Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   № 443

 

гр. Силистра, 17.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренският районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Анета Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 780/ 2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят А.Н.К. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 39-0000155/ 20.08.2019г. на Началник на ОО ”АА”-гр.С, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.36 § 2 т.ii от Регламент № 165/2014г. на ЕС и глоба в размер на 20 / двадесет / лева за извършено нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност и неправилност при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОО ”АА”-гр.С, надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира писмено становище по жалбата, не изпраща проц.представител.

Актосъставителя П.Н.П. и свидетелят по акта Д.И.Й., редовно призовани, явяват се лично и депозират своите показания по делото. Съдът ги прие като доказателства по делото и приобщи като такива към него.

РП-С -надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото чрез адв.Й.А. ***. Моли съда да разгледа делото в негово отсъствие и да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока.

Съдът въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя К. счете, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, тъй като съобразно нормата на чл.61 ал.2 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите когато редовно призования жалбоподател не се явява, а и е налице писмено становище от упълномощен от него адвокат.

Предвид изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав счете, че са налице проц.предпоставки за даване ход на делото и даде ход на същото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено следното:

На 01.08.2019г. около 07,50ч. по път І-7 С.-Ш., на км 10+793 м- рампа за обслужване на автомобили, св.П. и Й. спрели за проверка товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари / празен / от гр. С.а до с.П., видно от пътен лист № 0006840/ 31.07.2019г., със заверено копие на Лиценз на ЕО № ********** и управляван от жалбоподателя К.. По време на проверката органите на ОО „АА“-С. установили, че товарния автомобил, управляван от жалбоподателя К. бил от категория N3, марка „МАН ТГХ 18.480 4Х2 ЛПС“ с рег.№ В 7309 ВТ, оборудван с дигитален тахограф марка „Continental Automotive 1381.105100“ с прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ В 2626 ЕН, собственост на „Колеви Транс 2018“ ООД, като водачът- жалбоподателя К. представил акт за нарушение по ЗДвП вместо контролен талон от който било видно, че е изтекъл повече от 1 месец от издаването му, както и че в момента на проверката е бил без ръчни записи и разпечатки за периода от 11,59 ч. на 07.07.2019г. до 11,17 ч. на 09.07.2019г. от изискуемият 28 дневен период, който бил от 04.07.2019г. до 01.08.2019г. Въз основа на констатираните нарушения на водача- жалбоподателя К. бил съставен АУАН № 261936/01.08.2019г. като същия е бил подписан с възражения от водача, че не е управлявал автомобила.

Въз основа на описаният по-горе АУАН, по-късно в законно установения срок било издадено и обжалваното НП на Началника на ОО”АА”-гр.С., с което жалбоподателя К. бил наказан с глоба в размер на 20 лева за извършено от него нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП, съобразно нормата на чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 1 500 лева за извършеното от него нарушение на чл.36 § 2 т.ii от Регламент №165/2014 на ЕС, съобразно хипотезата на чл. 93в ал.17 т.3 от ЗАвП.

Несъгласен с така определеното му наказание жалбоподателя К. обжалва в законно установения срок НП № 39-0000155/20.08.2019г. на Началника на ОО ”АА”-гр.С.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество е частично основателна по следните съображения:

АУАН № 261936/01.08.2019г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са били квалифицирани по чл.157 ал.6 от ЗДвП и по чл.36 § 2 т.ii от Регламент № 165/2014г. на ЕС.

Относно първото нарушение, описано в обжалваното НП като такова по чл.157 ал.6 от ЗДвП, по което жалбоподателя К. е бил наказан с глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, настоящия съдебен състав счита, че в тази си част обжалваното наказателно постановление противоречи на материалния закон. Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП „При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му“. Видно от съдържанието на разпоредбата, същата съдържа правно регламентирана дейност и време на действие на издаденият АУАН, а не задължение на лицето, на което е отнет контролният талон. Следователно тази разпоредба поначало не може да бъде нарушена от лицето. Според действащото право неплащането на наложена глоба за нарушение по ЗДвП в сроковете за доброволно плащане е основание за налагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на глобения водач за срок до заплащане на глобата, както и основание за започване на изпълнително производство за принудително събиране на публичното вземане за наложената глоба. Но законът не предвижда налагането на глоба или друго административно наказание на водач, който не изпълни задължението си да плати в срока за доброволно изпълнение наложена му глоба за предходно нарушение по ЗДвП.

Извън горните изводи е налице и друго основание, въз основа на което следва това наказание да се счита за незаконосъобразно наложено, а именно- в НП не е индивидуализиран АУАН-ът, с който жалбоподателят е управлявал автомобила си, същото не беше сторено и в хода на съдебното следствие, поради което следва да се приеме, че в тази му част НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като фактическото описание на нарушението е непълно до степен, щото да не може да се направи обоснован извод, че АУАН-ът с който жалбоподателят е управлявал автомобила си, действително е бил с изтекъл срок на валидност, съобразно  чл.157, ал.6 от ЗДвП. Ето защо и тъй като законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите в НП, аналогична на предвидената такава за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, съдът намира, че в тази му част (точка 1) обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, не само защото жалбоподателят е бил наказан за деяние, което не съдържа признаците на предвидено в закона административно нарушение. Това налага в посочената част постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно второто нарушение в обжалваното НП, настоящия съдебен състав счита следното- съгласно чл.36, § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ 165/14, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент /ЕО/ № 561/2006. Разпоредбата на чл.34, ал.3, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 561/2006 повелява когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите на неуправление по параграф 5, буква б)подточки ii), iii) и iv) да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. В процесния случай е установено, че за времето от 11,59 ч. на 07.07.2019г. до 11,17 ч. на 09.07.2019г. жалбоподателят не е изпълнил посоченото по-горе задължение и не е въвел ръчно съответните данни за релевирания период.

Неоснователно е оплакването за несъответствие между установените факти и повдигнатото обвинение по чл.36, § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Изяснените фактически обстоятелства – липса на ръчни записи и разпечатки в картата на водач, управляващ товарен автомобил, попадащ под обхвата на Регламент /ЕО/ № 561 / 2006, оборудван с дигитален тахограф, е израз и на невъзможността на водача да представи ръчни записи на данни, каквито липсват в картата. Ако водачът на МПС бе въвел ръчно информацията за релевирания период, то същата би била налична при разчитането на картата, а по делото е безспорно, че относимата информация липсва. Ръчните записи са алтернатива на автоматичните при снемане на картата от записващото устройство. Нарушеното правило за поведение, визирано в посочения член 36, § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165 / 2014 "Записи, извършвани от водача" въвежда изискване водачът да е в състояние да представи при поискване iii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006., което състояние е обусловено от съдържащата се в картата информация, подлежаща на въвеждане, при прекъсване на автоматизираната връзка, и чрез ръчни записи.

Единствено в жалбата става въпрос за представяне на удостоверение за дейности по образец към Регламент ЕС 165/2014г., но такова не е налично никъде в кориците на делото. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е представил Удостоверение за дейности, попадащи извън обхвата на регламент /ЕО/ № 561/2006 г., попълнено по надлежния ред. В последствие и едва с жалбата, жалбоподателят К. заявява, че такова удостоверение е налице, но същото отново не е представено нито със жалбата, нито в последствие. От изложеното по-горе е видно, че към момента на проверката жалбоподателя К. не е представил никакви документи в тази насока, а за наличието на същите се индицира едва с жалбата, като по този начин за съда остава убеждението, че същите са били издадени най-вероятно пост фактум, ако хипотетично приеме, че такива изобщо са налични.

Законодателят е указал, че ръчните записи или удостоверението следва да се представи на контролните органи в момента на проверката. Дори и хипотетично да се възприеме довода на жалбоподателя за правилен, досежно упоменатото, но непредставено от него удостоверение за дейности, че в процесния период от време е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент № 561/2006г., то същото не води до отпадане на неговата административно-наказателна отговорност по реда на чл.93в ал.17 т.3 от ЗАвП, тъй като съобразно тази норма е видно, че „Наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: ръчни записи и разпечатки“.

В тази връзка следва да се отбележи, че изискването по чл.34 § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 за представяне на формуляр, свидетелстващ за действията на водача във времето, когато не е бил в превозното средство, на национално ниво е въведено с разпоредбата на чл.10 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Съгласно последната норма, водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец, съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L99/2007 г.).

Ирелеватно за процеса е направеното възражение, че в обжалваното НП липсвало деяние „не представя“, тъй като АНО няма задължението да приписва дословно закона, а играта на думи, която се опитва да води жалбоподателя е абсолютно неоснователна. В обжалваното НП е записано, че „в момента на проверката водачът е без ръчни записи…“, което по своя смисъл не е нещо различно от това, че водачът не представя такива документи.

