РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 30.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Александър И.
при секретаря Иванка Венкова и в присъствието на прокурора Мирослав Маринов,
като разгледа докладваното от съдия И., въззивно наказателно общ характер дело
№ 530 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от
подс.И.Т.Г. (подадена чрез
защитника му адв.С.С.), срещу присъда № 106/21.06.2019год., постановена по НОХД№ 1128/19г.
по описа на Районен съд –
Русе, с която
жалбоподателят е признат за виновен
в това, че на
22.05.2019 г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Мерцедес 190Е” с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества или
техни аналози - „Амфетамин /АМР/” и „Канабис”/ТНС25/, установено по надлежния
ред- по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.343 б, ал.3 от НК и
чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева. Изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода, на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г от НК, на Г. било наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА. С присъдата, на основание чл.59, ал.4 от НК било постановено приспадане
при изтърпяване на наказанието лишаване от право да се управлява МПС времето,
през което Г. е бил лишен от това право по административен ред, считано от
29.05.2019 г.
Било постановено приложеното по делото веществено доказателство- 1 бр.
касета „Drug Test 5000” с фабр.номер ARLJ- 0038 и 1 бр. алуминиева опаковка, подлежащо
на унищожаване след влизане в сила на присъдата, да остане по делото.
В жалбата и аргументирано в съдебно
заседание от защитника адв.С. е изложено оплакване за неправилност на присъдата
в два аспекта – поради необоснованост на оценката за съставомерност касателно
установеност на изискуемия обективен признак „употреба на наркотични вещества
или техни аналози“, от там навежда се довод за липсата на този признак и се
претендира постановяване на нова, оправдателна присъда от въззивната инстанция.
На второ място, алтернативно се излага искане за изменение на присъдата,
конкретно на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, чрез неговото
намаляване на една година.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна
и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Русенският окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира неоснователност
на жалбата.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло
правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, че процесният
жалбоподател с действията си на 22.05.2019г. осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за
което бил предаден на съд. В частност, приетата за реализирана деятелност и
обстоятелствата, които я съставляват така както са отразени в мотивите на
проверяваната присъда, в цялост се
споделят и от въззивната инстянция, поради което не е необходимо само да се
повтарят и тук.
Довода по жалбата, даващ основа
на претенцията да се достигне извод за несъставомерност на извършеното (поради липса на изискваната
обективна установеност на състояние на употреба на наркотични вещества или техни аналози у подсъдимия при
процесноустановеното управление на МПС) бил наведен още в първоинстанционното производство, били
поставени на преценка от районния съд и същият, макар и лаконично, обосновано го приел за неоснователен.
Както е развито и в тезата на защитата, за този обективен признак законодателя
не е въвел критерии за оценка по съставомерността, в зависимост диапазон,
степен на въздействие, в това число критерии за степен и разпознаване
проявлението на това въздесйтвие върху организма или концентрация на даден
компонент от/или на наркотичното вещество към момента на установяването на
факта на управление на МПС след употреба на такова. Или, извършеното е
съставомерно в обсъждания елемент от обективна страна, винаги, когато по надлежния
ред (Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози) е установена употреба на наркотично вещество от съответния
водач /чрез устатовяване на такова вещество в организма му към момента на
проверката/, което в случая е несъмнена даденост. Ето защо, искането въззивната
инстанция да достигне до оценка на несъставомерност в този аспек, и при
следваща в такъв случай несъставомерност, да постанови оправдателна присъда по
обсъжданото обвинение, се явява неоснователно, при констатацията за наличие и
на всички останали обективни и субективни признаци, изисуеми за тази правна
оценка на извършеното.
Като неоснователна се преценява от въззивната
инстанция и претенцията за намаляване срока, за който е постановено да се
изтърпи от жалбоподателя кумулативно предвиденото наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно
средство. Отмерването му от първата инстанция по обективен начин следва от
наличните данни по делото, съоветно на които е прието по отношение на това
наказание, че превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, съвкупно
вече със значимото по обсъждания въпрос многократно увреждане на същите
обществени отношения от процесния подсъдим /отразено в множеството извършвани
нарушения по ЗДвП до момента/, към което отново в негативен за личността му
аспект не следва да се подминава и факта, че процесното управление на МПС в случая
било след употреба на два вида наркотични вещества /всеки от който поначало и
самостоятелно е достатъчен, за да се квалифицира деянието като това престъпление/,
налагат размера да се фиксира над минимално възможния и под средата, съобразно чл.49,
ал.2, вр. ал.1 от НК, което определя за съответно да е именно в размер на една
година и шест месеца.
Предвид изложеното, не са налице основания,
определящи атакуваната присъда за неправилна, водещо до неоснователност и на
свързаното с доводите в тази насока по жалбата, искане за отмяната й и
постановяване от въззивната инстанция на нова, оправдателна по обвинението,
предмет на делото, а и на алтернативното – за изменение на присъдата,
включително посредством намаляване размера на някое от наложените наказания.
При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната
инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при
първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните
правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна
или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че
обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран
така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 106/21.06.2019год., постановена
по НОХД№ 1128/19г. по описа на Районен
съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: