Р Е Ш Е Н И Е
№
859 15.04.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5809 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу Д.С.Д., с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски креди № ********** сума в общ размер 1080,22 лева, от която: сумата 443, 75 лева, представляваща главница, сумата 250, 63 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, сумата 385,84 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че между представляваното от него дружество, от една страна като кредитор, и ответника, от друга като кредитополучател, на 18.08.2016 година, е сключен посочения договор със следния предмет: сума на кредита 500 лева, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 24,40 лева, падеж на вноска по кредита – двадесет ден на месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Общото задължение по кредита е в размер на 878, 40 лева. В исковата молба е посочено още, че по избран закупен пакет допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 496,08 лева с размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 13,78 лева. Изложено е твърдение, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1 374,48 лева, общ размер на вноската 38,18 лева и с падежна дата – двадесет и пети ден на месеца.
Ищецът посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 19.08.2016 година превежда парична сума в размер на 500 лева по посочена от ответната страна банкова сметка.
***, че ответникът е платил четири вноски по кредита и е преустановил плащането. Излага довод, че на основание чл.12.3 от Общите условия договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и той е обявил предсрочна изискуемост на задълженията, за което на ответната страна е изпратено уведомително писмо.
В исковата молба е изложено довод, че съгласно уговореното между страните /т. 12.3 от Общите условия/ клиентът дължи на ищеца непогасените вноски по погасителния план, включващи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Ищецът посочва, че след прекратяване на договора ответникът е платил доброволно три погасителни вноски и една непълна вноска. Общо платената сума по договора е 297,60 лева. С тази сума е погасен номинал по заема в размер на 294, 26 лева и лихва за забава в размер на 3,34 лева.
Поради изложеното ответникът предявява посочените искове.
Към исковата молба ищецът е приложил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна, чрез назначения й на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител –адвокат Х.К. дава писмен отговор, в който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – неоснователни, за което излага подробни фактически и правни доводи.
На първо място излага, че са налице основания за прекратяване на производството по делото, тъй като основанието на иска не съответства на основанието на иска, заявен в заповедното производство, за което излага подробни фактически доводи.
По основателността на иска от името на ответната страна е изложено, че той не е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит.
На следващо място е посочено, че клаузата от договора, в която е уговорена възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. В писмения отговор от името на ответника е изложено, че договорът е споразумението са нищожни на основание чл.146 от Закона за защита на потребители, тъй като съдържат неравноправни клаузи. Посочено е, че са нищожни и договорките за лихви, ГПР и „Допълнителни услуги“, тъй като противоречат на чл.19 от Закона за потребителския кредит.Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 от Закона за потребителския кредит. На следващо място е посочено, че сумата 496, 08 лева не е дължима, тъй като споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е нищожно поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание. Конкретизирано е, че в него няма договорена цена и предмет. В писмения отговор е изложено още твърдение, че услугата не е доставена и не се дължи цена за заплащането й. От името на ответната страна е посочено, че искът не е доказан по размер. Поради изложеното от името на ответната страна в писмения отговор е поискано прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на предявените искове. Ответникът е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С нарочна молба заявява, че оспорва становището, дадено в писмения отговор и поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му процесуален представител на основание чл. 47 от ГПК поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Отправя искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален закон, настоящият състав приема следното:
От приложените към делото договор за кредит №********** сума се установява, сключен между ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 500 лева. Уговорен е размер на месечна вноска от 24,40лева, и останалите, твърдения изложени в исковата молба.
С определението, постановено на основание чл.140 от ГПК
на ищцовата страна е указано, че е нейна доказателствената тежест от установяване на твърдението за настъпване на предсрочна
изискуемост на задължението.
В исковата молба ищецът се
позовава на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски
кредит, но ищецът не установява твърдението от исковата молба, че ответната страна, заемополучател по договора, е уведомена за настъпване на
предсрочната изискуемост..
В тази насока настоящият
състав споделя и тълкуването на закона, дадено в Решение №1233 от 09.11.2013 година, постановено по
търговско дело № 2561/ 2014 година, II г.о.,
на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието, че т.18
от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година относно
изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост
от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На следващо място следва да бъде посочено, че
длъжникът и по правоотношение по което страна е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ следва да бъде уведомен, тъй като не следва да бъде
поставян в по – неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от
Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора,
индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
В заключение следва да
бъде посочено, че предсрочната изискуемост има две предпоставки: обективен факт
на неплащането и упражняването от страна на кредитора на субективното му право
да направи кредита предсрочно изискуем, която волеизявление да е достигнало до
длъжника. Предсрочната изискуемост
следва да е настъпила преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и това следва да бъде
установено в производството по чл.422 от ГПК, каквото е настоящото.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от
спора и съгласно чл. 78 от ГПК в
тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, направени от ищеца
по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу Д.С.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски креди № ********** сума в общ размер 1080,22 лева, от която: сумата 443, 75 лева, представляваща главница, сумата 250, 63 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, сумата 385,84 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу Д.С.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца разноски направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
А.Т.