Р Е
Ш Е Н
И Е № 420
30.11.2023г., гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №299 по
описа на съда за 2023г.
Производството
е по реда на
чл.145 от АПК, вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по повод жалба от „АМБРОЗИЯ-90“ ЕООД, седалище в град Стара Загора, чрез адв.
Д.Д. от „Адвокатско дружество Д. и Р.“ против Заповед №ДК-11-СЗ от
05.05.2023г., издадена от началник РДНСК Стара Загора, с която е постановена
отмяна на инвестиционен проекти и разрешение за строеж № 19-274/13.04.2023г. на
Гл. Архитект на Община Стара Загора относно „магазин за промишлени стоки,
складови и офиси“ находящ се в УПИ I-145, кадастрален район 215 по плана на град Стара Загора, имот с идент.
68850.215.145 по КК на града, местност Костена поляна, с възложител оспорващия.
Жалбоподателят
сочи, че заповедта накърнявала неговите права и законни интереси и поради това
за него бил налице интерес да я обжалва, което той направил в срока по чл. 215,
ал.1, вр. с чл.156, ал.7 от ЗУТ и иска нейната отмяна изцяло., като
незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
материално-правните разпоредби.
Излага
следните съображения : по забележа 1 от заповедта – следвало да се има предвид,
че при изготвянето на инвестиционния проект коментирания от органа канализационен
колектор бил нанесен във всички чертежи от
проектната документация, като било отчетено неговото съществуване, вкл.
било взето становище и от ВиК Стара Загора ЕООД, като едва след това проектът
бил съгласуван и с община Стара Загора. Имало издадено положително становище за
нормалното функциониране на колектора. Съдът щял да се убеди от преписката, че
в новопроектираната сграда бил оставен
проход със сервитут по 3,5 метра в двете посоки на колектора и достатъчна
височина, за да се обслужва от ВиК ЕООД. Претендира се, че неправилно органът
приел, че това не било предвидено в одобрения проект и че проектираната сграда
навлизала в сервитута за експлоатация и ремонт на колектора. В същото
съобръжение органът приемал още, че в проектната документация се предвиждала
подпорна стена и ивични основи на сградата с дълбочина от около 4,30 метра, без
да било съобразено преминаването на главния канализационен колектор през имота.
Това било неоснователно, защото имало съгласуване на проекта по този въпрос. На
последно място жалбоподателят сочи, че действително в част „паркоустройство и
благоустройство“, дендралогичен проект и посадъчен чертеж в сервитутната зона
над колектора било предвидено засаждане на два броя широколистни дървета, част
от задължителното озеленяване на проекта с дървесна растителност. Това обаче не
било съществено и не правело целия проект незаконосъобразен и съответно да се
отменял същия. Това недоглеждане щяло да се отчете при изпълнението на част
озеленяване.
По
забележка 2 от заповедта се сочат следните съображения: органът приемал, че
достъпът за автомобили до имота бил предвиден да се осъществява от улицата от
северозапад посредством рампа с наклон от 15,7 %, а в проекта липсвала разработка за такава,
вкл. размерите й, настилка, материали и пр. Следвало ясно обаче, че на проекта
било посочено, че достъпът за автомобили до имота от улицата бил показан и че
това ще ставало посредством рампа, която вървяла по съществуващия наклон на
терена и не бил с височина повече от 1,20 м. За това не било необходимо да
имало работни чертежи, тъй като дружеството разработвало технически проект, не
работен. Рампата била открита и обслужвала задната част на двора, където се
намирали три склада. До долното ниво на терена нямало да слизат клиентите на
магазина, а само лекотоварни автомобил до 3,5 тона. Рампата щяла да бъде с
наклон от 15%, което било и по норматив. Тя щяла да е открита с дължина 20
метра и широчина 2,269 м., бетонирана по протежение на самия терен и това било
показано на вертикалната планировка. Допълнително се мотивира доводи и досежно
втората част от тази забележка, касаеща връзката на имота с бул. Цар Симеон
Велики от север, който се осъществявал през ПИ идент. 6880.215.136 с
предназначение полски път – земеделска земя и ПИ идент. 6880.213.704 – също
земеделска земя. Заключава се, че неправилно органът изисквал в проекта да се
предвидела пътна връзка за достъп до имота, защото такъв съществувал и бил
реализиран.
По забележка 3
от заповедта се мотивира следното: неправилно органът изчислил необходимите
паркоместа, тъй като нямало как реално в магазините да влизали едновременно 150
човека. С проекта били изчислени около 13 общо на брой гаражи за паркиране в
границите на имота на инвеститора, както и в проекта било предвидено изграждане
на 5 паркоместа, които били в долното ниво на имота и нямало да са за ползване
от клиентите, а само за работници. Били проектирани три магазина, като по
цялото тяхно протежение били предвидени 15 паркоместа върху общински терен, които
щели да се изградят за сметка на инвеститора. Така били осигурени 20
паркоместа, достатъчен брой за посетителите.
По забележка 4
жалбоподателят мотивира следното: тя не била съобразена с действителното
фактическо положение на проекта. Проектант по част „архитектурна“ била арх. Е.Г.,
съотв. тя участвала в проектирането с личния си печат. Това, че комплексният
доклад от „ЛИФО“ ООД бил подписан от арх. А.М., не представлявало конфликт на
интереси, тъй като това били двама различни архитекти, които участвали с
личните си печати в различно качество. Оценката за съответствие на
инвестиционния проект била различна от изготвения инвестиционен проект. Всеки
от тези архитекти отговарял по различен начин и в различно качество и поради
това неправилна органът приемал наличие на конфликт на интереси в нарушение на
чл.166, ал.4 и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ.
По тези
съображения се иска отмяна на жалената заповед. Претендират се разноски.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от адв. Д., който поддържа
оспорването. Мотивира, че от целокупния доказателствен материал било установена
законосъобразността на инвестиционния проект и издаденото разрешение за строеж.
Ответникът,
редовно призован в с.з., се представлява от юрк. Р., която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да постанови решение, отхвърлящо я. Прилага писмено
становище с подробни фактически и правни съображения за законосъобразността на
заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована
страна-Главен архитект на Община Стара Загора, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Съдът, въз
основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено пред
него от фактическа страна следното:
„Амброзия-90“ООД
подала до Главен архитект на Община Стара Загоря заявление за съгласуване и
одобрение на инвестиционни проект и за издаване на разрешение за строеж /л-22/
за строеж „магазин за промишлени стоки, складове и офиси“ находящ се в в УПИ I-145, кадастрален район 215 по плана на град Стара Загора, имот с идент.
68850.215.145 по КК на града, местност Костена поляна. Заявлението било
придружено от комплексен доклад за оценка за съответствие на инвестиционен
проект със съществените изисквания към строежите от консултант „Лифо“ ООД /л.
23-28/. От същия е видно, че проектант на част „Архитектурна“ от инвестиционния
проект била арх. Е.Г., а при изготвяне на комплексния доклад от консултанта,
същата част била извършена от арх. Иван Ганчев Иванов, специалист на „Лифо“
ООД.
Главен
архитект на Община Стара Загора издал на „АМБРОЗИЯ -90“ООД, Разрешение за
строеж /РСтр./ № 19-274/13.04.2023г. за обект „магазин за промишлени стоки,
складове и офиси“ със ЗП 59,17 кв. м. и РЗП 1178,34 кв. м.“, находящ се в в УПИ
I-145, кадастрален район 215 по плана на град Стара Загора, имот с идент.
68850.215.145 по КК на града, местност Костена поляна.
От Община
Стара Загора до Началник РДНСК Стара Загора със съпроводително писмо изх. №
10-11-5105/13.04.2023г. /вх. № РС-СЗ-702-01-250 от 21.04.2023г./ били изпратени
РСтр. №19-268 и №19-276, придружени с копия от ПУП и виза за проектиране /л.12/.
От служители на РДНСК Стара Загора на 04.05.2023г. бил съставен Констативен
протокол № 830, в който били обективирани установени обстоятелства от извършена
проверка по чл.156 от ЗУТ по вх. № РС-СЗ-702-01-250 от 21.04.2023г. относно Разрешение за строеж № 19-274/13.04.2023г.
на Главен архитект на Община Стара Загора за строеж
„магазин за промишлени стоки, складове и офиси със ЗП 59,17 кв. м. и РЗП
1178,34 кв. м.“, находящ се в в УПИ I-145, кадастрален район 215 по плана на град Стара Загора, имот с идент.
68850.215.145 по КК на града, местност Костена поляна с възложител
„Амброзия-90“ООД /л.10-11/.
Процесната
заповед била съобщена на оспорващия с писмо /л.8/ и получена от него на
10.05.2023г. /л.9/. Жалбата до съда била подадена на 15.05.2023г.
По делото се прилагат още: заповед за
делегиране на правомощия /л.3-7/; Заповед №19-12-263/01.10.2019г. за одобряване
на ПУП-изменение на ПР на УПИ I-66 в м. Костена поляна от к.р. 215 и графична част /л.14-15/; заповед №
19-12-340/10.11.2022г. за одобряване на изменение на ПУП-ПЗ за УПИ I-145 и УПИ II-68, м. Костена поляна и графична част /л.16-17/; заповед № 19-25-7/23.02.2023г. и
графична част към нея /л.18-19/; скица на ПИ идент. 68850.215.145 /л.21/л. 129/;
списък на екипа от правоспособни лица към 16.01.2023г. в „Лифо“ ООД /л.31/;
Решение № КЗЗ-06/10.024.2020г. за промяна предназначение на земеделска земя
/л.32/; становище от ЕVN Юг /л. 33-34/; становище за присъединен обект от
16.12.2021г./л.35/; становище за съгласуване на инвестиционен проект от
30.12.2022г. /л.36/; нотариален акт за покупко-продажба /л.37-38/; нотариален
акт за собственост №80 от 23.07.2013г. /л. 39/; нот. акт за собственост №
81/23.07.2013г. /л.40/; нот. акт за продажба от 09.03.2004г. /л.41/;
инвестиционен проект за обекта, фаза технически проект, част „АС“, с поставен
печат за съгласуване от арх. Е.Г. /л.42/; списък на проектантите на „Форум 49“
ЕООД /л.45/; обяснителна записка, част архитектурна за процесния обект с
поставен печат на арх. Е.Г. /л.46-48/; скица-проект по чл.140 от ЗУТ /л.49/;
проектни разработки /л.50- 54/; проект, част „Конструктива“, фаза – технически
проект /л.55-59; част “паркоустройство и благоустройство“, фаза ТП /л.60-65/;
вертикална планировка /л.66/; инвестиционен проект, част ВК /л.67-74/;
Съдът допусна
и изслуша съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх. С..
В отговора на
въпрос първи, ВЛ посочва следното: главен канализационен колектор, нанесен от
ВиК на скица № 15-697200/03.08.2020г. на СГКК Стара Загора бил нанесен на самия
инвестиционен проект, който проект в част ВК, чертеж „ситуация“ бил съгласуван
от ВиК Стара Загора с печат от 30.12.2013г. Всички части на проекта
удовлетворявали изискването на експлоатационното дружество за спазване на
сервитутна зона 2 по 3,5 м. от двете страни на главния канализационен колектор
/ГКК/, счита от неговата ос. В проекта било съобразено и изискването за
обслужване на колектора, като Н – светло на сервитутна зона било равно на
3,3м., като над нея било предвидено затревяване, основите в дълбочина не
засягали съоръжението, нямало ограждения, врати или др. препятствия за
осъществяване на аварийно обслужване или текущ ремонт.
По въпрос
втори, ВЛ дава следния отговор: одобрената проектна документация за обекта
предвиждал „проход“ над ГКК в обхват на сервитутната зона равна на 2 по 3,5 м.
в двете посоки на колектора спрямо оста му и предвиждал светла височина равна
на 3,3 м. над сервитутната зона се предвиждало затревяване.
По въпрос
трети, ВЛ дава следния отговор: за предвидената дълбочина, до която залягала
кота дъно на основите и направеното проектно проучване за залягането на ГКК се
изяснявало, че с инвестиционния проект фундаментите за подпорната стена от
север съобразявали съществуващото съоръжение. Кота дъно на основите залягало на
кота - 4,30 м., равняващо се на 226,0 м. надморска височина. Темето на канала
била на -4,70м., равно на 225,50 м. надморска височина, т.е. с 0,5м. по-ниско.
Проектираните основи в участъка на подпорната стена били от вида „рандбалка“ и
съобразявали ГКК и необходимия сервитут. ГКК не се засягал от основите и
подпорната стена. Допълнително експертът сочи, че подпорната стена минавала над
колектора, като дълбочината на основата на сградата била на кота -4,30 м.
/226м. НВ/, а ГКК бил разположен по-ниско и не се засягал от подпорната стена.
ВЛ не установила дълбочини на кота – дъно на ивичните основи по-ниско от 0,8 м.
спрямо котата на второто проектирано складово ниво – 3,5м. Колекторът бил
изграден на ниво по-ниско от проектираните коти – дъно на основите, темето на
колектора било на ниво -1,2м. спрямо терена на двора към складовите обекти и
котата на складовото ниво. Предвидените на запад ивични основи били разположени
на разстояние 3,5 м. спрямо котата на колектора, с Ф1200. Основите на изток от
съоръжението били проектирани на разстояние 4,70м. при спазване на наложените
ограничения от съществуващия колектор.
По въпрос
четвърти, ВЛ дава следния отговор: вътрешната транспортна алея – рампа за
обслужване на три складови обекта и местата за паркиране в двора на кота -3,50
м. била с наклон 15,7%. Посочените обстоятелства в т.4.1 от отговора на
експерта изключвали развитие на вътрешна алея-рампа с наклон 10%, а налагали да
е равна на 15,7%.
В отговор на
въпрос пети, ВЛ отговаря : обследваният терен се намира на югоизток от
регулирано кръстовище между две събирателни улици от уличната мрежа на града.
Кръстовището било урегулирано с маркировка, пътни значи и светлинна светофарна
сигнализация. Организацията на движението на пътна връзка „вход-изток“ също
била регулирана с хоризонтална маркировка, пътни знаци и светлинна
сигнализация. Пътната връзка била за съществуващи обекти в съседните ПИ и за
ново предвидени с ПУП обекти в зона по ОУП-Соп, в това число и в процесния УПИ.
По въпрос
шесто, отговорът на ВЛ се свежда до следното: одобреният и действащ за
процесния УПИ ПУП предвиждал 8 броя места за паркиране пред предвидената нова
застройка, обслужвани от изградената по – рано пътна връзка „вход-изход“, която
връзка била с трайна асфалтова настилка, с регулация –организация на
движението. В ситуацията били предвидени същите по брой местоположение места за
паркиране към три броя обекти на нито 0,00.
В с.з.
експертът прави допълнително следните уточнения по въпроси, поставени от
представителите на страните и съда. Така на въпроса - в част
„паркоустройство“ на архитектурния проект, нанесен ли е сервитута на колектора
до дъното на имота, ВЛ отговаря, че от данните на л. 36 от експертизата, от чертежа било
видно, че колекторът бил нанесен само в
частта на сградата, но било констатирано, че две дървета
попадат в сервитутната зона на колектора. Ексепрът с оранжево показала
на скицата къде минавл колекторът и зачертала с
червен хикс, че две от дърветата бил в тази линия на
преминаване на колектора. Сервитутът, който бил
изискван за спазване, касаел застрояването.
Благоустройствени мероприятия не били цитирани в
становището на ВиК, за това
вероятно те се
ограничили с нанасянето на колектора единствено с нанасяне под самата сграда.
Във всички части на архитектурния проект, колекторът бил
нанесен под сградата. Строителството било
съобразено и нямало
твърда настилка, която да пречела на експлоатацията
на колектора. Самото застрояване било съобразено със
сервитутните зони.
На въпроса - преминава ли
подпорната стена напречно на сервитута на колектора по повърхността на терена, ВЛ
отговаря, че теренът бил с голяма
денивелация. С по-голям наклон. От двете страни на процесния УПИ имало
алеи, едната дори обслужвала и други имоти, била с
по-друг наклон, защото достигала по-голяма
дължина. Разликата във височината била около 3,50м.
между нивото на първия етаж и на подземното ниво, като
долното ниво се обслужвало от вътрешен двор
и спрямо това долно ниво, колекторът бил
на дълбочина още минус метър и двадесет. Имала предвид височината на
темето, горната част на колектора, която била на височина минус 1,20 м. спрямо долния двор, т.е. най-ниското ниво на двора. Всички
основи спрямо долния двор, имали височина минус 70-80 см. и
се явявала
разлика от 50 см. спрямо кота дъно на основите и
темето на колектора. От друга страна над сервитута, в
участъка на сервитута, основата била изпълнена като
греда, която греда била захваната за
други основи, но в този участък тя не прехвърляла
натоварване върху земната маса, а разхвърляла
натоварването от подпорната стена на съседните ивични основи.
На въпроса - достъпен
ли бил
от улицата /колекторът/, ВЛ, отговаря, че в
рамките на имота, в който ще се изграждала сградата,
колекторът бил достъпен за обслужване. Това констатирали и служителите на ДНСК.
Колекторът бил достъпен и можел да се
обслужва, защото имало достатъчно височина на този покрит двор и имало
изцяло отворена стена, която била от южната страна,
от източната страна бил калкан на застрояване, от
северната страна била ул. „Ц.С.Велики“, но на нови 4 м.
по-ниско и от западната страна - новопроектираната сграда. Колекторът щял да бъде
обслужван от юг и затова била оставена проходна
част и единствено било написано колектор, нямало
ограждания,
нямало
прегради, които да пречат на обслужване на
съоръжението, а
в участъка на двора по същия начин нямало предвидени и
паркоместа, които да пречели на обслужването.
На въпрос на
адв. Д., експертът посочва че в част благоустрояване нямало
обозначения за някакви заграждения на двора от страна на улицата. Нямало
ограничения, показани на проект за долното ниво.
На въпроса
- фундаментите
на подпорната стена разположени ли са на 3,50 м. от
колектора, ВЛ посочва, колекторът преминавал
на разстояние спрямо източната граница на УПИ осово измерена на 4,70м. и сервитутната зона в този случай била по-голяма. Така се
получавало,
че от изток имало
4,70 м. свободна. От западната страна /в част
конструктивна и част архитектурна/ на л.
30 от експертизата се виждало, че ивичните
основи, основите на сградата, били на разстояние,
изискуемо за сервитутната зона на колектора. Общото разстояние осово било
8,10 м. на основите, т.е. сервитутите от 7 м. Били спазени
и разстоянието
от 3,5 м. спрямо оста било спазена.
Експертът пояснява още, че конструктивното решение на фундаментите бил тип
греда, прехвърляща натоварването в участъка над колектора и в границите на
сервитута му, тип „рандбалка“, която греда едновременно действала
и като основа, и като греда, и прехвърля
натоварването от подпорната стена върху съседните основи отляво и дясно, т.е. от изток и от запад, тя не лягала
върху колектора. Целият участък между ос 8 и 10, по чертеж № 30 от
експертизата, целият участък на гредата бил решен като
конструктивна система рандбалка, натоварването в този участък не лягало
върху сервитута на колектора, а се пренасяло
натоварването върху съседните оси. Нямало
залягане върху самия сервитут, нямало такова
изграждане. Абсолютно целият участък се решавал
чрез подпорни стени. За участъците, за които имало
разлика /денивелация/, решението било
чрез подпорна стена, нямало
друго решение, което да направи укрепване на земни маси на път, който бил на 3,60 м. по-висок отколкото бил
ниският двор. Основите на подпорната стена били а
в зоната, но не нарушавали целостта на
зоната, защота били решени конструктивно така, че да не натоварвали
земната маса, долу където бил самият колектор. Нямало как
да не се изгради на това място укрепително съоръжение, защото имало
голяма разлика между улицата и действителния терен на УПИ І-145.
На въпроса:
Предвидена ли е в проекта конструкция, покриваща рампата, ВЛ дава допълнително следния отговор – това било преместваемо
съоръжение и не е било предмет на този инвестиционен проект. Било
допустимо при невъзможност за други рампи, освен изграждане на къса рампа,
да се изградяла
такава с наклон повече от 15 %. Допълнително уточнява, че дворът бил около 22 метра и
наклонът бил
15,7. В рамките на този имот бил някъде между
22-24 м., което било
дължината на имота и рампата било по-къса, около 20
м., за да можело да се влезне в двора. За да се влезнело
в този двор, имало
участък до 20 м. и затова рампата определяла като късъ
спрямо височината, която трябвало да се преодолее
чрез нея.
Експертът
допълнително пояснява, че
пътната връзка била с хоризонтални и вертикални маркировки, имало
пътни значи, светофар и това било станало в
по-ранен етап. Обектът бил въведен в експлоатация. Това се
отнасяло към разрешителното за специално ползване, което се давало
от АПИ. От друга страна имало там кръстовище, което
обхващало
пътната връзка и там също имало
светофарни уредби и то е било предмет на разрешение за специално ползване,
което се издавало
от АПИ, защото се засягали
участъци от републиканската пътна мрежа.
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По
допустимостта на оспорването: същото е процесуално допустимо, като направено от
активно легитимирано лице по см. на чл.215, ал.5, вр. с чл.156, ал.7 от ЗУТ, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ
пред местно компетентния административен съд и против годен за съдебен контрол
индивидуален административен акт, по см. на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Не са налице
други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без
разглеждане като недопустима.
С оглед извода
за процесуалната й допустимост, Съдът дължи произнасяне по същество на същата,
като проконтролира нейната валидност и законосъобразност на всички основания по
чл.168 от АПК.
Относно валидността
на заповедта, Съдът приема извод, че същата изхожда от административен орган,
който удостоверява по делото, че е бил надлежно упълномощен с това правомощие
от материално компетентния да издава актове от категорията на процесния орган.
Съгласно чл.156, ал.5 от ЗУТ Началникът на ДНСК или управомощено от него лице,
в случая такова се явява Началникът на РДНСК Стара Загора /вж. л.3-7, т.2 от
заповедта/ при визираните в нормата предпоставки могат да отменят с мотивирана
заповед разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти.
