№ 904
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100901323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по повод подадена искова молба с входящ номер 67375 от
17.07.2023 г. на „А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище – гр. Бургас срещу „Н.*“ ООД, с
ЕИК ****, със седалище – гр. София.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер от 34 608,46 лв., ведно със законната лихва дължима,
считано от 17.07.2023 г. /датата на постъпване на ИМ в съда/ до окончателното
плащане на главното вземане – представляваща незаплатен остатък на възнаграждение
по сключен неформален договор за СМР на обект – Басейн на три нива в местност
„ЛАХАНА“ между гр. Бургас и гр. Поморие, в частност за изпълнение на дейности по
ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/ състоящи се в извършването на обработка, подготовка
и облицовка на басейново корито, като за изпълнението на част от тези СМР е
издадена фактура № **********/26.05.2023 г.
От ищеца - „А.“ ООД се твърди, че през месец юни 2022 г. е сключил с
ответника - „Н.*“ ООД неформален договор за изпълнение на СМР на обект - Басейн
на три нива в местност „ЛАХАНА“ между гр. Бургас и гр. Поморие, в частност за
изпълнение на дейности по ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/ състоящи се в
извършването на обработка, подготовка и облицовка на басейново корито. По
конкретно на първо ниво са били възложени и изпълнени дейности по стени, стъпала и
бордове, а на трето ниво по под, стени и стъпала. Уточнява се, че ищецът поел
изпълнението на работата като подизпълнител на „Н.*“ ООД. Посочените СМР били
възложени да се изпълнят в срок до средата на м. 09.2022 г., като стойността на същите
е уговорено да бъде заплащана в 14-днвен срок, считано от извършването им,
съответно за осъщественото плащане от ищеца се издавала фактура на ответника.
Работата по възложените на ищеца СМР стартирала на 13.06.2022 г. и била
приключена на 18.08.2022 г. Изпълнението на така възложената работа било
контролирано от представител на ответника /определен технически ръководител –
1
Б.Н./, като същия през целия период бил на обекта. Отново той нямал никакви
забележки при приключването на възложената работа. За същата ищецът поддържа, че
е била извършена качествено, защото непосредствено след приключването й басейнът
бил напълнен с вода и започнал да функционира по предназначение. В пределите на
изпълнение на работата представител на ищеца регулярно изпращал на определения от
ответника технически ръководител на обекта текущи сметки, в чието съдържание се
отразявали изпълнени видове СМР с посочване на квадратури, като те били
потвърждавали или по електронна поща или по телефон. Допълва се, че за
изпълнението на възложените дейности били издадени и три авансови фактури на
обща стойност от 18 000 лева с ДДС, като същите били платени от ответника. Посочва
се, че общата стойност на всички възложени и извършени от ищеца по басейна СМР
възлизала на сумата от 52 606,96 лв. с вкл. ДДС, като от тях ответникът сторил
плащане на сума в размер на 18 000 лв. и оставал да дължи исковата сума от 34 608,46
лв. с ДДС. Въпреки уверенията, че плащане ще бъде извършено от възложителя на
работата, то такова не последвало. Така на 26.05.2023 г. „А.“ ООД издал фактура за
стойността на неплатения остатък в размер на сумата от 34 608,46 лв. Тази фактура
била получена от възложителя по договора - „Н.*“ ООД на 12.06.2023 г., като и това
обстоятелство не провокирало осъществяване на плащане на фактурирания остатък от
възнаграждението по изпълнената изработка.
Ответникът – „Н.*“ ООД в срок, чрез процесуалния си представител по делото –
адвокат Х. депозира писмен отговор по ИМ, като оспорва претенцията на ищеца с
довод за неоснователност. Опонира, че възложените от „Н.*“ ООД на „А.“ ООД
дейности по обект - Басейн на три нива в местност „ЛАХАНА“ между гр. Бургас и гр.
