Решение по дело №526/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260045
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20201870100526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...48

гр. Самоков, 26.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 526 по описа на същия съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Г.И.Н. *** е предявил срещу М.Д. *** иск за прекратяване на сключения между тях на .. г. брак чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на ответницата с оглед конкретни твърдения за нейно виновно противобрачно поведение, изложени в исковата молба. Поискал е след прекратяване на брака да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на родителите му, находящо се на адрес гр. С., ул. „И. Д.” № .. Отправил е и искане след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Д.. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска лично и чрез пълномощника си адв. Ц. Т..

Пред съда ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява и не заявява становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК – на общо основание допустим, а по същество – основателен.

Страните са сключили брак на 30.05.1993 г. в гр. Самоков с акт за граждански брак № 74/30.05.1993 г. на Община Самоков. От брака страните имат едно дете, което понастоящем е навършило пълнолетие. Твърденията на ищеца за виновно противобрачно поведение на ответницата – установяване и поддържане на извънбрачна връзка с друг мъж – не са оспорени от нея, а и се подкрепят от показанията на св. А. П.. Също така по делото не е спорно и изложеното в исковата молба, че вследствие на това поведение на ответницата съпрузите са във фактическа раздяла до предявяване на иска (а и до приключване на устните състезания), тъй като в края на м. октомври 2010 г. ответницата напуснала семейното жилище и оттогава съпрузите не живеели заедно, а за непълнолетното тогава дете останал да се грижи ищецът. Тези обстоятелства обосновават извод, че поведението на ответницата, което е в разрез с принципите на взаимност и съвместно живеене на съпрузите (чл. 14 и чл. 15 от СК) е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като вследствие на това нейно поведение бракът е напълно и безвъзвратно лишен от присъщото му физическо, емоционално, нравствено и обществено съдържание и формалното продължаване на съществуването му е неоправдано както за съпрузите, така и за обществото. Поради това бракът между страните следва да бъде прекратен с развод по вина на ответницата.

При липсата на спор относно ползването след развода на семейното жилище, то следва да се предостави на ищеца.

Съдът не е сезиран с искане от страна на ответницата да запази брачното си фамилно име Н.. Поради това и в духа на разпоредбата на чл. 53 от СК съдът следва да постанови след развода тя да носи предбрачното си фамилно име Д..

Ищецът е направил разноски в размер 625 лв., от които 25 лв. за държавна такса при подаване на молбата, дължима на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С оглед изводите на съда относно вината за развода и в съответствие с чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези разноски.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. По същите съображения ответницата следва да бъде осъдена да заплати тази сума по сметка на РС – Самоков, ведно със сумата 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на .. г. в гр. Самоков с акт за граждански брак № .. г. на Община Самоков, между Г.И.Н., ЕГН ********** и М.Д. Н., ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпругата.

ПРЕДОСТАВЯ на Г.И.Н., ЕГН ********** ползването след развода на семейното жилище, собственост на родителите му и находящо се на адрес гр. С., ул. „И. Д.” № ..

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата М.Д. Н. да носи предбрачното си фамилното име – Д..

ОСЪЖДА М.Д. Н., с фамилно име след прекратяване на брака Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 625,00 лв. (шестстотин двадесет и пет лева) за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Д. Н., с фамилно име след прекратяване на брака Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса по иска за развод при решаване на делото, както и сумата 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

За присъдената в полза на Самоковския районен съд сума да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила, в случай че не бъде внесена доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: