№ 2862
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Андрей Ангелов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно
дело № 20221100202846 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИСКАНОТО ЛИЦЕ С.М. - редовно уведомена от предходното съдебно
заседание се явява лично.
ЗА НЕЯ СЕ ЯВЯВА и адв. Т.Т. - определен от САК за служебен
защитник по настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се назначи адв. Т. за служебен защитник на исканото
лице.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Моля да назначите адв. Т. за мой служебен
защитник.
СЪДЪТ, съобразявайки задължителността на защитата на исканото лице
в настоящото производство
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА адв. Т.Т. за служебен защитник на исканото лице С.А. М.
по НЧД 2846/2022 г. при възнаграждение определено от НБПП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките за разглеждане на делото
и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ, както следва:
С.А. М. - родена на ******* г. в гр. Р., българка, българска гражданка,
1
основно образование, вдовица, работи във фирма „Т.И. 1 ДЗЗД“, като
метачка, неосъждана, адресно регистрира гр. София, кв. „******* живуща в
с. Горни Богров, ул. „******* /къща/, ЕГН ********** (Данните снети по
лична карта № № *******, издадена от МВР София на 26.05.2015 г.)
След снемане самоличността съдът върна се личната карта на исканото
лице.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА ПРАВАТА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ В
НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Разбрах това, което ми разясни съда. Разбрах
правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Т.: Представям на съда и моля да приемете документ на немски
език, Препис-извлечение от Ат за смърт, Удостоверение за раждане и
ксерокопие от международния паспорт на доверителката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ намери, че така представените от защитата документи следва да
бъдат допуснати в качеството на писмени доказателства, с изключение на
документа на немски език, тъй като не се придружава от заверен превод на
български език, поради което изискванията на НПК не са спазени. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА в качеството на писмени доказателства копие от
международен паспорт на исканото лице, удостоверение за раждане на Л.М. и
Препис-извлечение от акт за смърт
ВРЪЩА НА ЗАЩИТАТА документ на немски език.
Поради изчерпване на доказателствените искания
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с разясняване предмета на настоящото
производство, съгласно направеното искане от СГП.
Разясни се.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Разбирам какъв е предмета на делото. Мога да
кажа само, че не съм аз.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Т.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
Считайки делото за изяснено
2
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да постановите решение, с което да допуснете
изпълнение на издадената ЕЗА от съда в гр. Триест, Република Италия, с
която българската гражданка С.М. е осъдена на ЛОС за срок от 4 години и 3
месеца, от които има за доизтърпяване 1 година и 3 месеца. Присъдата е
влязла в сила на 29 март 2018 г., когато е потвърдена от Апелативен съд в
Триест през 2012 година. Осъдена е за престъпления, квалифицирани по
италианското законодателство по чл. 110 от НК, чл. 12 ал. 3 и 3 бис, буква в
бис/ и 3 тер от Зак. Пост. 286/1998 г Деянията за които е осъдено лицето имат
аналог в българското законодателство – това са престъпление по чл. 280 и 281
от българския НК.
Намирам, че са налице условията по чл. 36, и 41 от ЗЕЕЗА за допускане
и предаване на лицето в Република Италия за доизтърпяване на остатъка от
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
АДВ. Т.: Производството е по повод на искане на СГП на осн. чл.44, ал.1
от ЗЕЕЗА във връзка са издадена ЕЗА от Република Италия спрямо
подзащитната ми въз основа на влязла в сила присъда № 513/2013 г.
постановена от съда в Триест, потвърдена от Апелативния съд в Триест.
В искането си СГП е допуснала техническа грешка относно гледането на
делото от Апелативния съд в Триест, като датата подокумент от Италия е от
23 ноември 2017 г., г а по искането на съда е 2012 г., което е невъзможно.
Според присъдата М. е призната за виновна според това, че е извършила
действия с други лица, насочени към улесняване на незаконното влизане в
Италия на непълнолетната й дъщеря М. М., за да бъде продадена и след това
използвана за системни кражби – деяния, които според СГП съответстват на
чл. 280 и 281 от НК. Предвидените наказания по нашето законодателство е до
10 години по чл. 280 и до 6 години „лишаване от свобода“ по чл. 281 НК.
Според присъдата, периодът в който са извършени престъпленията е
месец юни и 4 септември 2003 г Пак според материалите от Италия на
подзащитната ми е наложено наказание 4 г. ЛОС, като има остатък от
изтърпяване от 1 година и 3 месеца ЛОС.
Моля да не уважите искането на СГП по ЕЗА на Република Италия,
поради следните основания:
На първо място следва да се посочат основанията по чл. 40 ал.1 т.3 от
ЗЕЕЗА абсолютния давностен срок по наказателно преследване е изтекъл
съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на
български съд.
Съгласно искането на СГП деянията на подзащитната ми са
квалфицирани по чл. 280, ал. 2, т.2 и чл. 281 НК. По първия текст съгл. чл. 81,
ал.3 във вр. чл. 80, ал.1, т.3 абсолютната давност, независимо от прекъсването
или спирането на давността изтича – мисля, че е 15 години след извършване
на деянието или към 2018 г. По втория текст, съгласно чл. 81, ал.3 вр. чл.80,
3
ал.1 т.3 НК след 9 години т.е. през м.септември 2012 г. В този смисъл
наказателната отговорност спрямо подзащитната ми по един категоричен
начин е погасена поради абсолютна давност.
Данните от ЕЗА са неясни на много места. Така например е посочено, че
срокът на присъдата е 4 г. и 3 м. ЛОС, остатък за изтърпяване 1 година и 3
месеца ЛОС. Не става ясно подзащитната ми каква точно присъда е получила
– 4 години и 3 месеца ЛОС или 1 година и 3 месеца ЛОС, изтърпяла ли е
остатъка от 3 години ЛОС, които се губят, била ли е задържана в Италия и т.н
Твърди се, че решението е постановено задочно, като лицето не е било
призовано в лично качество или по друг начин, информирано за датата и
мястото на заседанието, което е довело до постановяване на задочната
присъда. Твърди се, че имало назначен защитник който представлявал М. в
процеса. Не е ясно от кого е било назначен този защитник – от
заинтересованото лице, от негови близки или не е ясно спрямо останалите
обвиняеми и подсъдими задочно ли е производството или е назначен от
държавата, като служебен защитник.
В случая, видно от представения паспорт, който приехте копие от него
и при липсата на други данни по делото става ясно, че М. е била в Италия
през 2003 г. за последен път, като след тази дата няма посещение в страната.
Явно за съдебния процес не е имала възможност да ангажира лично адвокат.
Видно от графа „решение въз основана което е издадена заповедта“ е
посочено, че Апелативния съд в Триест с решение 1276/23.11.2017 г. обявява
жалбата на защитата за недопустима, което означава, че защитата на М. е
била неадекватна, което противоречие на условията на чл.3 т.2 от ЕЗА лицето
действително да е било защитавано от посочения или назначен адвокат.
Няма данни срещу М. да е запозната с издадените срещу нея съдебни
решения, още повече, че към момента на техните издавания тя не е в Италия
и по този начин е нарушено нейното право на защита, лишена е от
възможността да се защитата ,да посочва доказателства, да обжалва
адекватно решенията на съда.
Несъответства посоченият в ЕЗА съдебен адрес на М.. Там е посочен
адрес в гр. София, кв. *******, докато нейния действителен адрес е в с. Горни
Богров, ул. ******* *******. По този начин категорично е изключена
възможността да й бъдат връчвани, каквото и да била книжа по делото.
Липсват каквито и да са данни подзащитната ми да се е укривала от
правосъдието. Била е законно регистрирана на адреса си, имала е постоянна
месторабота на територията на гр. София.
Липсва яснота от представената от Италия документация за важни
обстоятелства, необходими при преценката на българския съд по ЗЕЕЗА.
