№ 6849
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110167119 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от К. Г. Ц. против С.К. с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност „Началник, С.С. – Гориво-смазочни материали“ и
да му бъде заплатено обезщетение в размер на 16129 лева за периода от
09.09.2024 г. до 09.03.2025 г. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на
тази длъжност с брутно месечно възнаграждение от 2481,45 лева. За периода
от 01.07.2024 г. до 05.07.2024 г. е ползвал платен годишен отпуск. Със Заповед
№ ЧР-111 от 09.09.2024 г. му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ. Счита същата за незаконосъобразна. Оспорва фактите,
изложени в нея и твърдените с нея нарушения на трудовата дисциплина.
Оспорва извършването от негова страна на действията, посочени в заповедта,
както и наличието на негово виновно поведение. Твърди неспазване на
процедурата за изискване на обяснения, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ. Намира, че
наложеното наказание е завишено и не отговаря на тежестта на посочените
нарушения. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва
фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената длъжност,
последното му трудово възнаграждение, ползването на платен годишен
отпуск, както и прекратяването на трудовото правоотношение с посочената
заповед. Взима становище за неоснователност на иска. Твърди, че всички,
посочени в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, били извършени
от ищеца. На 29.07.2024 г. му била връчена покана за даване на обяснения,
която той отказал да получи и да даде такива. Заповедта била достатъчно ясна
и мотивирана, а наложеното наказание отговаряло на тежестта на
констатираните нарушения. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
1
разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си. На основание чл. 214, ал. 1 ГПК в последно заседание размерът
на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ беше увеличен на 17996,10
лева.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител към
ответника на длъжност „Началник, С.С. – Гориво-смазочни материали“, че
трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № ЧР-111 от
09.09.2024 г., че последното му брутно месечно възнаграждение възлиза на
2481,45 лева, както и че за периода от 01.07.2024 г. до 05.07.2024 г. е ползвал
платен годишен отпуск. По делото са представени преписи на длъжностната
характеристика на ищеца (л. 13 – л. 17 и л. 84 – л. 89 от делото). Установяват
се основните трудови задължения на ищеца, сред които са: да организира
дейността по приемането, разтоварването, съхранението и раздаването на
гориво, смазочни материали (ГСМ) и специални течности (СТ) на
служителите във всички сектори в Отдел „Гориво и смазочни материали“;
контролира ежедневното движение на наличните количества ГСМ и СТ в
складовата база на ГСМ; дава методични указания на служителите в отдела
при приемане, разтоварване съхранение и раздаване на ГСМ и СТ и
контролира стриктното спазване на технологичните процеси; участва при
зареждане на автоцистерни и въздухоплавателни средства с ГСМ и СТ в
съответствие с „Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и
работни процедури при транспортиране, съхранение и зареждане на
въздухоплавателните средства с ГСМ“. Представен е и препис на Протокол от
извършена проверка за съхраняваното гориво от държавния резерв на Л.С. (л.
48 от делото). Установява, че пломбите на резервоара, в който се съхранява
горивото от държавния резерв – 8 броя са скъсани и липсват; от горивото са
източвани последователно количества на 28.06.2024 г. и на 30.06.2024 г.; по
време на проверката е установена липса на количество от 409181 литра;
лицето, извършило скъсването на пломбите е И.О.. Представен е и препис от
Покана за предоставяне на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, отправена
до ищеца (л. 98 и л. 99 от делото). Връчена е при отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели: А.С.К. и Г.К.Д.. Представен е заверен препис
на Процедура по зареждане на въздухоплавателни средства с авиационни
горива на територията на Л.С. (л. 130 – л. 146 от делото).
Като свидетел по делото беше разпитан М. П. С.. Заявява, че е служител
на ответника, познава ищеца. Заявява, че на 26.06.2024 г. имало клиент, който
поискал зареждане на гориво в туби, докато свидетелят зареждал гориво в
хеликоптери. Това не било практика. Служителите нямали право да зареждат
гориво в туби, а само в самолетите или хеликоптерите. Свидетелят съобщил
това на клиента, който го попитал кой е шеф на ГСМ. Свидетелят му, казал, че
това е ищецът, а клиентът поискал да говори с него. Свидетелят се свързал с
ищеца по телефона си и го подал на клиента. Не чул разговора, тъй като
клиентът се отдалечил. След като приключил разговора, клиентът му върнал
телефона. Свидетелят се опитал отново да се свърже с ищеца, но не успял.
Опитал отново и се свързал с ищеца и разбрал, че той разрешава зареждане в
туби. Според свидетеля това не било редно и нямало такава практика.
2
Колегата който бил със свидетеля, се обадил на началника на смяната – И.О.,
който казал да не се зарежда нищо. Свидетелят не си спомня точните думи на
ищеца, но помни даденото разрешение. Нямало практика друг път свидетеля
да се свързва с ищеца и да го пита за разрешение.
Като свидетел по делото беше разпитан и Г.К.Д.. Заявява, че е служител
на ответника, заемам длъжността директор на Д.Т.. Основните му задължения,
като директор на тази дирекция са да ръководи длъжността на дирекцията за
осигуряване на функционирането на складовото стопанство за гориво на
транспорт, превоз на пътници, химическата лаборатория, с цел дейността на
летището да се извършва по безопасен и сигурен начин. Познава ищеца и
счита, че той познава дейността на складовото стопанство. Знае как се
ръководи такова С.С.. Заемал дейността началник на складовото стопанство.
Неговите задължения били да ръководи дейности по приемане, съхранение,
анализиране и раздаване на самолетно гориво, зареждането на самолетите на
Л.С.. В това число да следи и поддържа техническата инфраструктура на
складовото стопанство. В своята функция на началник на складовото
стопанство, той давал нареждания на ръководителите на сектори за
изпълнението на дейностите, свързани с приемане, съхранение и раздаване на
самолетно гориво. Също така отговарял за държавния резерв на складовото
стопанство на Л.С. и имал допълнителен трудов договор с Л.С.. Горивото на
държавния резерв се съхранявало в резервоар № 4 в складовото стопанство на
базата на договор между „Л.С.“ ЕАД и държавния резерв. Ответникът не
можел да използва горивото от резервоар № 4 без разрешението на
отговорния човек за това гориво. Ищецът изпълнявал тази длъжност, докато
работел за ответника. Само в крайни случаи се налагало да се ползва това
гориво, при недостиг на анализирано годно гориво за зареждане на самолети, с
цел да не се спре дейността на летището. Ползването на това гориво ставало
само с разрешение на ищеца. След използване, това гориво трябвало
максимално бързо да се възстанови. В края на юни месец 2024г., в деня преди
ищецът да излезе в годишен отпуск, дошъл сутринта при свидетеля и му
споделил, че е ползвано гориво от резервоар № 4 без негово нареждане и че
иска наказание за началника на смяната, взел това решение. Свидетялят
отвърнал, че ще трябва първо решението на държавен резерв относно този
инцидент. Ищецът му казал, че ще говори със своите хора от държавен резерв
по въпроса и ще продължи разговора следобеда. Следобедът дошъл отново.
Казал, че бил уредил нещата със своите хора от държавен резерв, но все пак
настоял да бъде наказан И.О.. Казал, че ще предприеме действия за
възстановяване на количествата в този резервоар. Отново поискал отпуск.
Свидетелят първоначално не се съгласил, защото в понеделник на 01.07 имало
планирана инвентаризация в складовото стопанство, на която свидетелят, като
началник, трябвало да присъства. Ищцеът го помолил отново, тъй като
отпуската била планирана и заплатена и свидетелят се съгласил, по
изключение. Преди да се разделят, свидетелят попитал ищеца дали трябва да
се притеснява относно количествата в складовото стопанство. Ищецът го
уверил, че всичко е наред и няма за какво да се притеснява. Ищецът искал
наказание за И.О., защото бил ползвал гориво от резервоар № 4 без
разрешението му. Ответникът не предприел действия за наказване на И.О..
Били предприети действия за изясняване на случая. Искали се обяснения от
всички работници, които имали отношение към тези дати на работа.
Свидетелят се запознал със ситуацията и разбрал, че О. е установил, че
количествата, годни за снабдяване на самолетите, ще свършат, без да могат да
3
бъдат заредени някои от самолетите. О. казал на свидетеля, че търсил ищеца
по телефона, но не е могъл да се свърже с него и в тази ситуация преценил, че
може да ползва гориво от резервоар № 4. Свидетелят не извършил
непосредствена проверка. Доверил се на казаното от ищеца, че ще
количествата гориво ще бъдат възстановени. Ищецът не го предупредил, че
може да има проблем с наличностите на гориво. Уверил го, че няма да има
такъв. Не го предупредил за евентуална проверка от Л.С. във връзка с
горивото от държавен резерв. По време на неговата отпуска, още на
следващия ден сутринта, на свидетеля се обадил дежурния на смяната Л.А., за
да каже, че според него количествата, с които ответникът разполага, ще
стигнат за зареждане на самолети само до ранния следобед. Казал му, че бил
търсил ищеца, но не е могъл да се свърже с него, за да получи разрешение за
ползване на количества от 4-ти резервоар и го попитал какво да прави.
Свидетелят решил да отиде на място, лично да се запознае с обстановката.
Пътувайки към складовото стопанство, се опитал да се свърже лично с ищеца
по телефона, но не успял. На място бил направен анализ на наличностите
гориво. Свидетелят отново се опитал безуспешно да се свърже с ищеца. След
като изяснили нуждите от гориво за следващите 2-3 дни, свидетелят се
разпоредил да се ползват количествата от всички останали резервоари с
предимство преди 4-ти и ако тези количества не са достатъчни за зареждането
на самолетите, да ползват от 4-ти резервоар. Късно вечерта се наложило
използване на гориво от резервоар № 4. Случвало се свидетелят да се свързва
с ищеца относно дейностите в складовото стопанство извън работно време.
Присъствал на проверка извършена от Л.С. на складовото стопанство. По обед
на 01 юли бил извикан от Р.Р. – началник на сектор С.С. – че има
представители на Л.С., които искали да правят инспекция на резервоар № 4.
Отишъл там и заварил ищеца, заедно с трето по делото лице – И.Б. – като
представители на Л.С.. Била извършена проверка на място и се установило, че
пломбите на резервоар № 4 са свалени. След това ищецът направил снимки на
документите, с които се води отчетността в резервоара и на екрана на
нивомерната система, които показвали, че е ползвано гориво. Ищецът
споделил, че присъства в качеството си на служител на Л.С.. За пломбирането
на резервоара отговарял ищеца и той можел да се разпорежда с количествата
там. Наличностите били проверени само документално. Свидетелят
присъствал на разговор между него, ищеца, И.О. и Х.С.. Ищецът потвърдил,
че е дал нареждане за наливане в туби. Смятал, че е в реда на нещата.
Наливането на туби не било практика и не трябвало да се налива, защото е
опасно. Свидетелят знае, че до наливане не се е стигнало. Проверката била
чрез дежурния на смяната. От ищеца били поискани обяснения от
работодателя. Случило се в края на юли, около 27-ми. Юрисконсултът на
отдел човешки ресурси му дал писмено искане за обяснения. Той се запознал
със същото. Отказал да отговори на тези въпроси, тъй като някои от тях били
свързани с държавен резерв и представлявали класифицирана информация.
Юрисконсултът го помолил да отговори на останалите въпроси, но той
отказал да дава обяснения. Получил екземпляр, но не го подписал и не го взел.
Не бил информирал свидетеля за неизправност в складовото стопанство.
Свидетелят не бил пряк ръководител на ищеца. Негов пряк ръководител била
началникът на отдела „С.С.“ – Х.С.. Запознат е с длъжностната характеристика
на ищеца. Бил подчинен едновременно на двете длъжности – на ръководител
отдел ГСМ и на директор дирекция транспорт и ГСМ. Т.е., свидетелят също
бил пряк началник на ищеца. Когато той отсъствал, обикновено го замествал
4
началника на отдела – Х.С.. Ответникът нямал договор за съхраняване на
горивото от държавен резерв. Договора с държавен резерв бил на „Л.С.“ ЕАД.
Свидетелят не знае как О. е установил, че горивото ще свърши. Свидетелят
получавал ежедневна справка за наличностите на горивото в складовото
стопанство. Средните зарядки били от порядъка на 400 тона на ден. Общо
имало 8 резервоара. По времето когато ищецът работил, не всичките 8 били
оперативни. Не се съхранявало гориво във всичките резервоари, тъй като има
резервоари, които не били годни и други в процес на ремонт. Когато ищецът
работел за ответника, се съхранявало гориво в 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми
резервоар. Ищецът имал служебен телефон. Свидетелят при други случаи го
бил търсил на личния му телефон и извън работно време. Служебният
телефон не можел да се ползва извън летището. Имало Правила за съхранение
на горивото. Конкретно за държавния резерв по това време свидетелят не знае
как се съхранява. Към датата на отварянето на държавния резерв, свидетелят
заемал тази длъжност не повече от 40 дни. Запознат бил с режима за ползване
на тези горива. И.О. бил на длъжност завеждащ сектор, както и Л.А..
Основните им занимания били свързани със зареждане на
въздухоплавателните средства. Ищецът ръководел дейността по разтоварване,
съхранение и раздаване на горивото. В това си качество, той давал своите
нареждания, както на ръководителите на сектори, така и на останалите
работници.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание
„дисциплинарно уволнение“. Прекратяването на трудовото правоотношение
на това основание е директна последица от налагането на дисциплинарното
наказание, което налага проверка за това дали същото е наложено при
спазване на законовите изисквания в рамките на уредените в закона
преклузивни срокове. Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането
на наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест
на работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване
извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на
процедурата по чл. 193 КТ и сроковете по чл. 194 и обосновката на тежестта
на наложеното наказание. Възражението на ищеца, че не са му били поискани
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ беше отречено от представените от
ответника доказателства – покана за изискване на обяснения, връчена при
отказ, удостоверен с подписите на А.С.К. и Г.К.Д..
Становището на ищеца за липса на действия, с които да е нарушил
трудовата дисциплина, също не се споделя от съда. От показанията на
свидетеля С. се установява, че ищецът му е дал нареждане да напълни
самолетно гориво в пластмасови туби в нарушение на безопасните условия на
труд. Съдът намира общоизвестен факта, че като всеки друг вид гориво,
самолетното е силно възпламенимо и наливането му в туби крие риск от
разливане и възпламеняване, което би навредило на живота и здравето на
служители, клиенти или пътници. На следващо място, в приетата по делото
5
Процедура по зареждане на въздухоплавателни средства с авиационни горива
на територията на Л.С. са посочени стъпките за зареждане на машини. Този
процес представлява сложна поредица от координирани действия, дори когато
става дума за зареждане на летателни апарати – устройства, които разполагат
с вградени механизми за безопасност. Никъде в Процедурата не се посочва
механизъм за зареждане в туби и въпреки че липсва изрична забрана за това
действие, настоящият състав кредитира с пълно доверие показанието и на
двамата свидетели, че зареждането на горивото в туби не е разрешено и
служителите нямат право на това. Като е дал съответното разпореждане,
ищецът е нарушил длъжностното си задължение да дава методични указания
на служителите в отдела при приемане, разтоварване съхранение и раздаване
на ГСМ и СТ и контролира стриктното спазване на технологичните процеси.
На следващо място от показанията на свидетеля Данков се установява, че
преди да излезе в платен годишен отпуск, ищецът го е уверил, че няма да има
проблем в наличностите на гориво. Въпреки това, на следващия ден било
установено, че количествата, с които ответникът разполага, ще стигнат за
зареждане на самолети само до ранния следобед. Късно вечерта се наложило
използване на гориво от Резервоар № 4 – собственост на държавния резерв.
От факта, че наличното гориво в резервоарите не е достатъчно и се е
наложило използване на гориво от Резервоар № 4 става ясно, че ищецът
действително не е предприел действия за установяване дали е налице налично
гориво. Не е дал и указания за стопанисване на резервоарите преди излизането
си в платен годишен отпуск, с което е нарушил задълженията си да организира
дейността по приемането, разтоварването, съхранението и раздаването на
ГСМ и СТ и да контролира движението им. Също така от показанията на
свидетеля Данков се установява, че като представител на Л.С. ЕАД е участвал
в проверка на наличностите в Резервоар № 4 и направил снимки на
документите, с които се води отчетността в резервоара и на екрана на
нивомерната система. Освен, че е участвал в проверка на обстоятелства, за
настъпването на които носи отговорност, ищецът действително е имал достъп
до вътрешна информация на ответника, която впоследствие е станала
достояние на трето лице – Л.С. ЕАД – с което е злоупотребил с доверието на
работодателя.
По отношение съобразяване тежестта на наказанието съгласно чл. 189,
ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Всички установени действия,
представляват нарушения на основни и определящи за длъжността трудови
нарушения и като ги разгледа в тяхната съвкупност, съдът ги счита за
достатъчно тежки и обосноваващи налагането на посоченото наказание.
В заключение съдът намира, че нарушението на трудовата дисциплина е
доказано, процедурата по налагане на наказанието е проведена
законосъобразно и същото е обосновано с оглед тежестта на нарушението.
Заповедта е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловени от него на отхвърляне подлежат и исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха претендирани единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и
броя проведени заседания, се определя на 250 лева. Така мотивиран,
6
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. Г. Ц., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. *** против С.К., ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. *** искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият
във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на уволнението му по чл. 326, ал.
2, т. 6 КТ поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за
незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването му на работа на
длъжността „Началник, С.С. – Гориво-смазочни материали“ и за заплащане на
обезщетение в размер на 17996,10 лева за периода от 09.09.2024 г. до
09.03.2025 г., през което време ищецът е останал без работа поради
незаконосъобразното му уволнение.
ОСЪЖДА К. Г. Ц., ЕГН: **********, да заплати на С.К., ЕИК: ***,
направените по делото разноски в размер на 250 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от 22.04.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7