Ето защо при
изрично установена законова делегация в полза на конкретния издател на жалената
заповед, същата съставлява валиден административен акт. Не се установяват други
обстоятелства, които да опорочават заповедта до степен, че тя да не може
изначално да породи целените с нея правни последици, съотв. заповедта е валиден
административен акт.
Съдът не
установява и да има допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане
на особеното производство по чл.156 от ЗУТ. В срока по чл.156, ал.1 от ЗУТ,
т.е. след постъпване на данните от Община Стара Загора за издаденото разрешение
за строеж и одобрените инвестиционни проекти /на 21.04.2023г./, от органите на
ДНСК е извършена проверка на същите относно тяхната законосъобразност, като за
констатациите от проверка е съставен нарочен констативен протокол /КП/ по
чл.156, ал.4 от ЗУТ с №830 от 04.05.2023г., л. 10-11. Не са налице и основания
за отмяна на заповедта и поради нарушение на общите изисквания за съдържание на
властническите волеизявления. Процесната заповед е издадена в писмена форма и
надлежно мотивирана с конкретни фактически установявания, на които органът дава
правна квалификация. Заповедта е подписана от своя издател и поради това са
спазени общите изисквания за форма и съдържание, съотв. не са налице основания
по чл.168, т.2-3 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна.
По
съответствие й със закона, Съдът приема следното:
С акта по
чл.156, ал.5 от ЗУТ, ответният административен орган има правомощието да отмени
издадено от Гл. архитект на съотв. община РСтр., ведно с одобрените
инвестиционни проекти, ако установи, че проверяваното РСтр. не съответства на
разпоредбите за неговата законосъобразност /ал.1/, ако те не съответстват на
предвижданията на действащия ПУП /ал.2/ и ако при служебната проверка на
изготвената оценка
за съответствие на инвестиционния проект, отразена в
комплексния доклад, съставен от консултанта, бъде
установено, че същата не е отговаря на изискванията на чл.
142, ал. 5, т. 1, 2,
3,
4,
7,
8
и 9
от ЗУТ /ал.3/.
Видно от КП,
послужил за база за издаване на процесната заповед, от извършения служебен
контрол за законосъобразността на строителните книжа, служителите при ответника
посочват пет нарушения на ЗУТ и неговите подзаконови актове. Въз основа на
констатациите от КП, в процесната заповед се мотивират следните конкретни
съображения, които обуславят ответният орган да приеме краен правен извод за
незаконосъобразност на обследваното РСтр. и одобрените за него инвестиционни
проекти и да постанови тяхната отмяна като такива.
Не е спорно
установеното от ответника, че за имота, в който ще се изгражда бъдещото
строителство, е в сила ПУП-ПР, одобрен със заповедта от 01.10.2019г. /л.14/ и
ПУП-ПЗ, одобрен със същата заповед, изменен в тази част с последващи заповеди
от 10.11.2022г. /л. 16/ и 23.02.2023г. /л.18/.
Ответникът е установил, че консултантската фирма, оценител на
комплексния доклад е „ЛИФ“ ООД, който е оправомощено лице да осъществява
дейност по строителен надзор и от него е изготвена положителна оценка за
съответствие по част „СК“. Също не се спори, че стоежът е такъв от четвърта
категория.
Ответникът
мотивира четири нарушения.
На първо място
и въз основа на обследваните книжа и констатациите от КП №830/04.05.23г.,
ответникът приема, че според ПУП-ПЗ през имота преминава съществуващ ГКК, за
който е отреден сервитут от 3,5 м. в двете посоки, считано от оста му, като
съоръжението е нанесено от ВиК ЕООД Стара Загора /видно от скица на имота/ и е
с диаметър Ф 1200. Спор по тези факти не се повдигат от страните.
Твърдението на
органа, че в зоната на сервитута навлизат предвидени /съобразно част
„конструктивна/ напречно на колектора подпорна стена и ивични основи на
бъдещата застройка с дълбочина от около 4,30 м., като не е съобразено
съществуващия ГКК и той не е отразен на изготвените чертежи, се оспорва с
доводите, че въпросният ГКК е нанесен на всички чертежи от проектната документация,
същият е взет предвид и поради това в проектите е предвиден „проход“ в двете
посоки на колектора от по 3,5 м., както и достатъчна височина за бъдещото му
обслужване, и на последно място, за това обременяващо съоръжение имало
съгласуване с експлоатационното дружество. Вторият довод по това съображение е , че съгласно част „паркоустройство и
благоустройство“, дендрологичен проект и посъдечен чертеж в сервитутната зона
над колектора е предвидено засаждане на 2 бр. широколистни дървета, част от
предвиденото озеленяване на имота в крайна сметка не се оспорва, тъй като видно
от жалбата, пълномощникът изрично признава това обстоятелство, че действително
има предвидено такова застрояване и на посоченото в заповедта място /това е
видно от приложените проекти по съответната част, л. 64-65/, но мотивира, че това не е съществено
нарушение.
Съдът не
споделя за основателни оплакванията на жалбоподателя досежно коментираните
мотиви на ответника. В крайна сметка наведените от него оплаквания не касаят, а
още по-малко опровергават релевирания от ответника факт, че в зоната на
сервитута /който е законов такъв/ по проект има предвидено осъществяване на
подпорна стена и ивични основи за бъдещата застройка и засаждане на 2 броя
широколистни дървета. В този смисъл са не само приложените в преписката
писмени доказателства /чертежи, л. 59, л.
64-65/, но и данните от експертизата /вж. и приложението към
експертизата на л. 134/, както и допълнителните обяснения, дадени от ВЛ в с.з.,
че именно в тази зона проектът предвижда подпорна стена и ивични основи. Без
значение е становището на експерта, че така няма да се засяга ГКК, нито ще се
ограничава достъпа до него.
Съгласно чл.24, ал.7, т.2 от
Наредба №4/2004г., издадена на осн. ЗУТ, не се разрешава разполагането
на строежи и трайни насаждения в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на
канализационните отклонения и колектори. Това е императивно установена забрана, чието неспазване винаги води до
незаконосъобразност на строителни книжа, издадени в нейното нарушение. Същата
няма как да бъде преодоляна чрез предвиждане на „проход“, както се претендира
от жалбоподателя. За законодателят е релевантно да няма разполагане на строежи
и трайни насъждения в сервитутна ивица, а именно това е констатирано при
служебната проверка на инвестиционния проект, въз основа на който е издадено
разрешението за строеж, като пред съда не се опроверга нито фактът на
предвиденото в проекта разполагане в сервитутната зона на подпорна стена и
ивични основи, както разполагането на трайни насъждения. Дали последните ще се
реализират в бъдеще е ирелевантно обстоятелство, тъй като предмет на контрол е
какво предвижда инвестиционният проект, а видно от л. 64-65 той предвижда разполагането
на две дървета, които са разположени в сервитутната ивица от 7 метра за
експлоатация на ГКК.
Този извод не се променя и от
обстоятелството, че според предвижданията на действащия за имота ПУП-ПЗ, /вж.
л.19 и л.49-50/ задължителните и ограничителни линии на застрояване обхващат и
сервитутната линия. ЗУТ установява като задължение да има съответствие на
инвестиционния проект и РСтр. с предвижданията на ПУП, но то не могат да
дерогират онези законови разпоредби, които касаят специфичните изисквания за
разполагане на строежите, в частност каквито се съдържат във визираната Наредба
№4/2004г. /чл.24, ал.7, т.2 от нея/. По силата на тази разпоредба инвеститорът
е длъжен така да проектира бъдещата застройка, че макар по предвиждане на
ПУП-ПЗ задължителни и ограничителните линии за застрояване да обхващат
сервитутната зона над колектора, да съобрази дерогацията на специалния текст,
че в тази зона е недопустимо разполагане на трайни насъждения и строежи, и да
проектира бъдещото строителство при съобразяването й. Горното сочи, че при тези
предвиждания на одобрените инвестиционни проекти, въз основа на които е
издадено и РСтр., същите макар и да са одобрени и издадени в съответствие с предвижданията
на действащия за имота ПУП-ПЗ, то това е станало в нарушение на специалните
изисквания за законосъобразност на строежите и поради това е налице основание
за тяхната отмяна. Нарушението следва да се определи като съществено по
аргумент на чл.156, ал.3, вр. с чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ.
Вторият мотивиран от органа
довод, чрез който се обосновава извода за отмяна на одобрения инвестиционен
проект и издаденото РСтр. се свързва с установения чрез КП факт, че достъпът до
процесния ПИ за автомобили е предвиден в проекта да се осъществява посредством
рампа с наклон от 15,7 %, а в инвестиционния проект липсва разработка за тази
рампа, нито за нейните размери, материали, настилка и пр. Последните
констатации не се опровергаха от оспорващата страна, а и това е безспорно
установимо чрез обследвания инвестиционен проект, който не визуализира такива
разработки.
Отново чрез приетия
доказателствен материал /преписката и заключението/ пред съда се потвърждава
факта, че проектът предвижда достъпът до ПИ да се осъществява от улицата от
северозапад чрез рампа и тя е с наклон от 15,7%, поради голямата денивелация на
терена. Според орган, това е съществено нарушение, като се мотивира с чл.155,
ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортна
система на урбанизираните територии.
Осъществяваната
от ответника проверка на одобрени инвестиционни проекти и издадените въз основа
на тях РСтр. е по тяхната законосъобразност и едновременно се проверява съответствието
на проектите с изискванията на чл.142,
ал.5, т.1,2,3,4,7,8,9 от ЗУТ, т.е. тук попада и обследването на въпроса относно
съответствието на проекта и предвиденото с него проектиране на рампа с такъв
наклон и установеното в закон положение. Страните не спорят, че се касае за
външна рампа / т.е. такава, чрез която се осъществява достъп до имота от улица
по арг. на чл.154, ал.1, т.1 от наредбата/, поради което относима се явява
разпоредбата на чл.155 от визирания подзаконов нормативен акт. Съгласно алинея
първа от нея - откритите външни рампи се
проектират с надлъжен наклон най-много 10 %. За малки гаражи се допускат рампи
с наклон до 15 %, като чрез набраздяване на повърхността на настилката,
подгряване на настилката и други се осигуряват условия за удобство и
безопасност на движението. При силно затруднени условия за единични гаражи и по
изключение за малки гаражи се допускат рампи с наклон до 20 %, които се покриват с подходящи
конструкции, съгласно приложение
№ 35.
Както и самото ВЛ посочва, теренът е с голяма
денивелация. Предвиденият обаче в проектите наклон на рампата от 15,7 % не се
обоснова чрез надлежни данни, които да удостоверяват нуждата от проектирането й
с наклон над законово установения такъв. Отново за ирелевантно намира съдът
твърдението на жалбоподателя в неговата жалба, че в действителност рампата ще
се осъществи с наклон от 15%. Както вече се посочи, предмет на проверката от
органа е проектът, а не какво мисли да осъществи в бъдещ момент инвеститорът.
