Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21.11.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 786
по описа за 2017 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й.Я.С. против наказателно постановление № ………………………
г. на
началник група, сектор ПП, при ОД на МВР София, с което за нарушение на
чл. 20 ал.2 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП
на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Въззиваемият, без да изпраща представител, заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2017 г., жалбоподателят управлявал
лек автомобил “Ланд Ровер Фрилендър 2-2.2 ТД” с рег. № СА ………..КХ, по АМ
Тракия, с посока на движение към гр. София. На територията на Община Ихтиман,
км. 44+500 на магистралата, С. изгубил управлението над автомобила, тъй като
пътната настилка била мокра и самокатастрофирал, като се е ударил в металната
еластична ограда. Пристигналият автопатрул на ОД МВР София, в състав И.Ц. и св.
Г.З., установил посочените обстоятелства въз основа обясненията за механизма на
възникване на ПТП дадени от самия жалбоподател, който се намирал на мястото на
произшествието. Ето защо, Ц. съставил АУАН с бл. № ……………… г., в който
отбелязал, че произшествието, от което са настъпили материални щети, се дължи
на несъобразена скорост на движение с метеорологичните условия / мокра пътна
настилка, силен дъждовалеж/ - нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Представеното от
водача при проверката от контролните органи по ЗДвП СУМПС, било с изтекъл срок
на валидност, което обстятелство също било отразено в АУАН /с посочен срок на
валидност на СУМПС до 29.08.2007 г./ и квалифицирано от актосъставителя, като
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
От полицейските
служители бил съставен и протокол за ПТП, подписан от водача.
В
съдебно заседание, като свидетел е разпитан свидетеля по акта З., който с
показанията си изяснява идентични с изложените в АУАН и НП фактически
констатации, които не се оспорват и от самия С. в жалбата - че към момента на произшествието пътната
настилка е била мокра, тъй като е валял дъжд, което е било и причината за удара в металната еластична ограда на
магистралата. Свидетелят сочи още, че в резултат на произшествието били
настъпили материални щети, изразяващи се в повреда на пътното съоръжение.
Въз
основа на така съставения акт, било издадено и атакуваното НП, в което
описанието на първото от осъществените от жалбоподателя нарушение е идентично с
описанието дадено му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. 20 ал.2
от ЗДвП и отговорността на С. е ангажирана на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП с
налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв. По отношение на второто от нарушенията, след
отбелязване на отразеното и в АУАН обстоятелство, че водача управлява със СУМПС
с изтекъл срок на валидност, е посочен
такъв – 29.08.2017 г., посочено е и че същия управлява без да притежава съответно
свидетелство за управление и е дадена правна квалификация на деянието, като
такова по чл. 150а от ЗДвП, и на жалбоподателя е наложено административно
наказаине „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като
подадена в срок, от лице имащо право на
жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения.
Атакуваното
НП е законосъобразно от формална страна, в частта в която е санкционирано
нарушението по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. В тази насока, съдът не споделя изтъкнатите
от защитата аргументи. Актът е съставен в присъствието на свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението и е подписан от същия.
Задължителното присъствие поне на двама свидетели при съставяне на акта е
уредено в хипотезата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН, която в случая не е налице, поради
наличието на свидетел, попадащ в категорията на тези по ал.1 от ЗАНН. В
съдържанието на постановлението, са намерили отражение онези фактически
обстоятелства относими към признаците на санкционираното нарушение по чл.20
ал.2 от ЗДвП и позволяващи преценка за наличие съставомерно по посочения текст
от закона поведение на водача. Стойността на скоростта на движение не е елемент
от състава на нарушението, поради което и нейното неустановяване и неотразяване
не е порок по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Ето защо и като издадено от компетентния за
това орган, по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна досежно първото от санкционираните нарушения.
Що се отнася до това осъществено ли е то от жалбоподателя и извършено ли
е от него виновно, съдът намира следното.
Нарушението
от водач на МПС на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, ако е
довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие, се санкционира по реда
на чл. 179,
ал. 2 ЗДвП. В този
смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а
причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост. Съгласно §6, т.
30 от ДР
на ЗДвП,
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение съгласно
горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят както всички
характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и причинените
повреди. Действително, несъобразената скорост не е факт, от който се правят
съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В настоящия случай
обаче, както в АУАН, така и в атакуваното НП е отбелязано, че скоростта на
движение не е била съобразена с конкретните атмосферни условия и състоянието на
пътя. В хода на съдебното производство въз основа на свидетелските показания,
които се потвърждават и от изложеното от самия С. в жалбата, се изяснява, че
към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие пътната настилка
е била мокра в резултат на валеж от дъжд. Именно несъобразената с мократа пътна
настилка скорост на движение на жалбоподателя, въпреки че той е бил длъжен и е
могъл да съобрази това обективно обстоятелство, е довело до загуба върху
управлението на автомобила и до реализиране на ПТП с материални щети, поради
удара в еластичната ограда на магистралата. И доколкото от
административнонаказващият орган е наложено следващото се в абсолютен размер в
приложимата санкционна разпоредба на чл. 179 ал.2 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ от 200 лв., то в тази му част атакуваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Що се
отнася до второто от нарушенията – това по чл. 150а от ЗДвП.
На първо
място, в акта за установяване на административното нарушение е посочено, че
притежаваното от жалбоподателя СУМПС е било валидно до 29.08.2007 г. В
издаденото въз основа на него атакувано НП, е посочен различен срок на
валидност на свидетелството – до 29.08.2017 г. Налице е разминаване, не само
досежно фактическите обстоятелства относими към съставомерността на
нарушението, но и в неговата правна квалификация. Докато в акта, от контролните
органи за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, с НП
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП. И
ако само по себе си, всяко от посочените несъответствия да не представлява
самостоятелно основание за отмяна на постановлението, то заедно, противоречията
както между обстоятелствата по нарушението, така и между правната квалификация
на същото, с отразените в акта, са довели до незаконосъобразността на НП от
формална страна.
Ето
защо и по изложените по – горе съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено
досежно първото от санкционираните нарушения и отменено досежно второто от тях.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ………………………………… г. на
началник група, сектор ПП, при ОД на МВР София, в частта в която за
нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП на Й.Я.С. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ……………….. г.
на началник група, сектор ПП, при
ОД на МВР София, в частта в която за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП на Й.Я.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