Има нарушение и по чл. 40, ал.2, т.3 ЗЕЕЗА, не е било връчено лично
на лицето решението и лицето не е било уведомено за правото на обжалване
или ново разглеждане на делото с негово лично участие при което делото да
може да бъде преразглеждано по същество с представянето на нови
доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт. Лицето не е
4
заявило изрично, че не оспорва решението.
На последно място заявявам, че ако все пак съдът прецени, че са налице
основания за уважаване искането на Италия по ЗЕЕЗА, то подзащитната ми
заявява, че желае да изтърпи наказанието си в България, тъй като иска да е
близо до малолетното си дете и близките си от семейството, които да се
грижат за нея ако бъде в затвора.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам казаното от адвоката си. Нямам
какво да добавя. Мога да кажа, че през тези години съм си била тук в
България и съм си работила с договор. Имам си малко дете, имам пълнолетни
деца, които са омъжени и продължавам да работя и да съм си тук. М. е моя
дъщеря.
След изслушване последната дума на исканото лице СЪДЪТ СЕ
ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът след съвещание, като обсъди доводите на страните и наличните
по делото материали намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е постъпила за разглеждане ЕЗА издадена от прокуратурата
към съда в гр. Триест, Република Италия, с която българската гражданка С.М.
се иска за изтърпяване на наложено й наказание „лишаване от свобода“ по
Присъда № 513/2013 г., постановена от съда в Триест, влязла в сила на
29.03.2018 г., с която М. е осъдена на наказание 4 години и 3 месеца
„лишаване от свобода“, като от същото следва да бъде доизтърпяно 1 година
и 3 месеца „лишаване от свобода“.
В ЕЗА изрично е посочено, че българският гражданин, след като е бил
уведомен за насрочения съдебен процес, е упълномощил защитник, посочен
от него или от държавата с цел да го защитава на съдебния процес и
действително е било защитавано от този защитник на процеса, като
отбелязването в ЕЗА сочи, че на осъденото лице е било връчено уведомление
на 02.08.2017 г. за избор на адрес за съдебна кореспонденция на територията
на Република Италия с международна поръчка за следствие от Окръжен съд в
гр. София, Република България, чрез Министерство на правосъдието на
Република България. В този смисъл и съгласно отбелязването в самата ЕЗА,
съдът не констатира нарушаване на правото на защита на исканото лице и
български гражданин свързано с осигуряване на достатъчно гаранции за
неговото участие или най-малкото информиране за развилото се в пределите
на Република Италия наказателно производство. В тази насока следва
изрично да бъде посочено, че между Република България и Република
Италия, като държави членки на ЕС, съществува принцип на взаимно доверие
и зачитане на съдебните актове, в който смисъл и доводите наведени от
защитата и самата българска гражданка М. за неправилност на италианската
присъда с акцент, че М. не е напускала пределите на Република България,
съответно не е извършила престъпленията в Република Италия, не следва да
бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като настоящият съдебен
състав не е орган по решаване на въпросите относно наличието на
престъпление, участието на М. в неговото извършване и нейната вина, а е
5
обвързан с гаранциите и процедурите, съществуващи в Република Италия и
довели до осъждането на М. в последната държава.
На следващо място, следва да бъде посочено обстоятелството, че
съгласно описанието на престъплението и отбелязването в самата ЕЗА М. е
осъдена за две деяния, свързани с незаконно влизане и пребиваване на
територията на Република Италия, в който смисъл престъпленията са
извършени изцяло на територията на Република Италия, поради което
възражението на защитата за наличие на факултативното основание за отказ,
посочено в чл. 40, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА, не се явява основателно, доколкото от
друга страна присъдата на италианските съдебно власти е окончателна от
29.03.2018 г., което съпоставено с оглед на наложеното наказание не води до
извод за изтичане давността за изпълнение на наложеното й наказание.
На следващо място следва да бъде посочено, че престъпленията за които
М. е осъдена в Италия се включват в каталога по чл. 36, ал.3 т. 13 от
българския ЗЕЕЗА, поради което не е необходима и двойна наказуемост,
въпреки че такава е налична в разпоредбата на чл. 281 от българския НК. В
този смисъл и съобразявайки, че ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 37 от
ЗЕЕЗА за форма и съдържание и е издадена от компетентен орган на
издаващата държава, съдът намери, че са налице предпоставки за допускане
на изпълнението на така цитираната ЕЗА.
Като неоснователни се определят доводите на защитата, свързани с
наличие на предпоставки за отказ, както абсолютните по чл. 39 от ЗЕЕЗА,
така и факултативните по чл. 40, ал. 2 от същия закон, поради което следва да
бъде съобразено алтернативно направеното му искане, а именно за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от българската гражданка
М. на територията на Република България. В този смисъл съдът счете, че така
направеното алтернативно искане се явява основателно и са налице
основанията на чл. 40, ал. 1, т.4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на
заповедта, според която разпоредба съдът може да откаже предаване, когато
исканото лице живее или е постоянно пребиваващ в Република България или
е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение
от прокурора наказанието „лишаване от свобода“ наложено от съда на
издаващата държава.
В тази насока съдът съобрази обстоятелствата, че М. е българска
гражданка и освен със съответната териториална и персонална обвързаност на
територията на Република България, от данните по делото се установява, че
същата е майка на малолетното дете Л.А. М. роден на ******* г. , че бащата
на детето А.Г.М. е починал на 25. 11.2019 г., които обстоятелства от семеен
характер се явяват хуманитарни основания за изтърпяване на наказанието в
близост до нейното семейство, именно за да не се стигне до
непропорционална с целите на наказанието „лишаване от свобода“ намеса в
правото на личен и семеен и живот, визирано в чл. 8 от ЕКПЧОС.
Ето защо и съдът съобрази, че привеждане в изпълнение на наложеното
от италианските съдебни власти наказание „лишаване от свобода“ по
присъдата постановена от съда в гр. Триест не би изискало от българските
6
власти повече ресурс от обичайно необходимия за всяко друго изпълнение на
наказание „лишаване от свобода“ на български гражданин, поради което
намери, че е налице основанието на чл.44, ал 8, връзка чл. 40, ал 1, т. 4 от
ЗЕЕЗА да откаже изпълнението на ЕЗА, като приеме за привеждане в
изпълнение от прокуратурата по местоживеене на лицето, а именно СГП,
наложеното наказание от 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“ на
българската гражданка С.А. М..
Съгласно чл. 44, ал.10 от ЗЕЕЗА след влизане в сила на решението по
ал. 8 съдът следва да постанови да се изпрати препис на съответната окръжна
прокуратура която следва да приведе наложеното наказание в изпълнение.
Воден от гореизложеното СГС, Наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от
държавна прокуратура към съда в Триест от 31.05.2022 г. за предаване на
българската гражданка С.А. М., ЕГН ********** за изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила на 29.03.2018
г. присъда на съда в гр. Триест, Република Италия.
На основание чл. 44, ал.8, връзка чл. 40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА ПРИЕМА да
се приведе в изпълнение от Софийска градска прокуратура наказанието от 1
(една) година и 3 (три) месеца лишаване от свобода на българската гражданка
С.А. М., ЕГН **********, наложено й с влязлата в сила на 29.03.2018 г.
присъда на съда в гр. Триест, Република Италия.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 5 дневен срок от
днес пред САС.
Съдът след постановяване на решението и съобразявайки предприетото
от съдебния състав разрешение намери, че и понастоящем съществуващата
мярка за неотклонение „домашен арест“ по отношение на исканото лице С.М.
се явява адекватна за осигуряване на целите на производството, поради което
счете, че следва да бъде потвърдена и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо исканото лице български гражданин
С.А. М. ЕГН ********** мярка за неотклонение „домашен арест“ по
цитираната по-горе ЕЗА
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на
СГП за изпълнение.
Да се уведоми съдебния орган на издаващата държава за изхода от
настоящото дело.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник за послужване
пред НБПП.
7
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,00 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8