Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Снежана Тодорова,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 5376 по
описа на състава за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са иске с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и иск с правно
основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.В.П. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат й Ц.В.П.. Източник
на вредите било реализирано на 10.02.2020г. пътно-транспортно произшествие
поради виновно и противоправно поведение на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******– Л.М.И., чиято
гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Противоправният характер на поведението на И. бил установен
в рамките на ДП № 11407/2019г. съгласно описа на СДВР съответно на пр.пр. № 21419/2019г. по описа на СГП. С писмена извънсъдебна
претенция, отправена на 31.01.2020г. по реда на чл. 380 от КЗ – ищцата поискала
от ответното застрахователно дружество да й бъде изплатено застрахователно
обезщетение за понесените неимуществени вреди, но с писмо от 10.02.2020г.
ответникът отказал да изплати претендираното
застрахователно обезщетение и с постановяването на този изричен отказ – той бил
изпаднал в забава, считано от датата на отказа. При изложените фактически твърдения ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер
на сумата от 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди, причинени в
резултат на загубата на брат й, заедно със законната лихва, считано от датата
на постановяването на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение - 10.02.2020г.,
до окончателното изплащане. С оглед очаквания изход от процеса ищцата
претендира да й бъдат присъдени и направените съдебни разноски за процесуално
представителство.
Предявените по исков ред претенции на ищцата, са оспорени
от З. „Л.И.“ АД. Ответникът оспорва осъществяването на предпоставките,
обуславящи възникване на задължението му да заплати застрахователно
обезщетение. В тази насока, ответникът оспорва преди всичко надлежната активна
материална легитимация на ищцата, в качеството й на лице което е надлежно
материално легитимирано да претендира и получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се отчита
родствената връзка по съребрена линия с пострадалото лице и задължителната
практика на съдилищата в споменатата насока. Релевира
доводи, които са основани на предписанията в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г.
по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Ответникът оспорва обема на
вредоносния резултат, съответно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като при това релевира
и доводи за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния разултат
от страна на пострадалия. С оглед очаквания изход от процеса, моли след
отхвърлянето на исковете, да бъде осъдена ищцата, да му заплати направените съдебни
разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за гражданско състояние и родствени връзки
с изх. № 1319 от 09.12.2019г., издадено от Община Червен бряг, сочи, че ищцата
е сестра на пострадалия при ПТП Ц.В.П..
Съдържанието на
приет като доказателство Констативен протокол № К-676/15.11.2019г. изд. от СДВР
установява факта на настъпването на пътно- транспортно произшествие на
15.11.2019г. в гр. София, с участието на
лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******– управляван
от водача Л.М.И.. Инцидентът е настъпил, след като лекият автомобил е ударил
метален стълб в ляво от платното за движение, разположен на кръстовището на
бул. „Сливница“ и ул. „Кукуш“ в гр. София.
Приетите като доказателства преписи от Протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум, съдържат данни за установените в хода на
ДП № 11407/2019г. съгласно описа на СДВР съответно на пр. пр. № 21419/2019г. по
описа на СГП факти за механизма на настъпване на процесния
пътен инцидент. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно от
съда, тъй като съдържащата се в тях специализирана информация е обект на
експертен анализ от допуснатата комплексна съдебна авто-
техническа експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебна авто-
техническа експертиза, което е изготвена от вещо лице Х.И. мотивира следните
изводи относно подлежащите на доказване правно значими факти:
На 15.11.2019г., около
01,40 часа, в тъмната част на денонощието,
при мокра асфалтовата настилка водачът Л.М.И. управлява лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № ******* в гр.
София, по бул. „Сливница"
с посока на движение от ул.
„Крум Стоянов" към ул. „Кукуш",
със скорост на движение не
по-ниска от 115 км/ч. На прав
участък от пътя, в района срещу административен адрес на бл.
№***водачът губи контрол върху
управлението на лекия автомобил, а последният навлиза в платното за движение
на автомобили - в обратна на неговата
посока на движение, излиза вляво - извън платното
на бул. „Сливница" и се удря в метален стълб, находящ се в тротоарната площ, вляво от
платното за движение. В момента на удара, скоростта
на движение на лекия автомобил
е не по- ниска от 110 км/ч.
Ударът настъпва с предната част на
автомобила в металния стълб на височина
до 1,10 м. от земята, като силата
на удара е била значителна - по корпуса на
стълба са описани деформации на метала, следи
от задиране и олющена боя. В резултат на удара,
автомобилът получава множество деформации. В най-дълбката си част - описаните деформации по корпуса
на автомобила достигат до дълбочина
повече от 1 метър. След удара
автомобилът се завърта около стълба
и се установява на описаното в протокола за оглед
на местопроизшествие място. Пътуващият на предната дясна
седалка в автомобила Ц.В.П.
е починал на място, а данните от огледа на
МПС сочат, че тялото му се
е намирало върху асфалтовата настилка, в близост до мястото
на удара и лекия автомобил. В открито съдебно заседание, вещото лице уточнява,
че страничните врати и колонките на автомобила, където се захваща
предпазния колан липсват, но не
е ясно дали са били откъснати
в резултат на удара или са
били прерязвани - с цел да бъде
оказвана медицинска помощ на притиснати
в деформираното купе хора. Причините за настъпване на
процесното ПТП са управление на автомобила
с несъобразена с конкретните
пътни условия скорост и загубата на контрол върху
управлението на автомобила от водача.
Водачът на автомобила във всички случаи е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако бе управлявал автомобила
със съобразена с конкретната пътна обстановка скорост и ако не бе
допускал загуба на контрол върху
управлението на автомобила.
Заключението на приетата без оспорване съдебно - медицинска експертиза,
което е изготвена от вещо лице д-р Н.С., мотивира следните изводи, относно
подлежащите на доказване правно значими факти:
Непосредствената причина за смъртта
на Ц.В.П. е тежката, несъвместима с живота, черепно- мозъчна травма /натрошаване на черепа; контузия
и разкъсване на мозъка/, като част
от съчетаната травма на главата,
гръдния кош и крайниците. Като се има предвид
тяхната морфология и локализация, установените травматични увреждания по тялото на
Ц.В.П. се дължат на силен удар
и тангенциално действие /триене/, със или
върху твърди предмети /каквито са детайлите от
салона на автомобила и теренът/, и по време и начин
съответстват да са получени при
процесното ПТП - травма на пътник на
предна дясна седалка след челно-страничен
сблъсък на автомобила, с последващо изпадане от автомобила
и триене на тялото му по
терена. Имайки предвид всички материали в делото, между смъртта на
Ц.В.П. и процесното ПТП е налице
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно - медицинска и авто- техническа експертиза, което е изготвена от вещи лица
д-р Н.С. и Х.И., мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване
правно значими факти:
Ако пострадалия Ц.В.П. е
бил с поставен предпазен колан, то категорично може да се
твърди, че движението на тялото
му към момента
на удара и непосредствено след него би било
ограничено и би се предотвратило изпадането му извън
автомобила.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства преписи от съдебни книжа,
установяващи заведени искови претенции за застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, срещу застрахователното дружество, във връзка с
настъпилото ПТП.
От представената
справка от електронния сайт на Гаранционен фонд се установява факта, че към
момента на настъпване на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност
на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******от ответното
дружество. Същият извод се налага въз основа на служебно
извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.
В
дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Н. П. П., роднина по
съребрена линия на ищцата /леля/, заявява, че пострадалият Ц.П. и ищцата М.П. поддържали
отлични отношения. Между брата и сестрата съществувала не само родствена
връзка, но и близки приятелски взаимоотношения. Свидетелката знаела, че двамата
си оказвали взаимопомощ и подкрепа. Преди настъпването на инцидента, между
двамата съществувала силна и трайна емоционална връзка. М. изразявала готовност
да помага на брат си и помежду им не са възниквали конфликти. Погребението на
пострадалия било организирано от сестра му, а не от родителите му. Свидетелката
посочва, че ищцата преживял емоционално загубата на брат си. След инцидента
животът на ищцата се променил, тъй като социалните й контакти били силно
негативно повлияни.
С претенция
входящ номер 1462/31.01.2020г., чиито препис е приет като доказателство по
делото /на стр.14-15 от делото/– ищцата е отправила писмено искане до
ответника: да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от смъртта на брат и при процесното
ПТП. Претенцията съдържа номер на банкова сметка, ***ателното
обезщетение.
С писмен
отговор изх. № 1309/10.02.2020г. ответното дружество е уведомило ищцата за
отказа си да изплати претендираното застрахователно
обезщетение, поради липса на доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ - ответникът дължи да изплати на ищцата застрахователно
обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.
Налице е непозволяно увреждане, изразяващо се в причиняване на
емоционални страдания поради смъртта на пострадалия, в резултат от
предизвикването по непредпазливост на смъртта на пострадалия Ц.П..
Заключението на
съдебната авто-
техническа експертиза мотивира извода, че причина за настъпване на процесния пътен инцидент е противоправното
– реализирано в нарушение на чл.20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП поведение на водача
на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № *******. На водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава
максимално допустимата за съответния пътен участък, а такова нарушение очевидно
е било реализирано. Според изискванията на цитираните разпоредби от ЗДвП - водачите на
МПС са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, но водачът на процесния
автомобил очевидно е загубил контрол върху управлението на автомобила и така е
допуснал сблъсъка на автомобила с металния крайпътен стълб.
Наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие и смъртта на пострадалия
при инцидента Ц.П. се потвърждава в достатъчна степен от заключението на
съдебно- медицинската експертиза.
При това обаче, съдът намира за недоказано релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Действително, изводите на
експертното заключение насочват към тезата за неизползване на предпазен колан
от пострадалия, макар автомобилът да е бил оборудван фабрично с такъв колан на
предната дясна седалка, където е пътувал пострадалия. Анализирайки
допълнителните пояснения на вещото лице Х.И., които са дадени в открито съдебно
заседание на 18.03.2021г. обаче, съдът отчита и някои допълнителни факти, които
сериозно разколебават крайните експертни изводи. На първо място, това е фактът,
че въздушните възглавници на катастрофиралия автомобил, включително тази пред
седалката на пострадалия са били намерени в отворено положение. На второ място
– силната кинетична енергия на удара и дълбочината на проникване на отломките
от удареното отпред и в дясно купе – вътре в автомобила, както и тоталното деформиране на вратите и
страничните колонки на автомобила (върху които е захванат предпазния колан) -
мотивират извода, че в конкретния случай, този колан би бил функционално
неспособен да изпълни предназначението си, независимо дали е бил поставени или
не на пътуващия на предната дясна седалка.
Наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие и смъртта на пострадалия
при инцидента Ц.П. се потвърждава в достатъчна степен от заключението на
съдебно- медицинската експертиза.
За да се произнесе по основателността на предявения иск - на първо място
съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ
наличието на активна материална легитимация у ищцата.
Представените писмени доказателства установиха по категоричен начин
твърдението на ищцата, че пострадалия е неин съребрен роднина- брат, както и че
към датата на настъпване на процесното ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, между водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ******* и ответното дружество.
Съгласно задължителните указания, които са дадени в Тълкувателно решение
№1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС - материално легитимирани да получат
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък, са принципно онези лица, които са посочени в
Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума
на ВС и по изключение – може да бъде всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Реализирането на предоставената възможност за изплащане на застрахователно
обезщетение е допустимо в изключителни случаи, само при успешното доказване на твърдението,
че е изградена особено близка, трайна житейска връзка между починалото лице и ищцата
Съдържанието на събраните в настоящия процес писмени доказателства за
родствени връзки и изслушаните свидетелски показания, които съдът изцяло кредитира,
се установява, че между ищцата и загиналия при инцидента неин брат е съществувала
трайна и извънредно силна емоционална връзка. Тя е била основана на взаимна
подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост. Ищцата е поддържала активно
социални контакти с брат си и при необходимост му е оказвал финансова и
всякаква друга помощ, дори в такъв обем, какъвто пострадалият не е получавал от
родителите си. Така установените факти, заедно с житейски утвърдените и
традиционни за българското общество семейни отношения между брат и сестра, обосновават
наличието на надлежна материална
легитимация за ищцата – да претендира изплащане на застраховател.
В заключение,
съдът намира, че исковете са доказани по основание, т.е. ищцата е легитимиран
да получи застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса
неимуществени вреди, причинени вследствие от загубата на брат й. По изложените съображения и доколкото задължението на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност - то
при събраните в хода на настоящото производство доказателства трябва да се
приеме, че ответникът дължи на ищцата изплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер.
Вредите се
свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на
близък родственик – брат, с когото според свидетелските показания, ищцата е
поддържал непрекъснат контакт и изявена близост. При определяне на справедливия
размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от
фактори, сред които на първо място са
установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищцата.
Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки
за ищцата е твърде значителна като обем и характер на негативните последици. Съдът оценява тази загуба като изключително
тежка и поради това, като кредитира показанията на разпитаните свидетели
споделя релевираните в исковата молба доводи в същата
насока.
При обсъждането
на обема на претърпените неимуществени вреди от ищцата, съдът намира за
неоснователни доводите на ответника за липсата на изградена извънредно силна
емоционална връзка между пострадалия и ищцата. При установяването на характера
и обема на претърпените неимуществени вреди - на първо място следва да бъдат
отчетени съществуващата трайна житейска връзка между починалото лице и ищцата, както
и факта на настъпване на значителни морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето и едва след това степента на родствена
връзка между ищцата и починалото лице.
Фактът на паралелно
развиващите се искови производства, които водени срещу дружеството от други
близки на пострадалия, се явява по
същество ирелевантен за изясняването на предмета на
настоящия спор и при определяне на характера и обема на претърпените вредоносни
последици от ищцата.
Социално- икономическите
условия в страната, които създават отправен критерий за социалните измерения на
понятието за справедливост, определят втория основен критерий, с който следва
да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне
на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на
застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на
увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Настоящата
искова претенция е предявена на 11.06.2020г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл.
493а, ал. 4 от КЗ, като при това е по-благоприятна за ищцата и регламентира
онези особени изключения - при които друго
лице, извън дефинитивно
посочените от закона близки, би могло да бъде материално легитимирано да получи
обезщетение, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща й продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според този по- нов и приложим към спора закон,
размерът на застрахователното обезщетение следва
да се определи съгласно критериите,
които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика.
В конкретния случай обаче, при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното
законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.).
Съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен
максимален размер от 5 000 лева.
Това нормативно установено изискване за размера на
обезщетението е задължително за съда и волята на законодателя не може да бъде
игнорирана, защото съдът е длъжен да прилага законите, а не ги създава.
При така
изложените съображения, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както
и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за
справедливо да присъди обезщетение в най- високо допустимия размер от по
5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Ц.В.П..
За разликата
над посочените суми на застрахователно обезщетение от по 5 000 лева за
неимуществени вреди от загубата на посоченото лице и до пълния размер на
претенцията – искът следва да бъде отхвърлен.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища (към момента
сравнително по- слабо застъпено в съдебната практика) становище, за
неприложимост на установеното чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в
размера на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност за автомобилистите“. Това становище, което няма как да бъде
споделено, се основава на тълкувателната практика на Съда на ЕС, което приема,
че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни
средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътно-транспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените размери в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.
Действително,
националните съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния
характер на постановените преюдициални заключения на
Съда на ЕС във връзка с тълкуване на общностното
право, но в обхванатите от чл. 493а, ал.4 от КЗ особени хипотези по принцип -
пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото лице, а попадат в
категорията на други близки родственици на увреденото
лице. В конкретния случай, това е близка
родственица по съребрена линия. Ето защо, в конкретния случай не е налице
противоречие между вътрешноправната
норма, поместена в нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна
и общностна норма, поместена във вторичен източник на
правото на ЕС – Директива 84/5.
В хипотезите на
§ 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по
справедливост, но следвайки въведените от националния законодател ограничения за
лимит от 5 000 лева. Размерът на определеното обезщетение е съобразен с
пределно допустимия от закона максимален размер. За разликата над присъденото
обезщетение от 5 000 лева - исковата претенция за сумата от 200 000
лева подлежи на отхвърляне, поради неоснователност.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираната
сума на обезщетението;
Ищцата е
предявил искова претенция за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, начислена за периода от датата на увреждането - 10.02.2020г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума.
На основание
чл. 439, ал. 2 КЗ вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД -
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата законна лихва, изчислена
върху присъдения размер на застрахователното обезщетение, считано от датата на
постановения изричен отказ - 10.02.2020г. до деня на окончателното плащане на присъденото.
Релевираните от ответника доводи, срещу твърдението за забава на
кредитора и твърдението за липсата на основание за предявяването на иска, с
който настоящия съд е сезиран – не могат да бъдат възприети, тъй като са
очевидно неоснователни. Самото съдържание на приетите като доказателства
писмени изявления, които страните в настоящия процес са разменили помежду си в
процедурата по чл. 380 от ГПК - подкрепя категорично този извод.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ищцата има право да получи от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но е
бил освободен от заплащането на разноски.
На основание
чл. 38 от ЗА – ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Я.Д. - сумата от 580 лева възнаграждение за
процесуално представителство.
Понесените от
съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК - следва да
бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 300
лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищцата е освободен от
задължението да внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не
означава, че е освободен и от задължението да понесе процесуална отговорност за
разноските на другата страна в процеса. Съдът намира, че на ответната страна
следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, които възлизат общо на 890 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК*******и със седалище ***, да заплати на М.В.П., с ЕГН: ********** със съдебен адресат: адв.
Я.Д.,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ –
сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ *******, за причинените на ищцата
неимуществени вреди, поради смъртта на брат й Ц.В.П. при ПТП на 15.11.2019г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 10.02.2020г.
до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение,
като отхвърля предявения иск за
главница в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер
от 200 000 лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по банкова
сметка ***: ***,
BIC: ***.
ОСЪЖДА М.В.П. да заплати на З. „Л.и.“АД, на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК - сумата от 890 лева (осемстотин и деветдесет лева) представляващи съдебни разноски в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“АД да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК с ЕГН **********
и служебен адрес,***, на основание
чл. 38 от ЗАдв. – сумата от 580 (петстотин и
осемдесет) лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6
от ГПК – сумата от 300 лева (триста лева), представляваща съдебни разноски и
държавна такса, дължима в производството пред Софийски градски съд, от
заплащането на които ищцата е освободена.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: