№ 101
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000833 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Прокуратура на Р
България, с която обжалва решение № 709 от 16.05.2024 г., постановено по т. д. 2 099/2023 г.
по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 15 състав, с което съдът е
отхвърлил предявеният от представител на Софийска градска прокуратура иск с правно
основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговско дружество „Унистрой София“ ЕООД,
ЕИК: *********. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е порочно, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Излага доводи, че първоинстанционният съдебен състав единствено се
ограничава до хипотезите за прекратяване, регламентирани в чл. 157 от ТЗ. Приел е, че
според вписванията в търговския регистър едноличен собственик на ответното дружество е
търговско дружество „Унистрой Холдинг“ АД, което съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ има
правомощията да управлява и представлява дружеството и след заличаването на избрания и
назначения от едноличния собственик управител на дружеството. Твърди, че от правна
страна, съдебният състав приема, че съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ за заличаването на
вписания управител на ответното дружество в случая не води до невъзможност за
извършване на действия по управление и представителство нито от необходимост от нови
вписвания в търговския регистър относно посочените обстоятелства. В правната доктрина е
прието, че едноличното дружество с ограничена отговорност трябва да има управител.
Допустимо е при едноличните търговски дружества с ограничена отговорност управителят и
едноличният собственик на капитала да съвпадат, но така също е позволено от закона
едноличният собственик на капитала да избере за управител друго лице. Твърди, че при
тълкуването на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ, едноличният собственик на капитала
управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, поради
което е приел, че едноличният собственик на капитала на търговското дружество е освен
1
негов волеобразуващ орган и него волеизявяваш орган, като той има правомощията да
възложи тези функции на друго, избрано от него физическо лице. Твърди, че предвид
обстоятелството, че едноличният собственик на капитала е избрал различен от неговия
управител, който е лице, което да изявява воля от негово име и да упражнява правомощията
на управител на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност, то следва да
се приеме, че считано от 26.11.2020 г. „Унистрой София“ ЕООД няма вписан в търговския
регистър управител. Следователно, независимо от наличието на формално вписан
управител, ответното дружество фактически няма законен представител за период по-дълъг
от три месеца. Наведени са доводи, че първоинстанционния състав дописва закона като сам
добавя основания, които обективно не съществуват в Търговския закон, а така също и не
излага съдебна практика в тази посока. Твърди, че съдът единствено се ограничава до
основания за прекратяване на търговски дружества, регламентирани в чл. 157 от ТЗ. Същият
не е съобразил, че в частта, в която са уредени правила относно едноличните дружества с
ограничена отговорност липсват изрично регламентирани норми относно назначаването на
управител, поради което същите се извеждат от нормите, уредени в Глава 30 ,,Дружество с
ограничена отговорност, "Раздел III,, Управление“, чл. 135 и сл. от ТЗ. От това следва, че за
управител на търговското дружество може да бъде назначено само физическо лице - арг. от
чл. 141, ал. 3 от ТЗ, поради което е невъзможно едноличният собственик на капитала в
качеството му на акционерно дружество да бъде вписан като такъв. С оглед на изложеното
смята, че предявеният иск, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, е допустим и основателен. В
съдебно заседание представителят на Софийски апелативена прокуратура не поддържа така
подадената жалба.
Ответникът „Унистрой София“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че към
настоящия момент дружеството има избран и вписан управител, поради което предявеният
иск е неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 709 от 16.05.2024 г., постановено по т. д. 2 099/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 15 състав, с което съдът е отхвърлил предявеният от
представител на Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за
прекратяване на търговско дружество „Унистрой София“ ЕООД, ЕИК: *********.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата представени
пред настоящата инстанция, вкл. и от извършената служебна справка, че на 19.12.2024 г. в
Търговския регистър е вписан като представляващ дружеството Д. Я. А..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищецът уточнения същият е предявил конститутивен иск с правно основание
чл. 155, т. 3 от ТЗ.
С атакуваното решение № 709 от 16.05.2024 г., постановено по т. д. 2 099/2023
г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 15 състав, с което съдът е
отхвърлил предявеният от представител на Софийска градска прокуратура иск с правно
основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговско дружество „Унистрой София“ ЕООД,
ЕИК: *********.
2
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира
същата е процесуално допустима, като подадена от лица, легитимирани в производството и
в установения от закона срок.
По отношение на основателността на подадената въззивна жалба, съдът намира
същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване
правилното приложение на относимите императивни материално правни норми.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с твърденията за незаконосъобразност на
атакуваното решение, както и за неправилно тълкуване на закона от страна на
първоинстанционния съд. Така навадените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.
В закона са уредени две хипотези, при смърт на едно физическо лице, които
водят до прекратяване на неговата дейност. Това са разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ТЗ и чл. 155,
т. 3 ТЗ, които по същество представляват две различни основания, при настъпване на които се
достига до настъпването на еднакъв правен резултат, а именно прекратяване на търговското
дружество. В хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ прекратяването настъпва по силата на закона, а в
хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ прекратяването настъпва в резултат на упражняване на потестативно
право, което възниква за прокурора. В този случай при надлежно упражнено право от страна
на легитимираното лице и постановено конститутивно съдебно решение настъпва целената
промяна.
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени в Тълкувателно решение №
1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ
отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага изводът, че смъртта на едноличния
собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание,
а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни
предпоставки - да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали
продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до
състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с
разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на
капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл.
последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с
разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с
прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва
автоматично.
След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния
собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването
му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ - по иск на прокурора, поради това че в
течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта
на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни
последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без
управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без
значение за основанието на иска.
3
Трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд,
обективирана в решение № 105 от 20.07.2015 г., постановено по т. д. № 815/14 г., по описа на
Т. К., І Т. О. на ВКС и др. (настоящият състав намира, че не следва да се цитират всички)
приема, че съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, които са настъпили
след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Съдът трябва да изгради
своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това
дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди
приключване на устните състезания. Съдът трябва да отрази правното положение на
страните такова, каквото е до момента на приключване на устните състезания, дори ако
фактът се е осъществил пред въззивния съд. В този смисъл т. 5 на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК
на ВКС, решение № 61 по т.дело № 741/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 253 по гр. д. №
295/2012 г., II г. о., ГК. С оглед на този практика споделяна и от настоящия състав следва да
се приеме, че оглед неоспорените доказателства установяващи, че към момента на
приключване на устните състезания пред въззивния съд в Търговския регистър има вписан
управител (представляващ ответното дружество) предявеният иск се явява неоснователен.
По изложените съображения и предвид съвпадане на крайните изводи с
атакуваното решение настоящият състав намира, че същото следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 709 от 16.05.2024 г., постановено по т. д. 2 099/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 15 състав, с което съдът е отхвърлил
предявеният от представител на Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл.
155, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговско дружество „Унистрой София“ ЕООД, ЕИК:
*********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4