РЕШЕНИЕ
гр.
София,18.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 826/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Р.С.Г. с
ЕГН ********** е предявила иск против Р.С.Г. с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на
недвижим имот обективизиран в нотариален акт № 147, том LLLXX, дело №
33348/1997г., съставен от 1-ви Нотариус при СНС към СРС ,а именно: Апартамент №
31, находящ се в град София, в жилищна сграда административен адрес ул. „*******,
построен върху УПИ-1 в квартал 279 , местност „Лозенец”, във вход „Б”, на IV
етаж, със застроена площ от 89,11кв.м. , заедно с принадлежащото му избено
помещение № 17 с площ от 5,27кв.м. и с 1,943% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж,поради неплащане на издръжка.
В исковата
молба се излага, че на 03.11.1997 г. ищцата и нейния съпруг С.Г.Г./починал през
2006 год./ са дарили на В.Г.Г. и Р.С.Г. посочения по горе апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „*******като са си запазили право на пожизнено ползване
върху имота.
Ищцата твърди,
че е с влошено здравословно състояние има хронични заболявания-хипертония и
диабет. Има нужда от допълнителни медикаменти предвид здравословното й
състояние,но доходите от пенсия и труд, които получава е недостатъчен да
покрива нуждите й от медикаменти, допълнителни консултации със специалисти,
както и разходите, свързани с жилището и нормалния й начин на живот.
Това наложило
да поиска издръжка от дъщеря си Р.С.Г. в размер на 200 лв. с изпращане на
Нотариална покана, която се счита за връчена на 11.04.2016г. , но до този
момент не е получила такава, т.е. налице е отказ да се даде издръжка.
В тази връзка
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени извършеното в полза
на ответницата дарение поради отказ на дарената да й даде издръжка, от която се
нуждае.
Ответницата Р.С.Г.
с ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д.И., САК е депозирала писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения
иск като неоснователен. Не оспорва факта, че ищцата й е дарила собствените си
идеални части от апартамента, но твърди,че поради влошени отношения от 2015
год. не живеят съвместно в процесното жилище.
Оспорва твърдението
на ищцата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка, доколкото по делото
липсват доказателства в тази насока предвид установения месечен доход на същата
и линията на бедност към 2016 год.Възразява въобще да е искана издръжка от
нея,доколкото не е била уведомена надлежно за такава вола от страна на
ищцата.На следващо място твърди,че не разполага с такива средства и ако започне
да дава издръжка на дарителката, би поставила себе си и лицата, които е длъжна
да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителката.
Във връзка с
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 147, том LLLXX, дело № 33348/97г, съставен от 1ви Нотариус при СНС към СРС,
се установява, че на 03.11.1997 г. ищцата и нейния съпруг С.Г.Г. /починал през
2006 год./ са дарили на дъщерите им В.Г.Г. и Р.С.Г. Апартамент № 31 находящ се
в град София, в жилищна сграда административен адрес ул. „*******, построен
върху УПИ-1 -3а за жилищно строителство в квартал 279 , местност „Лозенец”, във
вход „Б”, на IV етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 89,11кв.м., при съседи: стълбище, апартамент №
32 , двор и двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 17, без
посочена площ в документ за собственост, а съгласно удостоверение за данъчна
оценка - с площ от 5,27кв.м. , при съседи: коридор, мазе № 16 , мазе № 18 и
двор, заедно с 1,943% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част на
терена на комплекса, като са си запазили право на пожизнено ползване върху
имота.
През 2013 год.
с нотариален акт № 195,том І,рег.№ 7786,дело № 172/2013 год. на нотариус Г.Г.с
№ 637 на НК В.Г.Г. е дарила на Р.С.Г. половината от гореописания имот.
По делото е
представена нотариална покана от Р.С.Г. до Р.С.Г. за заплащане на издръжка от
200 лв. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление на на 27.03.2016 год.
на адрес град София, улица „*****-удостоверено от нотариус Р.Д..
По делото е
налице справка по НБД Население,от която е видно,че както постоянния ,така и
настоящия адрес на ответницата е посочения по-горе и е такъв от 2001 год. и досега.
От
представената медицинска документация е видно,че ищцата от 2015 год. до този
момент ищцата страда от хипертонично сърце /застойна/ сърдечна недостатъчност и
неинсулинозависим захарен диабет без усложнения,които лекува медикаментозно с
лекарства заплащани от НЗОК-амбулаторни листове от 60-66,без данни за
съществено влошаване или прогресия.
Видно от история
на банкова сметка ***мер на 287 лв. през 2016 год. постепенно повишена до 508
лв. в края на 2020 год.
На л. 14 от
делото е представено удостоверение,от което е видно ,че през 2016 год. ищцата е
получавала трудово възнаграждение в размер на 88.81 лв. месечно.
От показанията
на свидетелката С.Б./съсед на ищцата/ се установява, че отношенията между ищцата
и Р.,която е нейна дъщеря се влошили през 2014-2015 год.,когато в апартамента
дошла да живее и другата й дъщеря Веселина, която напуснала след около година. Впоследствие
напуснала и Р. и от 5 години ищцата живее сама в жилището. Ищцата винаги е
плащала всички разходи по апартамента,такси,ремонти,режийни и други, а
доколкото знае има като доход само пенсия. Живее скромно. Тя си купува
лекарствата,но не може да си позволи да отиде на преглед при по-известен и
добър лекар.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. Искът може да се предяви в
едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението, съгласно разпоредбата на 227, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е има нужда от допълнителни медикаменти
предвид здравословното й състояние и тай,като доходите от пенсия и труд, които
получава е недостатъчен да покрива нуждите й от медикаменти, допълнителни
консултации със специалисти, както и разходите, свързани с жилището и нормалния
й начин на живот на 11.04.2016 г. е помолила ответницата да й заплаща месечна
издръжка от 200 лв., но тя е отказала. ИМ е подадена на 23.12.2016 г., с оглед
на което, съдът намира, че искът е подаден в едногодишния срок по чл. 227, ал.
3 ЗЗД и следва да бъде разгледан по същество.
Дарението е едностранен и
безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното. Срещу полученото
дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при
определени обстоятелства се трансформира в правно задължение за даване на
издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 227. ал. 1. б. „в“ ЗЗД дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае. Или, моралното задължение се превръща в правно тогава, когато
дарителят изпадне в :
·
трайната нужда от издръжка,
·
направи искане към надарения за заплащането
на такава,
·
последният откаже да дава издръжка.
Също така следва да се установи, че
дареният има възможност да даде издръжката, необходима на неговия дарител.
Доказването на всички тези обстоятелства е в тежест на ищцата.
Безспорно е по делото, че между
страните е бил сключен договор за дарение, по силата на който през 1997 год. ищцата
и съпругът й са прехвърлила чрез дарение на двете си дъщери В.и Р. собствения
си недвижим имот,описан по-горе, като са си е запазили правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на прехвърления имот.
Наличието на този договор не
поражда автоматично задължение на надарения да дава издръжка. За да възникне
такова задължение дарителят следва да изпадне в трайна нужда от издръжка и да
съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на
пресъдено нещо по делото.
По отношение на първата
предпоставка – изпадане на дарителя в трайна нужда следва да се има предвид, че
трайната нужда е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от
притежаваните от него средства и имущества. /в този см. Решение №
275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на ВКС IV г.о./. Трайната нужда се
преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите
конкретни битови и здравословни нужди.
Съдът приема, че с оглед на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че ищцата няма
и не е имала към датата на поканата трайна нужда от издръжка по горните
критерии. При средномесечен доход от 290
лв. от пенсия и 88 лв. трудов доход през 2016 год.,т.е. общо около 380 лв. общо
и такъв понастоящем само от пенсия около 508 лв., безвъзмездно ползване на
жилището на ответницата, лечение и лекарства заплащани в голямата част от НЗОК
, ищцата не се е намирала в трайна нужда от издръжка.
Това далеч не означава,че тя е
живяла и живее охолно и има доходи, които да покриват всичките й нужди. Както
се каза нуждата от издръжка предполага състояние на трайна необходимост от
средства за жизненоважни средства,като например за нормална храна, за нормален подслон,за
адекватно лечение и подходящи лекарства. Според свидетеля макар и скромно в
битово отношение ищцата живее нормално за ситуацията в страната. Факт е,че
живее сама в жилища,което ще ползва безпрепятствено до края на живота си. Факт
е,че има хронични заболявания в относителна нетежка форма и степен и за
терапията на които са предписани лекарства,които видно от амбулаторните листове
се заплащат от НЗОК. Няма проблем и за лекарското наблюдение от личен лекар и
по преценка от специалист,като според съда желанието/което е разбираемо/ да
бъде лекувана от известни специалисти в съответната област, не може да се
преценява като жизнена необходимост за ищцата, която да й дава право да търси
нарочна издръжка за това.
Липсата на първата предпоставка
според съда прави претенцията на ищцата неоснователна като цяло.Следва да се
посочи,че според съда ищцата е поканила през 2016 год. надлежно ответницата за
плащане на издръжка,доколкото последната е търсена и уведомена по реда на
чл.47,ал.1 ГПК на официалния си адрес.Факта,че тя го е напуснала през 2015 год.
и не е посочила друг,настоящ адрес е в нарушение на ЗГР , поради което
възражението й за нередовно уведомяване е неоснователно.
Според съда при положение,че е била
поканена и не е откликнала на молбата да плаща издръжка сочи на отказ по
смисъла на чл.227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД,но като се посочи,този отказ не е неправомерен с оглед
липсата на доказана нужда от издръжка.
Действително
по делото няма доказателства за доходите на ответницата с оглед преценка за
това,дали при плащане на издръжката тя няма да постави себе си в затруднено
положение,но с оглед изхода на делото,този въпрос не е определящ.
С
оглед на горното предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Г. с ЕГН **********
против Р.С.Г. с ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д.И., САК за
отмяна на договор за дарение на недвижим
имот обективизиран в нотариален акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/1997г.,
съставен от 1-ви Нотариус при СНС към СРС ,а именно: Апартамент № 31, находящ
се в град София, в жилищна сграда административен адрес ул. „*******, построен
върху УПИ-1 в квартал 279 , местност „Лозенец”, във вход „Б”, на IV етаж, със
застроена площ от 89,11 кв.м. , заедно с принадлежащото му избено помещение №
17 с площ от 5,27 кв.м. и с 1,943% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, поради отказ на надарената да й даде издръжка, от която тя
се нуждае, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
председател: