№ 15
гр. Сливен, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500554 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260034 от 21.10.2021 г. по гр. д.
№ 19/ 2020 г. на Pайонен съд Котел,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС, предявен от от П. СТ. Д.
ЕГН ********** от с. Кипилово, община Котел срещу Й. Й. П., ЕГН **********, от с.
Кипилово, общ. Котел, да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е
собственик на стопанска постройка – плевник, със застроен обем 70 куб.м, построен в
североизточната част на УПИ ХІІІ-98, кв.14 по плана на село Кипилово, одобрен със заповед
№ 693/14.03.1933г, и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху
постройката.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението е необосновано, противоречи на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. В противоречие с изискването за пълнота на мотивите
/процесуално правило/, които следва да съдържат фактически и правни изводи по всички
въпроси от съществено значение за решаването на правния спор, съдът не е обсъдил
въпросите, свързани с наличието или липсата на един основен елемент от фактическия
състав на давностното владение - намерението да се владее вещта като своя. Не се оспорват
фактическите констатации.Но съдът не е обсъдил и не е включил нито във фактическите,
нито в правните си изводи, обстоятелства, свързани със своенето на процесната стопанска
1
сграда от страна на ответницата. За придобиване на имота по давност не е достатъчно
продължителното и необезпокоявано ползване от несобственик. Необходимо е
несобственикът да владее вещта като своя, демонстрирайки това владение пред собственика.
Пред първата инстанция се доказало, че през предходните години праводателят, баща на
въззивника, а не праводателите на ответницата, се е грижил за поддържането на сградата,
като е ремонтирал нейния покрив. Той е плащал данъка за сградата и въззивникът е
продължил да го плаща в качеството си на собственик. Това са действия, които законът е
възложил на собственика и баща му и те са изпълнявали своите задължения като такива.
Обратно на този извод, съдът неправилно е възприел действията на ползване като такива,
които обективират владение с намерение за своене. Вярно е, че вратата за сградата е откъм
имота на ответницата, но това е обстоятелство,
останало от времето, когато теренът е бил в цялост един общ имот.
То по никакъв начин не може да се впише при доводите в полза на
придобиване на имота по давност, а само за безспорното обстоятелство, че собствениците на
съседния имот са ползвали сградата. Приемайки, че в полза на ответницата са налице всички
елементи на давностното владение като придобивен способ, съдът е нарушил материалния
закон и като краен резултат неправилно е отхвърлил предявения ревандикационен иск. В
обобщение се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията
да бъде уважена.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че тя е неоснователна. Не е вярно, че мотивите на съда са непълни и поради това
решението е постановено в нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото подробно, поотделно и в тяхната
съвкупност и въз основа на този анализ при съблюдаване на правилата на логиката е извел
своите правилни фактически изводи относно наведеното от нас възражение, които е
субсумирал правилно спрямо приложимите правни норми. Обсъдени са показанията на
разпитаните по делото по инициатива на ищцовата страна свидетели и е посочено какво се
установява от тях след преценката им и с останалия доказателствен материал, включително
и касателно ремонта на покрива твърдян от св. Фарашев, на който явно се основава едно от
оплакванията във въззивната жалба. Преценени неговите показания с останалия
доказателствен материал, от който безспорно се установява наличието на две стопански
сгради - едната процесния плевник, а другата долепена до него в северната му част от запад
стопанска постройка строена от бащата на ищеца със съгласието на свекъра на ответницата,
не може да се възприеме с категоричност, че този свидетел говори за ремонт на процесната
сграда, а не за ремонт на тази друга долепена в северния и край от запад стопанска сграда
изградена от бащата на ищеца. Поради това и правилно съдът е преценил тези показания
като достоверни единствено, че е извършван ремонт по покривите без повече конкретизация
за кой покрив точно се отнасят показанията на този свидетел, който сам заявява, че доста
неща не знае или не си спомня. Поради това и неоснователни са твърденията почиващи
единствено на собствената на ищеца интерпретация на тези доказателствата, че баща му и
впоследствие той се били грижили за процесната сграда. Всъщност доказателства, че
2
ищецът е правил нещо по процесната сграда няма, както и няма такива твърдения в исковата
молба. Що се отнася до данъка то плаща се това, което си декларирал дори и в случаите на
грешка от страна на деклариращия и това обстоятелство няма пряко отношение към
собствеността на определен имот, а от друга страна и ищецът има стопанска сграда
означена от вещото лице Б. като „ПС" на изготвената от него скица, т.е. това е сградата
долепена от запад в северната част на процесния плевник. Вероятно тази е сградата
посочена и в приложената по делото данъчна оценка в която няма две стопански сгради.
Вероятно същата сграда „ПС" е тази, за която ищецът плаща данък и която е описана в
нотариалния акт № 33, том I, дело № 22/2010 год. Ползването на дадена вещ, включително и
придобиването на плодовете на веща е едно от
правомощията включени в правото на собственост. Чрез ползването на недвижимия имот,
ограничаването на достъпа до него на третите лица, поддържането му и преустройството му
се демонстрира упражняването на фактическата власт върху имота. Недвижимия имот
затова е недвижим защото не може да се премести по този начин да се установи фактическа
власт върху него, поради което няма как другояче да се демонстрира упражняване на
фактическа власт върху недвижим имот освен чрез посочените в предходните изречение
действия. Естествено за да се установи фактическа власт върху имота посочените по-горе
действия не е необходимо да са в кумулативна даденост - ако няма необходимост от
поддръжка или преустройство на имота дори само ползването му е достатъчно да се
демонстрира упражняване на фактическа власт. Има имоти напр. горите, при които е
нормативно забранено да се ограничава чрез ограждане достъпа на трети лица. Поради това
и когато едно лице ползва даден имот и още повече като е ограничило достъпа на трети лица
до него или извършва някое от другите действия, доколкото не е установено друго е
достатъчно да се приеме, че това лице упражнява фактическата власт, т.е. държи имота.
Само по себе си дори и ползването говори и за намерението вещта да се държи като своя,
тъй като ползването едно от правомощията включени в правото на собственост. В случая
следва да се отбележи че освен, че въззиваемата и нейните праводатели са ползвали
процесния имот, те са го и преустройвали /гаража/, ограничили са достъпа на трети лица до
същия имот /врата има само от към техния двор/ и явно пред ищеца и неговите праводатели
са демонстрирали упражняването на фактическа власт върху имота. Всъщност винаги
ответницата и нейните праводатели са упражнявали фактическа власт върху процесния имот
и между страните по настоящото дело и техните праводатели от седемдесетте години на
миналия век до 2018 год., когато ищецът е извършил трасирането на поземления си имот не
е имало спор относно собствеността на плевника. Ищецът изобщо няма твърдение в
исковата молба, че някога той или негов праводател е упражнявал или дори е извършил
някакво действие, от което може да се предположи, че той упражнява/л някаква фактическа
власт върху процесната сграда, както няма и твърдение, че той е предоставил фактическата
власт или ползването на плевника на въззиваемата или на нейния покоен съпруг, поради
което е доста абсурдно да твърди, че бил изпълнявал задълженията си като собственик на
имота. В обобщение се иска да се потвърди решението.
3
В с;з въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Спорният плевник винаги се е ползвал от собствениците на УПИ Х-98 и фактическата
граница между УПИ Х-98 и УПИ ХІІІ-98 е минавала по западната му фасада, успоредно на
регулационната граница, която фактическа граница вещото лице по първата експертиза е
повдигнало с розов цвят на комбинираната скица. Плевникът се е ползвал от ищцата и
съпруга ù, а преди тях – от неговите родители. В плевника са се отлеждали животни.
Плевникът никога не е владян от собственика на парцела, в който е построен. Когато бащата
на ищеца установил владение върху УПИ ХІІІ-98, поискал разрешение от свекъра и
свекървата на ищцата да изгради свързано застрояване, налично и към момента. Никога
откъм УПИ ХІІІ-98 не е имало вход към плевника и никога собственика на този УПИ не
владял плевника. Собствениците и на двете съседни УПИ са възприемали плевника като
собствен на собственика на УПИ Х-98. Не се установи владението на ищцата да е
прекъсвано за повече от шест месеца или чрез някой от способите, очертани в чл. 116 от
ЗЗД. Възраженията във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил и не е включил нито във
фактическите, нито в правните си изводи, обстоятелства, свързани със своенето на
процесната стопанска сграда от страна на ответницата, се явят неоснователни.
За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е
необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Владението,
като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато,
спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и
поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
4
фактическа власт с намерение за своене/. Следователно при наличието на спор съдът следва
да изследва чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи
дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението
за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита
предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер. В случая е установено, че плевникът се е ползвал от ищцата и съпруга ù, а преди
тях – от неговите родители. Стопанската постройка никога не е владяна от собственика на
парцела, в който е построена, а предприетите преустройства явно сочат на действия по
упражняване на фактическа власт и разкриват намерението за своене по начин, то да може
да стане достояние на заинтересованите лица.
Правилно и законосъобразно съдът, при установената фактология, се е позовал на
актуалната практика на ВКС. В нея се приема, че обект на вещни права може да бъде вещ,
обособена като самостоятелен обект. Такива обекти могат да бъдат както незастроени
недвижими имоти, така и жилища и стопански постройки, вкл. складове, които не
представляват принадлежност към жилищни обекти (в този смисъл решение №26 от
23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на I г.о. на ВКС). Преценката дали една постройка
представлява принадлежност към жилищна сграда, към дворното място, в което е построена,
или представлява самостоятелен обект на право на собственост, следва да се извърши с
оглед нейното предназначение към момента на построяването и към момента, в който
настъпва ефектът на съответния придобивен способ (сделка или придобивна давност), въз
основа на който лицето, което не притежава права върху дворното място, респ. върху
построената в това дворно място жилищна сграда, поддържа, че е придобило собствеността.
Правилото, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя
собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно
при сключване на договора, т.е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на
разпореждане, намира приложение в хипотеза, при която поземлен имот е застроен с
жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно
предназначение, т.е. представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и
съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост (както е прието в соченото от ответниците
решение №96 от 01.07.2015г. по гр.д.№1116/2015г. на II г.о. на ВКС), но не и когато тези
постройки имат самостоятелно предназначение. Основна характеристика на самостоятелния
обект на правото на собственост освен неговата физическа обособеност, е и възможността
да се ползва самостоятелно и в този смисъл да има предназначение различно от това да
обслужва дворното място, в което е построен, респ. да обслужва жилищната сграда,
построена в това дворно място. Стопанската постройка-плевня и обор може да има такова
специфично предназначение, а именно да служи за отглеждане на животни като занятие и за
съхранение на фураж и да е построена с такава цел от лицето, което претендира
собствеността върху нея. По отношение на такава постройка, която не е функционално
5
свързана с останалите постройки в дворното място, вкл. и с построената в него жилищна
сграда, не съществува пречка да бъде придобита в собственост от лице, което не притежава
вещни права върху дворното място и останалите постройки в него, чрез правна сделка или
по давност. Както е прието в решение №109 от 14.06.2010г. по гр.д.№446/2009г. и в
решение №172 от 12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на I г.о. на ВКС, по давност може да се
придобие сграда, която е отделен (обособен) обект на право на собственост, както върху
съсобствен терен, така и върху терен на трето лице.
Поради това предявеният иск се явява неоснователен, тъй като въззивникът не е доказал, че
е собственик на процесния плевник.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 480 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034 от 21.10.2021 г. по гр. д.
№ 19/ 2020 г. на Pайонен съд Котел.
ОСЪЖДА П. СТ. Д. ЕГН ********** от с. Кипилово, община Котел да заплати на Й. Й. П.,
ЕГН **********, от с. Кипилово, общ. Котел сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6