Решение по дело №835/2015 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 12
Дата: 19 януари 2016 г. (в сила от 24 ноември 2016 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20155210100835
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр. Велинград, 19.01.2016 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седми януари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

Секретар: Ц.К.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 835 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ вр.чл.330, ал.2, т.6 КТ; чл.344, ал.1, т.2  от КТ.

Производството е образувано по искова молба на Н. Г.Т. ***, чрез пълномощника адв Ст.М. от АКПз, против Териториално Поделение Държавно горско стопанство (ТП-ДГС) “Алабак”, ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, , бул.”Съединение” №125, представлявано от директора И.Г..

Предявени са обективно съединени искове за признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповед № 23/18.09.2015г. за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в ответното дружество, като заемал до 18.09.2015г. длъжността “горски стражар” в ТП на ДГС „Алабак” към Южноцентрално държавно предприятие Смолян.  На 18.09.2015г. му била връчена Заповед № 23/18.09.2015г. на директора на ДГС „Алабак” –И.Г., с която на осн.чл.190, ал.1, т.7, вр.чл.183, т.3 КТ– поради неизпълнение на възложената работа, трудовото правоотношение е прекратено  и бил уволнен. Счита тази заповед за незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна по следните съображения: На първо място твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл.333, ал.1, т. 3 и 4 от КТ, тъй се ползвал от закрилата предвидена в тези разпоредби. В връзка със закрилата по чл.333, ал.1, т. 3 КТ твърди, че преди да бъде уволнен работодателя му дал да попълни декларация за наличие на някоя от болестите по Наредба№5/20.02.1987г. В нея посочил, че страда от исхемична болест на сърцето, което заболяване е пропада в изброените в наредбата. Въпреки тази декларация, преди да го уволни работодателя не поискал предварително разрешение от инспекцията по труда, нито поискал мнение на експертна лекарска комисия. , с което нарушил процедурата предвидена в чл.333, ал.2 КТ. В връзка със закрилата по чл.333, ал.1, т. 4 КТ твърди, че когато му е връчена уволнителната заповед е бил в отпуск поради временна неработоспособност, разрешен му от здравните органи с издаден болничен лист № 3657/18.09.2015г. от ДКЦ 1 –Велинград. Работодателят обжалвал този болничен лист, но той бил потвърден с ЕР № 3996-177/20.10.2015г. на МБАЛ –Пазарджик. Въпреки ползването на отпуск по болест, работодателя го уволнил без да е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда.

Поради издаване на оспорената заповед в нарушение на закрилата по чл.333, ал.1, т. 3 и 4 от КТ, се иска отмяна на същата като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество.

Излага и съображения за незаконност на Заповед № 23/18.09.2015г.  по същество, като излага следните съображения: На първо място твърди, че в заповедта не е посочено време на извършване на описаното нарушение, с което е нарушена разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ. Според ищеца описаните нарушения са изведени от съдържанието на Протокол с вх.№ 4607/09.09.2014г., серия ЮЦДП № 019963. При което евентуалното нарушение е открито от работодателя на 09.09.2015г. В този протокол обаче се говорело сама за минало време, но никъде нямало дата на констатациите. В резултата на непосочване на дата на извършване на нарушението препятствала установяването му, а от тук невъзможността да се извърши преценка изтекъл ли е срока от 1 година от извършване на нарушението до налагане на дисциплинарното наказание. На втора място счита заповедта за немотивирана, тъй като мотивите й били неясни. В тази връзка твърди, че в уволнителната заповед е посочено деянието за което е наказан да е „незаконна сеч”, но не било посочена причината поради която сечта е счетена за незаконна. Така неставало ясно дали е допусна сеч без маркиране на насаждения или допусна сеч без издадено позволително за извършването й, според лимитативните условия на чл.45 от Наредба №8 за сечите в горите. А тъй като не посочено кое е направило сечта незаконна, то това счита от една страна за приравнено на липса на мотиви, а от друга за затрудняващо правото му на защита.

Сочи също, че мотивите в уволнителната заповед са неясни, тъй като в Констативния протокол са посочени отсечени бройки дървета и същевременно добити дървесни секции на склад. Описани били и общите кубатури на борова и дъбова дървесина, които цифри не отразявали реално кубатурата описаните дървета. Поради това и счита, че Констативния протокол не отговаря на обективната действителност, от математическа гладна точка.

Настоява се и на това, че при посочване на извършеното дисциплинарно нарушение  в уволнителната Заповед, тя страда от противоречие, тъй като в началото й е записано „да е извършено неизпълнение на възложената работа, като не е упражнен контрол и е допусната незаконна сеч” , а в края й да не изпълнено задължение за упражняване на контрол и не са изпълнени други трудови задължения, предвидени в длъжностна характеристика. Така не било ясно дали деянието е осъществено с действие или бездействие, а това затруднявало защитата на ищеца.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповед № 23/18.09.2015г. за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП ДГС „Алабак”, чрез представителя по закон дир.И.Г., в които оспорва исковете по основание. Твърди същите да са неоснователни. Не оспорва ищеца да е работил по безсрочен трудов договор в ответното дружество на длъжността “горски стражар”, както и със Заповед №23/18.09.2015г. трудовото му правоотношение да е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди въпросната заповед да е връчена на ищеца на 18.09.2015г. в 09,47 часа. Преди да се връчи тази заповед, от служителя на длъжност „касиер-човешки ресурси” на ищеца била връчена Декларация за заболяванията при които работниците имат право на закрила по чл.333, ал.1 КТ. Ищецът обаче отказал да декларира дали страда от някое изброените заболявания. На отказа му присъствали двама свидетели, които удостоверили това в протокол с вх.№4799  от 18.09.2015г.   Поради това и счита, че за работодателя не е възниквало задължение да иска становище на ТЕЛК и предварително разрешение на ИТ. Оспорва и твърдението на ищеца, че уволнителната заповед му е връчена по време на болнични. В тази връзка твърди, че Т. е бил на работа на датите 17 и 18.09.2015г. и в момента на връчване на заповедта. Още при получаване й Т. заявил, че ако е знаел, че ще му връчат заповед за уволнение, щял да си вземе болнични. Не уведомил, че е в отпуск по болест. В последствие в същия ден 18.09.2015г. , но вече в 13,35 часа той представил и му бил входиран издадения му болничен лист. Поради което и счита да не е било необходимо работодателя да иска и получи разрешение от ИТ. Ответникът твърди също, че преди налагане на дисциплинарното наказание е изпълнил задължението си да иска и приеме писмените обяснения на работника, като и преди това на ищеца е бил връчен Констативния протокол и той се е запознал със съдържанието му, въпреки да е присъствал на проверката и е подписал сам отразените в него констатации. А и събрал и оценил обясненията и съобразил тежестта на деянието с наказанието, като отчел и поведение на ищеца, на който са налагани преди това дисциплинарни наказания „забележка” със Заповед №123/11.03.2013г. и със Заповед № 35/21.01.2015г., тъй като в охранявания от него участък е допуснал незаконна сеч.

По тези съображения намира уволнението на ищеца да е правилно и законосъобразно, извършено съобразно нормите на КТ , се иска отхвърляне на предявените искове.

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Ст.М., поддържа изцяло исковете, с подробни съображения в писмена защита. Излага и съображения за нередовност на отговора на ответника, тъй като същия не е подписан от законния представител на предприятието, а от друго лице със запетая. По тези съображения счита, че отговор в срока по чл.131 ГПК реално и фактически не е постъпил от ответника.

В с.з. ответникът, чрез пълномощника си юриск.П., оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни съображения в защита. Твърди отговора да е подписан от заместник директора на предприятието, тъй като директора в този момент е отсъствал. Твърди също, че при работодателя няма данни ищец да е страдал от заболяване исхемична болест на сърцето, а и наличие на такова заболяване у ищеца да не известно на работодателя.

 

Съдът като взе предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Съдът намира за неоснователни и възраженията на ищеца, че постъпилия по делото в срока по чл.131 ГПК от ответника отговор на искова молба е нередовен, тъй като не подписан от законния представител на дружеството, а е подписан със запетая от друго лице и като такъв не следва да бъде взет предвид. На първо място отговора на ответника е постъпил на 27.11.2015г. и в законовия едномесечен срок, който е изтичал на 27.11.2015г. Като в него е посочено, че изхожда от ответното дружество ТП-ДГС “Алабак – гр.Велинград, представлявано от директора И.Г.. Действително подписа положен в отговора е такъв със запетая, което навежда на извода, че не принадлежи на лицето, от което се сочи да изхожда – в случая от директора И.Г. на ответното предприятие. В чл.131, ал.2 ГПК са посочени изискванията на които следва да отговаря отговора на ответника, между които и това по т.6 – подпис на лицето което подава отговора. Не предвиден ред за преценка от съда дали един отговора, който е подписан е нередовен по смисъла на чл.131, ал.2 ГПК. А не е предвиден и ред за оставяне без движение на постъпил отговор, по смисъла на чл.127 ГПК. На следващо място ответника, във връзка с това оспорване на ищеца, е представил Болничен лист № Е20153966775/18.11.2015г., видно от който директора И.А.Г. на ДГС „Алабак” е бил в болнични в периода 12-27.11.2015г. На следващо място процесуалния представител на ответника юриск.Н.П. в първо по делото о.с.з. е заявила, че подържа възраженията направени в отговора, изготвен от нея. А и е представила молба с описани доказателства и доказателствени искания, във връзка с доклада на съда, която е вече подписана от директора И.Г..  Ответника и не оспорва, че отговора е подписан от друго лица, като твърди това да е заместник директора на ответното предприятие – Д.К.. Не на последно място видно от представената длъжността характеристика за длъжността зам директор ДГС „Алабак” едно от основните задължения за тази длъжност съгласно т.9, е да замества директора при отсъствието му. А и същото произтича пряко от функцията на заместника на директора. Ето защо и съдът, като констатира да е постъпил в срок отговор от ответника, подписан от лице заместващо директора на ДЛС, който е отсъствал, и като такъв да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 ГПК, то намира това възражение на ищеца за напълно неоснователно.

            Страните и не спорят, а и от представеното ЛТД и съдържащите се в него  Трудов договор № 51/09.07.2010г. и Допълнително споразумение към Трудов договор № 27/15.04.2011г., както и направени записвания в Трудова книжка, се установява между ищеца Н. Г.Т. *** да е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и от 01.04.2011г. до прекратяването му на 18.09.2015г., ищеца да е работил по безсрочен трудов договор , както е заемал длъжността “горски стражар”.

Със Заповед № 23/18.09.2015г. (л.10) на директора на ответното ДЛС „Алабак, на осн. чл.190, ал.1, т.7 КТ поради налагане на  дисциплинарно наказание „уволнение” е прекратено трудовото правоотношение на Н. Г.Т. за длъжността “горски стражар”, считано от 18.09.2015г. Тази заповед е връчена на ищеца Т. на 18.09.2015г. в 9,50 часа, удостоверено с подпис на работника.

От изложеното като мотиви в уволнителната Заповед № 23/18.09.2015г. за налагане на дисциплинарното наказание се установява, че посочено следното: основанието за налагане на дисциплинарното наказание да е вида нарушение на трудовата дисциплина „неизпълнение на възложената работа, като не е упражнил контрол и е допуснал незаконна сеч в поверения му участък с което не е изпълнил трудовите си задължения предвидени в длъжностна характеристика”.  Направено и описание на деянието, което най-общо е следното: В поверения на Т. участък за охрана в отдел 402 „в” е констатирана незаконна сеч на 14бр. дървета- бял бор и 22 бр. дървета зимен дъб, с описани диаметри на дърветата. Констатацията е направена при проверка извършена в отдел 402 „в”  за резултати от която проверка е съставен Констативен протокол серия ЮЦДП № 019963 с вх.№ 4607/09.09.2014г. А в склада на същия отдел са постъпили като добити само 22 бр. дървета зимен дъб.

От описанието направено в обжалваната заповед става ясно, че работника е наказан за деянието – не упражняване на контрол на поверения участък, което задължение е вменено с длъжностна характеристика и Заповед № 6/06.01.2015г. за разпределяне на охранителните участъци, при което е допуснато извършване на незаконна сеч в него. Тоест касае се за нарушения на трудовата дисциплина от вида визиран в чл.187, т.3 и 10 КТ – неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на трудови задължения предвидени в длъжностна характеристика. Тези описани нарушения на трудовата дисциплина правилно са подведени от работодателя под нормата на чл.190, т.7 КТ, като други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

В уволнителната заповед освен това е посочено, че заповедта е издадена при спазване на изискванията на чл.193 и чл.194 КТ. 

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено нарушението /с неговите субективни и обективни признаци/, времето на извършването му,  вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/.

Видно от атакуваната пред съда Заповед № 23/18.09.2015г. същата съдържа задължителните реквизити по чл.195, л.1 КТ, като е посочен нарушителя, описано е деянието и времето на извършването му, както и вида на наказанието и правното му основание. Действително не е посочено конкретно време на извършване на нарушението, но вместо това е посочено кога е констатирано същото, като е посочено това да е станало с Констативен протокол от 09.09.2014г., към който заповедта препраща. Видно от представения такъв, същия е съставен на  09.09.2014г. в присъствието на ищеца Н.Т. и е подписан от него. При което и е бил напълно наясно със съдържанието му и направените констатации. Видно от същия всичките констатирани като отсечени дървета 14бр. - бял бор и 22 бр. -дървета зимен дъб не са били маркирани с КГМ.

В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на ищеца, че от протокола не ставало ясно кога е констатирано нарушението, нито за каква по вид незаконна сеч става въпрос. Точно обратното дадат на констативния протокол е дата на констатациите отразени в него. А сечта е приета за незаконна, тъй като отсечените дървета не са имали необходимата маркировка, определяща ги за сеч.

Ето защо и съдът намира, че Заповед № 23/18.09.2015г. съдържа всички задължителни реквизити- нарушителя, деянието и времето на извършването му. Същата е и  мотивирана, като описанието на деянието е в достатъчна степен ясно, за да се определи в какво точно се изразява бездействието на работника и кои негови трудови задължение е нарушил с това си бездействие. В случая е без значение колко точно на брой са отсечените немаркирани дървета, както и каква е тяхната кубатура, тъй като дори и да има някакви неточности, те не биха променили констатациите  за извършена незаконна сеч на дървета в поверения за охрана отдел от гората, който е следвало да контролира ищеца Т..

Обстоятелството, че на ищеца е било възложено да осъществява контрол по сечта в отдел 402 „в”  на ответното ДЛС, се установява както от представената Длъжностна характеристика, връчена Т. на 23.01.2015г. и описаните в нея основни задължение в т.1, 2 и 3, между които да опазва поверената му територия от незаконно сеч, така и от издадената от ответника Заповед № 6/06.01.2015г. за разпределяне на охранителните участъци.

Ищецът счита тази уволнителна заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е извършвал посоченото нарушение на трудовата дисциплина, не са му искани обяснения, а и заповедта е издадена в нарушение на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ и чл.333, ал.3 КТ.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че заповедта е незаконна поради посочване в нея от работодателя на предходни деяния на служителя, тъй като такива ясно е казано да са във връзка с определяне тежестта на наказанието. В този смисъл не може и да става въпрос за налагане повторно на наказание за други дисциплинарни нарушения.

Неоснователно съдът намира възражението на ищеца, че преди налагане на наказанието не са му искани обяснения. Това е така, тъй като ответника е представил дадени от ищеца Т. писмени обяснения с вх.№ 4684/12.09.2015г. във връзка с Констативен протокол № 019963/09.09.2015г. Видно от дадените от ищеца обяснения на 03.09.2013г. то е чул шум от резачка над вила „Самоводица”. Отишъл и да провери какво става, но заварил лицата Н. и Т. да пият. В обясненията си ищеца сочи, че Н. имал частна гора в близост в отдел 346 и за това се възползва от случая и на няколко пъти отсичал дървета от територията на отдел 402 на горското стопанство и извършвал измама с превозния си билет. А имал информация кога ищеца е в района и маркира дървета с негови колеги.

От обясненията дадени от ищеца става ясно, че на него му е било известно, че частно лице извършва незаконна сеч в поверения му за охрана участък, а и е разбрал да има данни за извършване на такава на 03.09.2015г.

Безспорно от служителя са искани обяснения за деянието за което е наказан, а и са дадени от него писмени обяснения на 12.02.2015г. и преди налагане на дисциплинарното наказание.

Неоснователно съдът намира и твърдението на ищеца, че Заповед №23 е незаконосъобразна, като е издадена в нарушение на закрилата по чл.333, ал.3 КТ, предвидена за работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Ищецът твърди, че е декларирал пред работодателя си, че боледува от исхемична болест на сърцето /ИБС/ и поради това се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. По делото обаче няма никакви данни за това ищеца да страда от заболяването ИБС, като в тази насока той не е ангажирал каквито и да било доказателства. А негова е доказателствената тежест, да докаже при пълно и главно доказване, че боледува от някоя от болестите предвидени в Наредба №5 за които се ползва закрила. Простото деклариране, дори и това да било така и ищеца да е попълнил декларация пред работодателя си, че страда от ИБС не е в състояние да обоснове, че се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ . В същност дори и работника да не декларирал, че страда от заболяване предвидено в Наредба №5 на МЗ, той пак би се ползвал от закрилата по чл.333 КТ, но само ако действително страда от такова заболяване. Липсата на попълнена в този смисъл декларация или отказа за подаване на такава, както твърди ответника би имал значение само досежно уведомяване на работодателя за наличие на заболяване ИБС у работника, и то когато не имало други данни за това при работодателя, като например представени болнични листове с диагноза ИБС.  Настоящия случай не е такъв, тъй като по делото няма данни за наличие на заболяване у ищеца от вида ИБС, а и видно от единствения представен по делото болничен лист, той страда от флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долни крайници, което не е предвидено във въпросната наредба.  

В съответствие с твърденията на ищеца видно от представения от него Болничен лист № Е 2014 295840 същия е издаден на 18.09.2015г. от ДКЦ 1 Велинград ЕООД, специализирана ЛКК. С него на ищеца Н. Т. е разрешено ползване на отпуск по болест от 20 дни и за времето от 17.09.2015г. до 06.10.2015г., поради заболяването „флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долни крайници”.  От представеното от ищеца ЕР на ТЕЛК №3996-117/20.10.2015г. се установява, че въпросния болничен лист е бил обжалван пред ТЕЛК, както същия е и потвърден.

Въз основа на тези данни се установява, че към 18.09.2015г. – дадат на връчване на оспорената уволнителна заповед, ищеца Т. е бил в законно разрешен му отпуск по болест, като е бил в болнични от 17.09.2015г. до 06.10.2015г.

От представената от ответника извлечение от книга за регистрация се установява, че ищеца е представил на работодателя издадения му болничен лист № Е 2014 295840 на 18.09.2015г. в 13,45 часа, като е заведен с вх.№ 4790/18.09.2015г. От представената от ответника Докладна от 18.09.2015г. изготвена от ст.лесничей И. М. е видно, че ищеца Н. Т. е бил на работа на 17 и 18.09.2015г.

От показанията на св.И. Я. и св.И. М. се установява, че на 18.09.2015г. сутринта ищеца Н. Т. е бил на работа. Намирал се е в стая на първия етаж, където работели служители от неговия отдел. Там го намерила Я., на която било възложена да му връчи уволнителна заповед. Първоначално тя му дала да подпише Декларация за това дали страда от заболяване за което ползва закрила. Ищеца отказал да я подпише. След това му връчила обжалваната заповед. Ищеца я прочел и я подписал. След което казал, че ако е знаел че ще го уволнят е щял да си вземе болнични. Свидетелят М. твърди също, че ищеца е казал, че е щял да си вземе болнични, ако знаел. А освен това и викал на него и на колегите си „защо не го предупредили преди това”. После си взел заповедта и чантата и си тръгнал. Св.М. твърди още, че Т. не му се оплаквал да е бил болен, а е бил на работа на 18.09.2015г., когато той го извикал да подпише разрешения и дори в момента преди връчване на заповедта това е правел, както и е бил на работа на пункта предния ден на 17.09.2015г. и е работил.

При тези данни съдът намира следното: от една страна издадения на ищеца на 18.09.2015г.  болничен лист не съдържа час на издаването му. От него не става и ясно дали ищеца е бил на преглед предходния ден и на 17.09.2015г., от която дата му е разрешено ползване на отпуск по болест. От ищеца не е представен амбулаторен лис от  който да се установи това обстоятелство, нито са ангажирани други доказателства в тази насока, независимо да е бил наясно с обстоятелството, че работодателя му оспорва точно този болничен лист. Потвърждаването на същия от ТЕЛК само по себе си не означава, че ищеца е не е бил на работа в дните 17 и 18 септември 2015г. А именно това се установява от посочените по- горе писмени и гласни доказателства. Нещо повече от показанията на свидетелите Я. и М. става ясно, че не само ищеца е бил на работа на 17 и 18 септември 2015г. и в момента на връчвана на оспорената уволнителна заповед, но и по никакъв начин не уведомил работодателя си, дори и с конклудентни действия, че в момента е в болнични или предстои да му се издаде болничен лист. Вместо това е заявил, че ако е знаел е щял да си вземе болни. Именно това и съдът намира в случая да е направено от ищеца, който се снабдил с въпросния болничен лист  едва след като му е била връчена обжалваната Заповед №23/18.09.2015г., за което говори и обстоятелството, че е бил на работа в същия ден сутринта, а и е представил болничния лист едва в 13,45 и около 4 часа по-късно след връчване на заповедта.

 Освен това, за да се ползва работника от закрилата предвидена в чл.333, ал.4 от КТ за работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, то и работника следва да е започнал реално ползването на разрешен му отпуск, а не просто да му е разрешен такъв. Настоящия случай не е такъв, тъй като дори и да е разрешено на ищеца ползване на болнични, то той е не бил започнал ползването им към момента на уволнението.

Ето защо и съдът намира, че ищеца не се ползва от закрилата предвидена в чл.333, ал.4 от КТ. А след като това е така, то и за ответника-работодател не възниквало задължение да взема становище на ТЕЛК или разрешение от ИТ преди уволнението му.

 

Въз основа на горните констатации и по изложените съображения съдът намира, че не се установява обжалваната Заповед № 23 да страда от пороци от формална страна, ищеца не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3  и4 КТ, при което и спорът за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа по същество – извършено ли е деянието за което работника е наказан, ако е извършено съставлява ли то тежко  нарушение на трудовата дисциплина и правилно ли приложена нормата на чл.189 КТ пи определено вида на наказанието според тежестта на нарушението. 

От представения по делото Протокол с вх.№ 4607/09.09.2014г., серия ЮЦДП № 019963, както и от показанията на св.И. М.– старши лесничей при ответника и пряк ръководител на ищеца се установява, че ищеца Т. е и извършил описаните в обжалваната Заповед №23 нарушения на трудовата дисциплина. Свидетелят М. твърди, че на 17.09.2015г. изпълнявал задълженията си и обикалял горските участъци да проверява сечищата по тях, като конкретно ходил да проверява сечище в участъка охраняван от Н. Т.. При този му обход случайно видял дири от камион в близост до пътя. Тръгнал по тях и установил да има нерегламентирано сечище, за което не издавано разрешително за извършване на сеч. Там видял и отрязани дървета, които не са били маркирани – нито дърветата нито дънерите имали КГМ – горска марка, каквато се поставя преде да сече въз основа на позволително.Една част от отрязаните дървета стояли до дънерите, а друга вече ги нямало на мястото. От огледа се виждало, че дърветата са прясно отрязани, а и следите от камиона били пресни. Според свидетеля незаконната сеч е станала преди няколко дни. Като установил това се обадил на ищеца Т. и го уведомил. Той му отговорил, че незнае нищо такова. Съмнявал се в някой хора, че те са извършили сечта, но нищо не се установило. На следващия ден отишли двамата и съставили Констативния протокол. Останалите на сечището дървета, които били по-малко от отрязаните били извозени в пункта на предприятието, където и били измерени за да установи кубатурата им. Твърди също, че участъка поверен за охрана на Т. е около 1200 дка, като може да се обходи половината от него за един ден. По принцип горските стражари обхождали местата за които се знае, че са по-уязвими и е възможно да се извършва незаконна сеч. Свидетелят твърди също, че Т. повече стоял на пункта вместо да обхожда участъка си.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.М., тъй като са дадени от лице пряко възприело фактите, а и са последователни, подробни и логични. Същите съответстват на писмените доказателства, а и на дадените от ищеца пред работодателя писмени обяснения във връзка с констатираната незаконна сеч. Ето защо и съдът намира за доказано обстоятелството, че ищеца Т. е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в бездействие по време когато е следвало да осъществява контрол по опазване на гората в поверения му участък, като не е осъществил такъв. В резултат е създал възможност да бъде извършена от трети лица незаконна сеч на повече от 30 дървета, с което е и създадено цяло незаконно сечище. А и възможност да бъде извозена част от отсечената по този незаконен начин дървесина. С това е нарушил трудовите си задължения да опазва гората в поверения му за охрана участък, вменени му с длъжностна характеристика, а и не изпълнил възложената му работа на горски стражар. На следващо място съдът намира, че горите и всяко дърво в тях са национално богатство, при което и допускането на незаконна сеч е тежко нарушение както на трудовите задължения на горския стражар, така и на обществения интерес да се запазят максимално възможно горите в страната.

  

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че работодателят-ответник законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на Н. Т., като е издал Заповед № 23/18.09.2015г. и връчил такава за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като преди това е приел писмените му обяснения на работника. Ищеца не се ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 и 4 КТ – като не боледувал от ИБС и не е започнал ползване на болнични към момента на уволнението. А и е извършил нарушенията на трудовата дисциплина за които е наказан, които са и тежки такива. При което и наложеното наказание и съобразено с тежестта на деянието и е спазено изискването на чл.189 КТ.

Ето защо и Заповед № 23/18.09.2015г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ- поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

С оглед изхода на спора по главния иск – неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователен се явяват и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв също ще се отхвърли.  

 

            С оглед изхода на делото и ищецът няма право на разноски, поради което и направените такива от него остават за негова сметка. А и до колкото спорът е трудов и ищеца е освободен от задължението за внасяне на държавна такса, то и дължимата такава остава за сметка на съда.

С оглед изхода на делото ответника има право на разноски, като е представляван от юрисконсулт по делото. До колкото обаче не направил искане за присъждане на разноски, а съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции било то и за разноски, то и не следва да се присъждат на ответника такива.

 

По изложените съображения, Велинградски районен съд, V гр.състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г.Т., ЕГН********** ***, против Териториално Поделение Държавно горско стопанство (ТП-ДГС) “Алабак”, ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, , бул.”Съединение” №125, представлявано от директора И.Г., искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ - за признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповед № 23/18.09.2015г. за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователни.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено на страните изготвянето на решението – 21.01.2016г., а копие от същото да им се изпрати.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)