№ 4414
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. М.
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело №
20221100112194 по описа за 2022 година
Ищецът З. Г. Л., действаща чрез своя настойник П. А. М., е предявила
срещу ответника Я. Ю. С. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за
унищожаването на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 49, том I,
рег. № 3540, дело № 45/2021 г. на Нотариус А. И. - В., рег. № 460 на НК, с
район на действие СРС, поради неспособност на прехвърлителя З. Г. Л. да
разбира и да ръководи действията си към момента на неговото сключване.
Претендира разноски.
Ищецът излага в исковата следните обстоятелства за обосноваване на
исковата претенция: сключване с ответника на договор за дарение по
нотариален акт № 49 от 14.05.2021 г. за имот с идентификатор
68134.900.567.1.27 по КККР на гр. София при невъзможност да разбира и
ръководи постъпките си; сключване на други сделки с ответника,
предхождащи процесната и посочващи знание за нейното съС.ие; поставянето
й под пълно запрещение с решение от 29.11.2021 г. по гр. дело № 47052021 г.
на СГС; извършване на дарението за имот на висока стойност при запазване на
правото й на ползване, каквото обаче тя не упражнява понастоящем, и при
липса на родствена или друга връзка, която да обоснова извършването му,
освен нейното съС.ие към този момент, за което е сезирана и съответната
прокуратура.
1
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника Я. Ю. С. е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда
подробни доводи, че: е съществувала близост между страните от 2016 г. и той
е бил единственият, който е осигурявал подкрепа и грижи за ищеца и нейния
съпруг, поради липса на други близки хора както преди, така и след сключване
на договорите за замяна със земеделските земи; обгрижвани са от него и през
време на Ковид пандемията, при която през м. март 2021 г. здравословното
съС.ие на Н. К. – съпруг на ищцата, се влошило и той уведомил синовете му
въпреки влошените им отношения; отлично здравословно съС.ие на ищеца
през посочения период от време и сключването на сделките помежду им,
включително и процесната такава, и до момента, в който осъществяващите
функциите на настойници понастоящем са ограничили контактите й с него и
служителите му в търговско дружество Сонерс ЕООД - действително близките
й хора, и проявили интерес към нея заради имущественото й съС.ие след
смъртта на нейния съпруг. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства - сключването на спорната сделка
между З. Г. Л. и Я. Ю. С. по Договор за дарение на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 49, том I, рег. № 3540, дело № 45/2021 г. на Нотариус А. И. -
В., рег. № 460 на НК, с район на действие – СРС, за прехвърляне на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 33, с идентификатор 68134.900.567.1.27,
находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*********, с площ от 127.40
кв.м., състоящ се от кухня, трапезария, дневна, две спални, кабинет и сервизни
помещения, заедно със зимнично помещение №29 с площ от 11.10 кв.м., както
и 2.57 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.900.567.
С решение № 266749/29.11.2021 г. постановено по гр. д. № 4705/2021 г.
по описа на СГС, потвърдено с решение № 651/04.05.2022 г., по в. гр. д. №
476/2022 г. по описа на САС, влязло в сила на 21.06.2022 г., ищцата З. Г. Л. е
поставена под пълно запрещение.
Видно от представено по делото удостоверение от 02.08.2022 г. издадено
2
от Кмета на СО – район „Лозенец“ за настойник на ищцата З. Г. Л. е назначен
П. А. М..
По делото е представен психологичен статус на ищцата З. Г. Л., изготвен
на 22.03.2021 г. от МБАЛНП "Свети Наум"- София, в който е отразено
заключение от проведено психологическо изследване в диагностична сесия с
батерия от специализирани тестове за когниция на ищцата, а именно:
„заключение: MMSE – 11 т. Данни за тежък дементен синдром с комплексни
нарушения във всички когнитивни сфери-ексклузивен контрол, паметови
процеси, внимание, конструктивен праксис и вербална флуидност.
Дизекзекутивен синдром.
В горепосочения документ се съдържа информация, че изследваната З. Г.
Л. е неориентирана за време, частично ориентирана за място и собствена
личност с тежки комплексни нарушения в множество когнитивни сфери, със
затруднено разбиране и изпълнение на инструкции и тежко нарушени
паметови процеси.
По делото е представено и невропсихологично изследване на ищцата З.