Освен това предвид вида на проектираната сграда, несъмнено през тази рампа ще
се налага навлизането и на автомобили с маса над 3,5 тона, което вече
предполага разработки относно вида на настилката на рампата, нейните размери /а
не такива да се сочат едва в жалбата/. Дори и при установен факт на голяма
денивелация на терена да е допустимо изграждане на рампа с наклон до 20%, то
трябва в проекта да има разработка за нейната конструкция, а такава не се
установява да е част от инвестиционния проект, както и в проекта не се
предвижда тя да е набраздена или да има подгряване на настилката, това все с
оглед безопасността на движението по нея, а това е изискване по см. на чл.169,
ал.1, т.4 от ЗУТ, на което следва да отговаря всеки строеж в Р. България и
основание по чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ, което се преценява от ответника при
проверката му по чл.156 от ЗУТ. Съотв. установяването на нарушения на тази
плоскост винаги следва да се възприема за съществено, както мотивира и органа.
Третият мотив на органа, посочен в заповедта
и въз основа на който той обоснова своя краен правен извод се свежда до факта,
че съгласно инвестиционния проект в част „Архитектурна“ в имота са проектирани
три магазина за промишлени стоки с включени складове и офиси в ЗП, ведно с три склада,
като общо за тези обекти проектът предвижда 12 работни места и до 150
посетители, както и 5 места за паркиране само за клиенти, който брой органът
определя за недостатъчен. Жалбоподателят възразява, че били
направени изчисления за 13 общо на брой гаражи и места за паркиране и това в
границите на УПИ. Допълнително оспорва изчисления от органа необходим брой на
паркоместа, като мотивира, че имало проектирани 5 броя в долното ниво и те не
били за клиенти, а за такива било планирано използването на съществуващите
извън имота 15 броя паркоместа върху общински терен и това било надлежно
посочено в проектите. Същите щели да бъдат изградени от инвеститора за негова
сметка и щял да заплаща наем за тях на общината. Така общият брой на предвидени
паркоместа бил 20 броя.
Паркоместата са строежи на „допълващо
застрояване“ съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, както и не е спорно, че обследваният проект
е за изграждане на нова сграда, поради което и на осн. чл.43, ал.1 от ЗУТ
инвеститорът е длъжен да предвиди необходимите за обслужването на сградата
гаражи и паркоместа, които следва да са разположени в границите на УПИ, а видно
от проектната документация в границите на процесното УПИ проектът предвижда
само 5 броя паркоместа и това не е спорно. Изключения от тази разпоредба се
допуска съгласно ал.2 на текста от органа, който издава РСтр. при посочените
там предпоставки, само когато нормативно
необходимите гаражи и паркоместа не могат да бъдат осигурени в границите на
урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като:
размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия,
санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата
по чл.
75, ал. 4.
Възражението в
жалбата, че реално инвеститорът предвижда да осигури общо 20 броя паркоместа,
тъй като с проекта се предвижда изграждането на такива извън границите на УПИ
върху общински имот обаче не обосновава друг извод освен този до който достига
и органа, че така не е налице изпълнение на изискването на чл.43, ал.1 от ЗУТ при
нова сграда проектът да предвижда и необходимите брой гаражи и паркоместа,
които да са в границите на УПИ, не извън тях и този необходимо брой е
нормативно определяем. Това се установява от разпоредбите на раздел V от Наредба № РД-02-20-2/2017г. „Планиране на системата за паркиране и
гариране“. Така в чл.42, ал.1 от същата се предвижда, че необходимия брой места
за паркиране и гариране на МПС в отделни обекти се определя в зависимост от
функционалното предназначение на сградата, съобразно Приложение №5 към нормата.
Конкретно проектираната нова сграда е с комплексно функционално предназначение
на магазин за промишлени стоки, складове и офиси, като органът го квалифицира
по т.8 и т.30 от приложението и това не се оспорва от жалбоподателя. Спор между страните каква е
ЗП и РЗП на проектираната сграда няма изявен, а тя се установява по несъмнен
начин от доказателствения материал, като съотв. ЗП е 589,17 кв. м., а РЗП –
1178,34 кв. м. Съобразно на тези данни необходимия брой места за обекта
„магазин за промишлени стоки“, който е
ситуиран на кота 0,00, съобразно на формулата за този вид функционално
предназначение на сграда, необходимият брой места за паркиране и гариране е
минимум 4, завишени със 75% /още 3 места/ или общо минимум 7 броя /според ЗП/,
съотв. 6, завишени със 75% или още 4 места, или общо 10 броя /според РЗП/, а
такива няма предвидени в проекта за обекта „магазин за промишлени стоки“ в
границите на УПИ. Няма данни за приложимост на изключението от чл.43, ал.2 от ЗУТ, както и правилно се аргументира от органа, че не са налице предпоставките
и за приложение на изключението и по чл. 43, ал.2 от наредбата, доколкото
безспорно имотът не попада в централната зона на урбанизираната територия, а в
УЗ „Соп“- смесено обслужваща.
Така се потвърждават установяванията на
органа, че проектът не съответства на специалните правила и нормативи за
устройство на територията и е налице нарушение на чл.142, ал.5, т.3, вр. с
чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ, а това е съществено по см. на чл.156, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ и основание за отмяна на инвестиционните проекти и издаденото въз основа на
тях РСтр.
Последният мотив, изложен в заповедта се
свежда до факта на установена свързаност между арх. А.М., като част от екипа на
консултантската фирма „ЛИФО“ ООД, който е подписал проекта, част „Архитектурна“
в качеството му на квалифициран специалист по тази част, като същевременно
върху чертежите по тази част на инвестиционния проект са подпечатани с печат на
„ФОРУМ-49“ ООД и подписани от същия арх. Иванов, управител на дружеството. От
друга страна, според органа проектант на обследвания инвестиционен проект е
алх. Е.Г., която е проектант проектантското дружество „ФОРУМ-49“ ООД. Според
ответника, едно и също лице участва в процеса на проектиране в две качества,
като квалифициран специалист от списъчния състав на проектанта и като управител
на проектантското дружество, осъществила същия проект, което се възприема за
заинтересованост и обстоятелство, което изключва обективност на извършените
действия по контрол и оценка на проекта.
Самият жалбоподателя претендира, че тези мотиви не са съобразени със съществуващото фактическо положение на проекта.
Претендира, че проектант пo част „Архитектура" е арх. Е.Г. и тя е участвала
в проектирането, удостоверено с личният й печат, издаден от Камарата на
архитектите. Според жалбоподателя, това, че комплексният доклад на „ЛИФО" OOД
бил подписан от арх. А.М. - в качеството му на квалифициран специалист пo
съответната част, не представлявало конфликт на интереси, тьй като това били
двама различни архитекти, участвали в различно качество. Мотивира, че оценката
за съответствие на инвестиционния проект, е различна от изготвения
инвестиционния проект. За неправилен определя извoда на органа, че оценката за съответствие
е изготвена в условията на свързаност между лицата от списъчния състав на
консултанта и проектантите пo част архитектурна.
Пред съда
обаче се доказват твърденията на органа. Не е спорно коя е консултантската
фирма одобрила и съгласувала инвестиционния проект – „ЛИФО“ООД. Безспорно е
удостоверен и фактът, че арх. А.М. е част от екипа на консултантската фирма
/вж.л.23, гръб и л. 31/ по част „Архитектурна“ и същият е подписал комплексния
доклад за оценка за съответствието на инвестиционния проект със съществените
изисквания за строежите /л. 28/ в
качеството си на специалист, извършил оценката за съответствието в тази част на
проекта. Именно от комплексния доклад /л.23 и сл./, неговата титулна страница,
е видно, че проектът е осъществен от посочените
проектанти по съотв. части, като част „Архитектурна“ е изготвена от арх.
Е.Г..
Също по безспорен
начин се удостоверява, че всички чертежи от проектната документация /вкл. и
извадките от ПУП –ПЗ/ са подпечатани с печат на „ФОРУМ-49“ЕООД, чийто Управител
е арх. А.М. и върху тях е неговия подпис /вх. л. 49-54 и л. 66, 72-73. Тези
несъмнено безспорни данни потвърждават твърдението на органа за „свързаност“,
тъй като арх. Иванов е както част от екипа на консултантската фирма издала
комплексния доклад за съответствие на инвестиционния проект- „Лифо“ ООД, така и
едновременно същият, чрез представляваната от него проектантска фирма
/“Форум-49“ ЕООД/, е подпечатал чертежите към част „архитектурна“ на проекта и
е заверил същите с подписа си. Част от екипа на въпросното дружество, чийто
управител е арх. Иванов, обаче се
удостоверява да е проектантът на процесния инвестиционен проект арх. Е.Г., видно
от данните на л.45. При това безспорно фактически установено положение изводът
за свързаност между лице от списъчния състав на консултанта /ЛИФО ООД/ и
проектанта по част архитектурна /арх. Господинова/ е безспорна.
Съгласно
чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, оценката за съответствие се извършва: като комплексен доклад, съставен от регистрирана
фирма – консултант /каквато се удостоверява да е ЛИФО ООД/, несвързана
с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, а съгласно чл.166, ал.4, от
раздел втори „Участници в стоиртелството и взаимоотношения между тях“ от глава
девета – Начало на строителството и взаимоотношения в строителния процес, консултантът не
може да сключва договор за оценяване съответствието на проекта за строежи, за
които той или наетите от него по трудово или друго правоотношение физически
лица са проектанти и/или строители, и/или доставчици на машини, съоръжения,
технологично оборудване, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон. При това законодателно
разрешение, правилно ответникът приема, че е налице нарушение на коментираните
разпоредби от ЗУТ и установената свързаност между арх. Иванов и арх.
Господинова по коментирания начин е забранена от закона. Нарушението поради
това е съществено и обуславящо отмяна на
инвестиционните проекти и издаденото въз основа на тях РСтр.
Жалбата се явява неоснователна, а процесната
заповед е валиден и законосъобразен административен акт.
При извод за неоснователност на оспорването,
Съдът намира за основателно искането на пълномощника на ответника за присъждане
в полза на доверителя й на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да
бъде определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и
чл.24 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП в размер на 180 лева, при съобразяване на
проявената процесуална активност на юрк. Р..
Водим от горното и на чл.172, ал.2 от АПК,
вр. с чл.219, ал.1 от ЗУТ, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АМБРОЗИЯ-90“ ЕООД, седалище в град Стара Загора, представлявано от
Управителя Е.Г. против Заповед №ДК-11-СЗ от 05.05.2023г., издадена от Началник
РДНСК Стара Загора, с която е постановена отмяна на инвестиционен проекти и
разрешение за строеж № 19-274/13.04.2023г. на Гл. Архитект на Община Стара
Загора относно обект „магазин за промишлени стоки, складови и офиси“ находящ се
в УПИ I-145, кадастрален район 215 по плана на град Стара Загора, имот с идент.
68850.215.145 по КК на града, местност Костена поляна.
ОСЪЖДА „АМБРОЗИЯ-90“ ЕООД, седалище в град Стара Загора, ЕИН ********* да заплати
в полза на ДНСК, град София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 180,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в срок 14 дни от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: