Решение по дело №1413/2021 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2021 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  30.09. 2021 г.,в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Елена Воденичарова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  1413  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по касационна жалба на  Б.Е.И., против решение № 260627/20.05.2021 г. по НАХД № 4674/2020 г. по описа на ВРС, с което е   изменено    издаденото от  директора на РД „АА“-Варна  НП № 23-0000851/9.10.2020 г., като наложената глоба е намалена от 2600 лв.  на 1000 лв.     С развити в жалбата доводи за неправилно извършена от въззивния съд  преценка на представените от И. писмени доказателства и за неконстатиране на допуснатите от наказващия орган процесуални нарушения при съставянето  на АУАН и издаването  на НП ,  се иска  отмяна на въззивното решение  и постановяване на друго такова за  отмяна на  НП. В съдебно заседание  жалбата  се поддържа от касатора  И..        

          Ответникът Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна , чрез представеният писмен отговор на касационната жалба  изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила  на обжалваното решение.     

          След преценка на изложените от страните доводи  и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя  е   неоснователна.

          С обжалваното НП е наложена на касатора   на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2600 лв.  за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3 ,б. “а“ от Наредба № 11/3.07.2001 г.  на МРРБ, а именно : затова, че на 14.07.2020 г. около 13.46 ч.  в област Варна, републикански път ІІ-29 гр. Добрич – гр. Варна, 1 км.  след разклона за с. Изворско, посока гр. Варна, управлява влекач марка „Волво“ от кат. N3 с рег. № **, с прикачено ремарке от кат. 04 с рег. № **, представляващи  съчленено ППС състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 55 525 кг. , измерена с електронна везна сер. № **, която надвишава  нормите за допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване  от 40000 кг.  с 15525 кг.

          За да измени   обжалваното НП, районният съд  е приел за недоказани твърденията на въззивника за извършени нарушения при осъществяване на измерването, включително техническите правила и нормативните разпоредби за извършването му , но отчитайки като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е първо такова за И. е изменил НП намалявайки размера на глобата от 2600 лв.  на 1000 лв.

          Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието   на заявеното  касационно  основание  по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

          Фактите по делото са установени от въззивния съд в съответствие със събраните доказателства – представените от И. товарителница серия А №15 от 14.07.2020 г.  и  пътна /прехвърлителна/ разписка №11/14.07.2020 г. правилно са преценени като ирелевантни, тъй като в качеството си на частни документи те не притежават  обвързваща въззивния съд материална доказателствена сила по отношение на спорния факт за масата на процесното ППС, в който смисъл същите не са в състояние да оборят показанията на ползваната от контролните органи ел. везна. Правилно не е кредитирана и представената от И. кантарна бележка № 771773/15.07.2020 г. , тъй като тя не е относима към датата на деянието, която е 14.07.2020 год. При липсата на други посочени от наказаното лице доказателства и събраните такива относно техническата изправност на измервателния уред, то недоказани остават наведените  от И.  във въззивното производство и възпроизведени в настоящото касационно производство твърдения за неправилно използване на ел. везна от страна на контролните органи.  Във връзка с последното, касационният съд намира, че фактите относно масата на ППС са  установени  от въззивния съд при правилно приложение на процесуалния закон.

          Към установеният факт  за управление на ППС с маса от 55 525 кг., ВРС  правилно е приложил  материалния закон възприемайки дадената с обжалваното НП правна квалификация за осъществен състав на адм. нарушение по чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – при безспорния факт за вида на ППС / МПС с две оси и полуремарке с три оси/ , управлението му с маса от 55 525 кг. , която надвишава  с 15 525 кг.  регламентираната с чл.6, ал.1, т.3 б. “а“ от Наредба №11 /3.07.2001 г.  на МРРБ допустима максимална маса от 40 тона , обективира виновно, включително и по непредпазливост  неизпълнение от страна на водача на задължението му по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, поради което  осъществява както от обективна , така и от субективна страна посоченият в НП състав на  адм. нарушение. Наложената с изменението на НП глоба от 1000 лв.  е в рамките на предвиденият със санкционната норма размер на адм. наказание, който в конкретният случай не подлежи на преценка от страна на касационния съд, тъй като с касационната жалба не е заявено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а явната несправедливост на наказанието не подлежи на служебна проверка съгласно чл.218 от АПК.  

          Що се касае до формата на АУАН и НП, то видно от тяхното съдържание същите напълно  съответстват на изискванията съответно на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което и тези оплаквания на касатора са несъстоятелни.

          По тези съображения касационния съд намира, че като е изменил обжалваното НП, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

          Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          Въпреки  този изход от  делото, претенцията на ответника за  разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна , тъй като в касационния процес  няма осъществено процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт - писменият отговор на касационниата жалба е подписан от директора на  РД „АА“-Варна  Пламен Цолчовски.

          Предвид изложеното, съдът

                                                                                                                                                                    Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 260627/20.05.2021 г.  по НАХД № 4674/2020 г.  по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

                                                           ЧЛЕНОВЕ  :