема, че интересът на
получаващия издръжка не се нарушава при авансовото ѝ плащане и в тази
връзка се допуска възможността длъжникът да плаща за период напред, е
произнесено по различен казус. Различието е в това, че по споменатото дело
длъжникът е обявил, правейки съответното предварително плащане, че
предоставя „финансова помощ“, при това плащането е било толкова мащабно –
30 000 евро, че е било логично да бъде спестено от майката с цел покриване
месечните издръжки за бъдещите 116 месеца. И съответно съдът е приел, че
издръжката е авансово платена до изчерпване на предварително платената сума. В
случая става дума за надплащане с по 50 лева, което всеки разумен човек би
приел за проява на добра вола с цел по-добро обгрижване на детето. Всъщност на
св. В.е зададен изричен въпрос при разпита ѝ как е възприемала
надплащането и тя е обявила, че 50-те лева в повече са представлявали частично
погасяване на задължения на общото им дружество с П.. Последният, от своя
страна, не само не се е противопоставил на въпросното твърдение, но и не е твърдял
постигната с бившата си съпруга уговорка за редуциране на алиментното му
задължение в следващите периоди. Иначе казано, не е предупредил св. В., че ще
потърси въпросните горници над 250 лева напред във времето и се е получило
така, че през м. август 16г. и нататък я е поставил в състояние на недопустима
изненада, а детето си – без сумите, на които е разчитало за задоволяване на
своите ежемесечни насъщни потребности.
4.
Възражението по отношение на последния етап от
съдебната дейност е основателно. ПАС извърши цялостна проверка за спазване
правилата по Глава пета от общата част на НК. Проверката констатира, че няма индивидуализиращо
обстоятелство, което да не е открито. Не е коректно преценена обаче
действителната тежест на тези обстоятелства и съвкупното им смекчаващо-отегчаващо
им влияние. Вследствие на това се е оказало нарушено правилото по чл. 35, ал. 3 НК за съответствие между деяние и наказание.
ПРС
е пропуснал да забележи, че смекчаващите обстоятелства не само са многобройни,
но и категорично надделяват над отегчаващите до степен почти пълното им
неутрализиране. Вярно е, че осъденият не е изпълнил алиментното си задължение
си в размер на цели две години, но е подценено обстоятелството, че преди това
неотклонно го е изпълнявал, както и обстоятелството, че за инкриминираните 24
чеса е бил лишен от свобода и не е имал обективна възможност да получава
доходи, по-високи от изплащаното му за работата му в затвора трудово
възнаграждение от 170 лева месечно. Разбира се, въпросната невъзможност не го
оневинява, доколкото е била преодолима (П. е можел да поиска от съда изменение
на размера на издръжката поради лишаването от възможност да работи на свобода),
но пък е следвало да бъде отчетено при определяне на наказанието с реалния си
завишен смекчаващ капацитет. Вярно е, че е бил осъждан два пъти, но за
престъпления с коренно различен обект, които не са се отразили съществено върху
обществената опасност на настоящото посегателство, още повече че веднага след
излизането си от затвора П. е подновил издържането на своето дете, а и му е
правел ценни подаръци, с което е показал, че е отговорен родител, ангажиран с
потребностите на детето си. Ето защо включително най-ниското наказание, което в
случая е пробация, включваща първите две задължителни мерки за срокове от по
шест месеца, се явява несъразмерно тежко. Оптималното наказание се оказва
глоба, която да замени на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в“ НК най-леката
санкционна алтернатива – пробацията. Съотношението между смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства води до индивидуализиране на размера ѝ на 200
лева. Според преценката на съда по възобновяването именно това наказание ще
постигне целите по чл. 36 НК.
В
обобщение: при събирането и проверката на възможните гласни и писмени
доказателства, отнасящи се към фактите, включени в предмета на доказване, районният
съд е съблюдавал изискванията на процесуалния закон, като е изпълнил
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване и коментиране на
спорните въпроси. С други думи, не са допуснати твърдените от защитата
нарушения на разпоредбите на чл. 13, 14 и 107 от НПК. Сетне приетите за
установени факти са получили коректно правно окачествяване, като не се
констатира разминаване между приложимия материален наказателен закон и предложената
от прокуратурата наказателноправна квалификация. А допуснатото при определяне
на наказанието отклонение от правилата по Глава пета от общата част на НК може
и следва да се отстрани по реда на възобновяването.
Водим от горното 425, ал.1, т.
4 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда на
възобновяването присъдата по н.о.х.д. № 2041/20 г. по описа на РС-Пловдив, 22-ри
н.с., като вместо определеното на осъдения Д.И.П. наказание пробация, му
налага, на основание чл.55, ал. 1, т. 2, б. “в“, наказание „глоба“ в размер на
200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
възобновяване в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: