Решение по дело №190/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г. /.

 

Касаторът, Комисията, назначена със Заповед №СА – 02 – 05 - 4607/17.04.2024 година, е обжалвал като неправилно решение №1612 от 4.12.2024 година, постановено по ГД №20244110101692 по описа за 2024 година на ВТРС. Според касатора, решението е необосновано, доколкото мотивите му са бланкетни и противоречащи на събраните доказателства по делото. Поддържа се и неправилност поради противоречие на решението с материалния закон. В това отношение се аргументира, че отмененият от районният съд протокол съдържа всички обективни критерии при определяне на площите за разпределение на заинтересованите страни, като то е пропорционално на притежаваните животни. Всъщност разпределението било съобразено с нормативните изисквания, доколкото в преписката се съдържат всички данни за наличните ЖЕ и притежаваните от съответните лица обекти. Комисията е съобразила според този касатор прилагането на изискването на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, като категорично ставало ясно по какъв начин са разпределени съответните площи.Самото разпределение е извършено и при спазване на изискванията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ – по възходящ ред от лицето, което притежава най-малко животински единици, и доколкото е налице недостиг на пасища и ливади, при общо площ за разпределение от 4 347, 639 дка, от която по сключени договори за наем на земеделски земи от ОПФ е 2 298, 068 дка, като останалат част е предмет на разпределение а в протокола това е отбелязано съобразно чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Всъщност обратно на посоченото в решението на съда, в протокола са посочени и категориите на разпределените площи, при което изводът за нарушаването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, направен от съда, е необоснован.Подчертано е, че процедурата не изключва от разпределение захрастени или маломерни имоти, нито ограничава разположението им в самото землище. Самата комисия няма право да на допълнителна преценка по отношение на вида на пасищата и техния размер, доколкото действа при обвързана компетентност. С тези и други аргументи моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу въпросният протокол. Претендира разноски. В открито заседание посочените оплаквания се поддържат от процесуалните представители на касатора.

Касаторът, Й. Е. Г. М., чрез процесуалния си представител адв.П. от ВТАК обжалва същото решение с аргументи за неправилността му поради съществени процесуални нарушения и поради противоречие със закона. Този касатор счита, че обратно на приетото в съдебното решение, административният акт е процесуално, формално и материално правно законосъобразен. Според него оспореният пред районният съд протокол съдържа релевантни мотиви сочещи как е извършено разпределението на пасищата на правоимащите лица. Използваният от съда метод на изчисление чрез прилагане на проста аритметична сметка е неприложим предвид залегналата формула за изчисляване, доколкото предимство /приоритет/ имат винаги имат кандидатите, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори за наем, а останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, притежаващи най-малко ЖЕ. Всъщност на касатора не били разпределени нови имоти, а само са увеличени площите на ползваните пасища въз основа на договорите за наем от предходните години, което съответства на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. На правоимащите лица, които отглеждат говеда за мляко или месо, овце и /или кози, одобрени за подпомагане по определени мерки и схеми се разпределят 0,15 ЖЕ на декар, независимо от категорията на имотите. Свободните пасища и ливади са определени в приложението на решението на Общинския съвет, и въз основа на които са подадени заявления на правоимащите. Всъщност изложените в решението аргументи за невъзможност за ползване на пасища не могат да обосноват отмяната на протокола, доколкото той е издаден въз основа на решението на общинския съвет за определянето на пасищата за индивидуално и общо ползване. Освен това е налице и възможността по чл.37и, ал.15 от ЗСПЗЗ. Всъщност протоколът съдържа обективни критерии за определяне на площите за всеки от кандидатите, съответно, разпределението е извършено съразмерно, като към всяко заявление е приложена официална справка за регистрираните животни, подписана от ветеринарен лекар, като Комисията е съобразила ЖЕ на всеки заявител, ръководейки се от официалната справка. Този касатор също поддържа жалбата си в открито съдебно заседание и претендира сторените разноски, описани в нарочен списък.

Ответникът по касация, „Теди Цвет“ ЕООД – Велико Търново, чрез представителя си адвокат Ч. от ВТАК, отрича основателността и в представеният писмен отговор и в открито съдебно заседание. Счита, че правилно районният съд е приел, че разпределените му имоти са негодни за ползване, а и в протокола не е посочена обща площ за разпределение. Сочи, че наприме за един от заявителите не била разпределена никаква пассищна площ.

Заинтересованата страна „Александра Агромилк“ ЕООД – Велико Търново, не заема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна Ц. Д. К. не заема становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение.

Касационните жалби са подадени в срок и от надлежно легитимирани страни, за които решението е неблагоприятно и против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, макар и не по изложените в тях причини.

Както се установява от събраната от районният съд преписка, оспореният протокол от 30.04.2024 година на Комисията, назначена със заповед №СА—2-05-4607 от 17.04.2024 година на кмета на Община Полски Тръмбеш /протокола за лаконичност/, е издаден при условията на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр.102 от 2023 година, според която „Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май.“.

Този фактически извод се потвърждава впрочем и от съдържанието на протокола, според което поради липса на свободни годни пасища в землището на село Обединение /в което землище е извършено посоченото частично разпределение/, полагащите се площи на ответника по касация, на касатора Й. Е. Г. М. и „Александра Агромилк“ ЕООД по възможност ще бъдат разпределени в съседни землища на Община Полски Тръмбеш.

При това положение жалбата срещу този протокол е била недопустима и съдът е следвало да я остави без разглеждане.

Съгласно чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

Разпоредбата на чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ в релевантната редакция „Протоколът по ал. 6 или по ал. 7 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.“. Според нормата на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, в приложимата и в случая редакция „При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към разпределените по реда на ал. 6 имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по ал. 4. Разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област.“.

Следователно, в случая поради недостиг на разпределените земи в землището на село Обединение, общ.Полски Тръмбеш, процедурата следва да продължи съгласно изискванията на посочената норма на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ.

При така формулираната нормативна уредба се налага извода, че протоколът по чл. 37и, ал. 6, изр. последно от ЗСПЗЗ (в релевантната към момента на издаването на протокола редакция) е "окончателен" административен акт, с който приключва административното производство по разпределение на общинските ПМЛ в съответното землище, единствено когато е налице предпоставката "наличие на необходимите площи". Допълнителен аргумент за това разбиране е и граматическото тълкуване на нормата на чл.37и, ал.7 изречение първо от ЗСПЗЗ, която предвижда съставянето на окончателен протокол за разпределение, както и алтернативно предвидената възможност за обжалване на един от двата протокола, при което следва извода, че на обжалване подлежи само този разпределителен протокол, който финализира процедурата по разпределение и поглъща всички процесуални действия, довели до издаването му. Посоченото по –горе разбиране следва и по аргумент от чл. 37и, ал. 6, изр. последно и ал. 7 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК.

В този смисъл и – както се отбеляза - видно от оспореният протокол, с него не се доразпределят площи в полза на настоящият ответник /жалбоподател пред районният съд/ до признатите му права извън "съответното землище" по см. на чл. 37и, ал. 4, изр. първо от ЗСПЗЗ. От тук следва и извод, че процесният протокол не е крайният "окончателен" акт, с който се определят правата на дружеството, като възприемането му като такъв от съда е неправилно.

Последен аргумент, който подкрепя това разбиране, е алтернативната възможност за обжалване на протоколите по ал.6 или 7, предвидено в приложимата редакция на разпоредбата на чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ, логическото и граматическото тълкуване на която води до извод, че се допуска алтернативно обжалване само на един от двата акта в зависимост от това дали с него е приключила процедурата и съответните площи са окончателно разпределени или не.

Следва решението на съда да бъде обезсилено, като се прекрати производството по делото.

 

Разноски: При този изход на спора по аргумент от §1, т.6 от ДР на АПК на Община Полски Тръмбеш, в чиято структура е касаторът, Комисията назначена със заповед на кмета, се следват сторените разноски пред касационната инстанция за държавна такса от 70 лева и за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл37 от ЗПП вр. с чл.24 от НЗПП в размер от 100 лева. Следва на тази страна да се присъдят разноски и за първата инстанция в размер от 100 лева на основание чл.24 от ЗПП в размер от 100 лева или общо 270 лева.

За касатора, Й. Е. Г. М. от село Обединение разноските представляват 70 лева държавна такса за касационната инстанция, 350 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, както и 500 лева разноски за процесуално представителство пред районният съд.

Останалите страни не са сторили разноски, нито претендират такива.

 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №1612 от 4.12.2024 година, постановено по ГД №20244110101692 по описа за 2024 година на Великотърновският районен съд и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА „Теди Цвет“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на О. П. Т. разноски по делото в размер от общо 270 /двеста и седемдесет/ лева.

ОСЪЖДА „Теди Цвет“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на Й. Е. Г. М. от село Обединение, [ЕГН], разноски по делото в общ размер от 920 /деветстотин и двадесет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.