Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2770
гр.Варна, 01.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №12766 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за
приемане за установено в отношенията
между страните, че Й.Р.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** дължи н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. Б., чрез пълномощника: Ц. П.,
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК *,
* сумите, както следва: 419,55 лева
/четиристотин и деветнадесет лева и 55 стотинки/ - представляваща главница по
договор за кредит; 64,85 лева
/шестдесет и четири лева и 85 стотинки/, представляващи договорна лихва за
периода от 28.11.2015 г. до 29.10.2016г; 20,08
лева /двадесет лева и 08 стотинки/, представляващи такса за оценка на
досие: за периода от 28.11.2015 г. до 29.10.2016 г; 93,93 лева /деветдесет и три лева и 93
стотинки/ за периода от 5.12.2015 г. до 29.10.2016г., представляващи такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя; 219,20 лева
/двеста и деветнадесет лева и 20 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит
у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 5.12.2015 г. до 29.10.2016г. г; 125,28 лева /сто двадесет и пет лева и
28 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 29.11.2015 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението,предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.дело 6830/2019год. на ВРС.
Моли да му
бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода
на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: На 01.07.2017г. е сключен
Договор за цесия между „И.А.М." АД, ЕИК * и „Ф. Б." ЕООД, ЕИК * /с
предишно наименование „П. Ф. Б." ООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/03.9.2015г, сключен
между „П. Ф. Б." ООД и Й.Р.М. е прехвърлено в полза на „И.А.М."АД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 е подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД
и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, по силата на което
„И.А.М." АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/03.9.2015г., сключен
между „П. Ф. Б." ООД и Й.Р.М., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от
страна на „Ф. Б." ЕООД и съответно от страна на „И.А.М." АД по
втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
Приложение 1 от 01.06.2018г. за цедиране
на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.11.2017 16.11.2010г. е представено само с данните на ответника, тъй като
данните на останалите длъжници са защитени, съгласно
Закона за защита на личните данни /Чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл.26, ал.2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.
„А.з.с.н.в." ЕАД е упълномощена, в качеството си
на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за
извършената цесия, съгласно изрично пълномощно от законният представител на „И.А.М."
АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от
25.06.2018 г. от страна на „И.А.М." АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з.
станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също
така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/ *********
от 25.06.2018 г. от страна на „П. Ф. Б." ООД чрез „А.з.с.н.в." ООД, в
качеството на преупълномощено от „И.А.М." АД
/пълномощник на „Ф. Б." ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия
между „Ф. Б." ЕООД и „И.А.М." АД. Двете писма са изпратени
едновременно до длъжника. Писмото се връща в цялост с отбелязване, че пратката
не е потърсена от получателя. На 26.07.2019 г. ищцовото
дружество изпраща повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/
*********, и двете с дата 26.07.2019 г. Видно от обратна разписка към
товарителница № 68479628, писмото отново се връща в цялост с отбелязване, че на
посочения адрес няма такова лице.
Моли да бъдат приети, като доказателства към
настоящата искова молба Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН / ********* и
Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 26.07.2019 г. и
да бъдат връчени същите на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
На 03.09.2015г. Й.Р.М. в качеството на
Кредитополучател е сключила договор за потребителски паричен кредит № *********
с „П. Ф. Б." ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора
за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят
е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П. Ф. Б."
ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация, относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 98,62 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 598,62 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 9,98 лв. Първата погасителна вноска е платима на 10.9.2015 г., а последната
погасителна вноска е с падеж: 29.10.2016 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 25,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,42
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и
се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на
Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се
събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора
за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния
случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне на кредита
по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 117,45 лв. и е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,96 лв., които са платими на
падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома", която е в размер на 274,05 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в
седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 4,57 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква
„Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 391,49 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да
дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1015,12 лв., която включва: главница в размер
на 500,00 лв., договорна лихва в размер на 98,62 лв., такса за оценка на досие
в размер на 25,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене в размер на 117,45 лв. и такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на
274,05 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е
платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 16,92
лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на
9,98 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,42 лв., вноска по
такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 1,96 лв. и вноска по такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 4,57 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се
е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 29.10.2016 /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 29.11.2015
г. до датата на входиране на задължението в съда,
общият размер на което е 125,28 лв.
Кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на
197,50 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 23,52 лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 54,84 лв., такса за
оценка на досие: 4,92 лв., договорна лихва: 33,77 лв. и главница: 80,45 лв.
Предвид изложеното з. "А.з.с.н.в." ЕАД е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й.Р.М., като
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********, сключен на
03.09.2015 г., да заплати: главница: 419.55 лв.. договорна лихва: 64.85 лв..
такса за оценка на досие: 20.08 лв.. такса за услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 93.93 лв.
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 219.20 лв. и обезщетение за забава в размер
на 125.28 лв. или сума в общ размер на: 942.89 лева.
Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното
ч.гр.д. № 6830/2019 г, 9 с-в по описа на PC- Варна е издадена Заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя
страна обуславя правния ни интерес от подаване на настоящата искова молба.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество на делото, ищецът в писмена
форма моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете, както и да му
присъди разноски.
В съдебно заседание ответникът , редовно призован, не
се явява, не изпраща представител.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№6830/2019год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът Й.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от Н. С. и М. Д. – Изпълнителни директори,
чрез пълномощник А. Б. – юрисконсулт,сумата от 419.55лв. (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и пет
стотинки) – главница по Договор за потребителски паричен кредит №*********,
сключен на 03.09.2015г. между „П. Ф. Б.” ООД, ЕИК * (понастоящем „Ф. Б.” ЕООД)
и Й.Р.М., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК * в
полза на „И.А.М.” АД, ЕИК *, по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г.,
което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК * по силата на Приложение 1 от 01.06.2018г. към Допълнително споразумение
от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010г., сумата от 64.85лв.
(шестдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.11.2015г. до
29.10.2016г.,сумата от 20.08лв.
(двадесет лева и осем стотинки) – такса за оценка на досие, за периода от
28.11.2015г. до 29.10.2016г.,сумата от 93.93лв.
(деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, за периода от 05.12.2015г. до
29.10.2016г.,сумата от 219.20лв.
(двеста и деветнадесет лева и двадесет стотинки) –
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, за периода от 05.12.2015г. до
29.10.2016г.,сумата от 125.28лв.
(сто двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 29.11.2015г. до 07.05.2019г.,ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 07.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и
направените разноски в заповедното производство, от които: 25.00лв. (двадесет и
пет лева) – заплатена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба по ЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С оглед на това с разпореждане №28838 от
03.07.2019год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви
иск в едноседмичен срок от съобщаването. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 10.07.2019год. Срокът за предявяване на иска изтича на
12.08.2019год. първия работен ден след 10.07.2019год./събота/. Видно от датата
на входиране на исковата молба, същата е депозирана
на 12.08.2019год. т.е. в законоустановения
едномесечен и като допустими исковите претенции подлежат на разглеждане по
същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия към доказателствата по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на 03.09.2915год. между „П. Ф. Б.“ООД и Й.Р.М. е сключен
договор за кредит, по силата на който „П. Ф. Б.“ООД отпуска на Й.Р.М. кредит
при следните условия: кредит в размер от 500лв., такса за оценка на досие
25лв., общ размер на фиксирана лихва 98.62лв. представляваща 31.82%, като
таксата за оценка и уговорената фиксирана лихва в размер на 123.62лв. се равна на 48% от ГПР.
Уговорена е и такса за услуга кредит у дома в размер на 391.49лв. Общият размер
на дължимата сума е 1015.11лв., срокът на договора в седмици е 60.
Към договора за потребителски кредит е представен
формуляр за кандидатстване за кредит.
Приет по делото е рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/. Съгласно договора на 16.11.2010год. „И.А.М.“АД
продава н. „А.з.с.н.в.“ООД, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключен от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания ще се индивидуализират в Приложения №1, което ще бъде неразделна част
от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
Към рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания е представено и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3
от Закона за задълженията и договорите.
Прието към доказателствата по делото е допълнително
споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.11.2010год., ведно с потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3
от Закона за задълженията и договорите.
Видно от представеното извлечение в заверен препис от
приложение №1 към дата 01.06.2018год., като
длъжник по договор №********* фигурира ответницата - №250.
За правото на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента „И.А.М.“АД е ангажирано от ищеца пълномощно, прието
на лист 21 от делото.
Прието към доказателствата по делото е пълномощно
/л.22/ по силата на което „И.А.М.“АД преупълномощава
„А.з.с.н.в.“ ЕАД от името на „Ф. Б.“ЕООД да уведоми всички длъжници
по всички вземания на „Ф. Б.“ЕООД, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредит, за прехвърлянето им на
„И.А.М.“АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017год.
Приобщени към доказателствата по делото са два броя
уведомителни писма за изпратено до длъжника уведомление , като видно от
приложенията към тях не са надлежно връчени на ответника.
Приети по делото са и следните документи: заверено
копие на Договор за цесия от 01.07.2017год. сключен между „И. А. М.“АД и „П. Ф.
Б.“ ООД; потвърждение за извършена цесия от
„Ф. Б.“ЕООД с предишно наименование „П. Ф. Б.“ ООД на основание
чл.99,ал.3 от ЗЗД, относно прехвърлянето на вземането по договор за
потребителски кредит №*********/03.09.2015год., ведно с пълномощно; Заверено
копие от пълномощно от 04.07.2017год. с което „Ф. Б.“ЕООД упълномощава „И. А. М.“АД да
уведоми всички длъжници за прехвърлянето на
вземанията им.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява, че остатъкът от задължението по процесния
договор , по пера е както следна: главница:419.55
лева ,договорна лихва: 64.85 лева
; такса Оценка на досие: 20.08 лева ; такса Кредит у дома: 313.13 лева /Приложение 1, колона 16/.Размерът
на лихвата за забава, която ответникът
дължи вследствие на забавено плащане по процесния
договор е в общ размер от 125.89лв. за периода 27.11.2015 - 06.05.2019 г. вкл.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищцовото дружество.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът
носи доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно – наличие на договор за цесия , по силата
на който му е прехвърлено вземането, валидно прехвърляне на вземането по
договора за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, наличие на
валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за заем между
ответника и цедента, размера и изискуемостта на
вземанията.
Ответникът в настоящото производство , не депозира
отговор на исковата молба, не явява в съдебно заседание и по никакъв начин не е
навял някакви възражение срещу претенциите на ищеца.
Ищецът черпи права от договор за цесия от 16.11.2010год., съгласно който са прехвърлени портфейл от вземания по
сключени договори за кредит. Конкретните данни на вземането и длъжника са
описани в Приложение №1 от 01.06.2018год., представляващо неразделна част от
договора.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента
има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното към
договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната
практика , установена с решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК .
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платила своето задължение по договора за кредит. В случая,ответникът
не навежда доводи да е платил дълга , нито прави възражения, относно
уведомяването за цесията от която ищецът черпи права, както и от предхождащата
я такава. Освен това в производството по
чл. 410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство
в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването
на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с
исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен
представител.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
ответникът следва да се счита за
уведомен, относно цесиите, пораждащи вземането на ищеца.
Съгласно нормативната уредба, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.
Не е спорно по делото , че отпуснатата в заем сума е усвоена от ответника. Това
обстоятелство се установява и от клаузите по договора за заем , съгласно които
с подписването на договора, кредитополучателят потвърждава , че е получил в
пълен размер заема. От заключението на ВЛ по ССч.Е се
установява , че остатъкът от усвоената главница възлиза в размер на 419.55лв.
По силата на договора за кредит страните се уговарят , че усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и се олихвява с
договорна лихва, месечният размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита, всяка в размер на 9.98лв. С оглед направените от страна
на ответника плащания, остатъкът от договорената лихва възлиза в размер от
64.85лв. Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава за периода
от 29.11.2015 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съдът приема същия за основателен и доказан, доколкото е приел
за дължима сумата за неизплатена главница , за която по делото не се установи
плащане от ответната страна и която е изцяло падежирала
с изтичане срока на договора за заем.
