Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 28.03.2016г.

 

                                                                               

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                       

Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Ю.О.…………………………………………………………………………….

и прокурора……………………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 233/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

           

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна, против Наказателно постановление № 119 от 24.01.2015г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране-гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на Дружеството на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв. за извършено нарушение по чл.61 ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, чрез електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи” АД (Общите условия) във вр. с издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.

            Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

            Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат представител, който поддържа наказателното постановление и моли съда да го потвърди, като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата в съдебно заседание и чрез писмено становище.

           

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

В изпълнение на Решение на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София № ПАМ - 5/20.12.2013г. бил извършен регулаторен одит на “Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна за спазване на условията на издадената на дружеството лицензия за дейността “Разпределение на електрическа енергия” за периода 01.07.2008г. – 30.11.2013г.

В хода на извършването на одит на дружеството от него е изискано да представи жалби на потребители, постъпили в електроразпределителното дружество, за което бил съставен приемо-предавателен протокол № 4. Една от жалбите – вх. № 1383544/18.01.2013г. била подадена от потребителя В.Д.В. до наказаното дружество. Потребителят се оплаквал от това, че му бил сменен електромера на адрес гр.Ветово ул.”Антон Страшимиров” № 6, без да е присъствал на това и впоследствие сметките му за електричество станали много високи. Също така изразявал съмнения, че новият електромер бил с нулеви показания. 

Във връзка с подадената жалба на 31.01.2013г. служители на наказаното дружество извършили проверка на средството за търговско замерване (електромера) с фабричен № 1114171262727112, отчитащо консумираната електрическа енергия на обекта, като съставили протокол № 1010904/31.01.2013г. за демонтаж/монтаж/проверка на директен електромер. Този протокол бил съставен в отсъствие на потребителя, като липсва негов подпис, подпис на негов представител, както и подпис на свидетел.  

            За констатираното нарушение св.Р.Ц. съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на „Енерго-Про мрежи” АД било наложено наказание имуществена санкция в размер  на 20 000 лв.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимирано за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

 

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.

По делото наказаното дружество не представя никакви доказателства, че потребителят е бил уведомен предварително по някакъв начин, че ще се извърши замерване на 31.01.2013г. по повод на неговата подадена жалба на електромера с цел да бъде осигурено присъствието му, респ. на негов представител В този смисъл и доколкото приложеният по делото протокол  № 1010904/31.03.2013г. за демонтаж/монтаж/проверка на директен електромер не е подписан от него, негов представител или свидетел, съдът приема, че такова замерване е осъществено в негово отсъствие и без той изобщо да е уведомяван за това.

Следва да се отбележи, че нарушението е установено въз основа на предоставени от дружеството документи, един от които - Протокол №  1010904/31.01.2013г г. за монтаж/демонтаж /проверка на електромер на клиентски № **********. Отразеното в съдържанието на този протокол удостоверява всички извършени действия, в случая по проверка на електромера, както и присъствалите лица. При липсата на вписване на имена на потребител, представител или свидетел и техни подписи, единственият възможен извод е, че такива лица не са присъствали при извършване на интервенцията и при съставяне на протокола – същият е подписан само от един служител на дружеството, извършил техническите действия по замерването. Именно във връзка с извършеното замерване на електромера и по повод подадената жалба от потребителя от дружеството е изпратен писмен отговор до него, в който изрично се потвърждава, че електромерът е проверен  на 31.01.2013г., обективиран в посочения протокол, л.21 от делото. Наличието на писмени доказателства по преписката, установяващи горните факти, за актосъставителя и наказващия орган не е възникнало задължение да извършва допълнително разследване, събирайки гласни доказателства.

 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.2 т.7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) и чл.49 ал.2 т.7 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Обн., ДВ, бр. ЗЗ от 05.04.2013 г.), утвърдените от комисията Общи условия са неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена на "Енерго - Про Мрежи" АД, за дейността "разпределение на електрическа енергия".

 

 

 

 

В този смисъл и като лицензирано дружество "Енерго-Про Мрежи" АД е било длъжно при демонтаж и проверка на средство за търговско измерване съгласно чл. 34 ал.2 от Общите условия да състави констативен протокол по реда на чл. 61 ал.1 от Общите условия. С неизпълнението на това свое задължение "Енерго-Про Мрежи." АД е осъществило състав на нарушение по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че Общите условия имали частно-правен характер и в този смисъл въз основа на тях не можело да се обосновава административнонаказателна отговорност по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката, като се твърди и че лицензията има характер на индивидуален административен акт. На първо място следва да се посочи, че съставът на нарушението по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката санкционира не само нарушения на издадената лицензия, но и нарушения на общи и индвидуални актове на КЕВР. Подобно разбиране е незаконосъобразно и е в противоречие освен с посочената разпоредба на чл.49 ал.2 т.7 от с.н. , но и с разпоредбите  на чл.50 от нея, съгласно който общите условия за осъществяване на лицензионната дейност са действащите разпоредби на нормативните актове, както и приетите от комисията индивидуални и общи административни актове, приложими към съответната лицензионна дейност .  Съгласно чл. 34 ал.2 вр.чл.13 т.6  от Общите условия на "Енерго – Про Мрежи" АД  одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, електроразпределителното предприятие има право да извършва извънредни технически проверки на средствата за търговско измерване при условията на чл. 61 от Общите условия. Чл. 61, ал.1 от Общите условия предвижда, че в случаите, когато по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на електро-разпределителното предприятие и от ползвателя или от упълномощено от него лице. Съгласно ал. 2 на същия член, ако ползвателят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, електроразпределителното предприятие има право да състави констативния протокол, като протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на дружеството.

Не е основателно и възражението, че АУАН  е съставен след изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 31.01.2013г., когато е съставен протоколът, а АУАН е съставен на 24.07.2014г., т.е. около година и половина след извършване на нарушението. Възражението би било основателно в случай, че нарушението бе извършено преди законодателното изменение на чл.34 ал.2 от 17.07.2012г. (ДВ бр.54), защото след него нормата придобива следната редакция - за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. От това следва извода, че в случая АУАН е можело да бъде съставен до 31.01.2018г. включително. В този смисъл и доколкото нарушението е извършено след 17.07.2012г. не може да се поставя и въпросът за действие на по-благоприятен закон по см. на чл.3 ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.34 ал.2 от ЗАНН. Всъщност този въпрос може да се постави единствено с оглед размера на наложеното наказание, тъй като към настоящия момент, считано от 06.03.2015г., нарушението по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката се наказва с наказание имуществена санкция в размер от 100 000 лв. до 200 000 лв., което е съобразено от АНО при определяне размера на наказанието.  

Въз основа на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 119 от 24.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна ЕИК *********, на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв. за извършено нарушение по чл.61 от Общите условия, които са неразделна част от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                                    Районен съдия: