РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Фикосота фууд” ЕАД, с
която обжалва решение № 974 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от „Фикосота фууд ЕАД срещу „Дъ бейкърс“ АД (конституиран по реда на чл.
227 ГПК на мястото на „Дъ бейкърс“ ЕООД и „Ню бейкъри“ ЕООД), искове с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за
установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „БРУСКЕТИ“,
per. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35,
41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент
„Bruschette Maretti“, per. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги
от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да
преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени
от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като
частични; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на
нарушението, и на средствата за неговото извършване; за осъждане на ответника да разгласи
за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие и е осъдил „Фикосота фууд ЕАД да
1
заплати на „Дъ бейкърс“ АД разноски в размер на 17 300 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Развива
доводи относно установената по делото фактическа обстановка. Твърди, че съдът е нарушил
задълженията по чл. 236, ал. 2 от ГПК да изложи мотиви към решението си. В тази връзка
твърди, че исковете, касаещи нарушението на комбинирана марка “Bruschette Maretti”, са
отхвърлени без излагане на каквито и да е мотиви по отношение на тази марка. Твърди, че
съдът е приел, че независимо от направения анализ по чл. 14 от ЗМГО (отм.), доколкото е
задължен да приеме, че думата „БРУСКЕТИ“ не съставлява указание за вида стока, се налага
да се проведе изследване и на ползването по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и такъв
анализ е направен и искът по отношение на тази марка е отхвърлен, поради извод за липса
на възможност за объркване, като оспорва този извод. Твърди, че такъв анализ липсва по
отношение на комбинирана марка “Bruschette Maretti. Твърди, че мотивът, с който съдът е
приел, че анализът по чл.14 от ЗМГО (отм.), касаещ словна марка „БРУСКЕТИ“ не е
достатъчно основание за отхвърляне на исковите претенции по отношение на тази марка, и
се налага да се анализира ползването по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм.), е следвало да
приеме и, че анализът по чл. 14 от ЗМГО (отм.), касаещ комбинирана марка “Bruschette
Maretti” не е достатъчно основание за отхвърляне на исковите претенции по отношение на
тази марка, и се налага да се анализира ползването по смисъла на чл.13 от ЗМГО (отм.). С
оглед на твърдяното за липса на мотиви прави извод за неяснота при формирането на
вътрешното убеждение на съда по предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМГО
(отм.) за комбинирана марка „Bruschette Maretti“, което е нарушение на задължението за
мотивиране на съдебния акт. Отделно от това твърди съществено процесуално нарушение,
тъй като съдът е ограничил да изследва само една от хипотезите на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО
(отм.) - тази по т. 2, която предполага сходство между използваните знаци и марката, при
условие на сходство или идентичност между предлаганите стоки. Не е разгледана хипотезата
на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм.), при която е налице сходство между използван знак и
марка, ползваща се с известност. Отново е налице пълна липса на мотиви по това
обстоятелство, въпреки че ищецът изрично е навел твърдение за извършено нарушение и по
чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм.) с оглед известността на двете марки, които са предмет на
производството. Твърди, че произнасяне на съда и по наведените от ищеца твърдения за
ползване на притежаваните от него търговски марки и от страна на „Дъ бейкърс“ООД, чийто
правоприемник е „Дъ бейкърс“АД, в рекламната му дейност на притежаваната от същото
това дружество интернет-страница, също липсват. В тази връзка твърди, че фактът, че
ищецът твърди, че ползването на собствените му търговски марки се осъществява и чрез
интернет-страницата на „Дъ бейкърс“ ООД, е отчетен от съда при описание на исковите
претенции, но анализ по отношение на това ползване липсва изцяло. Твърди, че съдът се е
ограничил да изследва само ползването на търговските марки от страна на ответника, чрез
поставянето им върху опаковките на произвежданите от него хлебни кръгчета, но изцяло е
пропуснал да анализира ползването на търговските марки на интернет - страницата
******** която доколкото има рекламен характер, представлява самостоятелно ползване на
2
знака „bruschetta“ в търговската дейност на дружеството по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от
ЗМГО.
По отношение на твърдените нарушения на процесуалния закон релевира
такова на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, с оглед липсата на преценка на всички доказателства по
делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените
фактически обстоятелства. В подкрепа на това твърдение посочва преценката налице ли е
недобросъвестност на ответника, схваната като желание да се използва знак с цел собствена
облага без влагане на усилия, съдът е приел, че са налице доказателства за „инвестиране на
средства в производство на опакованите с тях продукти, реклама и дистрибутирането им
именно като произхождащи от ответника...“, каквито доказателства реално липсват. Твърди,
че съдът е допуснал нарушение на чл. 200, ал. 2 от ГПК, като не е отчел устните разяснения
на вещото лице Д. при излагането на заключението в открито съдебно заседание, които
представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на
заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в
открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените
от страните въпроси. Твърди, че вещото лице категорично посочва, че „Бейкролс“ се
различават с това, че имат дупка по средата. Може да се правят с идентични продукти, може
дори подправката да е една, например Бейк Ролс със сирене и брускети със сирене, и ги
различава това как са наименувани, каква е формата им. Производителят избира как да ги
нарече“. „От опаковката на брускети Крамбалс и Марети очаквам нарязана филийка хляб“ .
Твърди и нарушение на чл. 146, ал. 1 и чл. 154, ал.1 от ГПК, обосновано с
разпределението на доказателствената тежест в частта относно установяване, че
„използвани от ответника знаци не са единствено указание за вида стока“ е неправилно, като
противоречи на общото изискване, че всяка страна в производството следва да установи
изгодните за себе си положителни факти, които твърди. В тази връзка твърди, че съдът е
изместил неправилно тежестта от оборване на положително твърдение на ответниците, от
което се ползват, като приема накрая, че доверителят ни не е доказал юридическият факт, в
чиято тежест е сложено установяването му. С оглед на това твърди, че съдът не следваше да
приема, че ищецът не е доказал, че ответникът не използва процесиите търговски марки
само като указание за вида продукт, а следваше да приеме, че ответникът не е установил, че
продуктът му представлява брускета. Твърди, че съдът е допуснал изслушването на съдебно-
маркови експертизи, приемайки, че по тези въпроси същият се нуждае от специални знания,
като в действителност съдът е игнорирал всичките три отделни заключения и е формирал
независими, свои самостоятелни изводи по въпросите, поставени на вещите лица.
В жалбата са релевирани и твърдения за противоречие с материалния закон
поради нарушение на чл. 14, т. 2 от ЗМГО, във връзка с чл.11 от ЗМГО (отм.). Това се
обосновава с приетото от съда, че при използване на знака „bruschetta“ ответникът „Дъ
бейкърс“ ЕАД добросъвестно указва единствено вида на стоките си по смисъла на чл. 14, т.
2 от ЗМГО и „Фикосота фууд“ ЕАД не може да забрани това действие, тъй като знакът
„bruschetta“ е указание за вида продукт, а от друга страна ответникът не е добросъвестен при
3
ползването му. Твърди, че при правилно приложение на материалния закон съдът следва да
анализира дали стоките на ответника принадлежат към конкретен клас продукти, които се
означават със знака, който представлява и регистрирана търговска марка. От материалите по
делото безспорно е установено, че продуктите на ответника не представляват брускети.
Твърди, че в решението си съдът е изложил мотиви, че „bruschetta/брускети“ има конкретно
значение на италиански език, от където думата е заета, и на български език, което било
пречка за регистрация на марката. В тази връзка оспорва изводите на съда. С оглед на това
твърди, че е допуснато противоречие на изводите с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО.
Оспорва изводите на съда по отношение на извършения анализ на добросъвестността при
използването на процесните марки, като в тази връзка цитира практика на СЕС. Твърди, че в
решението, съдът посочва, че ще базира анализа си на „ константна съдебна практика“ по
въпроса, приемаща, че субекта действа добросъвестно, „ не цели да се облагодетелства от
известността и авторитета на вече регистрирана марка!“, но прави други изводи, напълно
игнорирайки анализа на това налице ли е недобросъвестно облагодетелстване от
известността на процесиите марки. Твърди, че при извършения анализ съдът сам е преценил,
без наличието на специални знания, по какъв начин е позициониран знакът „Bruschetta“,
като посочва, че не е налице идентичен за двете опаковки елемент. Твърди, че преценката
следва да се направи от гледна точка на средния потребител, който би следвало да асоциира
знакът „bruschetta” чрез конкретна, директна и мигновено разбираема връзка именно и само
е конкретна стока, а не с марка, която е общоизвестна.
Твърди, че съдът следва да отчете и установени в производството факти, които
дават различен отговор на въпроса. По отношение на наведеният довод за нарушение на чл.
14 от ЗМГО (отм.), твърди, че съдът е следвало да установи какво се включва в понятието
„недобросъвестност“ и оттам - кои факти е следвало да бъдат отчетени при формиране на
решаващата му воля по приложението на тази разпоредба. Развива доводи като цитира
съдебна практика по отношение на понятието и начина на доказване, като твърди, че съдът
не е изследвал посочените критерии, с което е нарушил разпоредбата на закона.
По отношение на твърдяното нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.)
твърди, че съдът е обсъдил само една от хипотезите на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и само по
отношение на една от марките на ищеца. За словна марка „брускети“ съдът приема, че е
налице сходство с използвания от ответника знак „bruschetta“, но няма възможност за
объркване на средния потребител, тъй като е формулиран в нарушение на материалния
закон, поради високата степен на фонетично и смислово сходство, както и обстоятелството,
че потребителите си превеждат знака „bruschetta“ като „брускета“. Твърди, че за да се
формулира извод дали установеното сходство води до възможност за объркване на средния
потребител, съдът следва да изследва редица въпроси, които не приключват с композицията
от елементи върху опаковката на дадена стока. Твърди, че съдът изцяло е пренебрегнал
заключенията на в.л. П. и в.л. В. по отношение на предоставения от тях анализ на
обстоятелствата, при които се извършва покупката, съответно кои са факторите, които
влияят на възможността за объркване на средния потребител. Прави анализ на
4
заключенията.
По отношение на наведеното твърдения за необоснованост на атакуваното
решение инвокира доводи, че съдът е изложил вътрешно-противоречиви мотиви, които в
повечето случаи противоречат и на правилата на формалната логика и са взаимно
изключващи се. Твърди, че съдът не кредитира изводите на в.л. П. и в.л. В., че е налице
възможност за объркване - като ги приема за неоснователни поради противоречието им с
изводите на СХВЕ, че брускети е указание за вид продукт. Твърди, че направеният от съда
извод, че „брускети“ е указание за продукта на ответника също не е обоснован - налице са
логически противоречия в мотивите, съдът е кредитирал отделни доказателства, докато
изцяло е пренебрегнал други. В тази връзка оспорва изводите на СХВЕ, като твърди, че
вещите лица си противоречат, тъй като не успяват да дадат ясно понятие за продукта
брускета, което да позволява той да бъде отличен от други продукти на пазара, които имат
сходни свойства. Твърди, че по делото единственото категорично установено от всички лица
значение на понятието „брускети“ е на изпечен или обжарен хляб, гарниран със зехтин и
други пресни продукти, който се сервира прясно приготвен в ресторанти - за това понятие е
налице единодушие между всички вещи лица, но не е установено обаче това понятие да се
отнася и до изпечени хлебни филийки с подправки, с висока трайност повече от 6 месеца и
ниско съдържание на вода, които се предлагат запечатани в магазини. Оспорва изводите на
съда и по отношение на дружеството „Вкусни мечти“ЕАД и позоваването на неговата
дейност, окачествявайки го като трето лице. Твърди, че съдът не е обсъдил обстоятелството,
че „Вкусни мечти“ООД не е трето за ищеца лице, а е било мажоритарен собственик на
дружеството на ищеца към 2005г. - с участието на М. К. и К. К., като „Фикосота фууд“ЕАД е
създадено именно за да поеме дейността по предлагане на продукти под марка „брускети“.
Необосновани са изводите на съда и при преценката дали знакът „bruschetta“ се ползва
добросъвестно от ответника. Твърди, че необосновани са изводите на съда, с които искът по
отношение на марка „Bruschette Maretti“ са отхвърлени.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост и
вместо него да постановите друго, с което да уважи предявените искове като основателни и
доказани и претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по тази жалба „Дъ бейкърс“ АД оспорва подадената въззивна
жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че в съответствие с
разпоредбите на чл. 14 от ЗМГО (отм.), съдът като е взел предвид приетите по делото
хранително-вкусови и съдебно -маркови експертизи, приетите доказателства е обосновал
своите изводи защо словният елемент „брускети“ от опаковката на нашия доверител е
указателен за вида на стоките, които се предлагат в търговската дейност както от него, така и
от други производители. Твърди, че независимо от тези изводи съдът е приел за необходимо
във връзка с предявените искове за нарушение на словната марка „Брускети“ и
комбинираната „Bruschette Maretti“ да прецени по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО
5
сходството на марките със означенията на продукта на нашия доверител предлаган на пазара
с търговската марка „Krambals“ и обозначен като стока вид „брускета“, като е кретидирал
съдебно марковата експертиза на в.л. И. И.. Твърди, че изводът на съда, че не е налице
вероятност за объркване на потребителите при сравнение на марките на въззивника и
опаковката на продукта на ответника с търговска марка „Krambals“ и видово обозначение
bruschetta, въпреки наличието на думата bruschetta, която обозначава вида на предлагания
продукт по подобие на солети, бисквити, вафли и др. и която видно от събраните по делото
доказателства е обичайно и широко навлязло на пазара обозначение на тази категория
продукти е правилен и законосъобразен.
По отношение на твърдяното нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК твърди, че
противно на твърдението на въззивника, че анализ липсва “напълно” по отношение на
комбинираната марка, съдът в своето Решение е анализирал и взел предвид отделните
елементи на комбинираната марка и разположението й на опаковките на ищеца, както и
заключението на вещото лице В., посочвайки, че “Визуално думите от словния елемент на
комбинираната марка са изписани една под друга в посочената поредност със специфичен
калиграфски шрифт (определен като такъв от вещото лице В.), поставени са в общ бежов
фон, а думата „Maretti“ е повдигната в изображение на лентичка, оцветена в зелено с бял
контур", като е анализирал липсата на идентичност/сходство между комбинираната марка
“Bruschette Maretti” и използваните от доверителя ни опаковки, отбелязвайки, че
“ответникът използва знак, който по начин на изписването си е различен както от марката
“Брускети”, така и от елемента “Bruschette” в комбинираната марка - различни са не само
буквите (латиница, кирилица, разлика в последната буква), но и шрифтът, чрез който са
изписани върху опаковките. Твърди, че противно на твърдяното, съдът в нито една част не
прави извод, че анализът по чл. 14 от ЗМГО “не е достатъчно основание за отхвърляне на
исковите претенции. Твърди, че анализът по отношение на чл. 13 ЗМГО е направен в
допълнение и за пълнота, доколкото следва първо да се направи анализ дали е налице
хипотеза на ограничението на правата на маркопритежателя с оглед чл. 14 ЗМГО,
респективно при липса на основанията по чл. 14 ЗМГО следва да бъде направен анализ по
чл. 13 ЗМГО.
По отношение на твърдяното нарушение по чл. 13, ал. 1, т.З от ЗМГО твърди,
че в исковата молба (стр. 10) въззивникът твърди, че продуктите предлагани под търговското
име „Krambals bruschetta“ са идентични на продуктите, за които за регистрирани неговите
марки. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО се отнася за забрана за използване на знак,
който е идентичен или сходен на марка, за стоки които не са идентични или сходни на тези,
за които марката е регистрирана, с оглед на това хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО не
само, че не е приложима в случая, но и в исковата молба няма изложени доводи за нейното
нарушение. По отношение на нарушението свързано с рекламна дейност на “Дъ бейкърс”
АД твърди, че съдът следва да изследва идентичност/сходство между тях и да анализира
знаците, независимо дали същите са поставяни на опаковки и/или са използвани и в
реклами. Ползването на знаците от опаковките на “Дъ бейкърс” АД и на страницата на
6
дружеството не променя характера на използваните от дружеството знаци,указателния
характер на думата брускета/bruschetta, нито води до наличие на сходство между
използваните от довереното ни дружество знаци и тези на насрещната страна до степен,
която да доведе до объркване на потребителите.
По отношение на твърдяно нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК
развива доводи, че това твърдение противоречи на предходните твърдения на въззивника, че
,Дъ бейкърс“ АД рекламира и популяризира своите продукти на страницата на дружеството
- https://www.thebakerscompanv.eu/. Съдът правилно посочва, че “налице са доказателства за
заявяване и регистрация на промишлен дизайн на съответните опаковки, върху които е
изобразен и елементът „bruschetta“, инвестиране на средства в производство на опакованите
с тях продукти, реклама и дистрибутирането им именно като произхождащи от ответника
със своя отличителност в общия им вид. Т.е. от действията, които ответникът извършва като
стопански субект, може по-скоро да се заключи, че той се разграничава, а не цели да
наподоби външния вид на продукта на ищеца, за която цел инвестира и средства”. В тази
връзка твърди, че при производството и търговията с брускети Krambals упражнява свои
собствени права върху интелектуална собственост, тъй като има регистрирани 5 дизайна на
Общността с № *********-0001, № *********-0002, № *********-0003, № *********-0004
и № *********-0005 върху всяка от опаковките на брускети „Krambals“, създадена за
съответната разновидност на продукта, както и има регистрирани национална словна марка
KRAMBALS с рег.№ 94980, регистрирана на 07.10.2016г., европейска словна марка
„Krambals“ с № 127569, регистрирана на 27.09.2017 г., национална комбинирана марка
KRAMBALS с рег.№ 106537 с дата на per. 03.09.2019г., регистрирана и за продукта
„брускети“ в Клас 30 по Ницската класификация.
По отношение на твърдяно нарушение на чл. 200, ал. 2 от ГПК свързани с
необсъждането на обяснения на вещото лице в открито съдебно заседание твърди, че съдът е
анализирал и обсъдил освен заключението и дадените разяснения от вещото лице Д. по
време на разпита в открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. В тази връзка твърди, че по
отношение на дадените разяснения по време на разпита на вещото лице Д. също се навеждат
неверни твърдения от жалбоподателя, че вещото лице Д. е изменил заключението, но от
протокола е видно, че в. л. е посочило в о. с. з., че не би очаквало продуктите на ищеца да му
бъдат сервирани в ресторант, ако си поръча брускети. Твърди, че съдът по отношение на
приетите съдебни заключения е разяснил подробно кои от тях кредитира и поради какви
причини. Подходът му е процесуално допустим и съответства на чл. 202 ГПК, доколкото
съгласно посочената разпоредба съдът обсъжда заключението заедно с другите
доказателства по делото.
По отношение на твърдяно нарушение на чл. 146, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 ГПК по
отношение на доказателствената тежест твърди, че са неправилни, доколкото не е налице
законова забрана да се възлага в тежест доказването на отрицателен факт, когато същият
поради своята специфика може да бъде пълно и главно доказан. Съдът правилно приема в
протоколно определение от 11.05.2018г., че е налице пречка за възлагане в тежест на
7
доказване само на тези отрицателни факти, които не оставят следи в обективната
действителност и това прави невъзможно тяхното пълно доказване, каквото в настоящия
случай не е налице. В допълнение твърди, че възражения по разпределението на
доказателствената тежест следва да се правят при и по повод разпределението на
доказателствената тежест, за което е въведен срок и респективно преклузия.
По отношение на твърдяно нарушение на чл. 195, ал. 1 от ГПК свързано със
съдебните експертизи инвокира доводи, че по отношение позициониране на знака е приел,
че и там е налице разлика, доколкото в комбинираната марка на ищеца думата “Bruschette” е
над фантазийния елемент Maretti, докато в знака на ответника думата е под фантазийния
елемент, което се установява и от съдебно-марковите експертизи, които са анализирани.
Твърди, че в решението си, по отношение на анализа на сходство, съдът подробно е изложил
съображенията на отделните експертизи по отношение сходството на използваните знаци
По отношение на твърдяното противоречие с материалния закон, относно
знака „bruschetta“ и неговото значение твърди, че за да установи дали „Дъ бейкърс“ АД
извършва нарушение на правото на интелектуална собственост на притежаваните от
„Фикосота фууд“ ЕАД марки - словна марка „Брускети“ и комбинирана марка “Bruschette
Maretti”, съдът е разгледал хипотезите, при които маркопритежател не може да забрани
ползването на своите знаци на трети лица, макар и да притежава права върху марката.
Твърди, че в случая „Фикосота Фууд“ ЕАД не може да забрани на трето лице да използват в
търговската дейност думата брускета, тъй като самата дума означава предлаганата стока и е
използвана в смисъл на означение указващо вида на продукта, а именно малки тънки
филийки препечен хляб. Следователно, дори и да притежава права върху марката „Брускета“
и комбинирана марка “Bruschette Maretti”, то същият не може да забрани ползването на
означението “bruschetta” от доверителя ни, доколкото същият указва вида на предлаганата
стока, така както го използват различни производители и търговци на българския пазар.
По отношение на твърдените нарушения при анализа на добросъвестност при
ползване на процесиите марки, твърди, че съдът прави този анализ на база именно приетите
по делото експертизи, които подробно анализира, изследвайки възприятието на средния
потребител, отличителни и доминиращите елементи и цялостното впечатление от
използваните знаци като излага подробни мотиви по отношение кредитирането на
отделните експертизи, съдът е съобразил, че брускета като видоопределящ термина за
хранителен продукт, което е препечена филийка хляб, което се установява и от хранителната
експертиза на Д., а доколкото брускетата е хранителен продукт, представляващ именно
хлебна филийка, то поставянето на указанието за вида на стоката - bruschetta - на опаковките
брускети Крамбълс е в съответствие с добросъвестната търговска практика.
По отношение на твърдяно нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) развива
доводи, че съдът е отчел цялостното впечатление и е направил извод, че използваните
знаци/опаковки оставят „цялостно различно впечатление у потребителя“. Твърди, че
средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в
изследване на различните й детайли. По отношение на въведеното твърдение за „изцяло
8
пренебрегване заключенията на П. и В. по отношение на предоставения от тях анализ на
обстоятелствата, при които се извършва покупката, съответно кои са факторите, които
влияят на възможността за объркване на средния потребител твърди, че съдът детайлно е
анализирал възможността за объркване на потребителя през призмата на приетите по делото
съдебно- маркови експертизи, вкл. и тези на вещите лица В. и П..
По отношение на въдените твърдения за необоснованост на решението
инвокира доводи, че преценка се прави именно с оглед чл. 14 от ЗМГО (отм.), съгласно която
дори и регистрирана марка може да указва вида на стоката, като в този случай третите лица
добросъвестно могат да ползват същата в своята търговска дейност. По отношение на
добросъвестното поведение на ответника, използващ брускети, за да обозначи вида на
предлаганите продукти съдът е направил обоснован и подробен анализ. По отношение на
въведеното твърдение, че съдът не е кредитирал заключенията на вещите лица П. и В.
твърди, че съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
По отношение на твърдението за необоснованост на извода, че „брускети“ е
указание за продукта на ответника твърди, че напълно неправилно въззивника твърди, че
вещите лице по съдебно хранително-вкусовите експертизи си противоречат, а същите са
единодушни, като изводите на същите се потвърждават и по време на разпитите им в
откритите съдебни заседания.
По отношение на дружеството „Вкусни мечти“ ЕАД твърди, че въззивника
пропуска да коментира продукта „Брускети“ предлаган от това дружество още преди 2005 г.,
за който по делото са представени доказателства. По отношение на обхвата на експертизите
твърди, че съдът е обосновал изводите си като е обсъдил всички заключения. По отношение
на известността на марката Брускети твърди, че съдът е достигнал до извод, доколкото за да
се придобие известно дадена марка, то тя трябва да бъде използвана във вида, в който е
регистрирана, вкл. и позовавайки се на заключението но вещото лице П., изводът за
известност на словната марка се извежда от обстоятелството, че тя се включва в състава на
използваната комбинирана марка, независимо от това, че са изписани с различна писменост -
извод, който не може да бъде споделен, тъй като различната литерация на знаците изключва
възможността да се приеме, че словната марка, обозначена със знаци от кирилицата, се явява
„използвана“ чрез възпроизвеждане на фонетично идентична дума със букви от латиница в
рамките на друга, комбинирана марка. Инвокира довод, че репутация, доказана за
комбиниран знак, се отнася само до този знак като такъв, а не за отделен негов елемент, като
когато една марка е била използвана като част от друга марка, трябва да се докаже, че тази
марка самостоятелно е придобила репутация, вещото лице не е направило анализ как тази
известност е установена. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
С частна жалба „Фикосота фууд“ ЕАД обжалва определение № 260 181
от 21.09.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г., по описи на Софийски градски съд,
Tърговско отделение, 20 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за
9
изменение на решение № 974/11.07.2020 г. в частта за разноските. В частната жалба се
развиват доводи относно предмета на производството и предявените искове, като в
представеният списък за разноски, се претендирата такива, които включват и адвокатско
възнаграждение в размер от 36 029.96 лв. Твърди, че по делото не е доказано
действителното уговаряне и заплащане на претендирания адвокатски хонорар, към списъка
на разноските, представен от „Дъ бейкърс“ АД не е приложен договор за процесуално
представителство, от който да може да се установи дали е уговорен адвокатски хонорар и
какъв е неговият размер. Твърди, че при липсата на представен писмен договор за
процесуално представителство и съгласно съображенията изложени към т. 1 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в
тежест на страната, която претендира присъждане на разноски да докаже, че такива
действително са направени. С оглед на изложеното твърди, че съдът е следвало да отхвърли
като неоснователна претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение надхвърля
почти 5 пъти минималния размер съгласно НМРАВ. Не оспорва, че по делото са проведени
няколко открити съдебни заседания - девет - и са събрани много доказателства, съответно е
била необходима активна процесуална позиция на ответната страна, но смята, че това обаче
не е основание да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което да е няколко пъти по-
голямо от минималния хонорар, предвиден в НМРАВ. Твърди, че следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че ответникът също е направил възражение за прекомерност на
претендирания от ответника адвокатски хонорар в размер от 4 800 лв., от което ясно може да
се направи извод за оценката на ответника за фактическата и правна сложност на делото -
щом значително по-малкият заплатен от ищеца хонорар е прекомерен, то това е вярно и за
претендираната от ответника сума, и за присъдената от съда такава. Оспорва като
незаконосъобразни и изводите на съда, че по-висок размер на адвокатското възнаграждение
се обосновава и с оглед размера на непредявената част от оценимите искове, като твърди, че
предмет на производството е единствено предявената част от иска. С оглед на изложеното
твърди, че няма нормативно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер над минималния. Моли съда да постанови определение, с което да отмени
атакуваното като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се намали
размера на присъдените на „Дъ бейкърс“ АД разноски до предвидените в НМРАВ
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба „Дъ бейкърс“ АД оспорва подадената частна
жалба. Твърди, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. По повод на
наведените доводи относно непредставянето на договор за правна помощ инвокира доводи,
че когато заплащането е направено по банков път, както в настоящия случай, не съществува
задължение за представяне на договора за правна помощ, доколкото същият не удостоверява
извършено плащане, а то се удостоверява с банкови документи, което е възприето и в
Тълкувателно решение № 6/2013 г. от 6 ноември 2013 г., на което самият жалбоподател се
позовава, но тълкува превратно. По повод наличието на доказателства за плащане по банков
10
път, удостоверяващи договаряне и реалното заплащане на адвокатското възнаграждение
твърди, че когато плащането на дължимия адвокатски хонорар е извършено по банков път,
както в настоящия случай, „то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането“, поради което и предвид събраните
доказателства са представени банкови извлечения и фактурите, издадени по повод на
плащанията, доказващи извършените плащания за дължимия адвокатски хонорар. Твърди, че
съгласно съдебната практика плащането на адвокатски хонорар е напълно доказано именно
когато са “налице издадени фактури и извлечения от сметки, от които е видно какъв е
размерът на действително заплатения адвокатски хонорар, като всички фактури са именно
за представителство по настоящото дело, което е изрично упоменато изрично като
основание за плащане във всяка от тях“. Твърди, че представените фактури, заедно с
извлеченията по несъмнен начин удостоверяват извършените от страна на ответника
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, по исковото производство.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото, твърди, че по делото са проведени осем открити
съдебни заседания, а обемът на делото е от 1 250 листа, голяма част от които са именно
експертизи (8 на брой), доказателства и съдебни протоколи относно проведените заседания.
Твърди, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът правилно е
съобразил не само броят на проведените съдебни заседания, но и редица други фактори, а
именно множеството процесуални действия по опровергаване на твърденията на ищеца и
доказване на възраженията на ответника и огромният обем от събрани доказателства в хода
на устните състезания, подлежащи на анализ. Твърди, че с предявените искове в
производството пред Софийски градски съд от страна на “Фикосота фууд” ЕАД бяха
наведени твърдения за нарушение на изключителни права не върху една, а върху две марки -
словната марка „БРУСКЕТИ” и комбинирана марка “Bruschette Maretti”, което допълнително
усложни изясняването на спора от фактическа и правна страна. Посоченото води до
извършване на всички посочени в предходния абзац процесуални действия по повод и на
двете марки. По отношение на наведените доводи, свързани с размера на възнаграждението
на противната страна и възражението за прекомерност твърди, че в това производство
ищецът основава извършеното нарушение въз основа единствено на притежаваните от него
правата на интелектуална собственост, а именно регистрация на словната марка Брускети и
комбинирана марка Bruschette Maretti, а на ответника се е наложило да предприети
множество процесуални действия по опровергване на твърденията на ищеца за нарушение и
доказване на своите възражения, доколкото дори и при валидна регистрация на
горепосочените марки в полза на ищеца, то ответникът не осъществява своята търговска
дейност в нарушение на правилата на Закона за марките и географските означения. Твърди,
че напълно правило Съдът отчел обстоятелството, че “паричните искове са предявени като
частични, но уважаването им би формирало сила на присъдено нещо относно основанието
на вземанията. Поради това по-голямата част от защитата на ответника, която би се
реализирала и при предявяване на вземането в пълния размер (200 000 лв.), следва да се
изчерпи в настоящото производство”. Моли съда да постанови определение, с което да
11
потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 974
от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 20 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Фикосота фууд
ЕАД срещу „Дъ бейкърс“ АД (конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ
бейкърс“ ЕООД и „Ню бейкъри“ ЕООД), искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т.
3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от
ответника нарушение на словна марка „БРУСКЕТИ“, per. № 00056718 на ПВ, регистрирана
на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила
до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“, per. № 00088129
на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със
срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да преустанови извършване на
нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в причинна връзка
с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като частични; за постановяване
изземването и унищожаването на стоките, предмет на нарушението, и на средствата за
неговото извършване; за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие и е осъдил „Фикосота фууд ЕАД да заплати на „Дъ бейкърс“ АД
разноски в размер на 17 300 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от № 260 181 от 21.09.2020 г.,
постановено по т. д. № 22/18 г., по описи на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 20
състав, че съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на решение №
974/11.07.2020 г. в частта за разноските.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 625 от 19.10.2021 г., постановено по в. т. д. № 2 478/21 г. по описа на
Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, съдът е потвърдил решение №
977 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 20-ти състав.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
50 101 от 07.08.24 г., постановено по т. д. № 157/22 г. по описа на Върховен касационен съд,
Търговска колегия, Второ търговско отделение съдът е обезсилил решение № 625 от
19.10.2021 г. по в. т. д. № 2 478/21 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-
ти състав, върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на
посочените в мотивите указания и е оставил без разглеждане частната касационна жалба на
„Фикосота фууд“ ЕАД срещу решение № 625 от 19.10.2021 г., постановено по в. т. д. № 2
12
478/21 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав в частта
му, имаща характер на въззивно определение по чл. 248 ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че, че ищецът е
притежател на права към момента на образуване на производството пред
първоинстанционния съд върху словна марка „Брускети“ с per. № 56 718, с начална дата на
регистрация 05.12.2006 г. и срок на закрила до 12.01.2025 г., регистрирана за стоки и услуги
от класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ, вкл. брашно и произведения от зърнени храни, както
и на права върху комбинирана марка със словен елемент “Bruschette Maretti“ с per. № 88 129,
с начална дата на регистрация 11.04.2014 г. и срок на закрила до 15.05.2023 г., регистрирана
за стоки и услуги от класове 30, 40 и 43 от МКСУ, включително и произведения от зърнени
храни, сухари, сухарчета с аромати и подправки, снаксове под формата на сухари, печени
хлебчета с подправки. Визуално думите от словния елемент на комбинираната марка са
изписани една под друга в посочената поредност със специфичен калиграфски шрифт,
поставени са в общ бежов фон, а думата „Maretti“ е повдигната в изображение на лентичка,
оцветена в зелено с бял контур.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
5 183 от 16.08.21 г., постановено по адм. д. № 983/19 г. по описа на АССГ, Второ отделение,
39 състав съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Дъ бейкърс“ АД, представляваща
искане за допълване по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК на решение № 170/05.10.2018 г. на
Председателя на ПВ, оставил е без разглеждане жалбата на „Фикосота фууд“ ЕАД, в частта,
представляваща искане за допълване по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК на решение №
170/05.10.2018 г. на Председателя на ПВ и е оставил без разглеждане жалбата на „Фикосота
фууд“ ЕАД, в частта й срещу решение № 170/05.10.2018 г. на Председателя на ПВ, в частта
му, с която на основание чл. 46, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО се
заличава регистрацията на марка с рег. № 56 718 „Брускети“, словна за стоките от клас 30
„произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши“ и е отменил решение № 170/05.10.2018 г.
на Председателя на ПВ в частта му с която на основание чл. 46, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО се заличава регистрацията на марка с рег. № 56 718 „Брускети“,
словна за стоките от клас 30 „брашно“.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
7 450 от 26.07.22 г., постановено по адм. д. № 11 215/21 г. по описа на Върховен
административен съд, Седмо отделение съдът е отменил решение № 5 183 от 16.08.21 г.,
постановено по адм. д. № 983/19 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39 състав в частта, в
която съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Фикосота фууд“ ЕАД, в частта й срещу
решение № 170/05.10.2018 г. на Председателя на ПВ, в частта му да допълване на решението
относно стоки от клас 30 МКСУ „крекири и снаксове“ и е отменил, в частта за заличаване
регистрацията на марка с рег. № 56 718 „брускети“, словна за стоки от клас 30 МКСУ и е
върнал делото за произнасяне.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
1 575 от 10.03.23 г., постановено по адм. д. № 7 086/22 г. по описа на АССГ, Второ
13
отделение, 72 състав съдът е отхвърлил жалбата на „Фикосата фууд“ ЕАД срещу решение №
170/05.10.2018 г. на Председателя на ПВ, в частта му, в която на основание чл. 46, ал. 5, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО е заличена регистрацията на марка с рег. №
56 718 “Брускети“, словна за стоките от клас 30 „брашно“.
От основното заключение на съдебно-хранително-вкусовата експертиза се
установява, че „брускета“ е видовоопределящ термин за хранителен продукт, приготвен чрез
нарязване на хляб (обикновено франзела), който се изсушава термично, изпича или обжарва
и се овкусява с подправки. Вещото лице твърди, че марката „БРУСКЕТИ“ не е визуално
сходна на знака „KRAMBALS bruschetta“ в степен, която да обуслови вероятност от
объркване. Този извод е мотивиран от твърдението, че визуално те се различават в
композиционно и цветово отношение и оставят цялостно различно впечатление у
потребителя, а сходният елемент „ bruschetta/tte “ е изписан с различен шрифт и заема
различна позиция в композицията на марките. В заключението си, както и в дадените в о. с.
з. обяснения вещото лице твърди, че факторите „вид стока“, „категория потребител“,
„ценова категория“, „популярност на марката“ не могат да обосноват вероятност от
объркване, щом тя не следва от сходството между самите знаци от гледна точка на начина на
тяхното композиционно представяне. Дава заключение, че при формиране на извода относно
вероятността от объркване определящ е доминиращият елемент, дори когато има сходство в
други елементи на марката, като в случая доминиращ в знака на ответника е елементът
„KRAMBALS“ (този извод се потвърждава и от обясненията дадени от вещото лице по СМЕ
П.). Последният твърди, че думата „брускета“ върху опаковката на ответника е отличителен
елемент, а доминиращ е фигурата на двама мъже и словният знак KRAMBALS). Вече беше
посочено, че изводите на вещите лица П. и В. относно вероятността от объркване на
потребителите са обратни, но са базирани на тезата, че думата „брускети“ не е указание за
вида стока, която е пакетирана както от ищеца, така и от ответника (според вещото лице П.
знакът „Bruschetta“ може да се разчете от потребителя като указание за стоката, но „такава
стока вътре в опаковката няма“. Този извод е направен и в повторното заключение на СХВЕ,
в което е отразено, че брускетата е национална италианска храна, името произхожда от
глагола „запичам“ и може да се преведе като препечена филийка хляб. В допълнителното
заключение вещото лице твърди, че наименованието „брускети“ е „придобило общоизвестно
название в хранителната промишленост със значение на продукт, характерен за
италианската традиция, като тази популярност е в резултат от разпространяването на
продукта от производителите и търговците на пазара както в ЕО, така и на българския“. С
оглед на това следва да се приеме, че в езика, от който произхожда използваната от
ответника дума, тя съставлява описателно указание относно вид хранителен продукт.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че са възможни три
начина за наименованието на хранителния продукт – то може да бъде официално
(нормативно определено), обичайно (известно и традиционно) и описателно (което дава
описание на храната и възможност на потребителя да разбере истинското й естество). В
страната по произход наименованието „брускета“ е традиционно и обичайно, докато за
Република България то не е израз на национална и традиционна храна, поради което е
необходимо то да е съпроводено с описателна информация за продукта (в случая „печени
хлебни филийки“, „печени хлебни кръгчета“). Вещото лице дава заключение, че брускетата е
продукт, който може да се предлага, както овкусен със свежи подправки, и произведен
промишлено и пакетиран за продажба. Твърди, че в страната по произход „ и днес се
предлагат брускети в класическия им вид, поръсени само с пресен зехтин, както и брускети,
произведени промишлено и пакетирани за продажба. В заключението си вещото лице
твърди, че както продуктът на ищеца, така и този на ответника съставляват печени хлебни
филийки, а не крекери, и са брускети независимо от промишленото им производство. Този
извод вещото лице потвърждава и в обясненията си дадени в о.с.з. на 27.02.2019 г.
14
(процесиите продукти имат съществените характеристики на брускети и „отговарят на
наименованието си). Тази извод се потвърждава и в двете заключения, изготвени от вещите
лица по хранително-вкусова промишленост са категорични, че думата „брускета“ означава
както свеж продукт от препечен хляб, така и машинно произведен и пакетиран, и че
продуктът, обозначен от ответника със знака „Bruschetta“, съставлява хлебно изделие,
произвеждано именно по технологията за производство на брускети.
В заключението по допусната и приета СМЕ, изготвена от вещото лице П. се
твърди, че „самата дума „Bruschetta“ не е позната на българските потребители до такава
степен като означаваща конкретен вид характерно за италианската кухня ястие, а по-скоро
като наложила се на пазара марка на ищеца във връзка с процесния вид продукти“. В
показанията си дадени в о.с.з. на 27.02.2019 г. вещото лице твърди, че „за България думата
„брускети“ има по-скоро фантазиен характер“ и до 2005 г. не е била позната на масовия
потребител, а само на хората, които са „пътували повече, предимно към Италия“. Тези
твърдения се подкрепят и от обясненията дадени от вещото лице В. в о.с.з. на 06.11.2019 г.
Видно от същите вещото лице твърди, че „когато тази марка е била заявена, не можем да
кажем какво е било, но едва ли терминът „брускети“ е бил така познат и така наложен в
съзнанието на хората“. Поради това, а също поради обстоятелството, че „тази марка се
налага с определен тип продукт, който е съвсем различен от истинския продукт, за който се
отнася думата „брускети“ без да има идентичност между стоката, обозначавана с думата
„брускета“ в езика по произход, и продаваната от страните стока“, вещото лице е приело, че
е налице фантазиен характер на марката. В същите заключения изготвени по допуснатите
СМЕ вещите лица П. и В. твърдят, че е налице вероятност от объркване на потребителя,
изхождайки от приетия извод, че понятието „брускета“ има фантазиен характер, а не
съставлява указание за вид стока. С оглед на това вещото лице П. заключава, че
потребителят би могъл да приеме продукта, обозначен със знака KRAMBALS, като
асортиментна марка, разновидност на основната марка „Брускети“, така както е
асортиментна марката „Bruschette Maretti“. В о.с.з. на 06.11.2019 г. вещото лице В. също
потвърждава, че изводът за фантазийност е базиран на обстоятелството, че „продуктите са
различни ... визуално не изглеждат еднакви“ и допълва, че „марката „Брускети“ не би могла
да бъде регистрирана за стоката, която аз считам за брускета - пресен продукт ... а в случая
нямаме такъв продукт, имаме пакетиран продукт е повишена дълготрайност.“
В останалата част страните не спорят по отношение на автентичността на
ангажираните писмени доказателства, а спорят относно начина на тълкуване и установените
с тях факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени
обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с
правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) за установяване
факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „БРУСКЕТИ“, per. №
00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43
15
от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент
„Bruschette Maretti“, per. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги
от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да
преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени
от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като
частични; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на
нарушението, и на средствата за неговото извършване; за осъждане на ответника да разгласи
за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие.
С атакуваното решение № 974 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което съдът е
отхвърлил предявените от „Фикосота фууд ЕАД срещу „Дъ бейкърс“ АД (конституиран по
реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ бейкърс“ ЕООД и „Ню бейкъри“ ЕООД), искове с
правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за
установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „БРУСКЕТИ“,
per. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35,
41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент
„Bruschette Maretti“, per. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги
от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да
преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени
от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като
частични; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на
нарушението, и на средствата за неговото извършване; за осъждане на ответника да разгласи
за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие и е осъдил „Фикосота фууд ЕАД да
заплати на „Дъ бейкърс“ АД разноски в размер на 17 300 лв.
С атакуваното определение № 260 181 от 21.09.2020 г., постановено по т. д. №
22/18 г., по описи на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 20 състав, съдът е
оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 974/11.07.2020 г.
в частта за разноските.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
ищеца:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена от лице с представителна власт и в установените от
закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързани с твърдени допуснати нарушения на процесуалния закон, както и
постановяване на решението в противоречие с материалния закон и необоснованост.
Разгледана по същество, настоящата жалба съдът намира за неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 9 ЗМГО (отм.), който е аналогичен на чл. 2 от Директива
89/104/ЕИО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице
от тези на други лица и може да бъде представен графично. Функцията на регистрираната
марка според легалната дефиниция на понятието "марка" се изразява в отличителната й
способност по отношение на стоките или услугите с различен произход - да гарантира на
16
потребителя идентичност на произхода на обозначената с марка стока или услуга, която му
позволява да разграничава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, без
възможност за объркване на стоките или услугите с различен произход, да гарантира, че
всички стоки или услуги, които носят марката, са създадени под контрола на нейния
притежател, който може да бъде отговорен за тяхното качество. Отличителният характер на
марката е от съществено значение за правилното установяване на произхода на стоките или
услугите от страна на техните потребители. Преценката дали дадена марка притежава
отличителност се извършва в няколко случая: при регистрация на марката, предвид
предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), съответен на чл. 3, параграф 1, б. "б. " от
Директива 89/104/ЕИО, абсолютно основание за отказ на регистрация; при преценка на
предпоставките за заличаване на марката по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 11 ЗМГО (отм.),
респективно обявяване на недействителност по чл. 3, параграф 1, б. "б. " от Директива
89/104/ЕИО; при упражняване на правото на притежателя на марката да забрани на всяко
трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак при някоя от
предпоставките на чл. 5, параграф 1 и параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО.
Съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз Регистрацията на
марка на ЕС предоставя на притежателя изключителни права, като без да се засягат
правата на притежателите, придобити преди датата на подаване на заявката или датата на
приоритета на марката на ЕС, притежателят на марка на ЕС има право да забрани на всяко
трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или
услуги, когато: знакът е идентичен с марката на ЕС и е използван за стоки или услуги,
идентични с тези, за които е регистрирана марката на ЕС; знакът е идентичен или сходен с
марката на ЕС и е използван във връзка със стоки или услуги, идентични или сходни със
стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, ако съществува вероятност от
объркване в съзнанието на хората; вероятността от объркване включва възможност за
свързване на знака с марката; знакът е идентичен или сходен с марката на ЕС, независимо
дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не сходни с тези, за
които е регистрирана марката на ЕС, ако последната се ползва с известност в Съюза и ако
използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от
отличителния характер или от репутацията на марката на ЕС или би ги увредило.
С нормата на чл. 13 ЗМГО (отм.) е транспонирана разпоредбата на чл. 5,
параграф 1 и параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО, при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2
ЗМГО (отм.) следва да бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз /СЕС/
задължително тълкуване на чл. 5, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО в редица решения,
постановени по преюдициални запитвания, отправени от различни национални съдилища на
държави-членки, както и в решения на Общия съд, постановени по жалби срещу решения на
Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).
По отношение на частта от решението, с което съдът е отхвърлил предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3
17
ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от ответника нарушение на
словна марка „БРУСКЕТИ“, per. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и
услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г. съдът намира
следното:
Макар и не изрично посочено, при твърдяното нарушение на правота на
марката, с оглед посоченото в исковата молба следва да се приеме, че ищецът твърди
нарушение, изразяващо се в пускането на пазара на стоки от клас 30 от МКСУ. Успешното
провеждане на така предявените искове се предпоставя от установяването при условията на
пълното и главно доказване на следните факти: притежава ли ищецът права върху
процесната марка; какъв е обхватът и действието на тези права; налице ли е нарушаване на
правата, произтичащи от процесиите марки; извършено ли е то от ответника, като по
отношение на иска за заплащане на обезщетение допълнително следва да се установи и
какъв е размерът на претърпените в причинна връзка с нарушението вреди, а по иска по чл.
76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм.) - наличието в търговската мрежа на продукти, обозначени от
ответника с нарушаващ знак, и притежанието от страна на нарушителя на права върху
технически средства, предназначени за извършване на нарушението. Липсата
(неустановяването) на една от тези предпоставки води до неоснователност на предявеният
иск. Предоставянето на правото на защита на маркопритежателя чрез предявяването на иск
за извършено нарушение се обуславя от съществуването на субективното право на
регистрирана марка. Със самостоятелно право на защита разполагат притежателят на това
право и лицензополучателят на изключителна лицензия. Заличаване на регистрацията на
марката за съответния клас стоки и услуги с влязло в сила решение би довело до отпадане с
обратна сила на предявеното за защита право, т. е. води до неоснователност на предявените
искове.
В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства с решение
на Председателя на ПВ на Р България регистрацията на процесната марка „брускети“ е
заличена. В чл. 10 от ЗМГО (отм.) е предвидено, че право върху марка се придобива чрез
регистрацията в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявката за
регистрация, и поради това ищецът по предявени искове по чл. 76 ЗМГО (отм.) дължи да
докаже, че по негова заявка е регистрирана процесната марка. Заличаването на
регистрацията на марката се извършва на предвидените в чл. 26 ЗМГО (отм.) основания и
ред, като съгласно чл. 28, ал. 3 ЗМГО (отм.) действието на заличаването има действие от
датата на подаване на заявката. С оглед на изложеното и предвид неоспорените от страните
доказателства за заличаването на марката съдът в настоящия си състав намира, че
предявените искове са неоснователни. Поради това не следва да се обсъждат наведените във
въззивната жалба доводи, свързани с допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, свързани с частта от решението, с което съдът е отхвърлил така
предявените искове.
По отношение на наведените твърдения за допуснати нарушения на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, свързани с частта от
18
решението, с която съдът е съдът отхвърлил обективно съединените искове с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), свързани с твърдяно
извършено от ответника нарушение на комбинирана марка със словен елемент „Bruschette
Maretti“, per. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове
30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.в настоящия си състав намира същите за
неоснователни по следните съображения:
В исковата молба са наведени твърдения, че използвайки в словния елемент на
комбинираната марка „Bruschette Maretti“ на думата „bruschetta“ съставлява нарушение на
правата на притежателя на марката, ищец в настоящето производство. Настоящият състав
намира, че след като е заличена регистрацията по отношение на марката„bruschetta“, която
по същество представлява указание за вид хранителен продукт, то използването същата в
словния елемент на комбинираната марка, по никакъв начин не би довело до нарушаване
правата на притежателя върху самата търговска марка. Това използване е търпимо по
смисъла на цитираната разпоредба на чл. 14 от ЗМГО (отм), като да се приеме противното,
като под предлог защита правата на маркопритежателя се забрани на всички останали
търговски субекти, извършващи дейност по производство, предлагане на пазара и т. н. на
брускети, който израз се е наложи в българския език като вид хранителен продукт, ще
означава да се ограничи несъразмерно по един непозволен начин свободата на конкуренция
между отделните частноправни субекти в съществуващия пазарен ред. Останалата част от
словната марка „Krambals” по същество е указания за вида на стоката, което попада в
обхвата на цитираната по-горе разпоредба, ограничаваща изключителното право на
притежателя на марката. С оглед на изложеното съдът намира, че така предявените искове са
неоснователни.
Ако не се приеме изложеното по-горе за неоснователността на предявените
искове, вкл. и за пълнота на изложеното настоящият състав намира, че следва да се
произнесе по отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение във въззивната жалба.
По отношение на релевираното твърдение за нарушение на разпоредбата на чл.
236, ал. 2 от ГПК задължаваща съда да изложи мотиви, каквито се твърди, че не са изложени
съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Съгласно цитираната
разпоредба, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Видно от
обстоятелствената част на въззивната жалба в нея се твърди, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е изложил мотиви по отношение на
комбинираната марка „Bruschette Maretti“. Така наведеното твърдение не се подкрепя от
доказателствата по делото. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е направил
подробен анализ по отношение и на двете марки, като е изследвал, както регистрираната
словна марка „Брускети“, така и комбинираната марка “Bruschette Maretti”. При извършения
анализ съдът е взел предвид отделните елементи на комбинираната марка и разположението
й на опаковките на ищеца. Обсъдил е и заключението на вещото лице В., като е направил
19
извод, че визуално думите от словния елемент на комбинираната марка са изписани една
под друга в посочената поредност със специфичен калиграфски шрифт, поставени са в общ
бежов фон, а думата „Maretti“ е повдигната в изображение на лентичка, оцветена в зелено с
бял контур. Достигал е до извод, че е налице разлика в големината на изписване и най-вече -
в шрифта. При изграждането на изводите си съдът е обсъдил е заключението по основната
съдебно-марковата експертиза, в което е отразено, че доколкото bruschetta/tte е изписан с
различен шрифт и заема различна позиция в композицията на марките. С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че не е налице твърдяното нарушение на
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, задължаваща съда да постанови решението си въз
основа на мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
допуснато процесуално нарушение на чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Безспорно съдът е длъжен да
постанови решението като се основава на приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона. В тази връзка видно от обстоятелствената част на въззивната жалба
въззивникът е инвокирал твърдения, че в хода на преценката налице ли е недобросъвестност
на ответника, схваната като желание да се използва знак с цел собствена облага без влагане
на усилия, съдът е приел, че са налице доказателства за „инвестиране на средства в
производство на опакованите с тях продукти, реклама и дистрибутираните им, като този
извод е формиран без наличие на твърдения от страните и без събиране на доказателства в
процеса. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е посочил, че са налице
доказателства за заявяване и регистрация на промишлен дизайн на съответните опаковки,
върху които е изобразен и елементът „bruschetta“, инвестиране на средства в производство
на опакованите с тях продукти, реклама и дистрибутирането им именно като произхождащи
от ответника със своя отличителност в общия им вид. Липсва спор, че ответното дружество
има регистрирани 5 дизайна на Общността с № *********-0001, № *********-0002, №
*********-0003, № *********-0004 и № *********-0005 върху всяка от опаковките на
„брускети Krambals“, както и че е притежател на регистрирани национална словна марка
KRAMBALS с рег.№ 94980, регистрирана на 07.10.2016 г., европейска словна марка
„Krambals" с № 127569, регистрирана на 27.09.2017 г., национална комбинирана марка
KRAMBALS с рег.№ 106537 с дата на per. 03.09.2019 г., което е регистрирана за продукта
„брускети“ в Клас 30 по Ницската класификация. Наред с това по делото са представени
доказателства, от които е видно, че на 16.06.2015 г. „Ню бейкъри“ ООД, праводател на “Дъ
бейкърс” АД е сключило с маркетинговата агенция ,А Team“ ООД Договор за изработка на
дизайн на опаковки и лого на предлаганите от дружеството продукти, които дизайни са били
предадени с писмен приемо-предавателен протокол на 30.10.2015 г., както и че същото
дружество е възложило на „Alfa Beta Rotofla“ да произведе и самите опаковки на брускети
KRAMBALS, вкл. са представени и фактури за извършената дейност. Така описаните
доказателства по безспорен начин опровергават твърдението, че първоинстанционния съд е
допуснал процесуално нарушение, като е изградил извод въз основа на несъбрани
доказателства.
20
По отношение на твърдяното нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ГПК съдът намира, че
същото е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно чл. 200, ал.
2 от ГПК съдът е длъжен при обсъждане на заключението да вземе предвид и да обсъди
както писменото заключение така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на
вещото лице. Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба, въззивникът е навел
твърдение, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не е отчел устните
разяснения на вещото лице Д. при излагане на заключението в открито съдебно заседание.
Този извод не се подкрепя от доказателствата, тъй като първоинстанционния съд е
анализирал и обсъдил, както заключението, така и дадените разяснения от вещото лице Д.
по време на разпита в открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. От доказателствата по
делото не се установява и твърдяната промяна в изводите на вещото лице. Дадените от него
показания са преценени в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, вкл. и
заключенията на двете хранително-вкусови експертизи, от които по безспорен начин се
установява, че на пазара се предлагат както пакетирани брускети, така и брускети, които
могат да бъдат поръчани в ресторант.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 202 от ГПК. Цитираната разпоредба на
процесуалния закон задължава съда да обсъди заключението наред с другите събрани по
делото доказателства, както и дава възможност на същия да не възприеме изцяло даденото
заключение. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да
бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него, но
дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието
му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо
дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи
мотиви относно годността му като доказателствено средство. Съдът може да приеме, че
установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в
заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и
в съвкупност на всички обстоятелства по делото. При наличие на няколко противоположни
или различни по смисъл заключения, съдът на основание чл. 202 ГПК е длъжен да обсъди
всички заключения и да изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В
посочения смисъл е служебно известната на настоящия съдебен състав практика на ВКС,
обективирана в решение № 107/27.07.2015 г., постановено по т. д. № 4 680/13 г., по описа на І
т. о., решение № 98/12.07.2017 г., постановено по гр. д. № 3 871/16 г., по описа на ІV г. о.,
решение № 178/24.04.2017 г., постановено по т. д. № 1 340/15 г., по описа на І т. о., решение
№ 108/16.05.2011 г., постановено по гр. д. № 1 814/09 г., по описа на ІV г. о. и др.
Изпълнявайки тези задължения първоинстанционния съд е посочил подробно кои от тях
кредитира, в коя част, както и е посочил причините за това. Настоящият състав споделя
изводите на съда, че не следва да се кредитират изводите на вещите лица В. и П. по
21
отношение същността на продуктът брускета с оглед разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО.
Неоснователно е наведеното твърдение, че съдът е допуснал нарушение на
процесуалното правило на чл. 195 от ГПК. Безспорно съгласно цитираната разпоредба съдът
назначава вещо лице/лица по искане на страната или служебно, когато за изясняване на
някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на
науката, изкуството, занаятите и други. Наведеното твърдение във въззивната жалба, че
първоинстанционния съд сам прави анализ на това обстоятелство, като сам преценява без
наличието на специални знания по какъв начин е позициониран знакът „Bruschetta като
посочва, че не е налице идентичен за двете опаковки е неоснователно. За да достигне до този
извод съдът се е позовал на съдебно-марковите експертизи, в които е отразено, че
„ответникът използва знак, който по начина на изписването си е различен както от марката
„Бруксети, така и от елемента “Bruschette” в комбинираната марка - различни са не само
буквите /латиница, кирилица, разлика в последната буква/, но и шрифтът, чрез който те са
изписани върху опаковките“. Неоснователно е наведеното твърдение, че „преценка на
възприятието на търговски марки от среден потребител са направени от самия съд и не са
базирани на заключение на вещо лице, специалист по маркови експертизи, а се
противопоставят на единни и категорични изводи на две вещи лица“. При формирането на
изводите си съдът се е позовал на заключението на съдебно- маркова експертиза, изготвена
от вещото лице И., съобразно която доминиращ в знака на ответника е елементът
KRAMBALS, както и на обясненията дадени в съдебно заседание от вещото лице П.,
съгласно които доминиращ елемент на опаковките на ответника е фигурата на двамата мъже
и словният знак KRAMBALS. По този начин съдът е изпълнил задълженията си по чл. 202
от ГПК, което опровергава твърдението, че без специални знания съдът е приел за
установени релевантните по делото факти.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
допуснато процесуално нарушение на правилата на чл. 146 и чл. 154 от ГПК, изразяващи се
в неправилно разпределение на доказателствената тежест. Видно от обстоятелствената част
на въззивната жалба въззивникът е навел твърдения, че съдът е направил неправилно
разпределение на доказателствената тежест в частта относно установяване, че използваните
от ответника знаци не са единствено указание за вида стока, което противоречи на общото
изискване, че всяка страна в производството следва да установи изгодните за себе си
положителни факти. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че
използваните от ответника знаци не представляват само указания за вида стока, трябва да се
докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова опора за отклонение от
правилото на чл. 154 ГПК. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се
извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за
доказателствени изводи относно отрицателния факт. Да се приеме противното становище, че
отрицателното фактическо твърдение изразяващо се в твърдението, че използваните от
ответника знаци не представляват само указания за вида стока не подлежи на доказване от
ищеца, означава твърдението да се приеме за доказано например в случаите, когато не е
22
подаден отговор на исковата молба. Процесуалният закон не дава такава възможност, а
съдебната практика на ВКС трайно приема, че липсата на отговор не освобождава ищеца от
задължението да докаже правнорелевантните факти, на които основава претенцията си.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице
твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното
решение.
По отношение на наведените твърдения за допуснати нарушения, свързани с
неправилното приложение на материалния закон съдът намира същите за неоснователни.
Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба въззивникът оспорва изводите на
съда, като твърди, че същите противоречат на чл. 14 от ЗМГО (отм.), във връзка с чл. 11 от
ЗМГО(отм.), изразяващи се във възприетото, че „Брускети“ не е означение за вида на
продуктите“. С цитираната разпоредба законодателят е ограничил правата на притежателя
на марката, като е приел, че същият не може да забрани на трето лице да използва в
търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната
търговска практика, посочвайки своето име или адрес и/или посочвайки указания, отнасящи
се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход,
времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други
характеристики на стоките или услугите. В конкретния случая ищецът не може да забрани
на трето лице да използват в търговската дейност думата брускета, тъй като същият не
притежава регистрирана търговска марка с това наименование, а от друга страна самата
дума означава вида на предлаганата стока и е използвана в смисъл на означение указващо
вида на продукта, а именно малки тънки филийки препечен хляб. От събраните по делото
доказателства се установява, че наименованието „брускети“ е придобило общоизвестно
название в хранителната промишленост включително и на българския пазар, за стоки,
предлагащи се пазара от различни фирми. Неоснователен е и наведеният довод, че от
доказателствата се установява, че предлаганите от ответника стоки не са брускети. Това
твърдение не се подкрепя от заключенията на назначените експертизи в областта на
хранително-вкусовата промишленост, в чиято компетентност е да дадат заключение за вида
на стоките. Правилно съдът не е кредитирал заключението в тази част на СМЕ, тъй като за
да достигнат до противоречив извод вещите лица не са посочили обстоятелства и факти, че
брускетата не е вид продукт. В тази смисъл следва да се споделят мотивите на съда, че
поставеното пояснение върху опаковката на стоките на ответника думата bruschetta може да
се разчете от потребителя като указания на стоката. От друга страна извода, че използваната
дума следва да се приеме като указание на вида на предлаганата стока се съдържа и в
заключението на вещото лице инж. В. П., които твърди, че върху опаковките на стоките на
ответника думата “bruschetta" може да се разчете от потребителя като указания на стоката,
както и в заключението на вещото лице инж. Чочков които твърди, че „продуктът Крамбълс
отговаря на определението за брускета както по структура на шуплите, така и по вкус (...)
при продукта „Крамбълс“ преобладава натуралния хлебен вкус, шуплите отговарят на
структурата на брускета“.
23
По отношение на оспорването на извършения анализ на добросъвестността
при ползване на процесиите марки съдът намира същите за неоснователни. Видно от
обстоятелствената част на жалбата въззивника твърди, че съдът сам и направил сравнението
на знаците/опаковките, използвани от ищеца и ответника, без да притежава специални
знания. Така наведеният довод не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от
мотивите на атакуваното решение съдът обосновава изводите си с приетите по делото
експертизи, които подробно анализира, изследвайки възприятието на средния потребител,
отличителни и доминиращите елементи и цялостното впечатление от използваните знаци
като излага подробни мотиви по отношение кредитирането на отделните експертизи. Съдът
не изразява „собствено виждане“, а се позовава на събраните доказателства, че
наименованието има указващ характер на хранителния продукт съгласно чл. 14, т. 2 от
ЗМГО (отм). В останалата част следва да се препрати към изводите на настоящия състав,
изложени по-горе във връзка с твърдени процесуални нарушения.
По отношение на твърдяно нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) съдът
намира същото за неоснователно. Видно от обстоятелствената част на жалбата въззивникът
е инвокирал доводи, че съдът неправилно е анализирал възможността за объркване на
средния потребител, като твърди, че за да бъде извършен законосъобразен анализ съдът
следва да отговори на въпросите как стоката се възприема при покупката - като се отчетат
нейните характеристики: дали има повишено внимание на потребителя към детайлите на
опаковката или не“, кои елементи се възприемат от средния потребител.
Константната практика на СЕС приема, че вероятността потребителите да
повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или
евентуално от икономически свързани предприятия представлява вероятност от объркване
по смисъла на разпоредбата на чл. 5, параграф 1 и параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО
(решение от 22.06.1999 г. по дело С-342/97, Lloyd Schuhfabrik Meyer, ECLI: EU: C: 1999: 323,
т. 17, решение от 06.10.2005 г. по дело С-120/04, Medion, ECLI: EU: C: 2005: 594, т. 26,
решение от 12.06.2007 г. по дело С-334/05, Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки и дизайни (СХВП) срещу Shaker di L. Laudato & C. Sas, ECLI: EU: C: 2007: 333, т. 33).
В изводите по посочените решения е прието, че използването на знак, идентичен или
подобен на марката, който поражда вероятност от объркване в съзнанието на потребителите,
засяга или може да засегне основната функция на марката. В друга група решения (решение
от 11.11.1997 г. по дело С-251/95, SABEL, ECLI: EU: C: 1997: 528, т. 22 - т. 26, решение от
06.10.2005 г. по дело С-120/04, Medion, ECLI: EU: C: 2005: 594, т. 23 - т. 32, и цитираната в
тях практика) СЕС е изразил становище, че вероятността от объркване, която включва
вероятност от свързване с по-ранната марка по смисъла на П. Д., следва да бъде тълкувана в
смисъл, че обикновената асоциация, която средният ползвател може да направи между две
марки в резултат на тяхното аналогично семантично съдържание, само по себе си не е
достатъчно да обоснове извод, че е налице вероятност от объркване по смисъла на
Директивата.
Посочил е, че при липса на изложени твърдения относно степента на
24
отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни
характеристики. В същата константната практика е прието, че преценката дали елемент от
марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в
правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по
делото и правилата на логиката и здравия разум.
С оглед на цитираната практика настоящият състав намира, че вероятността от
объркване трябва да бъде преценявана в цялост, като се отчитат всички фактори, относими
към обстоятелствата по конкретното дело. Общата преценка за визуално, фонетично и
концептуално сходство на сравняваните марки трябва да се извършва въз основа на общото
впечатление, което оставят марките, като се отчитат в частност техните отличителни и
доминиращи елементи. Начинът, по който марките се възприемат от средния потребител на
означаваните с тях стоки или услуги, има решаващо значение за цялостната преценка за
вероятност от объркване. СЕС е посочил, че средният потребител обикновено възприема
марката като цяло и не анализира отделните й части и детайли.
В посочените съдебни актове СЕС приема, че знакът може да има отличителен
характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото, както и че
вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-отличителен е характерът на по-
ранната марка. Следователно не може да се изключи, че концептуалното сходство,
произтичащо от факта, че две марки използват изображения (такива сходни не са налице),
които съвпадат по своето семантично съдържание, би могло да създаде вероятност от
объркване в случай, когато по-ранната марка има определен отличителен характер, или
присъщо, или по силата на известността, с която се радва в обществото. Простото
концептуално сходство между марките не е достатъчно, за да създаде вероятност от
объркване. Извършвайки анализ на тези фактори, основан на събраните по делото
доказателства, вкл. и преценката на същите първоинстанционния съд е извършил подробен
и цялостен анализ, при които е установил, че в опаковките на ответника визуално изпъкващ
е именно словният израз “KRAMBALS”, като същият е разположен в центъра на знака и се
различава и възприема лесно заради големината на шрифта, и образът на двамата мъже.
По отношение на наведените твърдения за необоснованост на атакуваното
решение съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни. В жалбата са
наведени твърдения, че изводите на съда са вътрешно противоречиви и взаимно
изключващи се. За да обоснове този си извод въззивника прави извадки от мотивите, без да
държи сметка за тяхната цялост. При извършения цялостен анализ на комбинираната марка
първоинстанционния съд е достигнал до извода за указващия характер на думата брускета за
вида с оглед разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм.), които извод се потвърждава и от
решението на ПВ за отмяна на регистрацията, потвърдено от административните съдилища.
Въз основа на това е обсъдил възможността дали такава регистрация не нарушава
свободната търговия и конкуренция и не води до монополизиране на пазара, която преценка
е извършена въз основа на разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО (отм.). Изложеното се отнася и
до наведения довод, че от събраните по делото доказателства съдът е задължен да приеме, че
25
марката не представлява указание за вида на продукта. По отношение на наведения довод,
че съдът е следвало да кредитира изводите на вещите лица П. и В., същият е неоснователен
с оглед правомощието и задължението на съда по чл. 202 ГПК. Неоснователно с оглед
изложеното и твърдението, че изводът относно характера на думата „брускета“ е указание за
вид продукт може да бъде направен само в производството по заличаване на регистрирана
марка.
По отношение на наведените доводи за необоснованост на изводите на съда,
свързани с дейността на дружество „Вкусни мечти“ ЕАД, съдът в настоящия си състав
намира, че същите не намират основание в доказателствата по делото. От същите безспорно
се установява, че това дружество към момента, в които е съществувало като отделно лице
предлага на пазара продукта „Брускети“ преди 2005 г., през 2016 г. се преобразува и се влива
в „Студио Каменски“ ООД, което съдружник в „Ню бейкъри“ ООД и „Дъ бейкърс“.
По отношение на направеното оспорване на изводите на съда, свързани с
известността на марката Брускети настоящият състав намира, че същите са неоснователни.
За да изгради изводоте си съдът детайлно е обсъдил заключенията приети по делото.
В посочените по-горе съдебни актове СЕС приема, че знакът може да има
отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в
обществото, както и че вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-
отличителен е характерът на по-ранната марка. Следователно не може да се изключи, че
концептуалното сходство, произтичащо от факта, че две марки използват изображения,
които съвпадат по своето семантично съдържание, би могло да създаде вероятност от
объркване в случай, когато по-ранната марка има определен отличителен характер, или
присъщо, или по силата на известността, с която се радва в обществото. Простото
концептуално сходство между марките не е достатъчно, за да създаде вероятност от
объркване.
Въз основа на съображение 10 на Директива 89/104/ЕИО и мотивите на СЕС в
цитираната съдебна практика се налага извод, че един от факторите, които трябва да бъдат
отчетени при оценката на вероятността от объркване и сравнението между регистрираната
марка и използвания от трето лице знак, е познаването на марката на пазара и връзката,
която може да бъде направена от нея със знак, използван от трето лице, а не само
установяването на сходство между марката и знака и между обозначените стоки или услуги.
Отличителността на марката следва, от една страна, да е налице по отношение на стоките
или услугите, за които е регистрирана, и от друга страна, да съществува във възприятията на
средния потребител на тези стоки или услуги, който е сравнително добре информиран,
наблюдателен и внимателен.
В постоянната си практика СЕС последователно приема, че в рамките на
преценката за съществуване на вероятност от объркване оценката на сходство между две
марки не може да се ограничи до отчитане само на един елемент от комбинирана марка и до
сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението изисква всяка от съответните марки
да се разглежда в нейната цялост. Това не означава, че общото впечатление, създадено в
26
паметта на съответните потребители от една, състояща се от няколко елемента, марка, не би
могло да бъде обусловено от един или от няколко от нейните компоненти. Прието е, че за да
се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за
това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или
услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно
да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. Изложени са съображения, че
отличителният характер на по-ранната марка е един от факторите, които трябва да се вземат
предвид, за да се прецени вероятността от объркване. Този отличителен характер е само един
от елементите, включени в преценката на съществуваща вероятност от объркване. С оглед
на така направения анализ на практиката на СЕС Върховния касационен съд е направил
извод, представляващ задължителна практика по приложението на разпоредбата на чл.13,
ал.1, т.2 от ЗМГО (отм.), че за да се извърши преценка за вероятност от объркване на
потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), е необходимо да се вземат
предвид следните фактори: отличителният характер на регистрираната марка и нейната
разпознаваемост от потребителите; връзката между регистрираната марка и знака, използван
от трето лице; идентичността или сходството между по-рано регистрираната марка и
използвания от трето лице знак; идентичността или сходството между стоките или услугите.
Степента на отличителния характер на марката е от значение, доколкото при по-отличителен
характер на регистрираната марка вероятността от объркване на потребителите е по-голяма.
(вж. решение № 19 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 2 824/19 г., по описа на Т.К., ІІ
Т.О. на ВКС).
В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че между защитената комбинирана марка словна и използвания от ответника знак
съществува ниско визуално и фонетично сходство, предвид възприетото, че частта от нея,
изразяваща се в думата „брускета“ по същество не допринася за наличието на сходство, тъй
като представлява наименование за конкретен вид стоки. Релевантния кръг от потребителите
на тези стоки са деца и родители, вкл. и търговци, които се отнасят с повишено внимание
при избора и трудно биха могли да бъдат заблудени относно качеството и произхода на
стоките. Марките съдържат словна част, като тези елементи не могат да бъдат определени
като доминиращи, като марките на ищеца сами за себе си са нормално отличителни и нямат
нищо общо с природата или характеристиките на регистрираните стоки.
Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено твърдение, че
не е налице другото предвидено условие – използването на знака да е извършено в
съответствие с почтените практики в областта на производството и търговията. В
практиката, обективирана в решение на СЕС от 17.03.2005 г., постановено по дело С-228/03
г. са посочени примери на несъответствие с почтените практики в областта на
производството и търговията, изразяваща си в осъществяване по начин, който създава
впечатление за съществуваща връзка между третото лице и притежателя на марката,
засягане на стойността на марката, чрез извличане на несправедливо облагодетелстване,
което води до дискредитира и опетняване на марката, както и в случай, че третото лице
(ответника) представя стоката си като имитация или реплика на продукта означен с
търговската марка. Таки факти не са установени в настоящето производство, най-малко с
оглед факта, че ответникът не означава стоките с марка, която не притежава.
27
В останалата част следва да се споделят изложените доводи от
първоинстанционния съд, като правилни и законосъобразни. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че атакуваното решение в тази част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на подадената от частна жалба:
Частната жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
представителна власт и в установените от закона срокове. Атакуваното определение е
валидно и допустимо. В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
решението, свързани с твърдението, че не са ангажирани доказателства за съществуването на
писмен договор, доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение, а по
отношение на размера са наведени твърдения, че редуцирания размер надхвърля 5 пъти
минималния, както и че съдът не е отчел фактическата и правната сложност. Така
наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните
съображения:
По делото безспорно е установено, че заплащането на адвокатското
възнаграждение е направено по банков път, поради което не съществува задължение за
представяне на договора за правна помощ, доколкото същият не удостоверява извършено
плащане, а то е удостоверено с приложените банкови документи, в какъвто смисъл са и
задължителните за съдилищата разяснения по тълкувателно решение № 6/2013 г. от
06.11.2013 г. От друга страна следва да се посочи, че договорът може да бъде както
формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая
наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че
подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.
По отношение на наведения довод свързан с определения размер съдът намира,
че същият е неоснователен. Определения от първоинстанционния съд размер на
адвокатското възнаграждение, не е прекомерен с оглед сравнително голямата фактическа и
правна сложност на делото, предвид множеството извършени процесуални действия,
проведени съдебни заседания, обемен доказателствен материал, изискващ задълбочен и
многостранен анализ.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното определение
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна.
Направените възражения за прекомерност от въззивника, съдът намира за неоснователни.
Видно от доказателствата по делото, производството е образувано по повод на обективно
съединени десет иска, по които пред настоящата инстанция не са извършвани действия по
събиране на доказателства. С оглед на това, както и предвид фактическата и правната
сложност на производствата, настоящият състав намира, че въззивника следва да бъде
осъден да заплати на въззваемата страна сумата от 6 498.38 лв., която сума не следва да бъде
намалявана.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 974 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, като правилно и
законосъобразно.
28
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 181 от 21.09.2020 г., постановено по т. д.
№ 22/18 г., по описи на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 20 състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Фикосота Фууд“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на „Дъ
бейкърс“ АД, ЕИК: ********* сумата, представляваща разноски в размер на 6 498.38 (шест
хиляди четиристотин деветдесет и осем лв. и тридесет и осем ст.) лв., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29