Поморие са били изпълнени некачествено и извън уговорения срок. Уточнява се, че
значителна част от положената мазилка е изпълнена некачествено /с големи кривини и
отлепвания на места, както и кухи пространства под положената мазилка/. Поддържа
се, че представител на „А.“ ООД е информирал възложителя, че изпълнителя не може
да се справи с възложената му работа, което пък е предизвикало необходимост от
спешно ангажиране на трети за договора лица, които да продължат и довършат
изпълнението на дейностите. Тази промяна в изпълнителите е довела на свои ред до
забавяне на графиците по останали обекти в комплекса, по които са били изпълнявани
СМР. Това е допринесло за завършване на обекта със сериозно закъснение. Уточнява
се, че след приключване на дейностите по обекта „А.“ ООД е изготвил и изпратил на
„Н.*“ ООД протокол за приемане и заплащане на видовете СМР, като възложителя е
калкулирал всички сторени от него разходи за материали, труд, транспорт, нощувки и
неустойки към главния възложител станали необходими, поради констатираното
некачествено изпълнение по възложените на ищеца дейности. Стойността на тези
разходи възлизала над стойността на дължимото плащане към „А.“ ООД, поради което
такова не е било извършено.
В срока по чл. 372 ГПК дружеството-ищец се е възползвало от процесуалното си
право да подаде допълнителна искова молба, с която е посочено, че съгласно отговора
на ответника същия не оспорва извършването на описаните в ИМ СМР-та по обекта по
техния вид, количество и цена, поради което съдът следвало да приеме, че тези
обстоятелства не са спорни между страните по делото, съответно не е нужно да бъдат
доказвани. Липсата на плащане ответника мотивира с това, че извършената от ищеца
работа била некачествена. Според ищеца това възражение е неоснователно, като
същото е неконкретизирано по вид и количество на компрометираните СМР, а така
също не са ангажирани доказателства в подкрепа на подобен вид неизпълнение на
възложената изработка. Допълва се, че отговаря на действителността твърдението на
ответника, че в комплекса наред с ищеца са работили и други подизпълнители, но това
не е било по причина, че изпълнението на възложените на ищеца СМР е било
2
некачествено и е трябвало да се поправи, а защото е имало множество други дейности
за извършване, а така също сроковете за цялостното завършване на обекта били
нарушени и е било нужно наваксване.
В срока за допълнителен отговор ответното дружество не е депозирало такъв по
делото.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните
доказателства, намира следното:
Между страните липсва спор за това, че в средата на месец – юни 2022 г. са
сключили договор за изработка, като въз основа на него ответника - „Н.*“ ООД в
качеството му на главен изпълнител на обект – Къщи тип „Таунхаус“ – Majestic Sea
Village разположен в местност – Лахана, между гр. Бургас и гр. Поморие е възложил на
ищеца - „А.“ ООД в качеството му на подизпълнител работата по завършване
изградения в обекта - Басейн на три нива, в частност за изпълнение на дейности по
ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/, като срещу това изпълнение „Н.*“ ООД се е задължил
да заплати на „А.“ ООД съответното договорно възнаграждение. Налице е спор
относно това, дали е бил заложен срок, и ако отговора е положителен, то каква е била
уговорената продължителност за завършване на възложените от ищеца на ответника
дейности по така сключения договор.
По делото са представени и приети за писмени доказателства четири броя
фактури, които са издадени от „А.“ ООД – доставчик към „Н.*“ ООД- получател, като
съгласно тяхното съдържание се установява, че : съгласно фактура № ********** от
01.07.2022 г. на стойност 6 000 лв. с вкл. ДДС е фактуриран аванс за подготовка и
облицовка на басейн – м. Лахана; съгласно фактура № ********** от 08.08.2022 г. на
стойност 6 000 лв. с вкл. ДДС е фактуриран аванс за подготовка и облицовка на басейн
– м. Лахана; съгласно фактура № ********** от 30.08.2022 г. на стойност 6 000 лв. с
вкл. ДДС е фактуриран аванс за подготовка и облицовка на басейн – м. Лахана; и
съгласно фактура № ********** от 26.05.2023 г. на стойност 34 608,46 лв. с вкл. ДДС
са фактурирани различни по вид строителни и монтажни дейности индивидуализирани
в общо 29 пункта с посочване на количество, единична цена и стойност, като е
извършено и приспадане на авансово платените по предходните три фактури суми.
Фактурите са неподписани от представители на доставчик и на получател.
Според изводите на вещото лице направени в приетото по делото експертно
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че общата
стойност на приложените по делото 4 броя фактури издадени от „А.“ ООД с получател
- „Н.*“ ООД възлиза на 56 608,46 лв. с вкл. ДДС. Три от четирите фактури, а именно :
фактура № ********** от 01.07.2022 г., фактура № ********** от 08.08.2022 г. и
фактура № ********** от 30.08.2022 г. всяка на стойност от по 6 000 лв. с вкл. ДДС са
осчетоводени при ответника - „Н.*“ ООД по кредитна сметка – 401 Доставчици по
партидата на „А.“ ООД, като тези фактури присъстват в дневниците за покупки
водени за месеците – юли и август 2022 г. и са включени в справките –декларации по
ДДС подавани от „Н.*“ ООД за продажбите извършени в очертания период.
Стойностите фактурирани в така издадените три фактури е констатирано да са били
заплатени от „Н.*“ ООД в полза на „А.“ ООД, както следва на 30.06.2022 г.; на
05.08.2022 г. и на 30.08.2022 г. По отношение на последната четвърта фактура с №
********** от 26.05.2023 г. вещото лице е получила информация, че същата не е
получавана, респективно не е осчетоводявана при „Н.*“ ООД.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством проведени разпити на
двама души свидетели – Милен Н. /доведен от ищеца/ и Калоян Д. /доведен от
ответника/.
При разпита си свидетеля Н. посочва, че работи към фирма „А.“ ЕООД от 2020 г.
3
като монтажник. Декларира, че има средно образование и опит в изграждането на
басейни. В това си работно качество има спомен, че през лятото на 2022 г. е полагал
труд на обект на фирма „Н.*“ ООД, като същия представлявал басейн на три нива,
разположен в Поморие парк, Туин Хаус“ в близост до Поморие. Площта на басейна
била приблизително 1000 кв.м. Понеже работата по подовите замазки била
изпълнявана и от други участници, то „А.“ ООД отговарял за около 500 кв.м. Реалната
дейност по басейна от страна на „А.“ ЕООД започнала в средата на м. юни 2022 г.
Пояснява се, че басейна бил на три нива, като „А.“ ЕООД поел работата по изпълнение
на ниво едно и три. Работата се вършела от свидетеля и още двама човека, като те я
завършили към 18 август. Басейнът бил заварен в грубо състояние – с корито
изпълнено на етап излят бетон, което трябвало да се оправя. Пристъпило се към
изправяне на стени и изправяне нивото на преливане за да се избегне евентуално
преливане на съоръжението и да се осигури нормалното му функциониране. Било
осъществено и полагане на хидроизолация, поставяне на хидроизолационна лента
между ъглите, шпакловка на стени, лепене на камък, лепене на стъклокерамика и
фугиране. Свидетелят посочва, че през целия период на изпълнение на възложената
работа на място е имало представител на фирма - „Н.*“ ООД, който да ги надзирава.
Той се казвал – Б.Н.. Следял и проверявал ежедневен свършената на място работа по
басейна, като бил доволен, ако имало някакви минимални забележки, то бригадата на
„А.“ ЕООД ги е отстранявала. Работата е била преглеждана постоянно, а не
впоследствие да е било правено заключение, че нещо е било свършено некачествено.
По отношение на сроковете свидетелят няма спомен такива да са били поставяни с
времеви интервали, като посочва, че фирмата е била поканена да помогне и срокове не
са били фиксирани. Работата била завършена на 18 август, като след това никой не се е
обаждал за да заяви някакви забележки за поправка по басейна, а напротив същия бил
пуснат и работел. Свидетелят споменава, че в процеса на работа е имало известно
забавяне в получаването на определени материали необходими за работата по обекта,
като ангажимента за това бил на „Н.*“ ООД. Ставало въпрос за около седмица. Имало
и некачествени материали свързани със стъклокерамиката, като свидетеля веднага
обърнал внимание за този проблем на представител на „Н.*“ ООД. Свидетелят
потвърждава, че бригадата на „А.“ ЕООД е извършвала дейността по лепене на
плочките по басейна, като посочва, че за да може същите да бъдат залепени стените
следва да са идеално изправени. Именно той е отговарял за този технологичен процес.
При разпита му свидетеля Д. е посочил, че от 2007 г. е служител на „Н.*“ ООД,
като към 2022 г. той е заемал и изпълнявал позицията директор – строителство.
Известен му е процеса по строителство на къщите в района на гр. Поморие, като във
връзка с дейности в този обект било ангажирано и дружеството - „А.“ ЕООД. Ставало
въпрос за подготовка за облицовка и самата облицовка на намиращия се в обекта –
басейн. Главен изпълнител на това съоръжение било „Н.*“ ООД, а на „А.“ ЕООД било
възложено изпълнението на част от работата. Квадратурата в басейна, която трябвало
да се облицова била 835 кв.м., а срокът за завършване на тази дейност бил определен да
е до 01.08.2022 г. Изпълнението на възложената на „А.“ ЕООД работа започнало на
15.06.2022 г. и било уговорено да приключи на 01.08.2022 г. Управителят на „А.“
ЕООД бил казал, че ще се опитат да приключат в този срок. Свидетелят посещавал
обекта веднъж седмично. Свидетелят потвърждава, че на място „Н.*“ ООД имало
технически ръководител /Б.Н./, който организирал работата. Понеже този ръководител
бил ангажиран и с надзора на други обекти се наложило да бъде определен и втори
технически ръководител на този обект, който се казвал Т.Г.. Според свидетеля след
започване на работата по обекта от „А.“ ЕООД в един момент се установило, че
изпълнените от него СМР по басейна били некачествени. Това създало необходимост
4
на обекта да бъдат ангажирани допълнително още три бригади на самия главен
изпълнител - „Н.*“ ООД, което пък довело до спиране на работата на други обекти.
Така се стигнало до едновременна работа за определен период от време на работниците
на „А.“ ЕООД и на още три бригади. Една част от СМР възложени и изпълнени от „А.“
ЕООД били приети със забележки, като това се наложило, защото обекта е трябвало да
бъде издаден на инвеститора. На по-късен етап /през следващата календарна година/
некачествено изпълнените работи били отстранени с ремонтни дейности. Свидетелят
допълва, че „Н.*“ ООД е претърпяло вреди от плащането на неустойки, както по
договора си с инвеститора по обекта – ТУЙН ХАУС в МАДЖЕСТИК СИЙ ВИЛИДЖ,
а така също и по други договори, които е изпълнявал към този момент и е допуснал
закъснение в сроковете им. Размер на неустойките свидетелят не може да упомене.
„Н.*“ ООД издал обекта – басейна на възложителя на 01.09.2022 г., като същият
започнал веднага да функционира по предназначение.
Други допустими и релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да
заплати възнаграждение”. Според чл. 266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи
възнаграждение за приета работа.
Следователно за уважаването на иска по чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД от ищеца трябва
да се установят следните предпоставки:
1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258
ЗЗД;
2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането
й от поръчващия (чл.264 ЗЗД);
3) настъпване изискуемост за заплащането на остатъчната част от уговореното
възнаграждение за изпълнената и приета работа, както и неговия размер.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със
съвпадане насрещните волеизявления на страните същият като валидно сключен
произвежда съответни правни последици. Тъй като писмената форма е форма за
доказването на този договор, а не форма за валидността му, същият може да бъде
сключен и вербално между страните, като в доказателствената тежест на ищеца /чл.
154, ал. 1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си правни последици от твърдяното
договорно право-отношение, е да установи наличието /чрез насрещни съвпадащи воле-
изявления на страните/ и съществените елементи на договора /предмет и цена/, каквото
доказване в случая според настоящия съд е проведено по делото. Фактическите
твърдения на ищеца и ответника направени в исковата молба и отговора по нея са
еднозначни, че договор за СМР по отношение на определени части от басейна -
дейности по ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/ е бил сключен между ищеца и ответника в
средата на м. юни 2022 г., като на ищеца е било възложено изпълнението на
мероприятия по обработка, подготовка и облицовка на басейново корито /нива 1 и 3/
срещу заплащане на възнаграждение. Учредяването на такова правоотношение се
потвърждава и от еднопосочните показания на двамата разпитани по делото свидетели,
които заявяват, че „Н.*“ ООД е ангажирал „А.“ ЕООД с изпълнението на посочените
СМР, като това е направено на 13.06.2022 г. Издадените от ищеца и разплатени от
ответника три броя фактури за суми в размер на общо 18 000 лв. за дейности касаещи
изпълнението на басейн в местност – ЛАХАНА също говорят за наличие на сключена
5
неформална сделка между двете страни с поемане на очертаните права и задължения
типични за договор за изработка.
При така учреденото между страните материално правоотношение с източник
договор за изработка за изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни
задължения - да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и
недостатъци процесните СМР и да предаде работата на възложителя, а за възложителя
- да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Изпълнението на възложените видове и количества СМР по обекта – басейн
съдът намира да е установено чрез показанията на свидетеля Н., който еднопосочно,
последователно и без противоречия, като пряк очевидец и участник в процеса по
изпълнение на конкретните мероприятия в качеството му на работник на „А.“ ЕООД
изясни дейността по тяхното поетапно извършване на място. Работата е била поета от
бригада от трима работника на „А.“ ЕООД и изпълнена в периода от 13.06.2022 г. до
18.08.2022 г. При това изпълнение на обекта е имало ежедневен контрол от
представител на ответното дружество, който е следял за начина и качеството на
изпълнението, каквото правомощие поръчващия има по смисъла на правилото на чл.
262, ал. 2 ЗЗД. Правените от него забележки по някои от извършените мероприятия са
своевременно отстранявани от намиращите се на място работници на изпълнителя.
Изпълнението се установява по косвен път и от извършените от възложителя
разплащания на части от уговореното и дължимо договорно възнаграждение по
договора за изработка в размер на сумата от общо 18 000 лв., като последното такова
плащане датира от 30.08.2022 г., което е момент след приключване на възложената по
договора работа. Евентуалното допускане на отклонения в уговорения между страните
срок за изпълнение /няма събрани категорични доказателства за фиксиране от страните
на конкретен срок за завършване на работата, като единствените сведения за
уговарянето на срок се съдържат в показанията на Д., но същите не се подкрепят от
другите събрани по делото доказателства, респективно се намират в противоречие с
показанията на свидетеля Н., който заявява че срок не е бил определян/ не води до
право на възложителя да редуцира размера на дължимото възнаграждение за
извършената работа по обекта – басейн, а до възможност същия да търси имуществени
вреди от допуснатата забава, като ги докаже или пък установи наличие на изрична
уговорка между страните по договора за плащане на неустойка за забава от
изпълнителя. Подобно доказване обаче не е налице, респективно дори и да има
възникнало насрещно вземане, то няма позоваване то да е било компенсирано по реда
на чл. 103-104 ЗЗД чрез прихващането му от остатъка от дължимото възнаграждение
по договора за изработка. Показанията на свидетеля Д. за начисляването на неустойки,
за които ответника е бил държан отговорен от трети лица са абстрактни без яснота за
размер, данни за плащане, както и в чия полза са били заплатени. В този смисъл тези
показания не би могло да се кредитират, като достоверни и разкриващи факти с правно
значение за съществото на спора.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че възложителят е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Приемането на работата по договор за
изработка по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД обхваща две действия. Първото действие по
същността си е фактическо и се изразява в осъществено разместване на фактическата
власт върху изработеното от изпълнителя към възложителя, чрез реалното му
получаване от последния. Второто действие е правно по своя характер и представлява
изразено от възложителя признание, че изработеното съответства на възложеното с
договора, което е израз на неговото одобряване. В случая фактическото предаване на
работата по коментирания в настоящия спор договор за изпълнение на СМР по басейн
несъмнено се установява от анализа на показанията дадени от всеки от разпитаните по
6
делото двама свидетели, като свидетеля на ответника сам посочва, че обектът е бил
издаден на възложителя – тоест от „Н.*“ ООД на инвеститора на датата – 01.09.2022 г.
и е започнал веднага да се използва по предназначението си. За да се стигне до подобно
фактическо предаване без съмнение работата преди това е била предадена фактически
от подизпълнителя-ищец на главния изпълнител-ответник „Н.*“ ООД. По отношение
на правното действие по предаване на работата следва да се отбележи, че няма
съставяни нарочни актове установяващи изразено от възложителя признание, че
изработеното съответства на възложеното с договора, което е израз на неговото
одобряване. Същевременно обаче от съвкупния анализ на приобщените по делото
доказателства следва да се приеме, че такова приемане на работата е налице. Най-
напред в тази насока са показанията на свидетеля – Н., който посочва, че ежедневен
надзор по изпълнението на отделните мероприятия по басейна извършвани от „А.“
ЕООД е бил осъществяван от технически грамотен представител на ответника
намиращ се на място на обекта. Това се потвърждава и от свидетеля – Д., като същия
заявява и това, че обекта е бил издаден на възложителя и е започнал да функционира,
считано от 01.09.2022 г. Това също е признак, че преди това работата е била предадена,
прегледана и приета от главния изпълнител. Ако последния е имал забележки за
допуснати по нея недостатъци в качествено измерение, то е следвало да се направят
пред изпълнителя всички възражения за неправилно изпълнение, като наред с това
възложителя разполага с правата по някоя от трите хипотези на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като
следва да я заяви изрично пред изпълнителя на работата. Показанията на свидетелят –
Д. за наличие на недостатъци по възложената работата на „А.“ ЕООД са твърде общи и
неконкретизирани, като няма никаква яснота, в какво са се изразявали тези
недостатъци. Отделно от това самият свидетел посочва, че определена част от работата
по обекта е била приета с наличните недостатъци, понеже е трябвало същия да бъде
предаден на инвеститора. Подобно признание свързано с действие по приемане на
работата при наличие на явни недостатъци, които са били видими за ответника-
възложител, и за които не са били направени възражения към изпълнителя, лишава
„Н.*“ ООД от по-късна възможност за позоваване на тези недостатъци, като основание
да бъде намалено дължимото възнаграждение, или пък да се иска поправяне на
работата от изпълнителя. В допълнение по акта на приемане на работата от
възложителя и следва да се има предвид и това, че към момента, когато се установява
работата да е била приключила от изпълнителя и предадена фактически на главния
изпълнител-ответник се констатира, че последния е осъществил частично плащане на
сума в размер на 6000 лв. по фактура № ********** от 30.08.2022 г., което също следва
да се разглежда, като индиция за приемане възложената за изпълнение работа.
Аргумент за обратното не би могъл да се изведе от установеното по делото
неосчетоводяване при ответника на фактура с **********/26.05.2023 г., тъй като това е
обстоятелство, което е поставено изцяло в правомощието на дружеството – адресат на
задължението по договора за изработка, съответно липсата на извършено счетоводно
записване съставлява обстоятелство, което го ползва и не би могло да се разглежда,
като съображение за неприемане на изпълнената на обекта работа, още повече, че
фактурата е издадена значително след момента на предаване и приемане на работата –
30.08.2022 г. Принципно следва да се отбележи, че неосчетоводяването на задължение
по дадена фактура, може да е реакция от лицето вписано за получател на стоката или
услугата по нея в посока, че същото е спорно и не се признава от него. Това обаче
съвсем не означава, че вземането не съществува, а напротив същото подлежи на
установяване от носителя му с уредените в процесуалния закон средства за доказване.
Изложените съображения мотивират съда да формира извод, че ищеца е доказал
и материалната предпоставка свързана с приемане на работата от поръчващия.
По отношение настъпването на изискуемостта на съдебно предявеното вземане
7
за дължим остатък от уговорено възнаграждение следващо се за изпълнена работа по
валидно сключен договор за изработка – СМР по басейн, следва да се посочи, че в чл.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уредено, че в тежест на поръчващия е да заплати възнаграждение за
приетата работа. По-горе се изложиха съображения, че към края на м. август 2022 г.
„Н.*“ ООД е приел работата извършена от ищеца, като доколкото между страните не се
установява да е уговорен срок за плащане на възнаграждението, то същото се дължи
веднага след приемане на работата. Тоест, считано от 01.09.2022 г. „Н.*“ ООД е
следвало да заплати остатъка от уговореното възнаграждение за изпълнените от „А.“
ЕООД строително-монтажни мероприятия по басейна.
По отношение на размера на подлежащото на плащане възнаграждение, следва
да се отбележи, че между страните не е налице спор, че общия му уговорен размер е
сумата от 52 608,46 лв. с вкл. ДДС, която е разбита по пера в ИМ. Доводите на
ответника са съсредоточени върху това, че възнаграждение в подобен размер не се
полага на ищеца, защото същото е намалено, поради некачествено извършени СМР по
договора. Това възражение обаче не се доказва да е основателно, предвид неуспешно
проведеното от страната, която се позовава на него насрещно доказване. Това, че
работата на ищеца е страдала от недостатъци е обстоятелство, което подлежи на пълно
и главно доказване от възложителя-ответник при условията на чл. 154 ГПК, както вече
се посочи по делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи
категоричен извод за наличието на недостатъци по мероприятията извършени при
изпълнението на подготовката и облицовката на басейна с керамика, в т.ч. за криви
стени и компрометирано поставяне на плочки. Освен това, дори и да е имало подобен
род недостатъци на работата, то те са явни такива, което означава, че възложителя е
следвало да възрази по тях към момента на приемането и да поиска поправянето им, а
това не се констатира да е направено от „Н.*“ ООД, тъй като същия е приел работата и
съответно като главен изпълнител е предал този обект на инвеститора, респективно е
започнало неговото използване по предназначение.
По делото се установи, че от следващото се по договора за изработка общо
възнаграждение в размер на сумата от 52 608,46 лв. ответното дружество е извършило
частично погашение чрез плащане на сумата от 18 000 лв., като оставащата
незаплатена част възлиза на стойност от 34 608,46 лв.
Така изложените съображения мотивират настоящия състав да направи
решаващия извод, че предявения за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 34 608,46 лв. е доказан по своето основание и
размер.
Относно отговорността за разноските, които страните са генерирали за
участието си в настоящото дело сезирания съд, приема следното :
При този изход на спора право за възмездяване на направените разноски се
поражда в полза единствено на дружеството-ищец. В исковата молба е направено
изрично искане по чл. 81 ГПК за присъждане на разноски, като „А.“ ЕООД доказва да
е направил такива за заплатена държавна такса в размер на сумата от 1 385,00 лв.,
както и за депозит за вещо лице в размер на сумата от 800 лв. По отношение на разхода
за адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищеца от ангажирания по
делото адвокат – Добрева, следва да се посочи, че реалното му извършване не е
доказано, тъй като в договора за правна защита й съдействие е предвидено
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 419,00 лв. да бъде платено по
банкова сметка на адвоката, но няма представени доказателства за реално извършено
плащане на такова. В този смисъл на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да се поставят за плащане разноски в пределите на сумата от 2 185,00 лв.
Ответната страна с оглед изцяло неблагоприятния за нея изход на делото няма право на
8
разноските, които е направила за участието си по делото.
При изложените мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.*“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Кремиковци“, ж.к. „Враждебна“, бул. **** да заплати в полза на „А.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. **** на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 34 608,46 лв., ведно със законната
лихва дължима, считано от 17.07.2023 г. /датата на постъпване на ИМ в съда/ до
окончателното плащане на главното вземане – представляваща незаплатен остатък на
възнаграждение по сключен неформален договор за СМР на обект – Басейн на три
нива в местност „ЛАХАНА“ между гр. Бургас и гр. Поморие, в частност за изпълнение
на дейности по ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/ състоящи се в извършването на
обработка, подготовка и облицовка на басейново корито, като за изпълнението на част
от тези СМР е издадена фактура № **********/26.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Н.*“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Кремиковци“, ж.к. „Враждебна“, бул. **** да заплати в полза на „А.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 2 185,00 лв. – направени съдебни
разноски в рамките на исковото производство развило се пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9