№ 614
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100500835 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивната жалба на „Кредисимо“ЕАД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София против Решение №133 от 17.12.2024 г. ,
постановено по гр.д.№279/2024 г. по описа на РС – Царево , с което е уважена претенция
против жалбоподателя за възстановяване на ищеца на недължимо платена сума от 10 лв.
Постъпването на сумата от 10 лв. – възнаградителна лихва на „Кредисимо“ ЕАД е било
оспорено и не е било доказано. Съгласно счетоводна справка по негова сметка на 10.03.2023
г. е постъпила сумата от 550 лв. , съответно разпределена за погасяване на задълженията на
кредитополучателя – ищец. Разходи за възнаградителна лихва не са били дължими , не са
били и погасявани от ищеца. Съгласно доклада на съда никоя от страните не е направила
признание на права и факти, от което следва пълно и главно доказване на твърдените факти
и обстоятелства. Съгласно представената счетоводна справка по сметка на „Кредисимо“ са
постъпили само 550 лв. – предоставената в заем главница , чието усвояване не е било
спорно в нито един момент по делото. Поради това страната счита , че по делото не е
доказано недължимо платена сума както се твърди в ИМ и поради това незаконосъобразно с
решението е била присъдена претендираната сума. Според жалбоподателя иска е следвало
да бъде отхвърлен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по
същество като се отхвърли иска против „Кредисимо“ за заплащане на сумата от 10 лв. Моли
се за присъждане на разноските и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение , както и такива
дължими за първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба и от „Ай тръст“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и
1
адрес на управление – гр.София против Решение №133 от 17.12.2024 г. , постановено по
гр.д.№279/2024 г. по описа на РС – Царево , с което е уважена претенция против
жалбоподателя за възстановяване на ищеца на недължимо платена сума от 40
лв.Въззиваемия – ищец е претендирал с ИМ възстановяване на сумата от 40 лв. като твърди
, че същата представлява недължимо платена от него възнаграждение за предоставената му
услуга „поръчителство“ по процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Жалбоподателят „Ай тръст“ЕООД изрично е оспорил постъпването по негова сметка на
сумата от 40 лв. , както и че във връзка с процесния договор ищецът не е дължал суми и
съответно - не е правил плащания за погасяването на такива. Съгласно доклада по делото
никоя от страните не е направила признания на факти и права , което обуславя
необходимостта от пълно доказване на твърдените факти и обстоятелства. В изпълнение на
това страната е представила счетоводна справка, според която ищецът не е извършвал
плащания във връзка с процесния договор. Тази справка не е оспорена от ищеца. С оглед на
това страната сочи , че по никакъв начин не е доказано плащането на сумата от 40 лв. по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен за обезпечаване на задълженията на
ищеца към „Кредисимо“. Независимо от това обаче съдът е приел исковата претенция за
основателна и е присъдил възстановяването на претендираната сума от 40 лв. според
жалбоподателя – в нарушение на процесуалното и материалното право. Моли са за отмяна
на постановеното решение и по същество – да се отхвърли претенцията на В. Н..
Претендират се разноските в първоинстанционното производство , както и се претендират
разноските по делото пред инстанцията в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Постъпил е отговор на въззивните жалби от страна на В. Н. чрез процесуалния му
представител – адвокат. Според страната в постановеното решение е налице явна техническа
грешка , която може да се коригира по реда на чл.247 от ГПК: - не е следвало да се
присъжда възнаграждение на представителя на ответната страна с оглед на отхвърления иск
, а при частично отхвърляне отговорността за разноски се разпределя само въз основа на
недължимо платените суми
Постъпила е от „Кредисимо“ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София частна жалба против определение №76 от 17.02.2025 г. , с което е
оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта
относно присъдения адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител на ищеца.
Оспорват се изводите на съда , че делото е с голяма фактическа и правна сложност, сочи се ,
че не е отчетено обстоятелството , че страната води няколко еднотипни производства
против едни и същи ответници на едно и също правно основание при еднозначна съдебна
практика. Общо от В. Н. са заведени 6 бр. еднотипни производства против „Кредисимо“ и
„Ай тръст“ , за което може да се извърши служебна проверка. Заведени са дела с нисък
размер на претенциите, а претенциите за адвокатско възнаграждение по-скоро представлява
злоупотреба с процесуални права с крайна цел присъждане на адвокатско възнаграждение.
Сочи се , че когато съдът констатира такава злоупотреба той е длъжен да осуети това –
2
цитира се практика на ВКС – нещо , което в процесния случай не е сторено от съда. Оспорва
се и начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение. По същество на ищеца се
оказва безплатна правна помощ от процесуалния представител. Въпреки постановяване
заплащането на дължимото възнаграждение в тежест на ответната страна , то за
безвъзмездната доставка на услуги не се дължи ДДС – аргумент от чл.2 т.1 от ЗДДС , както и
чл.2§1 б „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност. Съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата , на която услугата е извършена. Последващите действия не могат да
имат значение за възникване на данъчното задължение. Постановения съдебен акт , с който
насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждението не съставлява облагаема стока
или услуга по смисъла на ЗДДС. Поради и това съдът не може да начислява ДДС върху
стойността на оказаната безплатна правна помощ. Моли се за отмяна на определение №76
от 17.02.2025 г. като решението бъде изменено и се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лв. – справедлив съобразно положения по сложност и количество труд.
Постъпила е частна жалба и от „Ай тръст“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление – гр.София против определение №76 от 17.02.2025 г. , с което се оставя без
уважение искането за изменение на постановеното решение в частта относно присъдения
адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца. Оспорва се присъждането на
адвокатски хонорар в размер на 480 лв. по повод присъдената сума от 40 лв.. Страната сочи
, че е известно , че в Районен съд- Царево ищецът Н. е завел общо шест производства с
едно и също правно основание срещу двамата ответници – „Кредисимо“ и „Ай тръст“.
Предвид ниския размер на претендираните суми страната излага становището си , че
производствата са инициирани заради присъждане на адвокатско
възнаграждение.Присъденият хонорар е прекомерен спрямо действителната фактическа и
правна сложност. Не е съобразена и актуалната съдебна практика. Акцентира се върху
обстоятелството , че в процесния случай ищецът ползва безплатна правна помощ.
Съобразно изхода на спора по делото и чл.78 от ГПК при постановяване на решението се
определя възнаграждение за процесуалния представител на ищеца , което се присъжда в
тежест на насрещната страна – ответника. Сочи се за пример акт на ВКС , в който
аналогично при случай , за който е прието , че не представлява фактическа и правна
сложност е определен размер на възнаграждението под минималния по Наредба №1/2004 г.
– а именно – 150 лв. Според жалбоподателя аналогично в настоящия случай следва тази
практика да намери приложение , тъй като се касае за шест еднообразни производства, за
които е налице утвърдена съдебна практика относно преценката за нищожност на
процесните договори. Налице е бланкетност на изготвените от процесуалния представител
документи по делото. Поради това в случая не е налице фактическа и правна сложност.
Оспорва се и начисляването на данък върху добавената стойност върху сумата , която
следва да бъде заплатена за оказаната безплатна правна помощ. Излагат се подробни
съображения: По същество на ищеца се оказва безплатна правна помощ от процесуалния
представител. Въпреки постановяване заплащането на дължимото възнаграждение в
тежест на ответната страна , то за безвъзмездната доставка на услуги не се дължи ДДС –
3
аргумент от чл.2 т.1 от ЗДДС , както и чл.2§1 б „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл.25
ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата , на която услугата е извършена.
Последващите действия не могат да имат значение за възникване на данъчното задължение.
Постановения съдебен акт , с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждението не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Поради и
това съдът не може да начислява ДДС върху стойността на оказаната безплатна правна
помощ. Моли се за отмяна на определение №76 от 17.02.2025 г. като решението бъде
изменено и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. – справедлив
съобразно положения по сложност и количество труд.
Депозиран по делото е отговор на частната жалба от страна на В. Н. чрез процесуалния
му представител – адвокат. Сочи се , че в качеството си на потребител е със засилена правна
защита. В случая злоупотреба с права има осъществени от кредитната институция , която е
отпуснала 7 на брой кредита при печалба от над 300 – 400%. Тази практика да се отпускат
безразборно кредити на лица с лошо кредитно състояние е с единствена цел да се извличат
огромни печалби за тяхна сметка като същите се товарят с такси , неустойки и др. в
неколкократно по-големи размери от кредита. Оспорва се ниската фактическа и правна
сложност на заведените дела, в това число и процесното.Правоотношенията по всяко от
делата се основават на отделни договори , които следва да бъдат обследвани и
коментирани. Съответно – за всеки от тях следва да се събират отделни доказателства.
Според жалбоподателя интересът по делата изобщо не може да се определи като нисък.
Воденето на всяко от делата изисква немалка подготовка , запознаване с практиката на ВКС
и на окръжните съдилища в страната , европейското законодателство , съответно – самата
работа на адвоката е свързана с изисквания и оборудване , което струва немалко средства.
Поради това воденето на процесното дело в рамките на другите аналогични изобщо не
следва да бъде подценявано и омаловажавано. Според страната присъдената от районния
съд сума за адвокатско възнаграждение е адекватна и не са налице основания за нейното
изменяване. Оспорва се твърдението на насрещната страна , че се злоупотребява с право за
завеждане на дела с цел присъждане на адвокатско възнаграждение. Цитира се обстойна
съдебна практика на различни съдилища в страната по повод повдигнатите спорни
въпроси.
Страните не правят нови доказателствени искания.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е било образувано по исковата
молба на В. К. Н. против „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД – и двете дружества със
седалище – гр.София с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Ищецът се е легитимирал като
страна по договор за кредит с първия ответник „Кредисимо“ЕАД от 24.02.2023 г. , по който
договор е получил кредит в размер на сумата от 550 лв. Ищецът твърди , че по този договор
е заплатил сумата от 560 лв. , а по договора за предоставяне на поръчителство с „Ай
тръст“ЕООД – сумата от 40 лв. В исковата си молба ищецът е оспорил договора за кредит
4
като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. С чл.22 от ЗПК и чл.11 от ЗПК и чл.19
ал.4 от ЗПК. Същият не отговарял и на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК относно
годишния процент на разходите по кредита. В тези разходи е следвало да се отрази и сумата
, която е следвало да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство, но това не е
сторено. На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ищецът претендира от съда осъждането на първия
ответник – „Кредисимо“ЕАД да му заплати сумата от 10 лв. недължимо платени по
недействителен договор за потребителски кредит ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба , както и на същото основание да осъди „Ай тръст“ЕООД да
му заплати сумата от 40 лв. – недължимо платена сума като възнаграждение по
недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 24.02.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Приложени са удостоверения от
„Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД , че В. Н. по процесния договор за кредит от
24.02.2023 г. няма задължения и сумите са напълно изплатени.
Ответниците са оспорили исковете.
По искане на ищцовата страна съдът е задължил двамата ответници да представят
доказателства за платените им суми от В. Н.. От страна на „Ай тръст“ЕООД е представен
документ – находящ се на л.76 по делото на РС – Царево. От същия е видно , че суми от В.
Н. по сметка на „Ай тръст“ЕООД по повод договор за предоставяне на поръчителство не са
постъпвали. От „Кредисимо“ЕАД е представен документ – находящ се на л.80 по делото на
РС – Царево. От същия е видно , че В. Н. е извършил плащане на сумата от 550 лв. на
10.03.2023 г., с която е погасена главницата по кредита. Други суми не са постъпвали.
С обжалваното решение №133 от 17.12.2024 г. районният съд – гр.Царево се е
произнесъл по предявените искове. На стр.3 от решението си / л.95 по делото на РС/ съдът е
направил извод , че няма спор , че страните са обвързани от договор за кредит и от договор
за поръчителство. Договорът за кредит е приложен от ответника „Кредисимо“ЕАД –
находящ се на л.31 по делото. Договорът е с дата 24.02.2023 г. като в същия не се съдържат
конкретни данни – параметри. Същите са в Приложение №1 / л.33 по делото на РС/ , от
който е видно , че се предоставя кредит в размер на сумата от 550 лв. с падеж 25.03.2023 г.
като размерът на погасителните вноски е 568.33 лв. при фиксиран лихвен процент от 40% и
годишен процент на разходите – 49%. От „Ай тръст“ЕООД е приложен договора за
предоставяне на поръчителство. В самия договор няма фиксирана сума за заплащане. Към
същия има приложение №1, според което възнаграждението е в размер на 163.79 лв. / л.44
по делото на РС/. Също така районният съд е направил извода – че няма спор , че ищецът е
заплатил по договора за потребителски кредит сумата в размер на 560 лв. , а по договора за
поръчителство – сумата от 40 лв. Съдът е приел , че двата договора – за кредит и за
поръчителство се намират във взаимовръзка и че разходът за възнаграждение по поръчителя
за обезпечаване вземанията на кредиторът „Кредисимо“ЕАД отговарят на изискванията на
ЗПК за включване в общия разход по кредита. По този начин макар и формално да покрИ.
