Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 139 17.02.2011 година град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, XVII състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря И.П.,
като разгледа докладваното от
съдията наказателно дело от административен характер № 227 по описа на съда за
Производството е по чл. 61 ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № 540 от 20.12.2010 г., издадено от заместник- кмета на община Пазарджик, на Р. С. Г., ЕГН: **********,***, на основание чл. 2 т. 1 от Наредбата за обществения ред в община Пазарджик (Наредбата) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Недоволна от наказателното постановление (НП) е останала жалбоподателката Г., която го обжалва в законовия срок, като навежда съображения, че била санкционирана, без да е извършвала нарушение, което й се случвало за пръв път. Моли за отмяна на НП. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата, като твърди, че не била виновна, защото други лица предизвикали скандала, в който участвала.
Ответникът по жалбата- община Пазарджик, не изпращат представител. В адресирано до съда писмено становище считат, че по несъмнен начин се установявали деянието и вината на нарушителя. Молят за потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3581/ 05.10.2010 г. от полицай при РУП на МВР- Пазарджик Б.Б.Б., против жалбоподателката за това, че на 05.10.2010 г. около 19.00 часа в град Пазарджик, на ул. „О.” лицето се държи скандално на обществено място, нарушава морала и добрите нрави, като предизвиква скандал и посяга да се бие с Н.Е.Д., ЕГН: ********** и семейството й, а също така употребява нецензурни думи. Нарушението правно е било квалифицирано като такова по чл. 2 т. 1 и т. 4 от Наредбата, а въз основа на акта е било издадено и атакуваното НП, с което е наложена и съответната санкция на жалбоподателя.
В хода на производството жалбоподателката дава обяснения, в които посочва, че в следствие на възникнал между сина и съпругата му конфликт за пари, семейството на последната предизвикали спрямо тях скандал, набили дъщеря й, атакували и самата нея. Стигнало се до размяна на обидни реплики, караници на улицата, хвърляне на бутилки.
Разпитан е и актосъставителят- св. Б., който в разпита си посочва, че бил извикан по сигнал за възникнало сбиване, като на място установили конфликт между роднини по сватовство, които се разправяли, викали, обиждали си, държали се скандално на обществено място. Всички лица били предупредени с полицейски протокол, като на виновните били съставени АУАН.
Според чл. 2 т. 1 от Наредбата е предвидено, че за осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява поведение, нарушаващо морала и добрите нрави на обществени места. По делото от събраните доказателства безспорно се установява, че на конкретната дата жалбоподателката е извършила непристойни действия, с които на публично място е нарушила обществения ред. Тя е влязла в словесен конфликт, а по- късно е осъществила и физически контакт с роднини на снаха си, като е проявила грубо отношение и поведение, което е в разрез с установените правила- държала се е скандално, употребявала е нецензурни думи, ударила е с бутилка в главата човек. В обясненията си тя не оспорва, че е влязла в разправия със сватовете си пред вратата на дома им отвън на улицата, но излага съображения, че не тя била предизвикала скандала, а другите я провокирали като набили дъщеря й и я замервали с бутилки. Без значение за съставомерността на деянието е кой е бил първоначалният инициатор на случката и какъв е бил повода за него, като тези обстоятелства могат да имат значение единствено при индивидуализацията на наказанието и да се приемат за смекчаващо обстоятелство, но в никакъв случай те не оправдават поведението на лицето, което безспорно е в нарушение на добрите нрави и е недопустимо и неприемливо от гледна точка на обществения морал. Разпитаният актосъставител подробно разясни, че, въпреки че е бил извикан след подаване на сигнала, а не е присъствал там от самото начало на инцидента, на място заварил нервни, враждебно настроени и агресивни един спрямо друг лица, които си разменяли закани, обиди и нецензурни реплики отвън на улицата, а имало и пострадали. Спрямо всички участници са били взети мерки за превантивно въздействие чрез издаването на предупредителни полицейски протоколи, като само на виновните лица са били съставени актове, т.е. обективно е била направена преценка на ситуацията без тенденциозност или пристрастия от страна на органите на реда. При това положение нарушението е доказано и за него на дееца правомерно е била ангажирана административна отговорност.
Освен това от събраните по делото данни се установява, че тук не би могло да се приеме, че се касае за маловажен случай, след като на мястото на инцидента, извършен публично и на обществено място са пристигнали екипи на полицията и спешна медицинска помощ, т.е ангажирана е била намесата на държавни органи за предотвратяване на по- сериозни последствия от конфликта, с което той е надхвърлил рамките на битовия си и междуличностен характер. В крайна сметка именно затова се предвижда административната отговорност за нарушаване на обществения ред и спокойствие, защото с подобни неправомерни действия се засягат неблагоприятно установени принципи и норми в обществото, които са гаранция за спокойното и нормално общуване между хората, протичащо в съответствие с утвърдените и общоприети правила за поведение.
Наложеното на жалбоподателката наказание „глоба” от 100 лева е в минималния предвиден от Наредбата размер (за подобни деяния санкцията по чл. 58 е в размер между 100 и 300 лева за физически лица), поради което е безпредметно да се обсъжда съответствието му с тежестта на нарушението. В тази връзка следва да се има предвид и императивната норма на чл. 27 ал. 5 от ЗАНН, според която не се допуска определяне на наказание под предвидения минимум при „глоба”. Затова съображенията на жалбоподателката за тежко материално положение на нея и семейството й не могат да бъдат взети предвид, тъй като при определяне на размера на санкцията е наложен минимума.
В заключение, при служебната проверка на НП и АУАН съдът намира, че същите са съставени от надлежно упълномощени длъжностни лица, при спазване на предвидената в ЗАНН процедура, без да са допуснати груби процесуални нарушения, водещи до тяхната отмяна. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал. 1, предложение първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 540 от 20.12.2010 г., издадено от заместник- кмета на община Пазарджик, с което на Р. С. Г., ЕГН: **********,***, на основание чл. 2 т. 1 от Наредбата за обществения ред в община Пазарджик е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :