Определение по дело №1990/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2070
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20212100501990
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2070
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501990 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от Н. М. Д. от гр.Поморие против
определение от 20.09.2021г., постановено по гр.д.№140/2021 г. по описа на РС- Поморие, с
което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението по делото в частта за
разноските.
Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно-
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Изразява несъгласие с неаргументирания според нея извода на съда, че разноските по
делото следва да бъдат заплатени само от нея, макар същата с поведението си да не е дала
повод за завеждането на отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК от страна на ищцата.
Изтъква, че ищцата е предявила именно този иск срещу жалбоподателката и своя съпруг,
въпреки възможността да защити правата си по чл.502-506 ГПК. Затова намира, че
неправилно районният съд е приел, че жалбоподателката е дала повод за завеждането на
делото.
На второ място са изложени доводи за неправилност на извода на съда, че искането
на жалбоподателката за намаляване на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е
подадено в срок. Намира, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не й е
предоставил възможност да изрази становище, особено във връзка с размера на заплатения
адвокатски хонорар, преди обявяването на делото за решаване, въпреки искането й по т.3,
раздел V от отговора, след като нямало как предварително същият да й бъде известен. Не й
бил връчен списък на разноските, изхождащ от ищеца, ведно с доказателства за реално
извършени разноски, за да може да вземе становище по него. С това съдът допуснал
съществено процесуално нарушение. Излага повторно аргументите си за намаляване на
присъдените разноски, които не са били обсъдени от районния съд.
1
Моли, обжалваното определение да бъде отменено, а присъдените в тежест на
жалбоподателката разноски да бъдат намалени, като се изключат таксата от 6 лв. за банков
превод и държавна такса от 18 лв. за вписване на исковата молба, тъй като не са държавни
такси и разноски по смисъла на чл.73 и чл.75 ГПК, а присъдения адвокатски хонорар да
бъде намален поради прекомерност, тъй като не съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Ответницата по жалбата- АЛ. В. Т., представлявана от пълномощника си- адв.
Темелков, е представил отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Изложени са доводи, че съдът няма задължение в хода на делото или след приключването му
да изпраща каквито и да било доказателства, представени пред съда на редовно уведомена
за съдебното заседание страна. Явяването на страната или на неин представител пред съда е
решение на страната/ респективно на пълномощника й, поради което неявяването на тази
страна не дава основание да й се дава нова възможност да извършва съдопроизводствени
действия след приключване на съдебното дирене. Ето защо намира за преклудирано правото
на жалбоподателката да иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност. Ответницата по жалбата намира за несъстоятелни и доводите за това, че
жалбоподателката не е дала повод за завеждането на делото, поради което не следва да й
бъдат възлагани разноските. Развити са съображения. Моли, жалбата да се остави без
уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно.

Частната жалбата е с правно основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 140 по описа за 2021 г. на Районен съд- Поморие, по което
е постановен обжалвания съдебен акт, е образувано по искова молба на АЛ. В. Т. срещу Н.
М. Д. и С.В. П., с която е предявен иск с правно основание чл.440 ГПК- за установяване
между страните, че ответникът П. не е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот- СОС с
идентификатор 57491.501.13.3.3 по КККР на гр. Поморие, придобит по време на брака му с
ищцата в режим на СИО и изнесен изцяло на публична продан по изп.д.№3/2019г. на ЧСИ
Ивелина Божилова, образувано от ответницата за принудително събиране на лично
задължение на ответника към нея.
Ответницата Д. е депозирала своевременно писмен отговор, с който е оспорила иска
като недопустим, поради това, че ищцата може да защити правата си по реда на чл.502-506
от ГПК. Наред с това ответницата е оспорила иска като неоснователен, като твърди, че
липсват доказателства, че към момента на придобиването на имота бракът между ищцата и
ответникът не е прекратен. В раздел V, т.3 от отговора е направено искане на ответницата да
бъде дадена възможност за допълнителни доказателства, след запознаване със становището
на ищеца по отговора.
2
Ответникът П. също е представил отговор на исковата молба, с който е заявил, че
предявения иск е допустим и основателен и го признава изцяло.
Делото е разгледано в две съдебни заседания, като и в двете не се е явил
представителна ответницата- сега жалбоподател Д.. Първото заседание е проведено на
2.06.2021г., в което делото е докладвано съобразно проекта за доклад, обективиран в
определение от 26.04.2021г., препис от което е връчен на страните ведно с призовката за
съдебното заседание.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е заявил във
връзка с оспорването на допустимостта на производството от страна на ответницата, че
правният интерес от иска произтича от обстоятелството, че същата не е призната за
собственик на имота в изпълнителното производство, поради което и не е била призовавана
по него, поради което е поискал да бъде приложено изпълнителното дело.