Г. Л., извършено на 31.03.2021 г. в УМБАЛ "Александровска" ЕАД, гр.София,
като по отношение на когнитивното й функциониране е отразено: „объркана,
хипертимна, на моменти с гневни изблици, некритична към съС.ието си до
анозогнозия, некритична към случващото се, негативистична към тестването,
логорична обърката експресия с изразена аномия. Дезориентирана за
личността си, включително за възраст и дата на раждане, за време и грубо
ориентирана за място. Общ статус MMSE – 12 т., тежък паметов и екзекутивен
синдром, конструктивна апраксия. Актуално съС.ие - тежък дементен
синдром с множество дефицити - поведенчески, екзекутивен, паметови
нарушения, езиков дефицит.“ Препоръчана е консултация с психиатър
предвид изразените емоционално-поведенчески нарушения.
По делото е представено и епикриза на УМБАЛ "Александровска" ЕАД,
гр. София, видно от която ищцата З. Г. Л. е постъпила за лечение на 29.03.2021
г. и е изписана на 01.04.2021 г. с окончателна диагноза – „Болест на
Алцхаймер с късно начало. Тежък дементен синдром с поведенчески
нарушения, MMSE – 12 т.“. В документа е отразена е фамилна обремененост -
майка с деменция, както и че при извършените прегледи и клинични
изследвания е установено, че се касае за жена на 73 години с тежък дементен
3
синдром от около 1 година с обективно съС.ие при преглед от психиатър
извършен на 01.04.2021 г. - дезориентирана за време, място и собствена
личност, а при невропсихологичното изследване на 31.03.2021 г. е отразено –
тежък дементен синдром с множество дефицити.
Видно от представени по делото прокурорски постановления пред
Софийска районна прокуратура е била образувана прокурорска преписка във
връзка с данни за осъществено от страна на ответника Я. Ю. С. продължавано
престъпление "измама" спрямо ищцата З. Г. Л.. Не са представени
доказателства за повдигнато обвинение. Представени са доказателства, че във
връзка със сигнали подавани от роднини на ищцата З. Г. Л. до прокуратурата
срещу ответника Я. Ю. С., са постановени и откази за образуване на
досъдебни производства.
По делото са представени и две психиатрични становища на доктор П.Г.-
психиатър в ЦПЗ-Бургас от 22.04.2021 г. и от 02.09.2021 г., в които като
заключение за съС.ието на ищцата е отразено "клинично здрава". Представени
са и медицински направления и резултати от рентгенови изследвания от
01.09.2021 г. на ищцата.
Представено е решение постановено по гр. д. № 4470/2009 г. по описа на
Районен съд гр. Бургас, постановено по образуваното производство за съдебна
делба водено между ищцата и нейния брат А. Г. М., както и нотариален акт от
26.09.2014 г. за извършена между ищцата и нейния брат А. Г. М. доброволна
делба на недвижими имоти.
От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), което
заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че ищцата З. Г. Л. страда от болест на Алцхаймер с късно начало, с наличие на
тежък дементен синдром с поведенчески нарушения регистрира, степен на
заболяването - умерена към тежка деменция. Поведението й е
дезорганизирано хаотично и немотивирано, и не може да се грижи сама за
себе си, да следи за собствените си интереси и да взима решения, които не
противоречат на нейните интереси. Вещите лица са посочили, че с оглед на
заболяването си ищцата З. Г. Л. не е могла да разбира свойството и значението
на извършеното от нея и не е могла сама да ръководи постъпките и действията
си към 14.05.2021 г. в защита на собствените й интереси. Вещите лица са
4
посочили, че невродегенеративните процеси при деменцията започват много
години преди наличието на клинични симптоми. Деменцията е синдром, който
може да се причини от различни заболявания на мозъка - невродегенеративни,
при които се загубват нервни клетки или мозъчносъдови, при които е
нарушено мозъчното кръвооросяване. Най-честа причина за деменция са
невродегенеративни заболявания, при които нервните клетки загиват. Такива
заболявания са Болестта на Алцхаймер, фронтотемпоралната дегенерация и
деменцията при болестта на Паркинсон. Деменцията при тези заболявания е
причинена от натрупване на патологичен протеин вътре или извън невроните,
което нарушава функцията им. При болест на Алцхаймер се натрупват
белтъци, наречени „бета амилоид“ и „таупротеин“ в темпоралните дялове и с
образни изследвания се установява атрофия на хипокампа. При болест на
Алцхаймер се изследват – урея, електролити, функционални тестове, на
щитовидна жлеза, В 12, фолиева киселина, ПКК, серологично изследване за
сифилис и ЕЕГ /обикновено абнормно в началота на БА за разлика от
фронтотемпоралната деменция/. Невродегенеративните процеси при деменция
започват много години преди наличието на клинични симптоми. При тежко
изразените деменции стресовите ситуации нямат същественно значение. Това
са напредващи, прогресивни, трайни и необратими заболявания. Заболяването
е хронично, прогресивно и необратимо. Дементният процес и заболяването на
З. Г. Л. имат като последствия загуба на функции, знания, дори
автоматизирани процеси, с прогресивен характер, в този смисъл нейното
заболяване повлиява решения, мнения, убеждения, дори изградени и
утвърдени през годините, като наличните промени при ищцата са трайни,
прогресивни и необратими.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно
медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице – д-р Г. О.,
невролог, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено
се установява, че Болестта на Алцхаймер (БА) е най-честата дегенеративна
деменция, която представлява около 80% от всички случаи на деменция.
Деменцията е синдром, който се характеризира с упадък на множество
когиитивни функции, достатьчно значим по степен, за да наруши ежедневните
дейности на болните и появяващ се при нормално, ясно съзнание.
Заболяването започва най-често след 65 годишна възраст, но има и по-ранно
начало. Честотата на БА и заболеваемостта рязко се повишават с възрастта. В
5
около 5% от случаите има генетични фактори - фамилна БА. Патоанатомично
се установява атрофия на мозъчната кора, която е изтънена, рА. атрофия на
хипокампа и амигдалата, развива се вентикуломегалия (разширяване на
вътремозъчните стомахчета). Микроскопски е налице невронална загуба и
наличие на амилоидни плаки и неврофибрилерни включвания, намаление на
Ацетилхолина в мозъчната кора и хипокампа. Заболяването започва
незабележимо и често трудно се диагностицира началото му. Първоначално са
налице паметови нарушения за близки събития, което води до дезориентация
във времето и пространството, нарушени езикови функции, обедняване на
речника, апраксия и агнозия. Постепенно настъпва личностова промяна,
поведенчески и психични симптоми. Неврологичните функции най-често са
запазени, но в до около 30% от случаите може да има леки пирамидни белези,
брадикинезия, постурална нестабилност, промяна в походката. При всеки
пациент със суспектна деменция се извършват соматичен и неврологнчен
преглед, някои лаборатории тестове (ПКК, кръвна захар, серумни
електролити, чернодробни ензими, креатинин), конвенционално
невроизобразяващо изследване (КТ или МРТ - коровоатрофичните промени
при БА обхващат по-голямата част на мозъка, но особено характерни са тези
промени за темпоралния дял и хипокампа), ЕКГ. При необходимост се
провеждат допълнителни лаборатории тестове (серумно ниво на В12 и
фолиева киселина, TSH, тестове за H1V, VDRL и Borrelia, и др.), консултация с
психиатьр, изследване на ликвор, функционално невроизобразяващо
изследване (БРЕСТ, FDG-PET), доплерова сонография на магистрални
артерии на главата, ЕЕГ, генетично изследване. Образните изследвания
КТ/МРТ се прилагат за преценка наличието и тежестта на коровата атрофия,
както и за диференциална диагноза и изключване на други, потенциално
лечими процеси – ЧМТ, тумори, мозъчни инфаркти. Въз основа на
проучванията върху биомаркерите БА се определя като прогресираща болест,
която започва с биологични промени в мозъка без придружаващи когнитивни
нарушения (асимптоматична фаза), преминаваща във фаза на паметови
нарушения с абнормни биомаркери, характерни за БА и впоследствие към
лека, умерена и тежка фаза на деменция.
Вещото лице е посочило, че ишцата З. Г. Л. е била пациентка в НК-
УМБАЛ „Александровска“ в периода от 29.03.2021 г. - до 01.04.2021 г. по
данни от епикриза №5169/21 г., която е и е първият официален документ, в
6
който фигурира поставената на ищцата диагноза „Болест на Алцхаймер".
Поставянето на тази диагноза е мотивирано от клиничното и
невропсихологичното й изследване, както и от резултатите от проведените
лаборатории и инструментални изследвания. Анамнезата е снета по данни на
придружаващото лице - „...от 1 година със затруднения при използване на
телефон, несвързана реч. станала по-изолирана, не се срещала с приятели,
нарушил се съня, не се справя с готвенето, не поддържа домашна хигиена,...от
няколко месеца с прояви на колекционизъм /събира вестници и стари дрехи/,
занемареност, не разпознава паричните знаци, излиза само на близки разС.ия
около дома си, не се справя с пазаруването, не подбира правилно облеклото
си...“. Колкото до началото на болестта, вещото лице е посочило, че при
положение, че към датата на официалното диагностициране ищцата е била
вече с разгърнат дементен синдром, т.е. в трета фаза на заболяването, то
невродегенеративните процеси в мозъка са започнали години преди това
(предшестваща асимптомна фаза на болестта).
В проведеното на 09.04.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице
д-р О. е уточнило, че при ищцата З. Г. Л. е налице хронично прогресиращо
съС.ие, което неизбежно се задълбочава, тежки поведенчески проблеми,
емоционални, когнитивни, речеви, свързани с праксиса, гнозиса, т.е. висши
корови функции. Причината ищцата да не е изпълнявала инструкциите на
специалиста при изследването за ядрено магнитен резонанс, е дефицит в
поведението и неадекватност на ситуацията, която е около нея, което се
вписва в цялостния й синдром. Степента на коровата атрофия при това
проведеното през 2021 г. образно изследване не играе роля при
диагностициране на степента на заболяването на болестта на Алцхаймер. При
наличието на умерена степен на деменция лицето по принцип не може да
взима адекватни решения, тъй като е объркано и лесно манипулируемо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.31, ал.1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД „унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира и да ръководи действията си“. Съгласно Тълкувателно решение
№5/2020 от 30.05.2022г. постановено по т. д. №5/2020г. по описа на ОСГТК на
7
ВКС в така посочената норма е уредена хипотезата, когато лицето е дало
съгласие за сключване на договора, но без разум /липсва елемента
„съзнаване“/, тоест налице е проявление на несъзнавана липса на воля.
Ирелевантно е дали причините, поради които лицето не е могло да разбира и
да ръководи действията си от временен или поС.ен характер. В този случай
лицето формално се води дееспособно, но съС.ието му към момента на
сключване на сделката не позволява същото да формира валидна воля.
Спорен по делото е въпросът относно психичното съС.ие на
прехвърлителката З. Г. Л. именно към момента на атакуваната сделка и
възможността й да разбира и ръководи действията си.
Установената съдебна практика (в този смисъл - решение по гр. д. №
3773/2021 г. на ІV г. о., ВКС) приема, че едно лице не може да разбира
действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от
извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да
съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си.
Двете предпоставки, при които възниква унищожаемостта са дадени
алтернативно, т.е. достатъчно е наличието само на една от тях, за да бъде
унищожен договора. Възможно е лицето макар и да разбира действията си да
не може да ги ръководи. Без значение е дали това съС.ие се дължи на
обективни причини (болест) или субективни, както и тяхната
продължителност.
От значение за унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е установяването,
че към момента на сключване на договора лицето е било в съС.ие, което не му
позволява да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно и без
външна намеса да формира и изрази волята си. Двата критерия - медицинския
и юридическия са взаимосвързани и подлежат на едновременно разглеждане в
производството по иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД.
Въпреки, че с оглед на събраните по делото доказателства, не се
установи началната дата на заболяването при ищцата З. Г. Л., довело до
поставяне на лицето под пълно запрещение с решение № 266749/29.11.2021 г.
постановено по гр. д. № 4705/2021 г. по описа на СГС, потвърдено с решение
№ 651/04.05.2022 г., по в. гр. д. № 476/2022 г. по описа на САС, влязло в сила
на 21.06.2022 г., около шест месеца след извършване на процесната сделка, за
безспорно установено следва да се приеме, че на ищцата към 29.03.2021 г.
8
(около месец преди извършване на процесната сделка) е поставена диагноза –
„Болест на Алцхаймер с късно начало. Тежък дементен синдром с
поведенчески нарушения, MMSE – 12 т.“, при приемането й за лечение в
УМБАЛ "Александровска" ЕАД, гр.София. А от заключението и на
изслушаните и приети по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза и на съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице – д-р Г. О., невролог, се установява, че при ищцата З. Г. Л. е
налице хронично прогресиращо съС.ие, което е трайно и необратимо,
дементният процес и заболяването й имат като последствия загуба на
функции, знания, дори автоматизирани процеси, с прогресивен характер,
констатираното при ищцата заболяване повлиява решения, мнения,
убеждения, дори изградени и утвърдени през годините, като наличните
промени при ищцата са трайни, прогресивни и необратими, както и, че
ищцата З. Г. Л. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното
от нея и не е могла сама да ръководи постъпките и действията си към
14.05.2021 г. (когато е извършена процесната сделка).
Следва да се приеме, че в периода, в който е сключена процесната
сделка, прехвърлителката З. Г. Л. е страдала от заболяване, което обуславя
недееспособност - невъзможност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Събраният по делото многоброен доказателствен материал, с
изключение на свидетелските показания на свидетелите на ответника, които
преценени по реда на чл. 172 от ГПК съдът не кредитира като достоверни
относно изложеното от тях мнение за дееспособността на ищцата в периода на
извършване на процесната сделка, а възприема като такива, обслужващи
защитната теза на ответника, е еднозначен, че в периода на извършване на
процесната сделка – 14.05.2021 г. прехвърлителката З. Г. Л. е била с нарушена
възможност да ръководи действията си и да следи за своите интереси.
От друга страна дори да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели (И.И.В., В. Н. В. и Л. Б. Б.), които сочат, че З. Г. Л. видимо не е била
с нарушено психично здраве, имала висок образователен ценз, не била
дезориентирана, нямала нарушения във вербалния изказ и могла да взима
рационални решения за себе си, то тези факти не променя горните изводи, тъй
свидетелските показания касаят предходен на процесната сделка период, а
9
вещите лица са уточнили, че развитието на заболяването при З. Г. Л. би могло
да протече с някои запазени когнитивни функции, при задоволителна
ориентираност и въпреки това е налице нарушение в съдържанието на
мисловния процес, което е прогресивно, трайно и необратимо.
Действително по делото са налице доказателства, че в определени
периоди преди сключване на процесната сделка в здравословното съС.ие на З.
Г. Л. е имало известно подобрение, но не може да се обоснове извод за
оздравяване, нито извод, че лицето е клинично здраво, каквато информация се
съдържа в представените по делото две психиатрични становища на доктор
П.Г.-психиатър в ЦПЗ-Бургас от 22.04.2021 г. и от 02.09.2021 г.
За периода от хоспитализацията на ищцата на 29.03.2021 г. в УМБАЛ
"Александровска" ЕАД, гр. София, когато за първи път и е поставена диагноза
– „Болест на Алцхаймер с късно начало. Тежък дементен синдром с
поведенчески нарушения, MMSE – 12 т.“, съС.ието й постепенно се е
влошавало, за което са индикация и заключенията на изслушаните по
настоящето дело КСППЕ и СМЕ. Тези изводи не се опровергават от
показанията на свидетелите на ответника, които твърдят да не е имало
признаци за съмнителни психични съС.ия на ищцата, но същата била тъжна и
разтревожена, което отдават на загубата на съпруга й. Тези твърдения се
опровергават както от представената по делото медицинска документация,
така и от заключенията на КСППЕ и СМЕ.
По тези съображения съдът приема, че събраните гласни доказателства
не са годни да опровергаят фактите, установени от писмените доказателства и
приетите комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и
съдебно медицинска експертиза.
От описаните по-горе писмени доказателства и заключението на
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и на съдебно
медицинска експертиза съдът приема, че към момента на сключване на
процесната сделка – 14.05.2021 г. прехвърлителката З. Г. Л. е страдала от
заболяване - „Болест на Алцхаймер с късно начало. Тежък дементен синдром
с поведенчески нарушения, MMSE – 12 т.“, което се е характеризирало с
множество дефицити - поведенчески, екзекутивен, паметови нарушения,
езиков дефицит и което е довело до невъзможност на прехвърлителката да
разбира свойството и значението на постъпките си. Договорът за дарение на
10
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 49, том I, рег. № 3540, дело №
45/2021 г. на Нотариус А. И. - В., рег. № 460 на НК, с район на действие –
СРС, за прехвърляне на процесния недвижим имот, е сключен при порок на
волята от страна на прехвърлителката – същата не е могла да разбира и
ръководи действията си.
По изложените съображения съдът приема, че искът по чл.31, ал.1 ЗЗД е
основателен и сделката следва да бъде унищожена като сключена от лице,
което не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото в
размер на сумата от 13 734.99 лв., представляващи сбор от внесена държавна
такса, депозити за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по иска, предявен от З.
Г. Л., ЕГН **********, срещу Я. Ю. С., ЕГН **********, Договор за дарение
на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 49, том I, рег. № 3540, дело №
45/2021 г. на Нотариус А. И. - В., рег. № 460 на НК, с район на действие –
СРС, за прехвърляне на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 33, с
идентификатор 68134.900.567.1.27, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул.
„*********, с площ от 127.40 кв.м., състоящ се от кухня, трапезария, дневна,
две спални, кабинет и сервизни помещения, заедно със зимнично помещение
№29 с площ от 11.10 кв.м., както и 2.57 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което
е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.900.567, поради неспособност на прехвърлителката З. Г. Л., ЕГН
********** да разбира и да ръководи действията си към момента на
сключването на договора.
ОСЪЖДА Я. Ю. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*********, адв. В. Т., да заплати на З. Г. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. „*********, адв. С. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
11
сумата от 13 734.99 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12