В настоящото производство съдът следи служебно за
валидността на сключения между страните договор, включително относно уговорената
такса услуга“Кредит у дома“. По отношение
вземането за такса за услуга "Кредит у дома". Съгласно уредбата на
чл. 25 от договора страните са предвидили домашно посещение за събиране
вземанията на кредитора. Видно от съдържанието на договорната разпоредба 30 %
от общия размер на тази такса е за компенсиране разходите на кредитора. Тази
договорна уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), по същество противоречи на духа на
закона. В договора изрично е договорено, че само 30 % от договорената такса за
услугата „Кредит у дома“ покрива разходите на кредитора по събирането на дълга,
а останалата част по същество е печалба на кредитора. С оглед гореизложеното
следва изводът, че тази договорна клауза заобикаля императивното правило на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на
годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор тази такса не
е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли
лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането ѝ
се явява нищожна по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Освен на горепосоченото
основание, тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието
ѝ с добрите нрави, тъй като същата е в размер доближаващ по размер
предоставената в заем главница. С оглед гореизложеното съдът приема, че
коментираната клауза на чл. 25 от договора е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За пълнота следва да се посочи,
че не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца за това, че
услугата „Кредит у дома“, за която е предвидено заплащането на такса, е реално
извършена, което допълнително обосновава нейната недължимост.
Поради което претенцията за сумата
от 313.13лв. – такса за услуга “Кредит у дома” следва да се
отхвърли като неоснователна.
Съдът счита, че уговорката за такса за оценка на
досието, също е нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената
таксата е уговорена в чл. 3 от договора
като задължителна. Според тази клауза таксата се начислява за "услуги по
оценка на досието на клиента", платима е при подписване на договора, но е
включена в седмичните вноски за улеснение на клиента. Съдът счита, че посочената уговорка не
отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става
ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно
се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по
аргумент на чл. 21, ал.1 от ЗПК. Съдът
счита също така, че доколкото оценката
на досието предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването
на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
следва да постанови положително решения по отношения на претенциите , както
следва : 419,55 лева /четиристотин и деветнадесет лева и 55 стотинки/ -
представляваща главница по договор за кредит; 64,85 лева /шестдесет и четири
лева и 85 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 28.11.2015 г.
до 29.10.2016г и 125,28 лева /сто двадесет и пет лева и 28 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава за периода от 29.11.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Като законна последица върху уважената претенция за главница, следва да се присъди и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението в съда –
07.05.2019год. до окончателното
изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.дело 6830/2019год. на ВРС.
По отношение на претенциите за 20,08 лева /двадесет лева и 08 стотинки/,
представляващи такса за оценка на досие: за периода от 28.11.2015 г. до
29.10.2016 г; 93,93 лева /деветдесет и три лева и 93
стотинки/ за периода от 5.12.2015 г. до 29.10.2016г., представляващи такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя; 219,20 лева /двеста и деветнадесет лева и 20 стотинки/,
представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 5.12.2015 г. до 29.10.2016г.
съдът постановява решение, с което отхвърля тези искове.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски върху уважената част от иска.За исковото
производство съдът присъжда на ищеца сумата от 374.81лв., от която 274.81 лв.
за държавната такса и депозита за ВЛ и 100лв.юк.възнаграждение
и за заповедното производство в размер на 48.50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Р.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че
дължи н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*, представлявано от Д. Б., чрез пълномощника: Ц. П., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК *, * сумите, както следва: 419,55 лева /четиристотин и деветнадесет лева и 55 стотинки/ -
представляваща главница по договор за кредит; 64,85 лева /шестдесет и четири лева и 85 стотинки/, представляващи
договорна лихва за периода от 28.11.2015 г. до 29.10.2016г и 125,28 лева /сто двадесет и пет лева и
28 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 29.11.2015 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението – 07.05.2019год. до окончателното изплащане на задължението,
предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело
6830/2019год. на ВРС, като отхвърля
претенциите за 20,08 лева /двадесет
лева и 08 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от
28.11.2015 г. до 29.10.2016 г; 93,93 лева /деветдесет и три лева и 93 стотинки/ за
периода от 5.12.2015 г. до 29.10.2016г., представляващи такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя; 219,20 лева
/двеста и деветнадесет лева и 20 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит
у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 5.12.2015 г. до 29.10.2016г., на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Р.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** да заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, ***, чрез пълномощника: Ц. П., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК ***, **, сумата от 374.81лв.,разноски за настоящото
производство и сумата от 48.50лв.
разноски за производството по ч.гр. дело № 6830/2019год. на ВРС,съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/