По делото са приложени и приети многобройни писмени доказателства, включително
изисканата по искане на ответницата нотариална преписка във връзка с покупко-
продажбата на имота, съдържаща декларацията на ответника за семейно положение и
имотно състояние, в което са декларирани обстоятелствата за брака му с ищцата, заявени в
исковата молба. Приложено е като доказателство и копие от изпълнителното дело.
Второто съдебно заседание е проведено на 7.07.2021г., като в това заседание не са
въвеждани нови обстоятелства в предмета на делото, нито са правени нови доказателствени
искания.
В това заседание процесуалният представител на ищцата е направил искане за
присъждане на деловодни разноски, като е представил списък на разноските – общо в размер
на 3255 лв., от които 3000 лв. адвокатско възнаграждение, 231 лв. държавна такса ведно с 6
лв. такса за превода, както и 18 лв. такса за вписване на исковата молба /л.416/. Приложени
са и доказателства за тяхното реално извършване- л.417, л.418, л.419 /съдържащ изявление
на страните, че същият има характер на разписка за полученото от адвоката към датата на
сключването му пълно възнаграждение по договора/.
Тъй като ответницата не е участвала лично или чрез представител в съдебните
заседания, същата не е оспорила искането за присъждане на разноски, нито дължимостта на
същите, нито е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районният съд е постановил Решение №260188 от 27.07.2021г., с което е приел, че
искът е допустим и основателен, поради което го е уважил. С решението си районният съд е
уважил частично искането за разноски на ищеца- в размер на 3204,10 лв., като е съобразил
възстановената на ищцата част от внесената държавна такса за производството по делото.
Осъдил е ответницата да заплати цялата сума, като е приел, че ответникът не е дал повод за
завеждането на делото за разлика от ответницата, която е образувала изпълнителното дело.
Отхвърлил е искането за разноски на ответницата.
Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
В срока за обжалване на решението е подадена молба от жалбоподателката Д. до РС-
Поморие, с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез тяхното
3
намаляване. Развити са съображения, че разноските са присъдени в тежест на Д. без да са
изложени съображения защо само тя трябва да ги заплати и то изцяло. Твърди, че не е дала
повод за завеждането на делото по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК. Затова намира, че не следва
да поема разноските или поне не в тяхната цялост. Заявява, че преди обявяване на делото за
решаване не й е била дадена възможност да вземе допълнително становище, въпреки
направеното искане по раздел V, т.3 от отговора на исковата молба, с което страните по
делото били третирани неравноправно, което според нея представлява съществено
процесуално нарушение. Оспорила е дължимостта на сумата от 24 лв., като несъставляващи
такси и разноски за производството по гр.д. №140/2021г. по смисъла на чл.73 и чл.75 ГПК.
Оспорила е като прекомерно адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Ответницата по молбата е депозирала отговор, с който оспорва молбата като
неоснователна. Развити са съображения, че оспорванията на Д. са преклудирани, понеже
законът не дава възможност на страна, която е била редовно призована за производството по
делото, но не се явила в съдебно заседание и не е направила своевременно оспорванията си,
да извършва съдопроизводствени действия след приключване на съдебното дирене.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за
изменение на решението в частта за разноските, като е преповторил доводите си, изложени в
решението. Допълнително е посочил, че ответницата Д. е оспорила иска с отговора на
исковата молба, поради което искането й за приложение на чл.78, ал.2 ГПК е неоснователно.
Изложил е доводи, че таксата от 18 лв. за вписване на исковата молба и преводната такса от
6 лв. са необходими разноски по делото, поради което е счел за неоснователно искането за
намаляването на разноските със сумата от 24 лв. Посочил е, че искането по чл.78, ал.5 ГПК е
преклудирано, тъй като не е заявено до приключване на устните състезания, а едва с молбата
по чл.248 ГПК.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че съдът не е обсъдил
изложените в молбата й по чл.248 ГПК доводи срещу присъдените в нейна тежест разноски,
с което допуснал съществено процесуално нарушение.
Макар и лаконично, районният съд е изложил съображения по всяко от твърденията
в молбата по чл.248 ГПК, поради което актът му е мотивиран. Въззивната инстанция споделя
изцяло съображенията на районния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, без
да се налага да ги преповтаря отново в настоящото изложение.
Във връзка със задължението си да изложи самостоятелни мотиви, въззивната
инстанция намира, че следва да се посочи и следното.
