Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ – 98 29.07.2020г. гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На двадесет и трети юни
2020 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 896 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 3745 от
23.12.2019г., постановено по гр. дело № 5812/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР да заплати на И.С.Д.
сума в размер от 1 170, 52 лева, представляваща нетния размер на дължимото
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 175, 32
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за
периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. 1 226 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 153, 65 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 21.07.2019г.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР,
представлявана от Директор – Христо Терзийски чрез процесуалния представител
юрисконсулт Адриана Каракашева, с адрес за призоваване – гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 1, с която се претендира да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и вместо него да бъде поставено ново решение по същество
на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
посочва, че съдът неправилно е приел, че с оглед на факта, че в Наредба № 8121з
– 592/2015г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з – 404 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,
143, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Посочва се, че този решаващ извод на съда е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Посочва се, че законовата уредба
по отношение на държавните служители в МВР се съдържа в ЗМВР, като приложението
на КТ или Закона за държавния служител и подзаконовите нормативни актове по
тяхното приложение е изключено с разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР съгласно
която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи,
тоест – не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава съдът.
В жалбата се посочва, че за
нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР не би следвало да се прилага субсидиарно посочената разпоредба
на чл. 9 от НСОРЗ, тъй като за нейното приложение е необходимо да бъдат
изпълнени кумулативно четири предпоставки – подневно отчитане на работното
време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по-малка от
продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, а от посочените предпоставки две не са налице – продължителност на нощно
работно време по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и
ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност
от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на възнаграждение
по КТ.
Не се отправят искания за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната страна не изпраща представител, депозира писмена молба, в която
сочи, че поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба – И.С.Д. не депозира по делото писмен отговор и не изразява
конкретно становище по основателността на жалбата.
Не се отправят искания за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание И.Д. не
се явява, чрез своя процесуален представител депозира писмено становище по
основателността на претенцията.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са два обективно
съединени иска от И.С.Д. против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с
които се претендира да бъде осъдена ответната страна да плати на ищеца сумата
738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 22.07.2016г. до
22.07.2019г., сумата 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента, от който сумите са
станали изискуеми, както и да бъде присъдена законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството
ищецът е направил изменение на претенцията си, като я е увеличил от сума в
размер 738 лева на сума в размер на 1 170, 52 лева, представляваща
претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и е
увеличил и претендираното обезщетение за заплащане на обезщетение за забавено
плащане от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 153, 65 лева и на
основание чл. 214 от ГПК, съдът е приел направеното изменение на претенцията.
В исковата молба се твърди,
че ищецът през исковия период е полагала труд на смени на длъжността – Старши полицай в група
„Масови мероприятия“ в Зонално жандармерийско управление. Същото е звено към
дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на ГД „Национална
полиция“ към МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. Твърди се в
исковата молба, за положения извънреден нощен труд от 123 часа, получени след
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
не му е заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че от
действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра
на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е
доводът, че е налице празнота в нормативната уредба и следва да се приложи
НСОРЗ. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и
отчитане на извънредния труд и нощния
труд при сумирано отработено време на тримесечен период и тази уредба е в
цитираните наредби на министъра на вътрешните работи. Поради това не може да
става дума за непълнота и НСОРЗ, издадена
на основание КТ е неприложима.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична
норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е
съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9 , ал.
2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. - 1, 143.
На основание чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че
ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността Старши
полицай в група „Масови мероприятия“ в Зонално жандармерийско управление. Безспорно
е също така,че за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. той е полагал труд на смени по график, включително и за
времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1 226 часа съобразно заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент
1, 143, той възлиза на 1 401, 32 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 175, 32 часа,
той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението е в размер на 1 170,
52 лева, а лихвата за забава върху сумата от 1 170, 52 лева, изчислена за
всеки месец поотделно от последното число на месеца, следващ всяко тримесечие
до датата на завеждане на делото възлиза общо на сума в размер от 153, 65 лева.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време,режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не КТ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт,
която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не
са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента
1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното
преизчисление не се кумулира извънреден труд.
На основание чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР). Разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието „извънреден труд“- това е трудът, който
се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че
извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното
за него работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време. Безспорно ищецът има качество държавен служител – полицейски орган по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР е предвидил, че
при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен
труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители – полицейски
органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно
време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на
работното време през нощта. За процесния
период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., като само наредбата
от 2014г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият
брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0, 143, като полученото число
се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се
отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано
такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна
уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Чл. 9а, ал.
4 от последната предвижда, че когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3
се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече
от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г., но разпоредбата на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г., когато е приета и не следва да се
изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като
според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от
2014г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите
нормативни актове, издадени по КТ и по – конкретно НСОРЗ. С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл. и
тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав намира, че за
неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал. 2 от ЗНА. В
случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично
е посочено в цитираната разпоредба на
Закона за нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители
са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща
към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов –ДВ, бр.69/2008г.,
отм. – ДВ - бр. 88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично
уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл. 50а , ал. 2 от ЗДСл също препраща към КТ,
относно отчитането и заплащането на извънредния труд. При липсата на нормативно
уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл. 140, ал.1 от КТ -7 часа
при 5-дневна работна седмица. В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано
изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
С оглед на горното и като взе
предвид обстоятелството, че направените от настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд
в своето решение, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, а постановеното решение да бъде потвърдено.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – И.С.Д.
да му бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 219 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат пред въззивното производство, съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие – лист 34 от въззивното
производство, от които е видно, че претендираните разноски реално са направени.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде уважено, съобразно предвидените с минимални размери на адвокатските
възнаграждения на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид изменението на
цитираната наредба от 15.05.2020г. и предвид обстоятелството, че в Договора за
правна защита и съдействие не се посочва конкретна дата и е представен по
делото след 15.05.2020г., а именно на 19.06.2020г..
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3745 от 23.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 5812/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР – София, бул.
„Александър Малинов“ № 1, представлявана от Директора да заплати на И.С.Д., ЕГН
********** от гр. Б., к-с *, бл. *, ет. *, ап. *, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2 – адвокат Ели Димова сума в
размер от 219 (двеста и деветнадесет) лева, представляваща възнаграждение за
адвокат за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.