изискуемите реквизити по чл.11 от ЗПК процесния договор за кредит съдът е приел за
недействителен , тъй като не е оповестен действителния ГПР и е налице нарушение на
5
закона – чл.11 ал.1 т.10 и 11 от ЗПК. При това положение съгласно чл.22 и 23 от ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. Поради взаимовръзката
прогласяването на договора за кредит за недействителен води до недействителност и на
договора за поръчителство , тъй като последиците рефлектират и върху него. Съдът е приел
, че договорът за поръчителство е сключен и в противоречие с добрите нрави и е нищожен и
поради това , че кредиторът е поставилприоритетното разглеждане на заявлението на
кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечение – в рамките на 24 часа
от предоставянето на обезпечение пред значително по – дългия срок от 14 дни в случай че
такова не бъде представено. При това положение кредитополучателят е принуден ако иска да
получи заем в кратък срок да сключи обезпечение. Това прави клаузата в договора
неравноправна. Чл.4 от договора ограничава и правата на потребителя да избира кой да
бъде поръчител по кредита му – това може да бъде само предварително одобрено от
кредитора лице. Посоченият от „Кредисимо“ЕАД поръчител – „Ай тръст“ЕООД е
финансова институция , вписана в регистъра на финансовите институции по чл.3 от ЗКИ при
БНБ е с право да извършва гаранционни сделки , но е свързано с кредитора лице: справка в
ТР установява , че „Кредисимо“ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
тръст“ЕООД като двете дружества с един и същ адрес на управление. Освен това в чл.8 ал.5
от договора за предоставяне на поръчителството , „Кредисимо“ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност е довела първоинстанционния съд до извода , че разходът за възнаграждение в
полза на поръчителя е известен на заемодателя , което се потвърждава и от останалите
доказателства. Поради това районният съд е прогласил договора за кредит между
„Кредисимо“ЕАД и В. Н. за нищожен , също и договора за предоставяне на поръчителство
между В. Н. и „Ай тръст“ЕООД – също за нищожен , уважени са исковете на ищеца като
„Кредисимо“ЕАД е осъдено да заплати сумата от 10 лв. - представляваща заплатена по
сключения договор сума – лихва ведно със законната лихва начиная от датата на исковата
молба, както и е осъдено „Ай тръст“ЕООД да заплати на В. Н. сумата от 40 лв. – платеното
възнаграждение по сключения договор за предоставяне на поръчителство ведно с лихвата от
датата на депозиране на исковата молба. Уважена е претенцията за присъждане на разноски –
в полза на ищеца Н. двамата ответници са осъдени да заплатят сумата от 960 лв. –
представляваща адвокатско възнаграждение.
От страна на ищеца Н. е постъпила чрез процесуалния му представител молба по чл.247
от ГПК за явна фактическа грешка с оглед липсата на доказателства за платени суми от 10 и
40 лв. от ищеца на двамата ответници и промяна в диспозитива на решението с
отхвърлителен такъв. Съдът се е произнесъл с определение №121 от 26.03.2025 г. , с което е
оставил молбата без уважение , тъй като с нея се иска по същество различен резултат от
постановения.
Въззивните жалби са допустими – същите са депозирани от надлежни страни в
производството пред първоинстанционния съд – ответници , имащи правен интерес от
обжалване на съдебния акт , жалбите са подадени в законоустановения срок, внесени са и
6
съответните такси.
Разгледани по същество въззивните жалби според настоящия съдебен състав са
основателни.Районният съд в решението си съобразно гореизложеното – / на стр. 3 от
решението / е приел , че е безспорно установено , че ищецът е заплатил сумата от 560 лв. на
„Кредисимо“ЕАД и 40 лв. на „Ай тръст“ЕООД. Не става ясно въз основа на какви
доказателства , представени по делото е направен този извод. Констатира се обратното – и в
двата ОИМ от страна на ответниците „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД предявените
искове се оспорват. Страните твърдят , че твърдените плащания не са направени. В тази
насока са и представените по делото доказателства. По искане на ищцовата страна
ответниците са представили счетоводни справки за постъпилите суми от ищеца Н. –
съобразно гореизложеното – находящи се на л.76 и л.80 по делото на РС. Според справката
от „Кредисимо“ЕАД ищецът е погасил главницата от 550 лв. още на 10.03.2023 г. – т.е. –
значително преди падежа на 25.03.2025 г. съгласно Приложение 1 към договора. Платена е
само тази сума без допълнителни лихви , такси и т.н. От страна на „Ай тръст“ЕООД
справката сочи , че ищецът не е платил по договора за предоставяне на поръчителство
никакви суми. Според приложение 1 към този договор / находящ се на л.44 по делото на РС /
на падежа – 25.03.2023 г. същият е следвало да плати сумата от 163.79 лв. Няма обаче
данни по делото тази сума да е била платена , както и твърдяната сума от 40 лв.
Постановеното решение не съответства на доказателствата по делото и е неправилно.
Претенциите по двата иска на ищеца са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Решението в тази част следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постановят
отхвърлителни диспозитиви.
В частта си , с която съдът се произнася в диспозитива си за прогласяване на двата
договора за нищожни решението е недопустимо.Видно от исковата молба петитума на
същата касае само искове за осъждането на ответниците на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да
заплатят претендираните суми , но не е бил сезиран и за обявяване на договорите за
нищожни. Съдът е констатирал в мотивите си тази нищожност , но не е бил сезиран с
искове за произнасяне с обявяването на тази нищожност в диспозитива на решението. Ето
защо решението в частта , с която е обявена нищожността на двата договора – за кредит и
за предоставяне на поръчителство следва да бъде обезсилена.
Що се отнася до частните жалби , касаещи разноските , то с оглед на отмяната на
осъдителните диспозитиви и постановяване на отхвърлителни такива , разноски в полза на
ищеца и адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по чл.38 ал.2 от ЗА
не следва да бъдат присъждани и решението и в тази част следва да бъде отменено. Същото
се отнася и за диспозитива , с която ответниците са били осъдени да заплатят разноски на
ищеца – платената държавна такса.
С оглед изхода на спора по делото пред инстанцията в полза на въззивниците –
„Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски
- юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лв. и платените държавни такси по 50
лв. – общо по 200 лв. пред въззивната инстанция. Следва да бъдат присъдени и
7
юрисконсултски възнаграждения за производството пред първоинстанционния съд – по 150
лв. на всяка от страните.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №338 , постановено от Царевския районен съд по гр.д.№279
по описа на РС – Царево за 2024 г. В ЧАСТТА с която се прогласява за нищожен договор за
потребителски кредит 2731616 / 24.02.2023 г. , сключен между В. К. Н., ЕГН ********** и
„Кредисимо“ЕАД , ЕИК ********* на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. С чл.11
ал.1 т.9-11 вр. С чл.19 ал.4 от ЗПК вр. С чл.22 от ЗПК , както и в ЧАСТТА , с която се
прогласява за нищожен договора за предоставяне на поръчителство от 24.02.2023 г. ,
сключен между В. К. Н. , ЕГН ********** и „Ай тръст“ЕООД , ЕИК ********* на
основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД , вр. С чл.19 ал.4 от ЗПК вр. С чл.143 от ЗЗП.
ОТМЕНЯ Решение №338 , постановено от Царевския районен съд по гр.д.№279 по
описа на РС – Царево за 2024 г. В ЧАСТТА , с която на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
се осъжда „Кредисимо“ЕАД , ЕИК ********* да върне заплатената от В. К. Н., ЕГН
********** сума от 10.00 / десет/ лева , представляваща заплатена лихва по сключен
договор за потребителски кредит 2731616 / 24.02.2023 г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата , както и в ЧАСТТА , с която на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се осъжда „Ай
тръст“ЕООД, ЕИК ********* да върне заплатената от В. К. Н., ЕГН ********** сума от
40.00 / четиредесет/ лева , представляваща заплатено възнаграждение по сключения договор
за предоставяне на поръчителство от 24.02.2023 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата
като вместо това, ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Н., ЕГН ********** против „Кредисимо“ЕАД , ЕИК
********* за осъждането на ответника „Кредисимо“ЕАД да върне заплатената от В. К. Н.,
ЕГН ********** сума от 10.00 / десет/ лева , представляваща заплатена лихва по сключен
договор за потребителски кредит 2731616 / 24.02.2023 г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Н., ЕГН ********** против „Ай тръст“ЕООД , ЕИК
********* за осъждането на ответника „Ай тръст“ЕООД да върне заплатената от В. К. Н.,
ЕГН ********** сума от 40.00 / четиридесет/ лева , представляваща заплатено
възнаграждение по сключения договор за предоставяне на поръчителство от 24.02.2023 г.
8
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение №338 , постановено от Царевския районен съд по гр.д.№279 по
описа на РС – Царево за 2024 г. В ЧАСТТА , с която ответниците „Кредисимо“ЕАД и „Ай
тръст“ЕООД са осъдени да заплатят на адв. Мирослав Михайлов сумата от 960.00 /
деветстотин и шестдесет/ лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ по делото , както и В ЧАСТТА, с която ответниците
„Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са осъдени да заплатят на В. К. Н. сумата в размер на
100 / сто/ лева разноски по делото – заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ЕАД сумата от 200 /
двеста/ лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция и сумата от 150 /
сто и петдесет/ лв. разноски пред първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН ********** да заплати на „Ай тръст“ЕООД сумата от 200 /
двеста/ лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция и сумата от 150 /
сто и петдесет/ лв. разноски пред първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9