№ 303
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207500 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3898491,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Д. К. А. с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен. В писмено допълнение към жалба се излагат възражения, че от
представената дигитална снимка не може да се определи местоположението на уреда,
че в протокола имало поправка на крайния час и на броя часове на работа на АТСС,
както и че от снимковия материал не ставало ясно местонарушението. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната
преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден и прави искане за
разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.07.2020 г. в 20:10 ч. в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 47, в
посока към път ІІ-86, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. от
отчетената скорост, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, лек
автомобил марка „Хюндай”, модел „Туксон“, с рег. № **** се е движил със скорост от
89 km/h, като е превишил максимално допустимата с 39 km/h и това е установено с
АТСС TFR1- М № 546. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Д. К. А. в
качеството й на собственик на автомобила.
1
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 546 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 13.03.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 4-32-20 от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 3898491.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010
г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 4-32-
20/13.03.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-23520/22.07.2020 г.,
разпечатка на фиш серия К № 3898491, разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, снимка на служебен автомобил.
По отношение на направеното възражение, че не следва да се цени като
доказателство поради направена поправка съдът намира, че това не е съществено
процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. В снимковия материал
изведен от клип с № 17118 на TFR1- М № 546 е посочен точно датата и часът на
установеното нарушение както и неговото местоположение като координати.
Установява се, че посочения час е в диапазона на работа на АТСС сочен в протокола.
Нанесената поправка не се отразява нито на валидността на протокола, нито е в
състояние да разколебае извода за времето на установяване на нарушението. Нейният
характер не е от естество да възбуди основателно съмнение за истинността на
отразените обстоятелства. Поради гореизложеното съдът намира, че следва
представения протокол да се кредитира изцяло като кореспондиращ с останалите
писмени доказателства и като отговарящ на законовите изисквания за съставянето му.
Индивидуализацията на мястото и времето на установяване на нарушението се
извършва на база на представения снимков материал ведно с протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а не се извършва на база предположения защо
била извършена поправка в протокола.
По отношение на възражението за представената дигитална снимка на служебен
автомобил на ОД на МВР Пловдив, съдът намира, че въпреки че липсата на такава не е
съществено процесуално нарушение при издаването на електронен фиш за установени
нарушения от типа мобилни АТСС, трайно прикрепени към служебен автомобил, то тя
следва да се кредитира, доколкото видно от протокола за използването на АТСС то е
продължило и в тъмната част на денонощието, а в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. не е посочено изискване в кой момент следва да се направи снимка на
местоположението на АТСС по време на работния му режим, нито какво качество
следва да има същата. Поради това съдът не споделя възражението на жалбоподателя,
че направената снимка разколебава извода за времето и мястото на установяване на
нарушението и напротив, счита че същата допринася за категоричността на този извод.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, като безпротиворечиви и
чертаещи установената фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено
място от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 05.08.2020 г. в 23:42 ч. лек автомобил марка
2
„Хюндай“, модел Туксон, с рег. № **** се е движил със скорост от 89 km/h, в гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 47, в посока към път ІІ-86, като е превишил
максимално допустимата скорост с 39 km/h. Тази скорост е определена при отчитането
на толеранс от 3 км/ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на
нарушителя.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не ставало ясно какъв знак имало на снимката, това обстоятелство
се явява ирелевантно за фактите по електронния фиш – нарушението на скоростния
режим е за такъв в населено място и не е указан със допълнителен знак.
Неоснователно е възражението по отношение на това, че не се установявало
мястото на нарушението от снимковия материал. Същият представлява клип с 4
извадени изображения на непрекъснатото записано движение на автомобила, а именно
на 0,9 секунди (Т=-0,9) до измерването на скоростта и автоматичното разпознаване на
номера, находящ се в долния десен ъгъл на софтуерната разпечатка, изображение в
момента на измерването - 0 секунди (Т=0s), изображение една секунда (Т=1,0s) след
измерването и такова 0,7 секунди след измерването (Т=0,7s). При така сложените
факти безспорно се установява времето, мястото, и МПСто, с което е извършено
нарушението.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същата не се е възползвала от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш. От ЗДвП следва че
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш се
ангажира единствено на физическо лице – собственик на автомобила.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 39 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 31 и 40 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
3
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. На приложената към фиша снимка
е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, мястото на нарушението чрез неговите координати, както и автоматично
разпознатия номер на автомобила.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС, , прикрепени към
превозно средство, а не както е посочено в допълнителните мотиви „временно
разположено на участък от пътя“. Именно това прави съвсем ирелевантно
възражението за соченото от жалбоподателя неспазване на чл. 10, ал. 3 поради
непредставянето на снимка на местоположението на АТСС, а именно защото то не е
„временно разположено на участък от пътя“.
Процесното АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без
значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е.
независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на
нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно
от приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата
движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
4
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
546, тъй като тя е била в употреба към 21.07.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. Спазени са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване
на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който
промеждутък е и номерът на снимката, въз основа на която е издаден електронен фиш,
броя на установените нарушения. Посочено е името на служителя разположил и
АТСС, както и длъжността и подписа на лицето проверил протокола и датата на
проверката. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по
установяване на нарушението.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за
въззиваемата страна като с писменото становище такива са претендирани. Поради
това на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се
определи възнаграждение в минимален размер, с оглед положените свръх минимални
усилия, а именно 80 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3898491, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Д. К. А. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Д. К. А. с ЕГН **********, от ****, да заплати на ОД на МВР
Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
5
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6