Доводите, че жалбоподателката не е дала повод за завеждането на делото са
несъстоятелни. На първо място, тези от тях, които се свеждат до това, че ищцата по свой
избор е предприела защита чрез иска по чл.440 ГПК вместо да се възползва от правата си по
чл.502 и сл. ГПК, представляват поредно оспорване на допустимостта на иска от страна на
ответницата- сега жалбоподател. Недопустимо е при влязло в сила решение по съществото
на спора, в производството по обжалване на определението по чл.248 ГПК да бъде
4
пререшаван въпроса с допустимостта на иска. Освен това въззивният съд споделя доводите
на ПРС, че с оглед посочената от ищеца, както и в решението на РС- Поморие съдебна
практика /Решение №69 по гр.д.№3903/2016г. на Второ гр.отд. на ВКС/, че ищцата има
правен интерес от иска, като тази защита е самостоятелна, наред с правомощията по чл.502
и сл. от ГПК. На второ място следва да се отбележи, че с отговора си ответницата е оспорила
исковата молба, следователно спрямо нея не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК.
Несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателката, че след като има втори
ответник по делото, разноските по делото не следва да се възлагат само на нея. Съгласно
чл.440 ГПК искът се предявява задължително срещу взискателя и длъжника по делото, от
което следва, че участието на съпруга на ищцата в производството по чл.440 ГПК е
задължително /същия има качеството на необходим другар/ независимо, че признава иска и
самият той не е дал повод за завеждането на делото.
Неоснователни са оплакванията, че разноските за банков превод и за вписване на
исковата молба не са разноски за настоящото производство. Същите са в пряка връзка с
настоящото производство и обезпечават редовността на исковата молба, поради което са
необходими, както правилно е отбелязал и районният съд, поради което следва да бъдат
възстановени на извършилата ги страна с оглед изхода на делото.
Несъстоятелно е и оплакването, че районният съд не е обсъдил по същество
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата
страна /доказателство за което е договорът за правна помощ, имащ характер на разписка в
частта, с което е удостоверено плащането на възнаграждението/. Няма спор, че ответницата
не е направила възражението по чл.78, ал.5 ГПК нито с отговора на исковата молба, нито в
хода на съдебното заседание, в което е приключило събирането на доказателствата.
Несъстоятелни са оплакванията, че ответницата е била лишена от възможността да вземе
становище по искането за разноски, тъй като не й е бил връчен препис от списъка на
разноските и доказателствата за извършването им. На първо място в тази връзка следва да се
отбележи, че за съда не съществува подобно задължение. Действително, в чл.8 ГПК е
предвидена възможност на всяка страна да се осигури възможност да вземе становище,
преди да бъде постановен акт, който засяга нейните права и интереси. Тази норма обаче не
следва да се тълкува разширително, в каквато насока е искането на жалбоподателката- при
отсъствие на редовно призована страна/ респективно на неин представител в открито
съдебно заседание, делото да бъде отлагано, за да вземе становище същата, още повече по
въпроса за разноските, който е извън предмета на делото. Тази възможност се осигурява от
съда като призове страните в открито съдебно заседание и осигури участието им в него, от
която възможност ответницата не се е възползвала.
Несъстоятелно е и позоваването на искането в раздел V, т.3 от отговора на исковата
молба. Видно от текста, същото не касае разноските, а евентуални нови обстоятелства и
доказателства, които ищцата би въвела и представила в първото съдебно заседание. Освен
това искането за разноските е направено в следващото съдебно заседание, в което са
представени и доказателствата за тяхното действително извършване, в което заседание
ответната страна отново по свой избор не е взела участие, с което се е лишила от
5
възможността своевременно да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика, която се споделя и от настоящия
съдебен състав, несвоевременно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК, направено за първи път
по реда на чл.248, чл.1 ГПК, след като производството по делото е вече приключило и
разноските са присъдени. В този случай същото следва да се остави без разглеждане /т.е. не
може да се разгледа по същество/. Когато страната е била редовно призована за откритите
съдебни заседания по делото, тя следва да заяви искането си по чл.78, ал.5 ГПК срещу
направеното искане за разноски до приключването на устните състезания пред съответната
инстанция. Това следва от разпоредбата на чл.80 ГПК, тъй като срокът посочен в тази норма
касае всички искания на страните във връзка със спора по разноските. В този смисъл са
например следните актове на ВКС: Определение №13 по гр.д.№1161/12г. на ВКС, Четвърто
гр. отд.; Определение №205 по ч.т.д.№723/14г. на Второ търг. отд.; Определение №36 по
ч.търг.д.№5936/2014г. на ВКС, Първо гр. отд.
С оглед изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3 ГПК определението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№262535/11.10.2021г., подадена от Н.
М. Д. от гр.Поморие против определение / без номер/ от 20.09.2021г., постановено по гр.д.
№140/2021 г. по описа на РС- Поморие, с което е оставена без уважение молбата й за
изменение на решението по делото в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6