№ 810
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100109412 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК:
Ищецът – „ЕСТ” АД, твърди, че на 25.04.2018г. срещу него било образувано
изпълнително дело № 610/2018г. по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921. Принудителното
изпълнението било насочено срещу негов имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, върху
който била учредена ипотека, обезпечаваща вземане на „Банка ДСК" ЕАД към друго, трето
лице - длъжник „БУЛГРАНО“ ЕООД, ЕИК *********. Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към
длъжника „БУЛГРАНО" ЕООД впоследствие било прехвърлено с Договор за цесия от
19.04.2012г., peг. № 3302, на нотариус М.М.-Р., peг. № 504 на НК, с район на действие PC -
София, вписан в Служба по вписванията с акт № 50, том VII, вх.рег. № 15091 от 19.04.2012г.,
сключен за цедента от „СОЛОМОН ГРУП" АД, в качеството си на обслужващо дружество,
по смисъла на ЗДСИЦ на „ЛЕВ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********. Със сключването на
договора за цесия вземанията преминават в патримониума на „ЛЕВ ИНВЕСТ“ АДЦИС,
което, в изпълнение на задълженията си по ЗППЦК обявило това обстоятелство на
официалната си страница.
На 18.07.2018г., от страна на ответника - „СОЛОМОН ГРУП“ АД, били подадени 10
броя Заявления за издаване на заповед за изпълнение, срещу „БУЛГРАНО“ ЕООД.
Образувани били ч.гр.д. № 643, 644, 645, 646, 647, 648, 649, 650, 651 и 652 по описа на PC
Костинброд за 2018г. по издадените заповеди за изпълнение „БУЛГРАНО“ ЕООД не подал
възражения. Предвид липсата на защитна реакция били издадени и 10 броя изпълнителни
листове от 16.08.2018г., по всички дела:
Претенцията на заявителя била идентична по всички дела:
1
• 23 000 лева - частична главница;
• Законна лихва от 18.07.2018г.;
• 460 лева - разноски за държавна такса;
• 439,20 лева - платено адвокатско възнаграждение;
или общо 230 000 лева (главница), 4 600 лева (разноски за държавна такса), и 4 392
лева (платено адвокатско възнаграждение), общ размер на вземането: 238 992 лева.
Въз основа на издадените изпълнителни листове, ответникът се присъединил
като взискател по изпълнителното дело № 610/2018г. по описа на ЧСИ С.П..
Така, ищецът бил принуден да се защити чрез предявяване на отрицателен
установителен иск за отричане на изпълняемо право по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 151 от
ЗЗД. Освен това, ищецът поискал да се спре изпълнението до приключване на спора – в тази
връзка било издадено от СГС Определение № 6187/28.11.2018г.
Исковете били напълно уважени.
По изпълнителното дело № 610/2018г. била извършена публична продан на
ипотекирания недвижим имот, която приключила на 20.11.2018г. и по делото постъпила
сума в размер на 1 196 160 лева от купувача на имота. За постъпилата сума било извършено
разпределение от ЧСИ С.П. - на 14.12.2018г. За била разпределена сума в общ размер на 271
280,31 лева.
Според ищеца, процесуалното поведение на ответника можело да се характеризира
единствено като злоупотреба, доколкото било видно, че вземането е погасени по давност.
Освен това била придобита недвижимост на ищеца при облекчени условия. Ответното
дружество нямало право да се присъединява като взискател. Трите дружества – „Булграно“
ООД, „Лев инвест“ АДСИЦ и ответникът били свързани.
Ищецът формира вредите си по следния начин:
- сума от 118 733,22 лева, законната лихва за забава, дължима върху задържаната сума
от 271 280,31 лева за периода 19.12.2018г. - 30.03.2023г. Сумата е била задържана от ЧСИ от
19.12.2018г. (датата следваща датата на която ЧСИ е превел остатъка от сумата, чрез
клиентска сметка) до 30.03.2023г. - датата на влизане в сила на Решението на СГС по
предявения отрицателен установителен иск, с които е установено несъществуване на
претендираното от „СОЛОМОН ГРУП" АД вземане от „БУЛГРАНО“ ЕООД, тоест датата на
приключване на правния спор, от която най-рано било възможно и законосъобразно сумата
да възстановена.
- сума от 8 102,56 лева, представляващи присъдени разноски в съдебното
производство на първа инстанция - СГС срещу „БУЛГРАНО“ ЕООД в производството по
отрицателния иск.
C оглед ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 118 733,22 лева, главница обезщетение за вреди;
- сумата от 8 102,56 лева, главница обезщетение за вреди.
2
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът - „СОЛОМОН ГРУП" АД, оспорва иска:
- дружеството не било недобросъвестно;
- 10-те изпълнителни листа били издадени законосъобразно;
- въобще нямало протИ.правно поведение;
- нямало вреди, а и те не били следствие от поведението на ответника;
- съдебните разноски не можели да бъдат предмет на претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
„Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала кредит на „Булграно“ ООД пред 2008г. (Договор - л.
20, и НА-и от 2008г. – л. 27-36). Едно от обезпеченията по кредита е имот на „Аида-96“
ООД. Последният е продаден на ищеца.
По цялата фактология, изложена в иска, всъщност не се спори. Оспорени са само
правните изводи.
Видно от самите съдебни актове:
- по т.д. № 2496/2018г. по описа на СГС, TO, VI-4 състав е постановено Решение №
126 от 20.01.2020г., с което се признава, за установено по предявен от "Е. " АД, ***, срещу "С. Г. " АД,
EИК ********, и "Б. " ЕООД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че "Б. " ЕООД, ***, не дължи
на "С. Г. " АД ***, бизнес център "********, поради погасяване по давност сумата в общ размер на 230 000 лв. –
по издадени за сумата от по 23 000 лв. заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителни листове на
районен съд гр. Костинброд по ч. гр. дело № 643/2018 г., ч. гр. дело № 644/2018 г., ч. гр. д. № 645/2018 г., ч. гр. д.
№ 646/2018 г., ч. гр. д. № 647/2018 г., ч. гр. д. № 648/2018 г., ч. гр. д. № 649/2018 г., ч. гр. д. № 650/2018 г., ч. гр. д.
№ 651/2018 г. и ч. гр. д. № 652/2018 г., която сума представлява вземане по договор за кредит № 263/22.07.2008 г.
и анекси към него, придобито от "С. Г." АД по сключен с "Б. ДСК" ЕАД договор за цесия от 19.04.2012 г.,
обезпечено чрез учредена с нот. акт № 168, том VIII, рег. № 18 300, дело № 1471/08 г. на нотариус И. Д., район на
действие СРС, договорна ипотека върху двуетажна сграда, находяща се в гр. София, ул. "********, със застроена
площ от 529,73 кв. м., заедно с 92 % ид. части от общите части от парцел VII, кв. 267 по плана на гр. София,
Лозенец I-ва част - с площ от 530 кв.м., както и съд. разноски по заповедните производства от 8 992 лв.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ договорната ипотека, вписана в книгите за вписвания при Службата по вписванията
при СРС под № 55434, акт N 115, том LIII, дело № 37587/08 г., с която е обезпечено вземане на "Банка ДСК" ЕАД
срещу "Б. " ЕООД, ЕИК ********, по договор за кредит № 263/22.07.2008 г. и анекси към него, прехвърлено с
договор за цесия от 19.04.2012 г., вписан с вх. рег. № 15091/19.04.2012 г., акт № 50, том VII, подновена с вписване
вх. рег. № 23876/20.04.2018 г., акт № 112, том XXIII.
Двете дружества са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 16 205,12 лева, разноски.
- подадена е въззивна жалба срещу Решението от ответника (не и от „БУЛГРАНО“
ЕООД, чията позиция е била пасивна), въз основа на която е образувано и т.д. № 1897/2020 г,
ТО, 5 състав на САС, като с Решение № 10520/19.08.2021г. е потвърден актът на
първоинстанционния съд; част от мотивацията е следната: също безспорно се установява, че титуляр
на процесното вземане към „БУЛГРАНО“ ЕООД, първоначално възникнало по договор за кредит с „БАНКА
3
ДСК“ АД и впоследствие придобито от „ЛЕВ ИНВЕСТ“ ДСИЦ, е именно последното, а не жалбоподателят
„СОЛОМОН ГРУП“ АД /поради което пък буди недоумение обстоятелството, че предприемайки съдебни
действия по /принудително/ събиране на вземането, жалбоподателят е извършил същите от свое име, а не от
името на установения да е действителен титуляр на вземането - ДСИЦ. и/или за негова сметка.
- подадена е и касационна жалба от ответника като по образувано т.д. № 468/2022г. по
описа на ВКС, ТК е постановено Определение № № 50169 от 30.03.2023г., с което не се
допуска касационно обжалване. Мотивацията е аналогична, а освен това: Въззивната инстанция
е споделила и извода на първостепенния съд за погасяване на процесното вземане по давност, доколкото от
датата на крайния падеж за погасяване на задължението (23.07.2011 г.) до датата на подаване на заявленията по
чл. 410 ГПК (18.07.2018 г.) е изтекла общата петгодишна давност. За неоснователно е счетено твърдението на
"Соломон Груп" АД, че давността е прекъсната със сключеното между него и длъжника "Булграно" ЕООД
споразумение от 01.09.2015 г. Решаващият състав, отчитайки характера на споразумението като частен документ
и факта, че страни по него са свързани лица и че то не е подписано от оспорилия го ищец "Ест" АД, който
поради това се явява трето лице, изцяло е възприел преценката на Софийски градски съд, че не е установено
същото да има достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК и следователно то не доказва нито признание на
дълга, нито уговорка за удължаване срока за погасяване на задължението, т. е. не е налице прекъсване на
давността.
В трите части на производство – първа инстанция, въззив и касация, длъжникът е
останал пасивен. Не се депозирани отговор, въззивна или касационна жалба.
Според ТР (а и обстоятелството не е спорно), седалището и адресът на управление на
дружеството „Булграно“ ЕООД е променено: на 19.06.2018г., 15:02:56ч., Държава:
БЪЛГАРИЯ; Област: София, Община: Костинброд; Населено място: гр. Костинброд, п.к. 223;
бул./ул. ул. ******* Телефон: *******, Факс: *******; Адрес на електронна поща:
********@*****.***, Интернет страница: 9522217.
Преди това е било в гр. София, на бул. „Черни връх“ № 67 (изпълнителните листове
са издадени на 16.08.2018г. – например л. 82).
След 12.03.2019г. седалището отново е върнато в гр. София.
Дружеството е заличено към края на 2024г., а искът е предявен на 15.08.2024г.
Заделената сума в изпълнителното производство по отношение на ответника е
271 280,31 лева (л. 253). Публичната продан е приключила на 20.11.2018г. Сумата е
възстановена на ищеца след влизане в сила на отрицателния установителен иск на
30.03.2023г.
За периода от 19.12.2018г. до 30.03.2023г. законната лихва върху заделената сума
възлиза на 118 733,22 лева (именно толкова се претендира) – интеренет калкулатор
(Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде
връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху
главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен
калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg); също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по
гр.дело № 3502/2018г.).
Описаната в исковата молба свързаност между трите дружества също не е оспорена:
към процесния период (2018г.) едноличен собственик на капитала на „БУЛГРАНО” ООД е
4
бил „ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК ********* (сегашно наименование „ЛЕВКОРП ГРУП“
АД). Акционери в „ЛЕВ ИНВЕСГ АДСИЦ са „ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД и ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, *********, в което „ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД също е акционер. Акционери в
„СОЛОМОН ГРУП“ АД са „ЛЕВА ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ********* (еднолична собственост
на „ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД) и „АС БГ ЕООД, ЕИК *********, което дружество е акционер
и в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Решението за смяна на седалището и адреса на управление на
„БУЛГРАНО“ ЕООД е взето от едноличния му собственик „ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД (който
е и поръчител на дълга съгласно договор за поръчителство от 22.07.2010г.), чрез
управителния съвет. Изпълнителният директор на „СОЛОМОН ГРУП“ АД Л.С. е член на
Надзорния съвет на едноличния собственик на капитала на „БУЛГРАНО“ ЕООД - „ЛЕВ
КОРПОРАЦИЯ“ АД. Също така, член на управителния съвет на „СОЛОМОН ГРУП“ АД е
П.Д., който е прокурист на едноличния собственик на капитала на „БУЛГРАНО“ ЕООД -
„ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД, с право да представлява дружеството заедно с всеки един от
двамата изпълнителни директори. Дружествата „СОЛОМОН ГРУП“ АД, „ЛЕВ
КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК ********* (сегашно наименование „ЛЕВКОРП ГРУП“ АД) и ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ********* са с един и същ действителен собственик физическо лице -
И.П.П. (л. 101-34).
Втората сума е изплатена от страна на „БУЛГРАНО“ ЕООД (признание на неизгоден
за ищеца факт – чл. 175 от ГПК, сторен в о.с.з.). Не се спори, че това е станало след
депозирането на иска, но няма данни за точната дата.
Сумите, постъпили по изпълнителното дело, са известни и на двете страни по делото.
Това означава, че ССчЕ поначало не бе необходима. Ако има несигурност те се установяват
със справка от самото ЧСИ, както бе сторено от ищеца.
Пазарната стойност на продадената на публична продан недвижимост е ирелевантна.
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа – чл. 49 от ЗЗД.
1. Предявяването на частичен иск, още повече в хипотеза на заповедно производство,
по принцип е допустимо поведение - т.2а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тук
обаче са необходими няколко уточнения:
Причините една претенция де се предяви като частична, извън посочената по-долу
процесуална такава, са няколко. Те могат условно да се разделят на две групи – а). правилни
(процесуално оправдани), б). непозволени и/или процесуално неоправдани: процесуална
злоупотреба и/или недобро познаване на закона (разликата тук е само в степента на
недобросъвестност на ищеца).
Първата група обхваща съображения, като:
а1. Ищецът няма средства, за да финансира гражданско производство, чийто предмет
е пълен. Ако спечели дело за част от вземането, той би могъл по-лесно икономически да се
5
справи и с останалата част;
а2. Ищецът не е сигурен, че би могъл да спечели подобна претенция, поради което,
ограничавайки разходите си, предявява частичен пробен иск;
а3. Ищецът и ответникът са добросъвестни, но не могат да се ориентират в
параметрите на дълга (или за размера му над определена сума ), поради което, с цел общо са
си спестят средства, се съгласяват, че ще бъде предявен частичен иск;
Във втората група влизат причини като:
б1. Желание да се санкционира длъжникът (нещо като „процесуална неустойка“).
Дългът се разделя, като се предявяват малки части от него, с цел да се генерират по-големи
разноски, което ответникът ще бъде принуден да плати. Така, от една страна се затормозява
финансово ответната страна, а от друга, ищцовата се облагодетелства (най-вече нейният
процесуален представител). Именно в тази хипотеза се накърнява принципът на
процесуална икономия – съдът се принуждава да разглежда житейски и юридически
неоправдано количество дела, съответно и ответникът следва да се защитава по всяко едно
от тях (има се предвид самото усилие и време отделено за това процесуално поведение).
Съобразно посоченото относно ТР, е допустимо да се заобиколи нормата на чл. 410,
ал. 1, т. 1 от ГПК (т.е. над 25 000 лева), но не и в този контекст:
- основният длъжник променя седалището и адреса си на управление в малък град;
- той не депозира възражения, въпреки, че има основания да го стори;
- той е свързано лице с кредитора (§ 1, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 от ТЗ).
- вземането е погасено по давност; и най-важното
- вземането не е част от патримониума на ответника.
Изложената фактология предполага само симулативен процес, като целта е да се
увреди интересът на ищеца (пряко нарушение на чл. 3 от ГПК).
След като искът ще бъде признат (а явно и кредиторът и длъжникът са били наясно с
това), тъй като бездействието на основния длъжник в случая представлява именно
конклудентно признание (арг. от чл. 416, ал. 1, предл. 1 от ГПК и Определение №
214/15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., ГК, IV г.о., докл. Белазелков), то по-
щадящата финансово стените, а най-вече длъжника, е класическата искова претенция (и то
една претенция). 10-те заповедни производства ощетяват както длъжника, така и ищцовото
дружество, а и съдебната система.
Ако искът бе един, то държавната такса би била - 9 200 лева, както и адвокатско
възнаграждение (минимално) в размер на 6 130 лева (3 530 лева + 6 130 лева – арг. от чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (актуална към 2018г. редакция). Следвало е да се съобрази и нормата на чл.
2, ал. 7 от Наредбата.
Присъдените разноски са (10 Х 460 лева) + (10 Х 439,20 лева) = 8 992 лева.
Известно е че малките съдилища могат да реагират много по-бързо от тези в
6
столицата. Длъжникът услужлИ. е дал възможност на кредитора това да се случи, като е
променил за няколко месеца седалището и адреса си на управление. На една дата, в рамките
на около месец от депозирането на заявленията (18.07.2018г.) са издадени 10 изпълнителни
листа, което технически е невъзможно да се случи в СРС.
При абстрахиране от променения временно адрес, свързаността на дружествата и
проблемът с констатираната невъзможност настоящият ответникът да бъде титуляр на
вземането, пасивното поведението на длъжника би могло да се приеме и за адекватно.
2. Процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно, съобразно
изискванията на добрите нрави (bona fides).
Доц. Таков приема („Банковата гаранция“, изд. 1998г., стр. 270-1), че в българската
правна литература въпросът за злоупотребата не е докрай изяснен. Според едно от
схващанията злоупотреба е налице тогава, когато дадено право се упражнява само с
намерение да се увреди другата страна. Това схващане е твърде тясно; на практика неговото
приемане би означавало да се прехвърли на увредения тежестта да докаже, че правото се
упражнява с определен мотив (увреждане както и да обоснове, че у носителя на правото е
налице умишлена вина (animus nocendi). По тази причина по-приемлИ. e разбирането, че
злоупотреба право е налице тогава, когато неговият носител го упражнява, за да постигне
цели, чужди на същността му. Под „цели“ следва да се разбира не само конкретна правна цел
(основанието на сделката, породила правото), а също така и икономическия смисъл на
съответната правна връзка.
Всъщност предходно изразеното становището на проф. К. включва и посочва и
търсения допълнителен критерий (Закон за задълженията и договорите чл.чл. 1-216
систематичен синтез на юриспруденцията, 1948г., стр. 267-9). Злоупотреба с право е налице,
когато:
а) правото се упражнява, за да се вреди (това е класическата хипотеза – в тази връзка
и цитираното от ищеца Решение № 257 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1149/2009г., IV г.о.,
ГК, докладчик съдията А.Б.);
б) когато то става по некоректен, несръчен и недостатъчно грижлив начин:
упражнението на едно право е злоупотреба със същото и съставлява неправомерно действие,
макар и да е предприето без намерение за увреждане, щом то не е било упражнено с
достатъчно осторожност (предпазлИ. / с внимание) и така излиза вън от предназначението
си.
Това схващане, което не вижда в намерението да се вреди една необходима
предпоставка за трансформирането на упражнението на право в злоупотреба със същото, но
изисква липсата на необходима грижа. Дадени са множество примери, между които и:
кредиторът, който налага запор върху вещ, която се намира във владение на длъжника му,
упражнява правомерно своето право. Но, ако не е положена възможна грижа да се установи,
че вещта е била във владение на длъжника по силата на договор за наем, и въпреки това се
наложи запор, това предполага отговорност за вреди (Р. на ВКС стар 575-38-III и 221-36-II).
7
Обезпечението на иска е също упражнение на право. Но изгуби ли ищецът делото, то
от неправомерното (виновно) действие на същия, оказало се такова след загубването на
процеса (Р на ВКС стар 781-36-II), ще възникне задължение за обезвреда (Р. на ВКС стар
773- 33-II и 525-37- IV) – арг. и от чл. 403 от ГПК.
Или, отговаря за вреди оня, който упражнява своето право, ако се е отклонил от
начина, по който би постъпил грижливият човек (Р. на ВКС стар 780-35-III); и
в) когато упражнението на правото е ненужно на този, който го упражнява: така в Р.
на ВКС стар 274-39-III е прието, че не следва да се унищожават ненужно съществуващи
блага, тъй като, ако това бъде сторено, правомерното упражняване на право го
трансформира в неправомерно деяние. Даденият пример е за запор в размер съществено по-
голям отколкото е необходимо за обезпечаване на вземането.
В случая е налице хипотезата на б. А (незачитане на закона – в случая Закон за
дружествата със специална инвестиционна цел /отм./), като това е тезата на ищеца. Може да
се приеме, че тезата на ответника покрива хипотезата на б. Б (констатацията в
предходното установително производство, че кредиторът всъщност няма как да
установи материалната си активна легитимация). Тя не е правилна –
незнанието/неразбирането на закона не извинява - ignorantia legis neminem exusat (чл. 5, ал. 5
от КРБ, уреждащ Vacatio legis). Това е без значение, тъй като резултатът и в двата случая е
идентичен.
3. Всички парични суми, които се плащат от длъжника; от третото задължено лице; от
наддавали и купувачи по публична продан недвижим имот, движима вещ, права върху
обекти на индустриална собственост на длъжника; от магазини и борси чрез които са
продадени движими вещи на длъжника; от банките, чрез които са продадени безналични
ценни книжа, се внасят по сметката на съдебния изпълнител в банка (чл. 455 от ГПК).
Сумите, които се получават от търга по чл. 481, се плащат в брой на съдебния изпълнител
(чл. 481, ал. 9 от ГПК).
Сумите, внесени по сметката на съдебния изпълнител суми, все още са собственост
длъжника, докато не бъдат изплатени на взискателя (10-55-ОСГК; 847-55-1V, така и Р. № 99
от 28.06.2012г. по т.д. № 667/2011г., II т.о. на ВКС). Те не са нито на взискателя, нито на
държавата. Той понася последиците от евентуални погрешни плащания или злоупотреби. До
размера на внесените суми длъжникът има вземане срещу съответната банка, но не може да
се разпорежда с него, защото то се счита запорирано до удовлетворяване на взискателите.
Със сумите по сметката се разпорежда съдебният изпълнител, като издава до съответната
банка нареждания за плащания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист (чл. 455,
ал. 2, изр. 2 от ГПК).
Така, първата претенция е основателна, доколкото ищцовото дружество, вследствие
на поведението на ответното, е било лишено за известен период от време от възможността
да ползва процесната сума (Решение № 9 от 2.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/2017г., III
г.о., ГК, докладчик съдията Д.С.: причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е
8
деянието да не е единствената причина за резултата /в случая – относно претендираната сума е
единствена причина/, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за
деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже; а също така
основно Решение № 156 от 18.12.2017г. на ВКС по т.д. № 449/2017г., II т.о., ТК, докладчик
председателят Ваня Алексиева; но и: Решение № 281 от 4.10.2011г. на ВКС по гр.д. №
1684/2010г., III г.о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова и Решение № 432 от
27.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 1380/2011г., III г.о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева).
4. Съобразно и становището на ответника, иск за разноски е недопустим. Той не е с
правна квалификация чл. 49 и или чл. 45 от ЗЗД, а произтича от процесуалното
правоотношение – отговорността е безвиновна (Р. № 414/09 от 07.07.2009г. по гр.д. №
1049/2008г. на ВКС, ІV г.о. – докладчик Жанета Найденова); отговорност за разноски може
да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск (576-89-ІІ, Б 89 XII 22, Р. №
176 от 09.12.2010г. по адм.д. № 406/2010 на Алминистративен съд - гр. Ш., Р. № 509 от
27.10.2009г. по адм.д. № 549 на Административен съд - гр. В.Т., Р. № 395 от 11.01.2011г. по
адм.д. № 462/2010 на Административен съд - гр. В.Т.).
Настоящата ситуация обаче е усложнена. Симулативният иск е хипотеза на деликт.
Това означава, че двете дружества (заличеното и ответното) са предопределили поведението
на ищеца (чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). За да се защити, той е бил приниден да предяви
установителен иск. В производството са присъдени разноски и те са част от негативните
последици от неправомерното увреждане.
Ако главницата се претендира солидарно и е постановено решение в тази насока, то и
разноските се дължат солидарно. В противен случай разноските се дължат разделно
(Определение № 77 от 24.02.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1692/2021г., I т.о., ТК, докладчик
съдията Мадлена Желева). Деликтът обаче е причинен от два правни субекта, което означава,
че на основание чл. 53 от ЗЗД, сумата се дължи солидарно и то без да е необходима покана
(чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).
С други думи, искът за разноските е допустим и към момента на депозиране на
претенцията е бил и основателен (не е ясно кога след 15.08.2024г. е платено от заличеното
дружество, като последното рефлектира само относно недължимостта на законна лихва /
решаващият орган е длъжен да приеме, че това е сторено на датата на депозиране на иска).
Или, ответникът е бил в забава към тази дата, а пасивната му материална легитимация е
установена.
Тук е необходимо да се посочи и още нещо – ако бе дадено съгласие в о.с.з. да се
прекрати частично производство, поради оттегляне (чл. 232 от ГПК), разноските, свързани с
този иск, отново щяха да бъдат присъдени на ищеца – арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В обратната хипотеза, например плащане преди депозирането на иска, това би довело
до отхвърляне на претенцията, като разноски щяха да бъдат присъдени в полза на
ответника, без значение дали би имало произнасяне по същество или приложение на
нормите на чл. 232 или 233 от ГПК.
9
по разноските:
На ищеца се дължат разноски – 16 713,44 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
За пълнота следва да се посочи, че до края на последното о.с.з., установените по
делото разноски, сторени от ответника са заплатена такса от 15 лева по неоснователна
частна жалба и неизползвана сума за възнаграждение за вещо лице. Ангажирането
впоследствие на доказателства в тази насока е недопустимо (писмени бележки).
Относно искането на ответника за предоставяне на срок за представяне на списък по
чл. 80 от ГПК, приложима е т. 11 от ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г. и
например Решение № 341 от 27.07.2010г. по гр.д. № 1218/2009г., ІV г.о. на ВКС.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК, „СОЛОМОН ГРУП"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе" № 111-117, Бизнес център „Евротур", ет. 2, офис 6, съд.адр.: гр. София, п.к. 1000,
район Средец, ул. „*******, тел.: (02) *******, факс: (02) *******, Представлявано от АД
„Т. и съдружници", чрез С. Н., САК, да заплати на „ЕСТ” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост”, ул. „*******2, Бизнес център Евротур, ет.
1, оф. 2, съд.адр.: гр. София, пл. „Света Неделя”, чрез адв. Г. Д. Д., с личен № **********, от
САК, преупълномощена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “П.,А. И П.”, peг. по ф.д. №
15924/2007г. по описа СГС, ЕИК № ********* (ЕПЕП – л. 225), следното:
- сумата от 118 733,22 (сто и осемнадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева
и двадесет и две стотинки) лева, законната лихва за забава, дължима върху задържана от
ЧСИ С.П., рег. № 921, сума от 271 280,31 лева за периода от 19.12.2018г. до 30.03.2023г. /
изп.д. № 20189210400610, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2024г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията относно сумата от 8 102,56 (осем хиляди сто и два лева и
петдесет и шест стотинки) лева, представляващи присъдени разноски в Решение № 126 от
20.01.2020г., т.д. № 2496/2018г. по описа на СГС, TO, VI-4, поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 16 713,44 (шестнадесет хиляди седемстотин и тринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11