Решение по дело №506/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 506
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20225001000506
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети окТ.ври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000506 по описа за 2022 година
С решение № 260018/11.04.22 г., постановено по т.д. № 14/21 г. по
описа на О.С.П., са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно
съединените искове, предявени от П. И. П. ЕГН ********** срещу „Б.В.И.Г.“
АД ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за сумата от 25 100 лв. -
частично от общ претендиран размер от 40 000 лева, за причинените й
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 07.07.2019 г., настъпило по
твърдение за вина на М.В.В. като водач на л. а. М.***, рег. № ******** , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента до
окончателното плащане на сумата, както и на сумата от 322.14 лева (триста
двайсет и два лева и 14 стотинки) за причинените й имуществени вреди -
разходи за закупуване на медицински консумативи и лекарствени продукти в резултат на
същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
претенцията пред застрахователя - 06.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
П. И. П. е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД разноски в размер
на 350 лв.
Решението е постановено при участие на ЗАД „О.З.“ ЕИК
********* като трето лице – помагач.
1

Недоволни от решението са останали ищцата П. И. П. и третото
лице - помагач ЗАД „О.З.“.

Жалбоподателката П. И. П. обжалва решението изцяло с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и постановяване при
съществени процесуални нарушения. Моли делото да се върне за
администриране на ОС П. с указания за допускане на замяна на ответника с
ЗАД „О.З.“, евентуално за привличане на същото застрахователно дружество
като евентуален ответник. Евентуално, моли замяната на страна, респ.
привличането като евентуален ответник да бъде допуснато пред въззивната
инстанция. Евентуално, моли да се отмени обжалваното решение, като
вместо него се постанови друго, с което „Б.В.И.Г.“ АД бъде осъдено да й
заплати претендираните искови суми като обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
7.7.19 до окончателното плащане по отношение главницата за неимуществени
вреди, респ. считано от 6.8.19 г. /датата на претенцията пред застрахователя/
до окончателното плащане - върху главницата за имуществени вреди.
Претендират се разноски за двете инстанции, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.

Жалбоподателят ЗАД „О.З.“ също обжалва решението изцяло.
Излага оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилност и материалноправна незаконосъобразност. Същото се оспорва в
частта, с която се приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има
единствено водачът на л.а. "Ф.П.", застрахован при това дружеството-
жалбоподател, като счита, че по отношение на същия не е налице
противоправно поведение; евентуално, счита, че следва да се отчете
съпричиняване от страна на водача на л.а. "М.***" М.В., като обжалваното
решение бъде отменено.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
2
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
по чл. 432, ал.1 от КЗ, предявени от П. И. П. против „Б.В.И.Г.“ АД за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени
вреди вледствие на ПТП, настъпило на 7.7.19 г. на 101 км. + 500 на
автомагистрала „Т.“ в посока гр. С.. В исковата молба е описан механизъм на
настъпване на ПТП с участието на три автомобила: л. а. П.***, рег. №
********, управляван от Х.А.М., в който ищцата се е возила като пътник; л. а.
Ф.П., рег. № ********, управляван от Н.В.В. и л. а. М.***, рег. № ********,
управляван от М.В.В.. Твърдението на ищцата е било, че ПТП е настъпило
вследствие виновно и противоправно поведение на водача на л. а. М.***, рег.
№ ********, за който е била налице валидна към момента на ПТП
застраховка "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ",
сключена с „Б.В.И.Г.“ АД, поради което и исковите претенции са насочени
против това застрахователно дружество.

След приключване на размяната на книжа между страните,
определение от 01.07.21 г. съдът е конституирал като трето лице - помагач на
ответника ЗАД "О.З." АД, при което е бил застрахован л. а. Ф.П., рег. №
********, управляван от Н.В.В..
С последваща молба, предявена в открито съдебно заседание на
24.09.21 г. ищцата е поискала ЗАД "О.З." АД да бъде конституирано като
евентуален ответник, предвид обстоятелството, че в съставения Констативен
протокол за пострадали лица № 7/2019-1037-3/7.7.19 г. по описа на ОПП към
ОДМВР П. е посочено, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на л.а. Ф.П., рег. № ********. По това искане съдът се е произнесъл с
определение № 260496/5.10.21 г., като го е оставил без уважение, приемайки,
че не става въпрос за изменение на първоначалния иск, а се предявява нова,
самостоятелна и различна от вече предявената претенция, по която
производството е висящо, като се въвежда ново основание, нов ответник
/евентуален/, формулира се нов петитум.
Искане за замяна на ответника е направено от процесуалния
3
представител на ищцата и в открито съдебно заседание на 25.03.22 г., като
същото се мотивира с данните от приетото заключение на САТЕ. Съдът
отново е оставил искането без уважение предвид изложени мотиви, че се
касае за предявяване на нов иск, срещу нова страна, което не е допустимо на
този етап от производството.
В тази връзка във въззивната жалба на П. П. се излагат
подробни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които са довели до невъзможност за ищцата да упражни правата си
да получи застрахователно обезщетение от ЗАД "О.З." АД, като са направени
искания делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране с
указание да се допусне замяна на ответника с ЗАД "О.З." АД, евентуално да
се допусне привличане на това застрахователно дружество като евентуален
ответник, а ако това искане не бъде уважено, тези процесуални действия, с
оглед процесуална икономия да бъдат извършени от въззивния съд.
Тези оплаквания са неоснователни. Искането за "замяна на
ответника" не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 228 от
ГПК, тъй като в случая се касае всъщност за предявяване на нов иск, с
различни фактически обстоятелства, против нов ответник - навежда се
твърдение, че процесното ПТП е резултат от виновно и противоправно
поведение на друг водач, на друго МПС, което е застраховано при друг
застраховател, т.е. променя се не само ответника, но и фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, въвежда се ново правоотношение –
застрахователен договор, сключен от друг застраховател по отношение на
МПС, различно от това, посочено като увреждащо в исковата молба.
Въвеждането на нови основания на претенцията и на нов петитум срещу
друго лице е процесуално недопустимо и не съставлява изменение на иска, а
предявяване на нов иск, какъвто може да бъде предявен с депозирана на нова
искова молба срещу надлежния ответник.
Съгласно чл. 222 от ГПК привлеченото по делото трето лице
може да замести и освободи страната, на която помага, със съгласието на
двете страни. Такова съгласие в случая не е налице, поради което не са
осъществени процесуалните изисквания на цитираната разпоредба за
допускане на такова заместване.
По принцип се споделят съжденията във въззивната жалба, че е
4
допустимо съединяването на исковите претенции на ищцата срещу повече от
един ответник, включително и при условията на евентуалност. Но това не
означава, че подобно съединяване може да стане в нарушение на правилата на
ГПК- глава ХV "Оклонения във връзка с предмета на делото", и тъй като в
конкретния случай се касае за търговски спор – и на правилата на Глава
Тридесет и втора "Производство по търговски спорове". Привличането на
евентуален ответник може да стане с първоначалната искова молба, което в
случая не е направено. С допълнителната искова молба не е поискано
привличане на ЗАД "О.З." АД като трето лице - помагач на ищеца, нито са
предявени искове против това застрахователно дружество, с каквито
процесуални възможности е разполагала ищцовата страна. Същите е можело
да бъдат извършени в срока по чл. чл. 372, ал.2 от ГПК, като срокът е
преклузивен. Не е допустимо извършването им, включително и привличане
на евентуален ответник, на последващи етапи от производството,
включително и от въззивната инстанция, поради което исканията в тази
насока са оставени без уважение и от настоящия съдебен състав с протоколно
определение от 12.10.22 г.
Горните въпроси касаят предявяването на исковите претенции и
тяхното изменение, като по никакъв начин не са относими към
"администрирането" на делото, което обхваща административни действия на
съда по размяна на книжа, съобщаване на съдебните актове и други подобни.
Поради това исканията във въззивната жалба за връщане на делото на
първоинстанционния съд за администрирането му с оглед конституиране на
нов ответника, респ. привличане на евентуален такъв, са несъстоятелни.
Неправилно във въззивната жалба така направените искания се
окачествяват като доказателствени. Доказателствените искания са такива за
събиране на доказателства с оглед установяване на фактите, които
съответната страна твърди и от които извлича благоприятни правни
последици. Искането за замяна на страна, евентуално за привличане на
евентуален ответник очевидно няма общо с процеса на доказване. Ето защо са
лишени от смисъл доводите, че "обезпечаването на активното поведение на
ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва да установи
и докаже твърденията си, че е необходимо конституирането на ответник,
който в условията на евентуалност да отговаря за причинените вреди..". Без
правно значение е обстоятелството кога ищцовата страна е узнала за
5
наличието на факти, водещи до ангажиране отговорността на друго
застрахователно дружество. Понятията "новооткрити факти и обстоятелства",
използвани в ГПК, касаят доказателствения процес, но не и въпросите,
свързани с правилното конституиране на страните в процеса, включително на
ответника. Ето защо са изцяло неоснователни доводите, че тъй като "са
налице новооткрити обстоятелства, то исковите молби следва да се считат
предявени срещу първоначалния ответник и евентуалния ответник ЗАД "О.З."
АД".

С оглед посоченото процесуално правилно
първоинстанционният съд е разгледал исковите претенции срещу ответника
"Б.В.И.Г." АД.
Безспорно по делото е обстоятелсвото, че към датата на
инцидента е била налице валидна застраховка ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ", сключена с това
застрахователно дружество, по отношение на л.а. М.***, рег. № ********,
управлявана от М.В.В., както и че са налице предпоставките по чл. 498, ал.3
от КЗ за предявяване на претенциите пред съд, тъй като в
законовоустановения срок същите са останали неудовлетворени от
застрахователя, който е бил надлежно сезиран с искане за заплащане на
обезщетение с молба от 06.08.2019 г.
За да отхвърли исковете против "Б.В.И.Г." АД,
първоинстанционният съд е приел, че липсва една от кумулативно
изискуемите се предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно: липсва противоправно поведение от страна
на сочения за делинквент в исковата молба водач на л. а. М.*** М.В. и вина.
Прието е за установено, че конкретната причина за настъпване на ПТП се
състои изцяло в поведението на водача на л. а. Ф.П. Н.В., който внезапно и
неадекватно изменя посоката на движение на управлявания от него
автомобил, като по този начин навлиза несъобразено в лявата лента за
движение на вече изпреварващото го МПС л. а. М.***, т. е. в ситуация, когато
това не е безопасно и в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП; от друга
страна, поведението на водача на л. а. М. и скоростта на движение на
автомобила му са напълно съобразени със ситуацията и разпоредбите на
6
ЗДвП; действително л. а. П. е ударен пряко от л. а. М., но предвид че този
удар е в причинно-следствена връзка с предходно настъпилия удар на л. а.
Ф.П. спрямо л. а. М. (т. е. ако последният липсваше, нямаше да се стигне и до
последващия удар между л. а. М. и л. а. П.), то липсва виновно и
противоправно поведение на водача на л. а. М. М.В..

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ЗАД
"О.З." АД, че тези изводи са обосновани единствено на база на документи,
събрани по реда на НПК, намиращи се в наказателна преписка - ДП № 979/19
г., респ. пр.пр. № 2886/19 г. на РП П. и съдът е възприел механизма на ПТП
по начина, по който същото е описано в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 7/7.7.19 г.
Действително, по делото са приети документи от цитираното
ДП № 979/19, но това обстоятелство е само маркирано в обжалваното
решение, като същевременно подробно е обсъдено заключението на
назначената по делото КМСАТЕ, което е прието като пълно, обосновано и
компетентно изготвено, както и събраните именно по това дело свидетелски
показания относно механизма на настъпване на ПТП - показанията на
свидетелите М.В. -водач на л. а. М.*** и Н.В. - водач на л. а. Ф.П..
Свидетелят М.В. е дал показания, че е пътувал по
автомагистрала Т. в посока С. със скорост около 120-130 км/ч, като в един
момент е предприел изпреварване на колона от автомобили, като е наближил
и започнал изпреварване на черен П.; в един момент двата автомобила се
движили успоредно, като В. се движел в лявото платно и пред него нямало
други коли, а пред П.а имало други автомобили. Свидетелят заявява, че видял
П.а да наближава намиращия се пред него автомобил без да види реакция на
водача да намали скоростта; притеснил се дали водачът на л. а. П. го вижда,
поради което погледнал надясно, за да види дали той го вижда, двамата си
срещнали погледите, от което св. В. приел, че другият водач го е забелязал и
продължил спокойно да си изпреварва. В един момент усетил удар отдясно
отзад от л. а. Ф.П., след което М.та се преобърнала по таван. Предполага, че е
ударил някого, но не бил в състояние да разбере какво точно се случва. Не
възприел маневрата на П.а, но усетил удара. В момента, когато предприел
изпреварването, нямало подаден мигач от П.а. Заявява, че няма как самият
7
той да предприеме маневра надясно, тъй като имало колона от коли. Изказва
предположение за причината на ПТП, че след като водачът на л. а. П. не е
могъл да намали скоростта, и за да не се удари в предния автомобил, е
направил опит да се включи зад л.а. М., но се е ударил в него.
Свидетелят Н.В. заявява, че управлявал л. а. Ф.П. в дясната
лента със скорост около 100-110 км/ч; по време на щофирането чул стържещ
звук на ламарина и в следващия момент видял пред предното стъкло как
прелита автомобил пред него - пред предното стъкло видял долната част на
автомобила, който прелетял и паднал до неговата дясна страна, където се
намират двете врати, гредата; автомобилът паднал между двете греди; не
може да каже къде е отишла М.та след падането; свидетелят продължил да
кара направо и спрял след около 200 м, при което заявява, че пред него
нямало други автомобили.
По делото е разпитана като свидетелка и З.Н. - пътник в л.а. П.
310, рег. № ********, която е заявила, че другите две коли са се сблъскали, не
е видяла коя точно кола е ударила П.то, ударът бил страничен; преди удара
П.то се движило по дясната лента, в колона от автомобили, с около 100 км/ч.

Приетото по делото заключение на КСМАТЕ установява
механизма на ПТП по следния начин: Л. а. П. 301 с водач Х.М. се е движел в
западна посока по дясната лента за интензивно движение на АМ - Т. със
скорост от около 90 км/ч в колона от последователно движещи се на
дистанция автомобили. Л. а. Ф.П. с водач Н.В. се е движел в същата посока и
в същата лента, като е догонвал колоната със скорост от 110 км/ч,
приближавайки се зад л. а. П. 301. По същото време л. а. М.*** с водач М.В.
се е движел и догонвал колоната и последния участник - л. а. Ф.П., като при
скорост от 130 км/ч е заел свободната лява лента с намерение да извърши
изпреварване на по-бавно движещите се пред него автомобили. В един
момент около 0.4 - 0.5 сек преди конфликта, когато дистанцията в дясната
лента между л. а. П. и л. а. Ф.П. е била 12 - 15 метра, а предната част на л. а.
М.*** се е изравнила с тази на П.а, настъпва и първият удар - водачът Н.В.
не намалява скоростта на л. а. Ф.П., изменя посоката си на движение наляво и
навлиза в лентата за изпреварване, като с предната лява странична част -
зоната на предната лява гума, броня и калник удря задната дясна и странична
8
част в зоната на дясната гума, заден десен панел и броня на л. а. М.. Водачът
на л. а. М., вследствие на по-високата си изпреварваща скорост и съдадения
въртящ момент около вертикалната ос на автомобила по часовниковата
стрелка, губи контрол на управлението му и с отделени от пътното платно
десни гуми се придвижва напред и надясно. За време от още 0.4 - 0.5 сек
достига до задната лява част на л. а. П. 301 и го удря в задната лява и
странична част с предната дясна странична част, при което се реализира
вторият удар. От този удар л. а. П. изпада в безконтролно аварийно
движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно. С тази си насоченост
л. а. П. напуска платното за движение отдясно, навлизайки в десния банкет,
разкъсва предпазната метална ограда на АМ - Т., след което попада в
наличния бетонен напоителен канал и остава там окончателно. В резултат на
втория удар между л. а. М. и л. а. П., който протича пред предната част на л. а.
Ф.П., л. а. М. в резултат на високата постъпателна скорост и рязката промяна
на траекторията изпада в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в
преобръщане по надлъжната ос в посока обратна на часовниковата стрелка
надясно и напред, напуска платното за движение и навлиза в затревената част
на банкета до наличната метална ограда. При това си изпреварващо движение
пред другите участници, върху дясната лента за интензивно движение
последва и третият удар между задните състави на л. а. М.*** и десните
странични състави на движещия се в дясната лента л. а. Ф.П..
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е
внезапното навлизане на л. а. Ф.П. в лентата за движение на изпреварващия л.
а. М.*** и последвалия контакт между тях. Възможност да предотврати ПТП
е имал водачът на П.а Н.В., който е следвало да контролира непрекъснато
управлението на автомобила по начин, че да запази праволинейното му
движение върху платното в процес на предприето изпреварване от водача на
л. а. М.***. Водачът В. е следвало и да осигури достатъчно надлъжно
разстояние до предно движещия се л. а. П. 301, да намали скоростта и да даде
възможност на л. а. М. да завърши маневрата изпреварване. Няма
предхождаща техническа неизправност на някое от МПС, която да е станала
причина за последвалото ПТП. Високата постъпателна скорост и рязката
промяна на траекторията на Ф.П. наляво към лентата за изпреварване е довело
до последвалия контакт - удар между предните леви състави на л.а. Ф. и
задните десни състави на л.а. М.. Високата изпреварваща скорост на л.а. М. и
9
ударът е довело до завъртане на автомобила около вертикалната му ос и
последваща транслация надясно, т.е. при рязкото завиване на автомобила
надясно е описана крива с такъв радиус, при който скоростта му на движение
вече се е явялява над критична за тази траектория и в този смисъл е
мотивиран извод, че причината за изпадането на автомобила М. в аварийна
ситуация се дължи на удара, нанесен от л.а. Ф.П., който повлиял на
праволинейното му движение, а навлизането в дясната лента се дължи на
несъвместия радиус на завиваве с високата постъпателна скорост на
движение. В резултат на това навлизане в дясната лента и последвалия втори
удар, осъществен от предните състави на л.а. М. със задните леви на л.а. П., е
довело до рязка прмяна на посоката на движение и направлението на
последния автомобил надясно и извън пътното платно, при което освен
основния удар, понесен от л.а. М., е последвал и втори удар с предните леви
състави в железобетонен кол от металната телена ограда на магистралата.
Мотивиран е извод, че водачът на л.а. Ф. е имал техническа
възможност да избегне ПТП, ако е контролирал непрекъснато управлявания
от него автомобил, реагирал е адекватно с органите на управление на
автомобила и е осигурил достатъчно безопасно странично разстояние между
него и л.а. М. и безопасна надлъжна дистанция между него и л.а. П.. Водачите
на л.а. П. и л.а. М. не са имали техническа възможност да предоствратят
произшествието, тъй като то е възникнало в рамките на времето им за
реакция от 0.5 до 0.8 секунди, когато трите автомобила са били в
непосредствена близост и движейки се със скорост над 90-100 км/ч.
Тези изводи са изцяло потвърдени и при изслушване на
експертизата в открито съдебно заседание като са дадени отново конкретни
отговори на поставените въпроси, включително и тези, конкретно
формулирани в депозираната от ЗАД "О.З." писмено становище вх. №
260661/25.03.22 г., включително и по повод твърдяното от водача на л.а. Ф.
"прелитане" на л.а. М.. Вещото лице е обяснило, че причината за изпадане на
л.а. М. в аварийна ситуация лежи в удара, нанесен от л.а. Ф.П. - в резултат на
това рязко свиване по радиус, който е несъвместим със скоростта на движение
се е получило повдигане на десните колела на автомобила и фактически М.та
е останала да извършва кръгово движение по крива на леви колела и по този
начин, в това положение, тя удря задната част на П.то, поради което
заднодвижещият се водач е възприел наклонен автомобил, така както описва
10
той, с долна част, прелитаща.
В цитираното становище на ЗАД "О.З." е заявено оспорване на
експертизата, като е направено искане за назначаване на повторна, евентуално
- на тройна КСМАТЕ. Искането е обосновано с твърдения, че описаният
механизъм на ПТП от гледна точка на законите на физиката е нереализуем,
тъй като е невъзможно при тези увреждания л.а. П. - в дясната предна част -
да не е налице втори удар между л.а. М. и л.а. П.; оспорва се извода, че
водачът на л.а. М. не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй
като същият бил в разрез със събраните доказателства; вещото лице било
обсъдило избирателно свидетелските показания и снимковия материал, при
това не по технически път и без да използва специални знания.
Вярно е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
така направеното доказателствено искане, но това според настоящия съдебен
състав не е довело до порок в обжалваното решение, тъй като така
направените процесуални искания се преценяват като неоснователни.
Съгласно чл. 200 от ГПК при оспорване на заключението съдът може да
назначи друго или повече вещи лица, като оспорването трябва да бъде
направено докато трае изслушването. Според чл. 201 от ГПК повторна
експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и възниква
съмнение в неговата правилност. Тази хипотеза в случая не е налице.
Заключението на експертизата е изключително подробно и мотивирано, като
са дадени от вещото лице и подробни обяснения в открито съдебно заседание
във връзка с конкретно поставени от страните въпроси, включително тези,
формулирани от ЗАД "О.З.". Отговорите на вещото лице са подробни,
мотивирани и убедителни, като кореспондират със събраните по делото
доказателства, включително свидетелските показания на водача на л.а Ф..
Всъщност последните не описват изцяло механизма на ПТП, а възприетото от
водача В. "прелетяване" на М.та е ясно обяснено от в.л. и фактически изцяло
се вписва в механизма на ПТП, обяснен както в писменото заключение, така и
в устните обяснения на вещото лице. Голословни са твърденията, че в
заключението избирателно са обсъдени свидетелски показания и снимков
материал - в депозираното становище не са посочени конкретни показания
или снимков материал, които да са относими, но да не са обсъдени от
експертизата. Не може да се сподели и доводът, че при изготвяне на
11
заключението не са използвани специални знания, напротив, изводите са
направени именно въз основа на такива специални знания, като заключението
е онагледено и с графични мащабни построения на пътната ситуация. Що се
отнася до довода, че не е възможно уврежданията в дясната предна част на
л.а. П. да се получат без да е налице втори удар между л.а. М. и л.а. П.,
следва да се посочи, че такъв удар между двата автомобила всъщност е
изрично констатиран и описан в заключението - и това е описаният трети
удар: този между задните състави на л. а. М.*** и десните странични състави
на движещия се в дясната лента л. а. Ф.П.. Т.е. единственият конкретен
довод, наведен в искането, всъщност сочи на неправилно възприемане на
заключението от оспорващата го страна.
Твърденията във въззивната жалба на ЗАД "О.З.", че водачът на
л.а. М. не е предприел маневра изпреварване с равна скорост или ускорявайки
скоростта си, а е намалил скоростта си на движение при започнато
изпреварване по автомагистрала - скоростен път, е голословно. Доказателства
в такава насока няма събрани по делото. Такъв извод не може да бъде
направен и от цитираните в жалбата свидетелски показания на този водач,в
частта им, с която същият заявява, че е погледнал надясно, за да види дали
водачът на л.а. Ф. го вижда, и след като се е убедил, че го вижда е продължил
спокойно изпреварването. Неоснователно е позоваването на "ноторно
известно обстоятелство", а именно че при движение напред и изместване на
погледа настрани инстинктивно водачите навиват и кормилната система на
автомобилите в тази посока, което е честа причина за настъпване на ПТП.
Подобно твърдение следва да бъде доказано, а в случая данните по делото
сочат, че описаният "първи" удар е настъпил в лентата за изпреварване, в
която се е движел л.а. М..
Доводите, свързани със свидетелските показания на З.Н., в
частта им, с която заявява, че не е забелязала, че предстои удар, а просто го е
усетила, са неоснователни. Жалбоподателят смята, че е житейски нелогично
при наличие на "първи удар", описан от вещото лице и при приетите от него
скорости и движение на участниците в ПТП, този удар да бъде чут и
забелязан от участниците в движението. Така депозираните показания в тази
им част сами по себе си не опровергават заключението на вещото лице за
наличие на този първи удар и липсата на конкретно възприятие на отделните
удари е напълно обяснимо с оглед бързината, с която се е развил инцидента и
12
обстоятелството, че същите са настъпили непосредствено един след друг с
оглед близкото разположение на автомобилите и скоростите, с които същите
са се движели.
Последното се отнася и до оплакването, че свид. В. е заявил, че
непосредствено след удара колата му се е преобърнала, което не
кореспондирало с описания механизъм, че колата се е обърнала след втория
удар. Самият свидетел е заявил и следното: "когато П.а ме удари, аз съм в
движение, в кълбета, просто няма как да разбера какво се случва,
предполагам, че съм ударил някой, но аз не бях в състояние да разбера.." Тези
показания кореспондират напълно с данните в заключението, че времевият
интервал между отделните удари е в рамките на 0.4 - 0.5 секунди, т.е. цялото
ПТП се е развило за по-малко от една секунда, за което време едва ли
участниците в произшествието могат да възприемат настъпването на
описаните удари поотделно, респ. впоследствие да ги опишат поотделно в
свидетелските показания.
Прави се довод, че свидетелските показания на водача на л.а. Ф.
са последователни, логични и в съответствие с останалия доказателствен
материал. Тези показания обаче не са отречени нито от експертизата, нито от
първоинстанциониня съд. Напротив, в обжалваното решение е посочено, че
същите кореспондират с описания механизъм на ПТП от в.л. Както се посочи
и по-горе в настоящето решение, вещото лице подробно е обяснило от
техническа гледна точка движението на л.а. М., което е било възприето от
свидетеля като "прелитане" пред предното стъкло.
Неоснователни са доводите за нелогичност на изводите на
експертизата, че действията на водача В. са причина за настъпване на
процесното ПТП от техническа гледна точка. Тези доводи се основават на
твърдението, че това е единственият водач, който след реализиране на
процесното ПТП е продължил движението си по пъта, без да загуби контрол
над управлявания от него автомобил. Обстоятелството, че л.а. Ф. не се
обърнал след произшествието, обаче, само по себе си не означава, че водачът
е контролирал непрекъснато автомобила, напротив, данните по делото са че
именно неговото поведение е причина за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка, тъй като внезапно е навлезъл в лентата за изпреварване, където
вече се е намирал изпреварващият го в този момент л.а. М..
13
Следва да се посочи, че възприетият механизъм на ПТП
кореспондира изцяло и с механизма, описан в съставения по повод инцидента
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, приложен към исковата
молба. Същият механизъм е е установен и възприет и от органите на
досъдебното производство, видно от представеното пред настоящата
инстанция постановление за спиране на досъдебно производство от 20.05.22
г. /ДП е спряно, тъй като по отношение на лицето Н.В., което според
разследващите е пряк причинител на инцидента, е издадено наказателно
постановление, влязло в сила, с което на същия е наложено административно
наказание и предвид недопустимостта на дублирането на
административнонаказателната и наказателната отговорност „non bis in
idem“/.
Посоченото мотивира въззивния състав да приеме, че в случая
не е налице основание за назначаване на повторна, евентуално на тройна
експертиза, тъй като няма основание да се приеме, че приетото заключение в
автотехническата му част е необосновано, нито пък са налице основания,
които да всяват съмнение в неговата правилност. В този ред на мисли не е
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което да се е
отразило на правилността на обжалваното решение.

Направените изводи, че в случая не се установява
противоправно поведение на водача на л.а. М.В. се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав на ПАС. Неоснователни са доводите във
въззивната жалба на П. П. за наличие на такова противоправно поведение,
свързани с обстоятелството, че л.а. П., в който се е возила като пътник
ищцата П. П., е ударен именно от л.а. М., управляван от В. /втория удар,
описан от експертизата/. Действително, именно този удар е предизвикал
отклонението в траекторията на л.а. П., но същият не е резултат на действие
или бездействие на водача М.В., а е пряк резултат от настъпилия първи удар
между л.а. Ф. и л.а. М., като загубата на контрол върху л.а. М. се дължи на по-
високата изпреварваща скорост и съдадения въртящ момент около
вертикалната ос на автомобила по часовниковата стрелка, както се сочи в
заключението на в.л. Не намират опора в доказателствата по делото и
твърденията на жалбоподателката, че именно водачът на л.а. М. е допуснал
14
несъобразяване на поведението си с пътната обстановка, като не е съобразил
скоростта си на движение и поведението си, предприемайки маневра в лявата
лента на пътното платно за движение, която довежда до този тежък инцидент.
Голословно е твърдението, че тези обстоятелства са безспорно установени
според изчисленията, показанията и обясненията и се потвърждават от
приложените доказателства по досъдебното производство, както и от
събраните доказателства в гражданския процес, като противоправното
поведение на този водач не било оспорено от ответната страна. Такова
оспорване е направено своевременно, още с отговора на исковата молба, като
ЗАД "Б.В.И.Г." изрично навежда възражение за липса на противоправно
поведение на водача на МПС, застраховано при това дружество, като се
позовава и на констатациите в Констативен протокол за ПТП са пострадали
лица № 7/2019 г., които макар и съвършено кратки, кореспондират изцяло с
механизма на ПТП, описан в експертизата по настоящето дело и възприет от
съда. Съобразно събраните доказателства по делото, подробно обсъдени по-
горе в настоящето решение, по делото не е установено наличие на
противоправно поведение на водача на л.а. М., като е установено, че същият
не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като
то е възникнало в рамките на времето му за реакция от 0.5 до 0.8 секунди,
когато когато трите автомобила, участващи в инцидента, са били в
непосредствена близост и са се движели със скорост над 90-100 км/ч.

С оглед посоченото крайният извод на съда за неоснователност
на предявените искове против "Б.В.И.Г." АД, тъй като в случая не е доказан
един от кумулативно необходимите елементи на чл. 432, ал.1 от КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя, а именно противоправно
поведение на водача на застрахованото МПС, се явява правилен и обоснован.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция следва да
се уважи искането на въззиваемата страна Б.В.И.Г. АД за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
200 лв.
15

Мотивиран от горното съдът








РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 260018/11.04.22 г., постановено по
т.д. № 14/21 г. по описа на О.С.П..

ОСЪЖДА П. И. П. ЕГН ********** да заплати на „Б.В.И.Г.“
АД ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16