Неправилно е и възражението, че е следвало жалбоподателят да бъде подведен под административно-наказателна отговорност, съобразно нормата на чл.93в ал.17 т.4 от ЗАвП, тъй като този текст касае непредставянето на удостоверение по чл.10 от наредбата, а в конкретния случай жалбоподателя не е представил ръчни записи и разпечатки, което е наказуемо съобразно нормата на чл.93в ал.17 т.3 от ЗАвП.  

Нарушението е формално и с непредставянето на същите съставът му е завършен, като законът не изисква да са настъпили някакви допълнителни вредни последици. Касае се за една правнорегламентирана, рискова по същността си дейност по превоз и товари и следователно достатъчно е и формалното извършване на нарушението. Дори и ако впоследствие са представени изискуемите документи, не води точно по изложените съображения до отпадане на отговорността, щом към момента на проверката същите не са били у лицето, както се установи и то не ги е представило. Следователно от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението, което му се вменява с НП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял. Много добре е знаел, че е следвало да носи в себе си ръчните записи и не е сторил това. Целта на нормативното правило за поведение е контролният орган, при проверка, да може да извърши анализ за спазване на правилата на общностното право по отношение проверка на скоростта на движение на автомобила, спазване на регламентираните почивки, пробег и др. съответни показатели. Този анализ е възможен при изпълнение на задължението за незабавно представяне при поискване на съответните носители на информация. По делото е безспорно установено, че към момента на проверката жалбоподателя К. не е разполагал с описаното в жалбата му удостоверение за дейности, обективиращо факта на неуправляване на автомобила през посочения в цитираната норма период. Правно-значим елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние е невъзможността за представяне на доказателства към точно определен момент – моментът на проверката. По късното представяне на доказателствата е неотносимо към преценката за съществуването им. Законодателят е скрепил с императив задължението на водача преди потегляне на автомобила да се снабди и да носи със себе си разпечатките от ръчните записи, респ. удостоверението за дейности. В този смисъл изрично в бланката на удостоверението е вписано, че този документ се подписва преди пътуване и се прилага към оригиналните тахографски листи.   

 

 

 

 

 

 

Това задължение за водачите, между впрочем, е свързано и с основното предназначение на данните, регистрирани върху тахографските листи, респ. ръчните записи, съгл. разпоредбата на чл. 90 от ЗАвП, а именно - да служат като доказателство за скоростта на движението на автомобилите и за времето за управление, прекъсване и почивка на екипажите, т.е. на водачите на тези автомобили, от което пък може да се направи и изводът, че това задължение важи за всеки конкретен водач на такъв автомобил, извършващ с него превоз на товари, като при поискване от проверяващите органи той следва да представи тахографските листи за текущия ден и за предходните 28 дни, без значение дали той самият или друг водач или водачи са управлявали същият автомобил през тези предходни 28 дни. Същото се отнася и за останалите изискуеми по закон документи, измежду които са и ръчните записи. Тези нарушения се явяват съществени, защото не могат да се установят времето за управление, прекъсвания и почивки, поради което и спрямо тях е неприложим текста на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът съобрази, че целта на процесната нормативна регламентация е обезпечаване на възможността за извършване на контрол за съобразяване на разпоредбите от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и рефлектиращи върху безопасността на движението, както и че деянието следва да се разглежда през призмата на конкретното му отражение върху обществените отношения, регулирани с въпросното изискване. Нещо повече, съгласно чл. 41, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 санкциите за нарушенията на този регламент следва да са ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че жалбата е допустима и частично основателна и следва да бъде отхвърлена в едната и част, а в другата- да се отмени наказанието.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказанието в Наказателно постановление № 39-0000155/ 20.08.2019г. на Началник на ОО ”АА”-гр. С., издадено въз основа на АУАН № 261936/ 01.08.2019г. с което на основание чл.185 от ЗДвП на А.Н.К. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 20 / двадесет / лева за извършено нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказанието в Наказателно постановление № 39-0000155/ 20.08.2019г. на Началник на ОО ”АА”-гр. С, издадено въз основа на АУАН № 261936/ 01.08.2019г. с което на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП на А.Н.К. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.36 § 2 т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. като законосъобразно, правилно, доказано и обосновано.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Силистренски Административен съд, считано от датата на съобщаването му.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                / М. ХРИСТОВ /