Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
гр. Перник, 28.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито
заседание на 28.04.2020 г.,
в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа търг. дело № 00060 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от
ищеца "Алианц Банк България" АД, с искане за изменение на
постановеното по делото Решение № 4/17.01.2020 г. по търг. дело № 00060/2018 г.
на Окръжен съд – Перник в частта, с която молителят
е осъден да заплати на адв. Н.Х.-Й. от АК – П. сумата 600 лева – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника Е.Р.. По подробно изложени
съображения, се иска изменение на решението, като се намали размерът
на присъденото на адв. Н.Х.-Й.
от АК – П. адв. възнаграждение до размер съответстващ съразмерно на
отхвърлената част на само на един от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от адв. Н.Х.-Й..
Постъпила е и молба от ответника
Е.Р., чрез адв. Н.Х.-Й. от АК – Перник, с искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 4/17.01.2020 г. по търг. дело №
00060/2018 г. на Окръжен съд – Перник, допусната в осъждането на Е.Г.Р.,
на осн. чл. 77 ГПК
да
заплати
по сметка на ОС – Перник
сумата от 100 лв. – възнаграждение на вещо лице. Излагат се съображения, че титуляр
на вземането за неизплатените от ответницата разноски за ССЕ е вещото лице, а
не както е посочено в диспозитива на решението – Окръжен съд Перник. Поискана е
поправка на постановеното решение в частта му относно вмененето задължение за
внасяне на възнаграждение на вещо лице от 100 лв. като бъде в полза на вещото
лице А. А., а не както погрешно е посочено в решението – в полза на ПОС.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна-ищецът "Алианц Банк
България" АД.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата на ответника Е.Р.
по чл. 247, ал. 1 ГПК не е ограничена със срок, съответно молбата
на ищеца "Алианц
Банк България" АД по чл. 248 ГПК е подадена в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
с която не
иска присъждане на разноски в своя полза, поради което не
е необходимо да е представен списък на разноските - с оглед процесуалната
допустимост по чл. 248 от ГПК, поради което молбите са процесуално допустими.
Съдът намира молбата по
чл. 247 ГПК на ответника Е.Р. за неоснователна. Очевидна
фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил даден въпрос
във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия в
мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое
становище или пък го е отразил погрешно. Видно от изложеното в мотивите на Решение №
4/17.01.2020 г. по търг. дело № 00060/2018 г. на Окръжен съд – Перник не е
налице несъответствие между волята на съда в мотивите на решението и
диспозитива на същото, тъй като и в двете части на решението достатъчно ясно и изрично
е посочено, че ответникът в указания му 3-дн. срок не е внесъл по сметка на
съда определеното от съда в негова тежест възнаграждение на вещото лице в
размер на 100лв., съответно на осн. чл. 77 ГПК ответникът е осъден да заплати по
сметка на ОС – Перник определеното от съда в негова тежест и неплатено в срок възнаграждение
на вещото лице в размер на 100лв. В тази връзка следва да се обърне внимание на
ответника Е.Р., че съгласно чл.76 ГПК всяка страна предварително внася в съда
разноските по действията, които е поискала, сред които разноски се включва и тези
за възнаграждението за
вещите лица, и също следва да бъде внесено предварително, доколкото е от кръга
на посочените в чл.76 и чл. 160, ал. 2 ГПК разноски. С невнасянето на сумата,
ответникът Е.Р. е останал задължен за разноски, поради което е осъществена
хипотезата на чл.77 ГПК, предвиждаща принудително събиране на разноските, които
страната не е заплатила. Разпоредбата не изисква нарочно сезиране на съда, нито
предвижда размяна на книжа между страните и това е така, защото се касае за
правоотношение между съда и съответната дължаща разноски страна. В хипотеза
като настоящата, когато страната, в чиято тежест е възложено заплащането на
възнаграждение за допусната и назначена от съда експертиза, не е внесла
предварително изискуемия депозит (чл. 76 ГПК),
това възнаграждение за труда, положен от вещото лице се заплаща от съда.
Останалата задължена страна следва да възстанови на съда този разход, който е
изплатен от неговата сметка. За целта съдът е в правото си да постанови съдебен
акт за принудителното събиране на сумите - чл. 77 ГПК.
Извън правомощията на съда в процедурата по чл.247 ГПК са въпросите свързани с
размера на дължимите разноски, в случая- възнаграждение за вещо лице, след като
ответникът не е възразил срещу размера на определеното възнаграждение в с.з.
при приемане на заключението, респ. реда по чл. 248 ГПК, тъй като последният предполага разноските да са
заплатени, какъвто не е настоящият случай.
Съдът
намира молбата по чл. 248 ГПК на ищеца
"Алианц Банк България" АД за основателна. С решението, чието
изменение се иска, единият иск е уважен изцяло, а вторият – частично. При
направено искане и на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ответника има право на
възнаграждение, което с решението, чието изменение се иска е присъдено в тежест
на ищеца в минималния размер по всеки от двата иска – по 300 лв. или общо 600
лв. Доколкото само единият от двата иска е приет от съда за частично неоснователен, то по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. в полза на адвоката на ответника следва да се присъди само възнаграждение
във връзка с
осъществяването на защитата му срещу отхвърления
иск, т. е. в минималния размер по отхвърления иск – или 300 лв.
По
горните съображения, адвокатско възнаграждение в размер 600
лв. в полза на адв. Н.Х.-Й. се
явяват неправилно присъдени,
респ. - по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 ГПК,
постановеното по делото Решение № 4/17.01.2020 г. по търг. дело № 00060/2018 г. на Окръжен съд
– Перник -
в частта му за разноските, като същите бъдат намалени до размер на 300 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по
чл. 247, ал. 1 ГПК на Е.Г.Р., ЕГН ********** от *** за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 4/17.01.2020 г. по търг.
дело № 00060/2018 г. на Окръжен съд – Перник - за осъждането на Е.Г.Р.,
на осн. чл. 77 ГПК
да
заплати
по сметка на Окръжен съд
– Перник сумата от 100 лв. – възнаграждение на вещо лице.
ИЗМЕНЯ
на
осн. чл. 248 ГПК Решение № 4/17.01.2020 г. по търг. дело №
00060/2018 г. на Окръжен съд – Перник в частта за разноските, с която "Алианц Банк България" АД,
ЕИК *********, *** е осъден да
заплати на адв. Н.Х.-Й. от АК – П. сумата 600 лева – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника, като НАМАЛЯВА от 600
лв. на 300 лв. сумата на адв. възнаграждение за първата инстанция, която "Алианц
Банк България" АД,
ЕИК ********* е
осъден на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА и чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на адв. Н.Х.-Й. от АК – Перник за оказана
безплатна правна помощ на ответника Е.Г.Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: