№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 17. 02. 2022 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Камелия Александрова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 197 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63 в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, против решение № 151/ 10.12.2021 г. по
НАХД № 354/2021 г. по
описа на ПРС, с което е отменено издаденото от директора НП
№ 23-0000887/ 23.06.2021 год. и ИА „АА“ е осъдена да заплати на „А.“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. С развити в
жалбата доводи за материална незаконосъобразност на
обжалваното решение , се иска неговата отмяна и присъждане на разноски за процесуално
представителство, като в условията на евентуалност се повдига възражение за
прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание не се явява
представител на касатора.
Ответникът „А.“
ЕООД, с подаденият от упълномощения адвокат Ив. Г. писмен отговор на касационната жалба изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен
акт , а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП , на
основание чл. 104, ал.1 от ЗАвПр е наложена на настоящият ответник имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 10, пар.2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/06
във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а именно : затова, че на 7. 07. 2020 г. около 21.45 ч. в село Ветрино, област Варна , дружеството
не е организирало труда на водачите А. П. и С. М. по
такъв начин, че същите да са в състояние да спазват изискванията на чл.8, пар.5
от Регламент 561/2006 - при екипно
управление започнало в 20.44 ч. на 6.07.2020 г.
в рамките на 30 часа, след края на предходна дневна почивка на водачите не
е осигурена дневна почивка от поне 9
последователни часа, като им е осигурена почивка от максимум 2 ч. и 11 м. / от 8.32 ч. до 10.43 ч. на 7.07.2020 г./, като намалението е с 6
ч. и 49 м.
За да отмени НП , районният
съд е приел наличието на
допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество – в НП не са посочени конкретните действия или бездействия
на превозвача, които са довели до липса на организация на труда на двамата
водачи.
Касационният
съд намира , че не е налице изложеното в
касационната жалба основание по чл.348 , ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение –
нарушение на материалния закон.
В хода на
въззивното производство, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства
е установено по несъмнен начин, че двамата водачи действително не са спазили
нормативно установената намалена междудневна почивка от поне 9 последователни часа, която констатация обаче
не била достатъчна за да се приеме, че въззивното дружество е осъществило
състава на вмененото му нарушение – за последното било необходимо да се
установи чрез допустимите от закона средства, че това неизпълнение е в резултат
на действие или бездействие на работодателя, каквито факти не били описани в
НП, т.е. въззивният съд не е извеждал
фактически констатации относно осъществено от превозвача деяние. С оглед последното и съобразно обстоятелствата, при които НП е
отменено изцяло на процесуално основание, т.е. без разглеждане на спора по
същество, то ирелевантни са повдигнатите
с касационната жалба възражения по прилагането на правилата за
доказателствената тежест, в смисъл че наказаното дружеството следвало да
установи положителните факти за наличието на създадена от него организация на
труда позволяваща ползването на намалена дневна почивка – тези иначе правилни
по съществото си доводи биха били приложими, ако спорът бе разгледан по
същество.
Другото
повдигнато с касационната жалба възражение за обективната отговорност на
превозвача съгласно чл.10, пар.3, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. , също е
относимо към материалната законосъобразност на НП, по който въпрос както вече
бе посочено въззивният съд не се е произнасял. Независимо дали доводите на касатора за обективната отговорност на
превозвача са правилни или не, то процесуалната
законосъобразност на НП изисква съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН деянието на
превозвача да бъде описано така както е прието от районния съд – с посочване на
конкретните действия или бездействия , които са довели до липса на организация
на труда позволяваща ползване от водачите на намалена междудневна почивка.
Липсата на подобно описание се приема от
константната съдебна практика,
включително тази по цитираните в мотивите съдебни решения, като съществено процесуално нарушение ограничаващо
правото на защита на превозвача. В същата насока е и превратно цитираното в
касационната жалба решение от 14.10.2021 г.
по КНАХД № 1959/2021 г. по описа на АС- Варна – в казуса по това дело не
е констатирано съществено процесуално нарушение при описание на деянието на
превозвача, каквото ако бе налице , то несъмнено НП би подлежало на отмяна, а
не на потвърждаване.
В тази
връзка, правилни са както фактическите констатации на ПРС за липсата на описание в НП на конкретните действия или
бездействия на превозвача по организацията на труда на двамата водачи, така и направените
въз основа на тях правни изводи за допуснато съществено процесуално нарушение
ограничаващо правото на защита на наказаното дружество.
Съществените
процесуални нарушения винаги налагат отмяна на НП без необходимост от
разглеждане на спора по същество, поради което като е постановил решението си в
същият смисъл, ПРС е приложил правилно материалния закон.
При
служебно извършената от касационния съд служебна проверка на обжалваното
решение не се констатираха пороци свързани с допустимостта и валидността му,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за
присъдените разноски.
При този
изход от делото, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, съответно
основателна е тази на ответника, предвид осъщественото от адвокат Ив. Г. процесуално
представителство по делото, изразяващо се в изготвянето и подаването на писмен
отговор по касационната жалба. Към отговора е приложен списък на разноските и
доказателство за извършването им – договор за правна защита и съдействие №
10/21.01.2022 г., според който платеното
от „А.“ ЕООД адвокатско възнаграждение е
в размер на 300 лв. Възражението на
касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно , тъй
като минималното възнаграждение по чл.18, ал.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е именно в размер на 300 лв. По тези съображения, касаторът
дължи съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН заплащане на ответника на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/10.12.2021 г. по НАХД № 354/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „А.“ ЕООД , ЕИК ********* сумата
от 300 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: