Р
Е Ш Е
Н И Е № 260405
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и втора година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9907 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез ****.
Т., против
М.П.И., с ЕГН **********
с адрес: *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 699,73
лв.-главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК-19.11.2019 г. до окончателното плащане; 55 лв.-договорна лихва за
периода 01.11.2017-06.11.2018 г.194.27 лв.-неустойка за неизпълнение на
задължение; 200 лв.-разходи и такса за извънсъдебно събиране на задължението ,
71,22 лв.-мораторна лихва за периода 06.11.2018-08.11.2019 г. Притендира
разноски.
В исковата
молба се сочи, че между ********** и ответницата е сключен на 15.08.2017 г.
договор за кредит „Бяла карта“ № *****, по силата на който и е предоставен
револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се
задължава да го върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с
подписването на договора на кредитополучателя бил предоставен платежен
инструмент – кредитна карта, издадена от **********. В договора била предвидена
възможност за увеличаване на лимита, като страните се съгласили същият да бъде
увеличен, чрез подписване на Анекс от 09.08.2018 г., с който кредитният лимит
бил увеличен на 700 лева. Ответникът усвоил сума в общ размер на 700 лева. ГПР
е 43,20%. Върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер на 0,12 %, представляващ договорна/възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2017 г. до 06.11.2018 г. Дължимата договорна лихва
възлизала на 55 лева. Няма извършени плащания. Поради забава в плащанията по
договора, цялото задължение станало предсрочно изискуемо, считано от 06.11.2018
г., от която дата длъжникът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер
на 71,22 лева за периода от 08.03.2019 г. до 16.06.2020 г. Начислена е
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер от 194,27.
Задължението е 699,73 лв. Вземанията по договора били прехвърлени в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с приложение № 1 от
28.05.2019 г. към договор за цесия от 11.11.2016 г.
В срока за
отговор на исковата молба е постъпил такъв от особения представител на ответника
адв. В.. В същия се оспорва иска. Отрича се възникването на отношенията,
уведомяването на ответника за извършената цесия. Твърди се наличие на плащания.
Навежда се нищожност на клаузата за заплащане на неустойка.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 15.08.2017 г.,
анекс от 21.02.2018 г.; 10.08.2018 г. е видно, че между ********** и ответника е
постигнато споразумение за предоставяне на револвиращ заем с лимит от 400 лв.
за срок посочен върху кредитната карта. ГЛП е 43,2 %, а ГПР-45,90 %. На
21.02.2018 г. лимита е увеличен на 500 лв., а на 10.05.2018 г. –на 600 лв. В
чл. 15 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за представяне
на обезпечение на кредитора –поръчител, отговарящ на определени условия. В чл.
20 от договора е предвидено заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в размер от 10% върху усвоената и
непогасена главница.
От приложеното приложение №- към договора е видно, че на 15.08.2017 г.
картата е предадена на ответника.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016
г.; приложение от 28.05.2019 г. е видно, че между кредитора и ищеца е
постигнато съгласие за продажба на вземания, определени с премо-предавателен
протокол. На 28.05.2019 г. е предадено вземането към ответника в размер от 1187,76
лв.
От приложеното уведомление (лист 33 от делото) е видно, че до ответника е
изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.
От приложеното ч. г. д. 18837/19 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез
залепване на уведомление.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 18837/19 г. на ПРС на длъжника е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от М.И. на сключен договор за цесия
между него и кредитора **********, то той следва да установи наличието на
всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето
спрямо третото лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е налице валидно
сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане
като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не
е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора
за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е
и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за всички трети
лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо
длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор
на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в
практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цесионера „АКПЗ” ООД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното
прехвърляне на задължението му по сключения между него и ********** договор от 11.11.2016
г.; приложение от 28.05.2019 г., но липсват доказателства установяващи
връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване на
заповедното производство.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи
на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника. В настоящия
случай длъжника-ответника
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие
представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с
изрично пълномощно, а договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право, което налага изрично
упълномощаване за получаване на
съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният
представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с
одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване, обусловено
от възможността му да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия,
и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Тъй като предмет
на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото
заповедно производство образувано по заявление на цесионера – „АКПЗ” ООД, от 19.11.2019 г., то в случая тази дата се явява релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на
длъжника. При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на
подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно
цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на
подаване на заявлението, или не е бил
легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед
на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт
по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните
разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение
№ 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че легитимиран да подаде заявлението
в заповедното производство е цедента **********, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на
спорното право към този момент.
Поради изложеното
следва да се приеме, че ищец не е установил надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за
производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява
недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат
останалите относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на
задължението и неговия размер, съответствие с разпоредбите на ЗПК, за които
съдът следи служебно.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез ****.
Т., против
М.П.И., с ЕГН **********
с адрес: *** иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 699,73 лв.(шестстотин
деветдесет и девет лева и 73 ст.)-главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-19.11.2019 г. до окончателното
плащане; 55 (петдесет и пет) лв.-договорна лихва за периода
01.11.2017-06.11.2018 г.194.27 лв.(сто деветдесет и четири лева и 27 ст.)-неустойка
за неизпълнение на задължение; 200 (двеста) лв.-разходи и такса за извънсъдебно
събиране на задължението, 71,22 лв.(седемдесет и един лева и 22 ст.) -мораторна
лихва за периода 06.11.2018-08.11.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