Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, 27.05.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: ПАВЕЛ ПАНОВ
При секретаря: Мариела Миланова и с участието на
прокурор: Сашо
Тотев, като разгледа докладваното от съдия Коев
ВНОХД № 5008 по описа на Софийски градски съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство
е образувано по въззивна жалба от подс. А.Г.П. чрез адв. Е.Г. срещу присъда от 26.01.2018
г., постановена по НОХД № 7016 по описа на Софийски районен съд за 2017 г.,
Наказателно отделение, 13 състав.
С посочената присъда
подс. А.Г.П., с ЕГН:
**********
е бил признат за виновен в това, че:
1. На 17.12.2016 г.,
около 04.30 ч., в гр. София, ж.к. "*********ет. *********, принудил Л.И.И.,
с ЕГН:
**********,
да пропусне нещо противно на волята й – да се обади от личния си телефон марка: "Ел Джи", модел: "Джи – 2", с ИМЕИ: 345198061972547 и да повика
полиция, като употребил за това сила – издърпал телефона от ръката на Л.И.,
хвърлил устройството на земята, ударил я и я блъскал – престъпление по чл. 143,
ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 3
/три/ месеца.
На основание чл. 66,
ал. 1 НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е отложено
за срок от 3 /три/ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
2. На 17.12.2016 г.,
около 04.30 ч., в гр. София, ж.к. "*********ет. *********, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон марка:
"Ел Джи", модел:
"Джи – 2", с ИМЕИ:
345198061972547, на стойност 292.50 лв. и протектор за мобилен телефон на
стойност 5.00 лв., собственост на Л.И.И., с ЕГН: **********,
и мобилен телефон марка:
"Самсунг", модел:
"Галакси ЕС – 6", с ИМЕИ:
357942061331940, на стойност 630.00 лв., собственост на К.К.П., с ЕГН: **********,
от владението на Л.И.И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
откраднатите вещи са заместени – стойността им е внесена по сметка на Софийски
районен съд в полза на собственика, поради което и на основание чл. 197, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на наказание "лишаване от
свобода" за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл. 66,
ал. 1 НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е отложено
за срок от 3 /три/ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
3. Със същата присъда,
подс. А.Г.П. е признат за невинен в
това, че на 17.12.2016 г., около 04.30 ч., в гр. София, ж.к. "*********ет.
*********, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка: "Самсунг", модел: "Галакси ЕС – 6", с ИМЕИ: 357942061331940, на стойност
630.00 лв., собственост наК.К.П., с ЕГН: **********,
от владението на Л.И. Иванов, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
я присвои, като употребил за това сила – издърпал телефона от ръцете на Л.И.И.
и е оправдан на основание чл. 304 НПК по първоначално повдигнатото обвинение по
чл. 198, ал. 1 НК
4. На 17.12.2016 г.,
около 04.30 ч., в гр. София, ж.к. "*********ет. *********, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение
към обществото – нахлул в обитаваното от Л.И.И. жилище, нанесъл й множество
удари с ръце по лицето и тялото, блъскал я и я скубал, като крещейки й отправил
обидни и заплашителни думи:
"Ще те убия", "****, не те ли е срам, курвенски номера, ще те
смачкам!", "*****, ще те убия, боклук!", поради което и на
основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на наказание "лишаване от
свобода" за срок от 3 /три/ месеца и на обществено порицание.
На основание чл. 66,
ал. 1 НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е отложено
за срок от 3 /три/ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът е постановил, че
обществено порицание следва да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата в
частта й относно престъплението по чл. 325, ал. 1 НК на табло в общината по
постоянен адрес – гр. Батак.
Със същата присъда и на
основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени на подс. А.Г.П. по делото, като м е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, към което е
присъединено наказанието обществено порицание.
На основание чл. 66,
ал. 1 НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е отложено
за срок от 3 /три/ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, предвид признанието на подсъдимия за виновен,
същият е осъден да заплати и сторените разноски в полза на Софийски районен съд
– сумата в размер на 198.82 лв.
В срок е подадена
въззивна жалба, като се акцентира, че постановената присъда е постановена в
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния
закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се от въззивната
инстанция, да отмени присъдата и постанови нова с която да признае подс. А.П.
за невиновен по трите обвинения. Алтернативно се иска да бъде отменена
присъдата и делото върнато за нова разглеждане на Софийски районен съд.
Отговор на въззивната
жалба от Софийска районна прокуратура не е подаван, както и протест не е
подаван срещу присъдата.
Не е подавано и
допълнение към въззивната жалба след изготвяне на мотивите от съдията-докладчик
в Софийски районен съд.
В разпоредително
заседание на 19.12.2019 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав, подс. М.С.се явява лично и с адв. Г. и адв. А..
Защитниците подс. М.С.,
поддържат въззивната жалба, както и сочат, че нямат доказателствени
искания.
Представителят на
Софийска градска прокуратура, оспорва жалбата и няма доказателствени искания.
Защитникът на подс.С.–
адв. Г. счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Навеждат се доводи, че ставало въпрос за една битова случка от семеен тип, в
която подзащитният му е сварил приятелката си в неудобно положение, като смята
за неправилно обвинението по чл. 325, ал. 1 НК. На следваш място, обвинението
по чл. 197, ал. 1 НК, за защитата липсва субективната страна на това твърдяно
престъпление. За обвинението по чл. 143, ал. 1 НК счита, че обвинението е
несъставомерно.
Защитникът на подс. С.–
адв. А. счита, че първоинстанционният съд е отдал прекалено малко внимание и
значение на причината за случилото се, а това са личните отношения и
разочарование, което е в резултат на едно излъгване спрямо подсъдимия. Счита на
следващо място, че не е налице престъпление и следва да бъде постановена
оправдателна присъда.
Представителят на
държавното обвинение счита, че следва въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда, като намира
същата за правилна и законосъобразна.
В последна дума подс. А.п.,
заявява, че желае отмяна на присъдата и оправдаване.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите на страните в проведеното съдебно
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по
делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по
същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло е правилно изяснена от
първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства,
спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота
правото на защита на подсъдимия, като в съответствие с изискванията на чл. 6,
§3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство
и хода на съдебното следствие пред районния съд. Фактическата обстановка по
делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени едни
задълбочени мотиви от районния съд, за всяко едно от деянията извършени от
дееца. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната,
като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат
различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически
обстоятелства:
Подс. А.Г.П. е родена
на *** година в гр. Пещера, българин, български гражданин, с висше образование,
неосъждан, неженен, работещ, живущ ***, с настоящ адрес в гр. Лондон,
Великобритания, 1401, Джаксън Тауър, ул. "Линкълн плаза", Лондон Е140BD, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт,
внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила М.Т..в
това, че:
1. На 17.12.2016 г., около 04:30 часа, в гр.
София, ж.к. "*********ет. *********, принудил Л.И.И. да пропусне нещо
противно на волята й – да се обади от личния си телефон марка: "Ел Джи", модел: "Джи – 2", с ИМЕИ:
354198061972547 и да повика полиция, като употребил за това сила – издърпал
телефона от ръката на Л.И., хвърлил устройството на земята, ударял я и я
блъскал – престъпление по чл. 143, ал. 1 НК;
2. На 17.12.2016 г., около 04:30 часа, в гр.
София, ж.к. "*********ет. *********, отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон марка:
"Ел Джи", модел:
"Джи – 2", с ИМЕИ: 354198061972547, на стойност 292.50 лв. и
протектор за мобилен телефон на стойност 5.00 лв., всички вещи на стойност
297.50 лв., от владението на собственика Л.И.И., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК;
3. На 17.12.2016 г., около 04:30 часа, в гр.
София, ж.к. "*********ет. *********, отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон марка: "Самсунг",
модел:
"Галакси ЕС – 6", с ИМЕИ: 357942061331940, на стойност 630.00 лева,
собственост наК.К.П., от владението на Л.И.И., с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила – издърпал телефона от ръцете на Л.И. и й
нанасял удари с ръце – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК;
4. На 17.12.2016 г., около 04:30 часа, в гр.
София, ж.к. "*********ет. *********, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото – нахлул в
обитаваното от Л.И.И. жилище, нанесъл й множество удари с ръце по лицето и
тялото, блъскал я и я скубал, като крещейки й отправял обидни и заплашителни
думи: "Ще те убия", "*****, не те ли е срам, курвенски номера,
ще те смачкам!", "*****, ще те убия, боклук!" – престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК.
Районният съд е
оправдал подс. А.П. по пункт 3 от ОА на основание чл. 304 НПК.
Въззивната инстанция намира,
че авторството на деянията по пункт 1, 2 и 4 от ОА, от страна на подс. А.П. е
установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и да било
съществени доводи или мотиви във въззивната жалба, които да обосноват отмяната
на присъдата.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото,
а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение и др./. Настоящата инстанция намира, че във въззивната жалба
липсват наведени съществени от юридическа страна правни доводи, които да
опровергават постановената присъда, налице е една бланкетно подадена въззивна
жалба, както и липсва подаване на допълнителна въззивна жалба след изготвяне на
мотивите. В съдебното заседание пред настоящата инстанция също не бяха изложени
аргументи, които да обосноват неправилност на крайното решение на районния съд,
а главно се акцентира, че между дееца и св. И. е била налице връзка,
обосноваваща наличието на лични отношения. Тук е мястото да бъде отбелязано, че
личните отношения не изключват хулиганството. Действително по делото се установява, че между
подс. П. и св. И. са съществували лични отношения, но дори и при тези
обстоятелства, това не променя характера на извършеното деяние. Наистина обект
на престъплението "хулиганство" са обществените отношения, свързани с
установения в държавата ред и именно те трябва да бъдат засегнали или накърнени
с противоправни действия, но по принцип личният мотив за извършването им не
изключва възможността да е налице съставомерно деяние по чл. 325, ал. 1 НК, ако
са налице елементите на престъплението от обективна и субективна страна.
В случая е безспорно, че непристойните действия
са извършени в късните часове на 17.12.2016 г. - нахлул (влязъл е
изведнъж, като не е дори позвънил на звънеца, почука или да заяви желанието си
по друг начин, така че ползващите жилището да могат да преценят дали да го
допуснат в жилището), в обитаваното от св. И. жилище, категорично се доказва,
че е нанесъл й множество удари с ръце по лицето и тялото, блъскал я и я скубал,
като крещейки й отправял обидни и заплашителни думи: "Ще
те убия",
"*****,
не те ли е срам, курвенски номера, ще те смачкам!", "*****,
ще те убия, боклук!". Това поведение несъмнено е хулиганско
и се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, която го
различава от "непристойните
прояви"
по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, както е посочил и районния съд. Несъмнено е
доказано също, че подсъдимият, воден от ревност към св. И., е отишъл в нейното
жилище и е влязъл без позволение, както и че осъществената от него агресия –
физическа и вербална, е била инспирирана от личните му отношения с нея, но това
категорично не може да бъде възприето като вид "оправдание" на дееца от въззивната
инстанция. Въззивната инстанция се присъединява изцяло към
разбирането, че наличието на личен мотив не изключва квалифицирането на
поведението му като хулиганство (вж. ППВС № 2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974
г., както и Решение № 78/22.02.1973 г. по н. д. № 792/1972 г. на ВС, II н.о.).
Отправените от подсъдимия обидни и заплашителни думи, крясъците, нанесените от
него удари с ръце по лицето и тялото на св. И., блъскането и скубането й, в
присъствие на други две лица, т.е. публично, а крясъците му са били възприети
дори от живущата на горния етаж свидетелка, представляват именно непристойни
действия, които са недопустими от гледна точка на нравствеността и съвременните
виждания за нормално човешко общуване и установения правов ред в страната. Това
поведение грубо нарушава обществения ред, тъй като подсъдимият П. чрез
обективираното от него поведение е неглижирал не само личността и правата на
св. И., но и правовия ред, както и обществената оценка на подобен род деяния,
но и също си е позволил едно недопустимо поведение.
Тези му действия са били възприети от достатъчно
голям кръг лица. При това положение е налице нарушение на обществения ред с
прояви, които противоречат на установения морал и порядък и са от естество да
скандализират околните. Деецът с проявите си е изразил явно неуважение към
обществото и утвърдените правила на поведение, като е демонстрирал незачитане и
несъобразяване с обществените ценности. Не може да се приеме за основателна
защитната теза за влошени междуличностни отношения (раздяла) и пр., които изключвали
хулиганството, защото дори и такива да съществуват между подсъдимия и св. И. е
недопустимо поведението на подс. П., поради което съставът на престъплението
тук е напълно осъществен не само от обективна страна, но и от субективна, тъй
като деецът е съзнавал, че с поведението си спрямо св. И., нарушава установения
обществен ред.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка по делото районният съд е направил
съответстващ на закона извод, че подс. А.П. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 143, ал. 1 НК. Деецът е реализирал фактическия състав на указаното престъпно
посегателство, тъй като на инкриминираната дата – 17.12.2016 г. е направил опит
да принуди св. Л.И. да пропусне нещо противно на волята й – да се обади от
личния си телефон и да повика полиция, като употребил за това сила – издърпал
телефона от ръката на Л.И., хвърлил устройството на земята, ударял я и блъскал.
Неоснователни са
доводите на адв. Г., че повдигнатото обвинение е несъставомерно. За да е налице
самоволен отказ от опит по смисъла на чл. 18, ал. 3, б. "Б" НК,
деецът реално трябва да е предотвратил настъпването на престъпните последици от
престъплението и това да е станало по собствена подбуда. Последната трябва да е
свързана с промяна в първоначалното намерение, като по същество деецът взема едно
ново решение, противоположно на първоначалното, въз основа на което е предприел
престъпните си действия. В конкретния случай, възможността на пострадалата да
вземе друг телефон и да направи опит за повикване на полицейските служители не
е функция от промяна на първоначално взетото решение от подсъдимия – да принуди
пострадалата да не повика полиция. Напротив установява се от доказателствата по
делото, че същия е принудил св. И. да пропусне нещо противно на волята й – да
се обади на полицията. При това положение липсва възможност да се стори извод,
различен от този на първоинстанционния съд по отношение съставомерността на
деянието по чл. 143, ал. 1 НК за подсъдимия.
Районният съд е
заключил правилно, че по делото не се установява подс. А.П. да е употребил сила
при отнемане на мобилен телефон марка: "Самсунг", модел: "Галакси ЕС – 6", с
ИМЕИ: 357942061331940. Той е отнел същия, но това е станало в момент, в който
телефонът е бил на пода на жилището, като преди това е бил изпуснат от св. И.. С оглед на това е правилно заключението
на районния съд, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, а на това по чл. 194, ал. 1 от НК.
Неоснователни са доводите на защитата, че липсвала субективната страна на
извършеното деяние. За да е изпълнен съставът на престъплението по чл. 194, ал.
1 НК е необходимо деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго,
без неговото съгласие, с намерение за противозаконно присвояване на отнетата
вещ. В конкретния случай деянието се счита за довършено с акта на отнемане на
телефона. В този момент подс. П. е преустановил фактическата власт върху
телефона на св. И.. С този акт подс. П. установил собствена фактическа власт
върху вещта и е могъл да се разпорежда безпрепятствено с нея.
От субективна страна –
подсъдимият П. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема
вещ, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на
закона и е имал намерение да присвои вещта, като е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои предмета на
престъплението.
При индивидуализиране
на наложените спрямо подсъдимия наказания за трите престъпления, районният съд
е отчел всички релевантни за това факти. Правилно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са взети предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, проявата на ревност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
правилно е отчел характера и интензитета на осъществената принуда за
престъплението по чл. 143, ал. 1 НК;
стойността на отнетите вещи – общо 927.50 лв. за престъплението по чл. 194, ал.
1 НК (макар
и възстановени вредите, но това е отчетено и е приложен чл. 197, т. 1 НК), която норма е довела до
редуциране на предвиденото наказание;
характера на хулиганските действия – вербална и физическа агресия и интензитета
на нейното проявление – употреба на различни обиди и изрази, както и закани. В
контекста на изложеното определените, при условията на чл. 54 НК, наказания "лишаване
от свобода" в размер на по
три месеца
за всяко от престъпленията, се явяват напълно справедливи, съответстват на обществената
опасност на извършените деяния и на дееца. Законосъобразно на основание чл. 23,
ал. 1 от НК е наложено едно наказание измежду определените три такива и е
приложен институтът на условното осъждане, като изтърпяването на наложеното наказание
е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Не е
налице законова пречка за приложението на чл. 66, ал.1 НК, а и целите на
наказанието в случая успешно биха се реализирали и чрез условното осъждане.
Въззивната инстанция
счита, че така определените наказания, ще постигнат целите на наказанието
визирани в чл. 36 НК, да се въздейства върху личността на престъпника в посока
на поправянето и превъзпитанието му, да му се отнеме възможността да върши
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. В тази връзка се явява изцяло неоснователна
подадената въззивна жалба.
Присъдата в останалите
й части – определяне на едно общо най-тежко наказание на основание чл. 23, ал.
1 НК и разноските по делото – не е предмет на атакуване от страните, а и
съответства на законовите разпоредби и доказателствата по делото, поради което
не са налице основания за ревизирането на присъдата в тези части.
При извършената
служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от
първоинстанционният съд, които да водят до отмяна или изменение на присъдата.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Присъда № 323685 от 26.01.2018 година, постановена по НОХД № 7016 по описа на
Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 13 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.