№ 463
гр. Враца, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Веселка Ц. Иванова
Борис К. Динев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Т. В. Н.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600646 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и следващи от НПК.
С определение № 419/07.11.2025 г., постановено по ч.н.д. № 1088/2025 г. РС-
Враца, ІІІ-ти наказателен състав, е взел спрямо Х. Т. В.-обвиняем по досъдебно
производство № 7487/2025 г. по описа на РП-Враца мярка за неотклонение “Задържане
под стража”. Недоволна от така постановеното определение е останала адв.Г. З. -
договорен защитник на обвиняемия, която в срока по чл.64, ал.6 от НПК е подала
частна жалба, с искане за отмяната му и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.
В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания съдебен акт, като се поддържа, че в случая не са налице предвидените в
чл.63, ал.1 от НПК предпоставки за вземане и прилагане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия В.. Сочи се, че от данните по делото не може да се
направи обосновано предположение той да е извършил инкриминираното
престъпление, като същевременно липсват и доказателства да се укрие или извърши
престъпление.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв.З. поддържа релевираните
в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен
акт и моли за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
Обвиняемият Х. В. изцяло поддържа становището на защитата си, като моли за
по-лека мярка за неотклонение, която да му позволи да се грижи за двете си деца и
болния си баща.
Участващият по делото прокурор от ОП-Враца счита, че определението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да остане без
уважение.
1
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата,
аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира
жалбата за неоснователна.
С постановление от 05.11.2025 г. Х. Т. В. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК за това, че на 31.10.2025 г.,
вечерта в с.Краводер, обл.Враца, на ***, е причинил на В. И. Й., медицински
специалист (медицински фелдшер в ЦСМП гр.Враца, филиал гр.Криводол) лека
телесна повреда с разстройство на здравето неопасно за живота, изразяваща се в
очилат хематом с кървене от носа и лекостепенна промяна на съзнанието (мозъчно
сътресение), при изпълнение на службата му.
Взетата от първостепенния съд най-тежка мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по отношение на обвиняемия В. е обоснована с наличието на достатъчно
данни същият да е съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
както и със съществуването на реална опасност от извършване на престъпление.
При проверка на атакуваното определение, ОС-Враца счита, че
първоинстанционния съд законосъобразно е взел спрямо обвиняемия В. най-тежката
мярка за процесуална принуда. Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.4, вр.чл.63,
ал.1 от НПК, РС-Враца е направил констатация за наличието на достатъчно
доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е причастен към престъплението, в което е обвинен с посочената правна
квалификация. Както правилно е разсъждавал контролираният съд, такива данни се
съдържат в показанията на пострадалия свидетел В. Й. за това, че безпричинно бил
нападнат с юмручни удари в лицето от брата на пациент, които не са изолирани а се
подкрепят от тези на свидетеля очевидец И. Д.-шофьора на линейката, както и от
изявленията на св.М. В.-съпруга на пациента В. В., която също е присъствала и
свидетелства за нанесени удари от страна на обвиняемия по лицето и носа на
медицинския фелдшер Й.. В подкрепа на посочените гласни доказателства са данните
от приложените по делото медицински документи-лист за преглед на пациент и
резултат от рентгенологично изследване, както и заключението на СМЕ относно
медикобиологичните признаци и механизма на уврежданията, причинени на
пострадалия Й.. Качеството му на медицински специалист (медицински фелдшер в
ЦСМП, филиал Криводол) безспорно се установява и от приложените за него трудов
договор и длъжностна характеристика. С основание първият съд е приел, че тези
доказателствени материали еднопосочно установяват фактите относно време, място и
начин на осъществяване на деянието, неговия автор, причинените на пострадалия
телесни увреждания, както и длъжността на медицински специалист, която последният
е изпълнявал към инкриминирания момент.
Без необходимост от подробен доказателствен анализ, ОС-Враца намира, че
събраните на този начален етап от разследването доказателствени източници са
2
напълно достатъчни да обусловят обоснованост на предположението за съпричастност
на обвиняемия Х. В. в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради
което изцяло неоснователни се явяват възраженията на защитата в обратен смисъл.
Настоящата съдебна инстанция споделя и довода на първостепенния съд за
наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако по
отношение на него се прилага по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под
стража”, поради което възраженията на защитата за отсъствието на такава опасност
също се оценяват като неоснователни.
Действително, обвиняемият е неосъждан, но рискът от повторяемост на
престъпните действия се извежда на първо място от събраните за него лоши
характеристични данни по местоживеене. Не могат да бъдат игнорирани и данните, че
настоящото деяние е извършено в пияно състояние спрямо медицински специалист в
момент, когато последният е оказвал спешна медицинска помощ на близък родственик
на обвиняемия и спрямо когото е проявена безпричинна бруталност и агресия. Всички
тези обстоятелства, на фона на зачестилите посегателства над медицински лица при
изпълнение на служебните им задължения по оказване на медицинска помощ и грижа,
са показателни за високата степен на обществена опасност на конкретното деяние от
гледна точка на начина му на извършване и сочат на реална и интензивна опасност
обвиняемият да извърши ново посегателство, независимо от положителния му съдебен
статус.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че наличието на установена
самоличност и регистриран адрес на обвиняемия, както и трудовата му заетост по чл.9
от ППЗСП, установена от представеното пред настоящия съд копие от график за
временна заетост, изключват риска от укриване, но тъй като двете опасности - от
укриване и извършване на престъпление, са предвидени в условията на
алтернативност, за определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда е
достатъчно съществуването на една от тях.
Не налага по-лека мярка за неотклонение и соченото от обвиняемия
обстоятелство, свързано с необходимостта да полага грижи за двете си деца и за болен
родител, тъй като от една страна той не е единственият в семейството, който би могъл
да изпълнява тези задължения и от друга страна този социален критерий не може да
бъде противопоставен на констатираната реална, а не хипотетична опасност от
извършване на престъпление.
Предвид изложеното, ОС-Враца приема, че целите по чл.57 от НПК по
отношение на Х. В. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент
единствено с най-тежката от мерките за неотклонение, а именно „Задържане под
стража”. Споделят се съжденията на РС, че по делото не се установяват никакви
обстоятелства от здравословно, семейно или друго естество, които да оборват този
извод и да налагат прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо него.
3
С оглед на това въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да
бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Врачанският окръжен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 419/07.11.2025 г., постановено по ч.н.д. №
1088/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, ІІІ-ти наказателен състав, с което е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Х. Т. В., обвиняем по
досъдебно производство № 7487/2025 г. по описа на РП-Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4