ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1200
гр. Пловдив, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 1243 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 414а от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ИНФОРМАТОР ББС“
ЕООД, против разпореждане № 37847/05.06.2020г., постановено по ч.гр.д.
№ 4379/2020г., XVII с-в по описа на ПРС. Разпореждането се обжалва в
частта му, в която е изменена заповед № 1975/16.04.2018г. по чл. 410 от ГПК в частта ѝ за разноските като е оставено без уважение искането на
„Информатор ББС“ ЕООД за присъждане на сумата от 25 лв. за държавна такса и
сумата от 350 лв. за адвокатски хонорар като неоснователни и недоказани поради
обстоятелството, че Н.Ч. не е станал повод за предявяване на вземането по
съдебен ред. Моли се да се отмени разпореждането в тази част, ведно с
произтичащите от това правни последици. Твърди се, че изводите на съда не са
съобразени с установената в ЗУЕС регламентация. Счита се, че в закона е
установено задължение за изпълнение на решенията на органите на управление и за
заплащане на разходите за ремонти. Намира се, че решенията на ОС са
задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е
участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката. Сочи се, че ако
длъжникът не е узнал за насрочените на 24.10.2019г. и 11.11.2019г.
събрания, то това е следствие на проявена от негова страна небрежност при
изпълнение на вменени му от закона задължения. Твърди се, че срокът за събиране
на средствата е бил до 31.12.2019г., от който момент е изискуемо и задължението
на Ч.. Намира се, че протоколът е надлежно обявен съобразно изискванията на
ЗУЕС, като освен това са били лепени съобщения до собственика на апартамент 36.
Счита се, че длъжникът е дал повод за завеждане на производството. Претендират
се разноски.
По делото е постъпил отговор от Н.М.Ч., ЕГН
**********, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното разпореждане. Намира
се за правилен изводът на заповедния съд, че длъжникът не е бил призоваван или
информиран за събрания или задължения към ЕС.
Настоящият състав, след като се запозна с
материалите по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от оправомощена за това страна срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заявителят „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК *********
подал в РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н.М.Ч., ЕГН ********** за сумата от 150 лв.,
представляваща незаплатена дължима сума за ремонт на товерен
асансьор в сграда, находяща се в гр………,
ул. „……….“ № ......... .. т. 12 от
заявлението било посочено, че на проведено на 11.11.2019г.
ОС на ЕС на адреса е било взето решение за събиране на средства за ремонт на
асансьорите в сградата, като бил определен срок за събирането им до
31.12.2019г. Със заявлението се претендирали и разноски за заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар. Към заявлението били представени протоколи от
проведени ОС на 24.10.2018г. и 11.11.2019г., договор
за управление на ЕС от 29.10.2018г. и съобщение за 16 бр. длъжници
за ул. ***.
Заповедният съд издал на 16.04.2020г. исканата
заповед (вероятно поради техническа грешка е изписано на заповедта като година
2018г.) за заплащане от длъжника на сумата от 150 лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
07.04.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер
на 25 лв. за държавна такса и 350 лв. за адвокатски хонорар. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника на 12.05.2020г.. Той подал възражение по
чл. 414а от ГПК на 14.05.2020г., в което посочил, че е изпълнил изцяло
задължението си по заповедта веднага, приложил вносна бележка за превод на
внесената сума от 150 лв. от 13.05.2020г. по сметка на дружеството и заявил, че
не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски.
Като възражения изтъкнал, че е дал на домоуправителя телефон и адрес, на който
живее, и е трябвало само да му звъннат и е щял да преведе сумата още тогава.
Заявителят със становище по реда на чл. 414а, ал. 3
от ГПК заявил, че внесената от длъжника сума не е достатъчна да покрие всички
задължения по заповедта за изпълнение, включващи и сторените във връзка с
производството разноски. Посочил, че Ч. никога не е осъществявал контакт с
домоуправителя и не е представял координати, макар управлението на ЕС да е
възложено с договор още от 25.10.2018г. Представил и протокол от 17.01.2020г.,
видно от който лично са били връчени предупреждения за натрупани задължения по чл.
6 от ЗУЕС на обитателите на ЕС, които са били открити в апартаментите. Посочил
също, че по отношение на нерегистрираните собственици на апартаменти в ЕС са
залепени уведомления на входните врати на обектите, като и в самия протокол
било посочено, че собственикът на обекта е нерегистриран. С частната жалба бил
представен и протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Настоящият състав намира, че длъжникът не е дал
повод за завеждане на делото, поради следното:
Решенията на общото събрание на етажната
собственост по правната си същност представляват особен вид сделки –
сделки-решения, чиято регламентация е уредена в Закона за управлението на
етажната собственост, където са уредени правилата за вземане на решения,
правните им последици и правилата за уведомяване на собствениците на обектите в
етажната собственост за взетите решения. Така в чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС е уредено задължение за собствениците да изпълняват решенията на органите
на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части. Решенията на общото събрание подлежат на незабавно изпълнение,
като аргумент за това се извлича от чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, съгласно който
подаването на молба с искане за отмяна на незаконосъобразно решение не спира изпълнението на решението,
освен ако съдът не постанови друго. В случая обаче спорният въпрос между
страните не е дали вземането е било изискуемо – то е станало изискуемо съгласно
решението на общото събрание на ЕС от 11.11.2019г.
още на 31.12.2019г., а изпълняемо е било още от 11.11.2019г. Това се потвърждава и от извършеното доброволно
плащане от страна на длъжника в заповедното производство, който не оспорва
наличието на вземането.
В случая спорният въпрос е дали длъжникът е станал
повод за завеждане на делото. Особеността на правопораждащия
задължението юридически факт – решение на ОС на ЕС, предполага, че задължение
може да възникне за длъжника без изобщо да е участвал във вземането на
решението (в хипотезата на вземане на решение без присъствието на длъжника, но
при наличие на необходимия кворум) или дори при изричното му противопоставяне
(в хипотеза когато длъжникът гласува против, но въпреки това решението взето с
останалите необходими за вземането гласове на етажните собственици). В първата
хипотеза, която е налице и в настоящия случай, длъжникът въобще не разбира за
решението на ОС на ЕС, докато не бъде уведомен по надлежния ред за взетото
решение, откогато и следва да изпълни добросъвестно задължението. За да бъдат
охранени правата му, законодателят е предвидил в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС изричен
ред за уведомяването му. Съгласно посочената разпоредба, предвидените начини за
уведомяване са следните: поставяне на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола от ОС в 7-дневен срок от
провеждането му, предоставяне на копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към
него на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.
13, ал. 2 – изпращане на посочена от лицето електронна поща или адрес в
страната. Предвидено е, че случаите по чл. 13, ал. 2, когато лицето
не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Чрез
тези разпоредби се гарантира възможността на собственика на самостоятелен
обект, който не е участвал в проведеното ОС, да се запознае с взетите решения и
да изпълни добросъвестно задълженията си съгласно решенията. В случай, че не са
били спазени законовите разпоредби относно уведомяването на длъжника, то същият
няма как да се запознае с взетото решение, в случай че не е присъствал при
вземането му, поради което и не би дал повод за започване на един евентуален
бъдещ процес.
В конкретния случай няма доказателства по делото
длъжникът да е бил уведомен надлежно. Дори да се приеме тезата на заявителя, че
длъжникът Чутков никога не е осъществявал контакт с
представител на дружеството и не е предоставял координати, то същият би се счел
редовно уведомен съгласно фикцията на чл. 16, ал. 7, изр. 4 от ЗУЕС с поставяне
на съобщението за проведеното общо събрание съгласно правилата на чл. 16, ал.
7, изр. 1 и 2 от ЗУЕС. В становището по чл. 414а, ал. 3 от ГПК заявителят не е
навел твърдения и не е представял доказателства за изпълнение на това свое
законово задължение за уведомяване. В частната жалба са наведени твърдения за
спазване на процедурата по обявяване на протокола от ОС на ЕС чрез поставяне на
съобщение и е представено писмено доказателство – Протокол за поставено
съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (л. 5), но видно от същото, то е
поставено на дата 29.11.2019г. и се отнася за Протокол № 3 от 28.11.2019г. за
проведено общо събрание на 28.11.2019г., а не за протокола от проведеното на
11.11.2019г. общо събрание, на което е взето
решението за дължимата по заповедното производство парична сума.
За пълнота следва да се посочи, че не е било
надлежно уведомяването и посредством представения протокол от връчване на
предупреждение за натрупани задължения по чл. 6 от ЗУЕС (л. 40 от заповедното
производство). В протокола няма отразяване същият да е връчен на длъжника, няма
и подпис на получило го лице, няма и доказателства за залепянето на съобщението
на вратата на апартамента, както сочи жалбоподателя. Нещо повече – никъде не е
упоменато, че предупреждението касае именно задължението по настоящото дело,
възникнало въз основа на решението на общото събрание на ЕС от 11.11.2019г.
По гореизложените съображения, възражението на
длъжника за недължимост на разноските поради
обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, е основателно.
С оглед на гореизложеното, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 37847/05.06.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 4379/2020г., XVII с-в по описа на ПРС в частта му,
в която е изменена заповед № 1975/16.04.2018г. по чл. 410 от ГПК в частта ѝ
за разноските, като е оставено без уважение искането на „Информатор ББС“ ЕООД
за присъждане на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 350 лв. за
адвокатски хонорар като неоснователни и недоказани поради обстоятелството, че
Н.Ч. не е станал повод за предявяване на вземането по съдебен ред.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.