№ 54
гр. Благоевград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна А.а
Членове:Росица Бункова
Петър Пандев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно административно
наказателно дело № 20221200600905 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв. Р. Н., в качеството му на защитник на обв.Е. П., с
ЕГН – **********, срещу решение № 86/30.05.2022 г., постановено по АНД
№409/2021 г. по описа на Районен съд – гр.С..
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
незаконосъобразен и постановен при нарушение на процесуалните правила.
Съдът, неправилно прилагайки закона, признал обвиняемия за виновен и го е
осъдил по повдигнатото обвинение. Е. П. бил предизвикан от агресивното
поведение на свид. М., която крещяла по него, снимала го е без позволение,
записвала го със смартфон, отваряла и предна, и задна лява врата на
автомобила, като по тази причина го принудила да излезе, отклонявайки
вниманието му от управлението на автомобила. Ето защо и деянието му
попадало в хипотезата на чл.15 от НК - случайно деяние и следвало да бъде
признат за невиновен и оправдан. Заедно с това правната оценка на
установената по делото фактическа обстановка се явявала неправилна и като
последица първоинстанционният съд необосновано квалифицирал
поведението на П. като престъпление. Предвид горното се иска от ОС да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което признае
обвиняемия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си. Развити са
допълнителни съображения.
Прокурорът намира въззивната жалбата за неоснователна. Счита, че при
разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Направените от РС изводи се базират изцяло на
изяснените по делото факти и обстоятелства. Не били налице и условията на
закона, за да се приеме, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК.
1
Предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В своята последна дума подсъдимият моли ОС да отмени атакувания
съдебен акт.
Окръжният съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба,
становището на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
се със закона и всички обстоятелства, имащи значение за случая, намери
следното :
С решението, отмяна на което се иска, РС е признал Е. А. П., с
ЕГН**********, за виновен в това, че на 10.04.2019г., около 10.50 часа, в
град С., на улица „С. М.“, срещу дом №8, като правоспособен водач на
моторно превозно средство категория „В“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № Е***МН,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движението по пътищата /ЗДВП/ - разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП
-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ и чл.96 от ЗДвП- „Водачът на спряно за престой
или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не
може да се приведе в движение и да потегли само“, напуснал превозното
средство, без да вземе необходимите мерки: да задейства ръчна спирачка или
да изгаси двигателя и постави скоростния лост на положение „паркинг“, за да
не може превозното средство да се приведе в движение или да потегли само,
след като го паркирал на път под наклон, в резултат на което автомобилът
потеглил по наклонения участък от улицата и ударил стоящият на левия
тротоар пешеходец - С. И.а М. от Р.Ф. и по непредпазливост й причинил две
средни телесни повреди - открито двуглезенно счупване на костите на лява
подбедрица с луксация (изкълчване) на горната скочна става, довело до
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок по-голям от
30 дни и счупване на дясна раменна кост в диафизираната й част, довело до
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок, по-голям
от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК, вр. с чл.342, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК на
обвиняемия били възложени и сторените по делото разноски. Съдът
постановил унищожаването на веществените доказателства - 2 бр.
компактдиска, приложени на лист 102 и лист 103 по том I от досъдебното
производства.
За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за установено
следното във фактическо и правно отношение :
Е. А. П. е роден на ****г. в град С., с постоянен и настоящ адрес в град
С., улица „***“ №15, българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН**********. П. е правоспособен водач на
моторни превозни средства като притежава свидетелство за правоуправление
за категория „В“ , „А“ и „М“. Към 2014 г. П., като управител на фирма
извършвал строежи и продажби на недвижими имоти. В тази връзка същият
се запознал със свидетелката С. М., на която през същата година - чрез
управляваната от него фирма - продал недвижим имот - апартамент в град С.,
ул. „С. М.“ № ****. Във връзка с експлоатацията на апартамента между П. и
М. възникнали проблеми, като М. се оплаквала от недостатъци на
апартамента и искала тяхното отстраняване. П., като продавач съдействал на
свидетелката. На 10.04.2019г. П. посетил сградата, в която се намирал и
апартамента на М.. Пристигайки на място, П. паркирал управляваният от него
автомобил марка и модел „***“ с рег. №Е***МН на улица „С. М.“ срещу ***
която имала надлъжен наклон на спускане в посока задната част на
автомобила. Около 10,30 часа П. влязъл в сградата находяща се в град С., на
2
ул. „С. М.“, срещу № 8 и застанал на рецепцията при свидетелите К.С. и
А.Щ.. Докато говорил с тях на рецепцията дошли свидетелите С. М. А.М.,
които изразили оплаквания за теч в закупеният от тях апартамент. П. извикал
техника на фирмата - свидетеля Р., като разговора о му било записано от М.
на нейния телефон. След като Р. пристигнал, П. му обяснил проблема, като М.
през цялото време записвала. Предвид обстоятелството, че М. продължила да
снима с камерата на телефона си М. и Р., двамата излезли пред сградата, като
продължили разговора си. М. ги последвала, продължавайки да снима. След
като приключили разговора, Р. тръгнал към сградата, а П. към паркирания
автомобил. Обвиняемият се качил в автомобила на шофьорското място,
затворил вратата и стартирал двигателя, като преместил ръчката на
автоматичната трансмисия на позиция за движение на заден ход и освободил
ръчната спирачка. М. го последвала и продължавайки да снима и да
коментира отворила задна лява врата, снимайки с телефона си П. отблизо.
иняемия включил двигателя и предавателната кутия за движение на заден ход
и тръгнал назад. В този момент пострадалата М. отворила задната лява врата
продължавайки да снима обвиняемия с държания в ръка мобилен телефон,
който спрял автомобила с крачната спирачка. П. отпуснал крачната спирачка,
отворил предна лява врата и слязъл от автомобила, като преди това на
включил ръчната спирачка, не поставил лоста на трансмисията на положение
паркинг и не изключил двигателя. Слизайки от автомобила П. се насочил към
М. и взел мобилния й телефон. Тъй като автомобила бил под наклон предвид
липсата на включени възпиращи механизми, същият започнал да се движи
назад по склона, като отворената предна лява врата ударила С. М., вследствие
на което М. се ударила в подпорната бетонна стена и паднала по стълбите.
Продължавайки движението си автомобилът с отворена врата блъснал и П.,
който също паднал на земята.. Предната лява гума на лек автомобил марка и
модел „***“ с рег.№ Е *** МН минала над бордюра и попаднала във въздуха,
а тъй като лявата част на гредата от окачването се опряла в бордюра
автомобила спрял.
За случилото се били уведомени ЦСМП-С. и РУ - С., служители на които
посетили местопроизшествието, като полицейските служители и извършили
оглед на същото.
С. И.а М. и Е. А. П. били незабавно транспортирани за лечение в МБАЛ
«***» гр. С.,поради което в съответствие с правилата уредени в НАРЕДБА
№1 от 19.07.2017г , за реда на установяване употребата на алкохол и/или
наркотично вещества или техни аналози била взета кръвна проба за
установяване наличието на етилов алкохол. От заключенията на химическите
експертизи № 188/15.04.2019г. и № 189/15.04.2019г. се установява, е че в
кръвните проби на С. И.а М. и Е. А. П. не е било установено наличие на
етилов алкохол. От заключението по назначената автотехническа експертиза
и допълнителна такава е видно, че преди настъпването на описаното по-горе
пътно-транспортно произшествие, лек автомобил марка и модел „***“ с рег.
№ Е *** МН е бил технически изправен. В същото се сочи, че мястото на
удара между участващите в ПТП - то лек автомобил марка и модел „***“ с
рег.№ Е *** МН и пешеходеца, се намира надлъжно на разстояние от 10,50
метра от ъгъла на масивна ограда в северозападната част на хотел и спа „Aqua
sun“ на ул. „С. М.*** в посока гр. С. и напречно на разстояние от 1,10 м. от
линията на бордюра в посока тротоара, подпорна стена ограждаща стълбите.
Ударът е станал между предна лява врата на автомобила, пешеходката и
подпорната бетонна страна, като скоростта на движение на лек автомобил
марка и модел „***“ с рег.№ Е *** МН в момента на удара е била около 7,99
км/ч, Като причини за ПТП е посочено това, че обвиняемия П. е включил
предавателната кутия за движение на заден ход и тръгнал назад с
управлявания от него лек автомобил. След като видял, че пешеходката М. е
отворила задна лява врата, обвиняемия спрял с крачната спирачка без да
3
изключи скоростта „Заден ход“ и излязъл от автомобила. Поради наклона на
спускане лекият автомобил тръгнал на заден ход, при което предна лява врата
ударила пешеходката, която се е ударила в подпорната бетонна стена и падала
по стълбите. Също е посочено в заключението, че настъпилото ПТП е било
предотвратимо, в случай, че обвиняемия при слизането от колата е задействал
ръчната спирачка и/или угасил двигателя на автомобила и поставил лоста на
паркинг.
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза и допълнителна такава е видно, че в следствие на претърпяното
ПТП на 10.04.2019г. С. И.а М. е получила следните травматични увреждания:
открито двуглезенно счупване на костите на лява подбедреница с
луксация/изкълчване/ на горната скочна става, довело до трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник за период от време около 5-6 месеца и
счупване на дясната раменна кост в диафизираната й част, довело до трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за период от време около
5 - 6 месеца.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 10.04.2019
г., Е. А. П. е получил следните травматични увреждания: счупване на лява
раменна кост в областта на главата и шийката, довело до трайно затруднение
на движенията на ляв горен крайник за период от време около 4 - 4 месеца.
Според заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична
и съдебно - психологична експертиза Е. А. П. не страда от психични
заболявания. На 10.04.2019г. същия е бил ориентиран контактен, можел е
правилно да възприема фактите, които имат значението по делото. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Посочено е, че с обвиняемия могат да се извършват всички процесуално -
следствени действия предвид психическото му състояние. Също е посочено,
че на 10.04.2019 г. същият е бил в състояние на силно раздразнение, което е
покривало критериите за физиологичен афект по време на възникналия
инцидент, което е било предизвикано от пострадалата М. с обида,
злепоставяне на обществено място, снимане с мобилен телефон.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа
на събраните в хода на производство писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Предвид изложеното РС приел, че действайки по посочения начин П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1 , б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 от
ЗДвП и чл.96 от ЗДвП, след което и на основание чл.78а от НК го освободил
от наказателна отговорност и му наложил административна санкция – „глоба“
в размер на 1000 лв.
Окръжният съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от
надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивен контрол. Разглеждайки я по същество, счита същата за
неоснователна.
Законосъобразно и правилно РС е квалифицирал стореното от
обвиняемия като престъпление чл.343, ал.1 , б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1
от НК, във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.96 от ЗДвП, след като приел, че въз
основа на анализа на съвкупния доказателствен материал се установяват
фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на
постановлението на РП. При наличие на всички условия на чл.78а от НК,
първата инстанция освободила Е. П. от наказателна отговорност и му
наложила административно наказание. При определяне на размера на същото
са били съобразени смекчаващите отговорността на извършителя
обстоятелства, едно от които е и поведението на пострадалата по отношение
4
на обвиняемия. Ето защо и не могат да бъдат споделени възраженията на
защитата за неправилно приложение на материалния закон, както и за
необоснованост на атакувания съдебен акт.
В своите мотиви първата инстанция е отговорила пространно на
отправени до нея искания от жалбоподателя за постановяване на решение, с
което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдаван по
повдигнатото му обвинение на основание чл.9, ал.2 от НК, респ. на чл.15 от
НК. Ето защо и като заявява, че възприема изцяло становището на РС в тази
насока, настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да
преповтаря същите. В допълнение на същите следва единствено да се
отбележи, че дори и след отчитане на наличие на състояние на физиологичен
афект у П., предизвикано от действия, насочени към него от пострадалата,
най-вече съобразно настъпилите вредоносни последици, не може да се
приеме, че деянието е малозначително или неговата обществена опасност е
явно незначителна. Константната съдебна практика приема, че: „…за
приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК водеща роля има оценката
на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои
степента на обществена опасност на дееца (в тази насока Р34/ 21.03.2016 г.,
по нд 71/2016 г., II-ро но, ВКС). В разглеждания случай отрицателното
въздействие, което е оказало процесното деяние по отношение на обекта на
посегателството (изразило се в причиняване на сериозни телесни увреждания
както на пострадалата, така и на дееца), е с такъв интензитет, че не позволява
приложението на посочения текст на закона, независимо от добрите
характеристични данни на обвиняемия.
Стореното от Е. П. не покрива критериите и на „случайно деяние“ по
смисъла на чл.15 от НК. Според заключението на СПЕ, макар и със стеснено
съзнание поради силното раздразнено състояние, в което се е намирал към
момента на извършване на деянието, обвиняемият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и
правилно да възприема фактите, които имат значението по делото. Ето защо
и в случая е налице виновно поведение под формата на непредпазливост,
доколкото обвиняемото лице не е изпълнило произтичащите от посочените
по-горе норма задължения на водач на МПС, въпреки обективната и
субективна възможност в конкретните условия да го направи и да
предотврати транспортния инцидент.
При служебната проверка на обжалваното решение, която настоящият
съд извърши съобразно правомощията си, не бяха констатирани основания за
неговото изменение или отмяна. Като законосъобразно и правилно, същата
следва да бъда потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/30.05.2022 г., постановено по АНД
№409/2021 г. по описа на Районен съд – гр.С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6