№ 56
гр. *****, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „*****“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“****** срещу Заповед № РД 20-
04-159/26.06.2020 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ ***, с която е
наредено да се изземе от жалбоподателя следната земеделска земя от държавния поземлен
фонд, представляваща земеделска земя с площ 13,000 дка, от поземлен имот с
идентификатор 03602.76.1, целият с площ 2075,592 дка, находящ се в землището на с. *****,
община ***** област ***, с начин на трайно ползване „пасище“ и е определено обезщетение
за неправомерно ползване на същата в размер на 1443.00 лева.
Постъпило е писмено становище от Директора на ОД „Земеделие“ -***, в което
твърди, че жалбоподателя не оспорва факта на неправомерното ползване и че ползва
процесната земя като лозе. Спорен е размерът на дължимото от него обезщетение, тъй като
жалбоподателя твърди, че през предходни стопански години е заплащал обезщетението по
средно рентно плащане /СРП/ в размер като за имот с НТП - „пасище мера”, а не като за
имот с НТП – трайни насаждения, като се позовава на решение постановено по адм. д.
№824/2016 г. по описа на АС – ***. Ответникът твърди, че ”*****” ООД ползва имота като
лозе, получава добиви и реализира продукция, като от лозе, а не като от „пасище мера”,
поради което счита, че размерът на обезщетението трябва да бъде съобразен с
действителния начин на трайно ползване на имота, а не с този, установен още при изготвяне
на плана за земеразделяне. Позовава се на практика на Административен съд – ***, в която е
прието различно разрешение. Излага, че в текста на правната норма не било указано СРП, за
кой вид НТП да бъде взето под внимание при определяне размера на обезщетението, а
именно за този по документи или този установен при констатиране на неправомерно
1
ползване. Твърди, че като се е съобразил с това, че ползвателят е създал върху част от имота,
с НТП „пасище, мера”, трайни насаждения – лозя, в стадий на плододаване и с това си
действие, трайно е променил НТП на имота в тази му част, административният орган
правилно е изчислил размера на обезщетението съобразно СРП за „трайни насаждения”. С
оглед на така изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на
„*****” ООД и да остави в сила като правилна и законосъобразна Заповед № РД-20-04-
156/26.06.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” – ***.
В съдебно заседание представител на жалбоподателя не се явява и не изразява
становище, ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на подадената жалба, като моли да бъде оставена в сила оспорената
заповед. В писмени бележки поддържа направените възражения срещу подадената жалба
коментирани по-горе в решението.
Съдът, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, прие
следното:
От приложената административна преписка се установява следното:
От Решение № 9 – Б от 03.06.2005 г. на ОСЗГ – с. ***** и скица № 15 - 1060724 -
21.11.2019 г., издадена от СГКК – ***, се установява, че процесният имот с идентификатор
03602.76.1, находящ се в землището на с.*****, местност „Козлуджанско“ е земя от ДПФ, с
начин на трайно ползване пасище, посочен в Решението на ОСЗГ ***** и в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1067/09.05.2018г. на ИД на
АГКК. Същият е вписан в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, като за него е
открита партида на 06.06.2018 г., според изготвената справка от Общинска служба по
земеделие – с. *****.
Със заповед № РС 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД „Земеделие” – *** е
назначена комисия за осъществяване на проверките на имотите от ДПФ на територията на
община ***** по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Комисията е съставила Констативен
протокол № ПО-06-63/21.11.2019 г., в който е отразено, че имот с идентификатор 03602.76.1,
целият с площ 2075,625 дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера е с установено
състояние на 13 дка от имота при проверката – лозе, които се ползват от „*****” ООД
неправомерно.
С писмо от 15.05.2020 г., изпратено на основание чл. 26 от АПК, жалбоподателя е
уведомено от ОД „Земеделие” – ***, че е започнало административно производство за
издаване на Заповед по чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ за изземване на процесната част имот с
идентификатор 03602.76.1 от ДПФ, тъй като се ползва без правно основание, като е
предоставена възможност в 3 – дневен срок от получаване на писмото на основание чл. 34
от АПК да изрази становище. В писмото е предоставена възможност за неправомерното
ползване на горепосочения имот през стопанската 2019/2020 г. да заплати сумата от 1443
лева.
В отговор от 01.06.2020 г. „*****” ООД се е позовало на решение на съда, с което е
2
определено средно годишен размер на арендно плащане според начина на трайно ползване –
пасище, а не като лозе, което моли да бъде съобразено, а в противен случай – да се пристъпи
към изземване на посочената площ. ОД „Земеделие” – *** е приела възражението за
просрочено, и е продължила процедурата по издаване на обжалваната заповед.
От Заповед № РД 20-04-156/26.06.2020г., издадена от директора на ОД “Земеделие“
*** се установява, че със същата е наредено да се изземе от ”*****” ООД земеделска земя от
държавния поземлен фонд, представляваща част от земеделска земя с площ 13,000 дка, от
поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ 2075,592 дка, категория IX, с
начин на трайно ползване: „пасище”, находящ се в землището на с. *****, община *****
област *** и е определена дължимата сума за неправомерно ползваната земеделска земя
през стопанската 2019/2020 г., която дружеството може да заплати в 7- дневен срок по
сметка на МЗХГ в размер на 1443 лева, която сума представлява трикратния размер на
средното годишно рентно плащане, определена съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от комисия,
назначена със заповед № РД-19-10-159/12.03.2019 г. на директора на ОДЗ „Земеделие” – ***,
което средно годишно рентно плащане за тр. насаждения за землището е 37 лева/дка.
Заповедта е връчена на дружеството на 01.07.2020 г., видно от приложеното известие
за доставяне.
От протокол № 1 от 29.03.2019 г. на комисия, назначена със заповед № РД19-10-
159/12.03.2019 г. се установява, че Комисията е взела решение, с което е определила
средното годишно рентно плащане за стопанската 2019/2020г. в съответствие с одобрената
със заповед № РД-04- 6/08.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните методика,
съобразно данни за имотите по начин на трайно ползване, предоставени от съответната
Общинска служба по земеделие. Комисията е взела и решение за ползването на ливади,
пасища и мери от ДПФ за общините, където няма сключени договори, да се приеме за
средно годишно рентно плащане цената, определена със Заповед № РД 46-177/26.03.2018 г.
– приложение № 1 – графа 2 и графа 3, неразделна част от заповедта на министъра.
Според приложения констативен протокол от 12.04.2019г. са обявени на таблото за
обяви в ОД „Земеделие” – *** и на интернет страницата на дирекцията Протокол № 1 от
29.03.2019 г. за определяне на средното рентно плащане за стопанската 2019/2020 г. и 12
броя списъци за землищата по общини за определено средно рентно плащане, съгласно §2е,
ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗСПЗЗ, одобрени от директора на ОД „Земеделие” – *** за стопанската
2019/2020 г., като под № 6 от протокола е посочен списък на землищата на територията на
община *****. От представения списък е видно, че за землището на с. ***** средната рентна
вноска за трайни насаждения за стопанската 2019/2020 г., съгласно §2е, ал. 1 и ал. 2 от ДР на
ЗСПЗЗ, определена на база предходната стопанска 2018/2019 г., е 37лв./дка, а за пасища и
мери – 7лв./дка.
Със заповед № РД-20-07-157/04.08.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” – *** е
определена комисия със задачи да извърши оглед на място и да установи актуалния начин
на трайно ползване на поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, находящ се в землището
на с. *****, да извърши измерване с GPS и да установи върху каква част от поземлен имот с
3
идентификатор 03602.76.1 са създадени трайни насаждения – лозя от „*****” ООД, да
изготви снимков материал и протокол, който да се представи за одобряване от директора на
ОД „Земеделие” – ***. В изпълнение на горепосочената заповед е изготвен протокол от
06.08.2020 г., в който са отразени следните констатации на Комисията: Поземлен имот с
идентификатор 03602.76.1 по КК на землище с. ***** е с площ от 2075.592 дка и начин на
трайно ползване – пасище. Към момента на извършване на огледа, територия с площ около
96.272 дка /част в източна страна и част в западната страна на имота/ представлява трайно
изоставено пасище, което е придобило характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите. В южната част на имота върху площ от 15.820 дка и площ от 8.240
дка /измерени с GPS устройство/ има създадени трайни насаждения – лоза – плододаващи.
Лозовите насаждения са с телена конструкция с дървени колове. Междуредието на лозето и
самите лозови насаждения се поддържат в много добро агротехническо състояние.
Действителният начин на трайно ползване на частта от имот от ДПФ с идентификатор
03602.76.1, с площ от 15.820 дка и площ от 8.240 дка, находящ се в землището на с. *****
към момента на извършване на проверката е „трайни насаждения – лозя”. За тази част няма
сключен договор за аренда, същата не е била обект на тръжна процедура за отдаване под
наем или аренда. Частта се обработва неправомерно – без правно основание. Неправомерно
ползваната част граничи с имоти от ДПФ с № 068002, 076002 и 076003 по КВС на землище
с. ***** /идентични с поземлени имоти с идентификатори №3602.68.2, 03602.76.2 и
03602.76.3 по КК на същото землище/, които са предоставени на арендатора „*****” ООД за
създаване и отглеждане на трайни насаждения – лозя с договор за аренда № РД51-
430/02.02.2006 г., вписан в Службата по вписванията – *****. Предоставените за ползване с
договора за аренда имоти от ДПФ и частта от поземлен имот от ДПФ с идентификатор
03602.76.1, образуват един лозов масив.
От представения договор за аренда РД 51-430/02.02.2006 г., сключен между
Министерство на земеделието и горите – арендодател, и „*****” ООД – арендатор, се
установява, че арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно
ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 530.348дка в землището на с. *****,
представляващи: имот 076003 с площ 404.283дка, начин на трайно ползване – лозе,
трасирано, пета категория; имот 076002 с площ 25.176дка, начин на трайно ползване – лозе,
трасирано, девета категория; имот 075001 с площ 13.512дка, начин на трайно ползване –
лозе, трасирано, пета категория; имот 075002 с площ 66.625дка, начин на трайно ползване –
лозе, трасирано, четвърта категория; имот 068002 с площ 20.752дка, начин на трайно
ползване – лозе, трасирано, четвърта категория, срещу задължението на арендатора да
извършва арендно плащане по реда и в сроковете по договора, както и да създаде и
отглежда трайно насаждение – лозя, върху предоставената му площ. Срокът на договора е 30
стопански години, считано от датата на подписването му. Договорът е вписан в Службата по
вписвания – *****.
От правна страна съда намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
4
14-дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената Заповед е издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" -
гр.***, който е материално и териториално компетентния административен орган по
смисъла на чл. 34, ал.8 ЗСПЗЗ и отговаря на формалните изисквания на чл.59, ал.2 АПК.
Релевантните факти за производството по изземане на земеделски земи от държавния
поземелен фонд по реда на чл. 34, ал.8, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал.9 от ППЗСПЗЗ са:
имотът, по отношение на който е наредено изземването, да е земеделски имот с
възстановено право на собственост; да е земя от държавния поземлен фонд и да се използва
от лица без правно основание, т.е. неправомерно.
Според чл. 47, ал. 8 и ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ),
общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31
май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните
дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на терен
и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на
възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени за
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, като при установяване на
неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции
"Земеделие" изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В случая тази процедура е
спазена.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че имот с
идентификатор 03602.76.1 е част от държавния поземлен фонд, с начин на трайно ползване
пасище и че 13 дка от него се ползват неправомерно от жалбоподателя „*****“ ООД като
лозе.
Жалбоподателят не оспорва това и не сочи доказателства за съществуването на правно
основание за ползване на завзетите части от ПИ с идентификатор 03602.76.1.
Основният спор между страните е за размерът на определеното обезщетение по чл.34,
ал.6 от ЗСПЗЗ. По смисъла на чл. 34, ал. 6 вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ целта на така определеното със
заповедта рентно плащане е да осигури възможност на ползвателя, ако го внесе в указания
срок по сметка на МЗХГ, да продължи да ползва земята през цялата стопанска година, ако
собственикът в посочения в същата разпоредба срок изрази писмено съгласие да приеме
плащането. В този случай издадената заповед за изземване се отменя от административния
орган, докато при липсата на изрично писмено съгласие за получаване на сумата тя подлежи
на незабавно изпълнение. Следователно, определянето със заповедта на рентната вноска по
чл. 34, ал. 6, вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ е уредено от законодателя в полза, а не в тежест на
ползвателя, който разполага с правната възможност, заплащайки сумата и след изричното
съгласие на собственика за получаването.
Според чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за времето на неправомерното ползване се дължи
5
обезщетение сформирано от трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
землищата от общината през предходната стопанска година. От приложения по преписката
списък на землищата на територията на община ***** с определено съгласно протокол № 1
от 29.03.2019 г. средно годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи през
стопанската 2019/2020 г., изготвен и подписан от комисията по §2е, ал. 1 и ал 2 от ДР на
ЗСПЗЗ, се установява, че изчислената за стопанската 2019/2020 г. на база на предходната
2018/2019 г. средна годишна рентна вноска в земището на с. ***** за пасища и мери,
какъвто по КВС е установеният начин на трайно ползване на поземлен имот с
идентификатор 03602.76.1, е определена на 7лв./дка, а за трайни насаждения е 37 лева.
Административният орган е определил дължимото обезщетение на база действителния
начин на трайно ползване на земята, а не на база на средната годишна рентна вноска за
пасища и мери, какъвто е установеният начин на трайно ползване на земята.
Според разпоредбата на чл. 77б от ППЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно
плащане по §2е от ДР на ЗСПЗЗ се определя като се отчита начинът на трайно ползване на
земеделските земи по методика, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите, в
срок до 31 януари. Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят реално е ползвал
земята по начин, различен от установеното трайно ползване, създавайки върху нея лозов
масив, тъй като редът и процедурата за промяна в начина на трайно ползване, както и
лицата, легитимирани да поискат това, са регламентирани в чл. 78а от ППЗСПЗЗ, каквато
процедура няма данни да е проведена в настоящия случай.
Предвид гореизложеното съдът намира, че административния орган неправилно е
определил размера на дължимата от жалбоподателя сума по чл. 34, ал. 6 вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ,
поради което в тази част заповедта следва да бъде изменена от съда. Определената сума
следва да се намали от 1443 лв. на 273 лв. /13 дка х 21 лв./дка, последната представляваща
трикратния размер на средната годишна рентна вноска за предходната стопанска година за 1
дка пасища и мери в землището на с. ***** която е в размер на 7 лв. за 1 дка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна само в частта по
отношение на определената със заповедта по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ средна годишна рентна
вноска по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за неправомерно ползване на процесната земеделска земя от
ДПФ за стопанската 2019/2020 г., в която част заповедта следва да се измени, а в останалата
част жалбата следва да се отхвърли, на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 20-04-156/26.06.2020г. на Директора на ОД „Земеделие“ – ***
В ЧАСТТА, в която е определено „*****“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“****** да заплати по сметка на Министерство на земеделието,
храните и горите сума по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ в размер на 1 443 лв. за неправомерното
ползване през стопанската 2019/2020 г. на земеделска земя от ДПФ, съставляваща част с
6
площ 13 дка от поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ 2075,592 дка, ІХ
категория, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, находящ се в землището на с. *****,
община *****, област ***, при граници и съседи на неправомерно ползваната част имоти с
идентификатори: 03602.68.1, 03602.76.1, 03602.76.2, 03602.76.3. като НАМАЛЯВА размера
на сумата по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 1 443 лева на 273 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****“ ООД в останалата ѝ част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- *** в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
7