Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на шестнадесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1354/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Е.В.Д.” **** с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”С.С.“” № **, представлявано
от управителя С.Ж.чрез адвокат Р.Д., срещу Решение № 610/16.03.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 2403/2019г. на Районен съд гр. Варна, първи състав.
С жалбата се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че при
постановяване на решението, въззивния съд не е изпълнил задължението си да
събере и обсъди в съвкупност всички относими към правния спор доказателства. Иска
се съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление, а в условията на евентуалност – да върне делото за ново
произнасяне от друг състав на районния съд.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба, изразявайки доводи за правилност на постановеното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на “Е.В.Д.” **** с ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № 03 – 009502, издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Варна, с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда, на “Е.В.Д.” **** е наложена имуществена санкция в размер на
5000 /пет хиляди/ лева. С обжалваното решение районния съд е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. За да
постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от
фактическа страна следното:
На 21.02.2018г. около 13.00 часа свидетелят Е Д Н –
служител в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по
спазване на трудовото законодателство от страна на “Е.В.Д.” **** в строителен обект
„Делта Планет – МОЛ Варна – мултифункционален и развлекателен комплекс“ в гр.
Варна, ЗПЗ УПИ VІІ-351, 847, 848, 1683, 1684 в кв. 39 по плана на ЗПЗ.
Установило се, че между дружеството и И Г Т , ЕГН: ********** бил сключен
трудов договор, като лицето било назначено на длъжност „общ работник строителство“.
Констатирано е било, че работника е престирал труд /извършвал трудова дейност
по монтиране на гипсокартон/, като не му е предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, заверено в Териториална дирекция на
НАП гр. Варна. С оглед констатациите от извършената проверка срещу дружеството
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа
на него е издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебното решение Районен съд гр. Варна
е обсъдил становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Приел е, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, като в хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Според съда, правилно
административнонаказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Счел е,
че така определения размер на имуществената санкция е несъответен на тежестта
на нарушението и е намалил същия в определения от закона минимален размер.
Настоящият състав намира атакуваното първоинстанционно
решение за правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена
в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от касационния състав. Последният споделя изцяло и правните
изводи на първоинстанционния съд.
Направените с касационната жалба
възражения са неоснователни.
Категорично установено по делото е, че “Е.В.Д.” **** в
качеството му на работодател е допуснал до работа И Г Т , ЕГН: **********,
преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на
труда, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В
подкрепа на това са представените по делото доказателства – трудов договор №
3/21.02.2018г. и справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда. Правилно въззивния съд е приел, че трудовият договор с лицето
е бил регистриран в системата на НАП на датата, на която е била извършена
проверката, но в час следващ нейното извършване, поради което обективно невъзможно
е при извършването на проверката, респ. в момента в който Тодоров е престирал
труд, същият да е бил снабден с копие от уведомлението. Съдът намира, че
релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в
административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и
гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи
съставомерността на деянието. Неоснователно се явява възражението на
касационния жалбоподотател относно неизпълнение на задължението на въззивната
инстанция да събере и обсъди всички относими към правния спор доказателства.
Районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата
обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното
решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано
при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при
условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване
отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на
доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени
доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката,
не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Кредитираните гласни
доказателства в съвкупност с останалите приети по делото писмени доказателства
са дали основание на съда да приеме, че констатациите на контролните органи по
време на проверката са верни. Настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението за необоснованост на съдебното решение. Касационните жалби се
разглеждат съгласно чл. 63 от ЗАНН от Административния съд по реда на Глава
дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи на отмяна или изменение
по касационен ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно
несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може да
служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда
това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
По категоричен
начин по делото се доказва, че касационния жалбоподател е осъществил състава на
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и основателно е ангажирана отговорността му.
Правилни се явяват изложените от въззивния съд доводи относно
индивидуализацията на наложената спрямо дружеството имуществена санкция,
съответно намаляването й в минимален размер. Установените данни от страна
на районния съд законосъобразно са го
мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в
резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган е ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 610 от 16.03.2020г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 2403 по описа на съда за
2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: